Решение по дело №15901/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София, 09.10.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, ГО,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                    

                                              ЧЛЕНОВЕ :   ГАЛИНА ТАШЕВА                                                                                                                                    

                                                           Мл.с.ИВАН  КИРИМОВ

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 15901 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

              С решение от 28.08.2018 г. по гр.д. № 64709/16 г., СРС, ГО, 164 състав ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, срещу К.Б.Д., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, за признаване на установено, че К.Б.Д. дължи на „Т.С." ЕАД, сумата от 712,66 лева, представляваща цена на доставена в периода от 01.05.2012г. до 31.07.2014 г. топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент 16, находящ се в гр. София, ж.к. „*******с аб. № 194217, и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 183,63 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода от 30.06.2012г. до 20.05.2015г., за които вземания по ч.гр.д. № 35092/2015г. по описа на СРС, 30-и състав на 24.07.2016г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като неоснователни и недоказани.

                Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца.Във въззивната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно.Погрешно съдът приел,че ответницата не е клиент на топлопреносното предприятие.И двете ответници са наследници на К.и собственици на имота.По делото нямало данни за отказ от наследство,поради което и двете наследнички били клиенти на топлинна енергия.

                Иска се от настоящата инстанция да отмени решението  и вместо това да постанови друго, с което да се уважат исковете. С въззивната жалба се претендират разноски.

    От въззиваемата страна е постъпил отговор,с който жалбата се оспорва.Не  претендира разноски.

                Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледани по същество неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание  чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците за претендираните суми. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от едната длъжница, е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответницата топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответницата е ползвала енергията, като за процесния период не е заплатила дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство. Ответницата оспорва исковете.

Фактическите констатации и правни изводи на СРС са правилни и законосъобразни,поради което настоящата инстанция препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

За пълнота следва да се отбележи следното :

Наследодателят,ползвател на ТЕ ,е оставил две наследнички-съпруга и дете.Съобразно чл.9 ал.1 от ЗН съпругът наследява равни части с децата .Имотът придобит в СИО се разпределя ¾ за преживялата съпруга и ¼ за детето.Така е заявено с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение.Периодът на задължението обхваща 2012 г.-2015 г.Не се спори,че наследството е открито на 01.05.2000 г. Действително ,на 15.05.2002 г. П.К.е подала заявление-декларация за откриване на партида на нейно име.

Правилото е, че собствениците или титулярите наограничено вещно право на ползване на толофицирания недвижим имот са длъжници към топлопреносното предприяттие за доставената в имота топлинна енергия по силата на закона-чл.153 ал.1 от Закона за енергетиката в хипотезата ,при която топлоснабдения имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот,например с откриване на индивидуална партида за целия имот/в този смисъл е ТР №2 /17.05.2018 г./

В конкретния случай съсобственичката П.К.е подала молба за откриване на партида и такава е открита. Същата е ползвател на целия имот за периода от откриване на партидата 2002 г.От тази дата П.К.е длъжница на топлопреносното предприятие.Възраженията на жалбоподателя,че ответницата К.Б. е отговорна за задълженията към ищеца са неоснователни.

            Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено ,а жалбата като неоснователна  следва да бъде отхвърлена.

            Водим от гореизложеното, съдът

                                                        Р  Е  Ш  И  :

            ПОТВЪРЖДАВА  решение от 28.08.2018 г. по гр.д. № 64709/16 г., СРС, ГО, 164 състав

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подежи_: на обжалване.

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                                                            

                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                       2.