Решение по гр. дело №849/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 768

 

гр. Сливен, 30.07.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 849 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването на вземането на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е доставял ежемесечно питейна вода на ответницата, в качеството й на потребител на ВиК услуги, в периода от 01.03.2017 г. до 31.05.2018 г. в имот, находящ се в с. Оризари, общ. Твърдица, ул. „Александър Стамболийски“ № 15, за което били издавани фактури. За този обект ответницата имала открита партида в регистрите на ВиК - Сливен с Аб. № 71366. Количествата доставена и консумирана вода през процесния период се начислявали по тази партида служебно по реда на чл. 23, ал. 8, т. 1 от ОУ на ВиК - Сливен, тъй като имотът бил без монтиран индивидуален водомер, като стойността на изразходваното количество се фактурирала. След издаване на фактурата за титуляра на партидата възниквало задължение в 30-дневен срок да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в сила за всички потребители, като при неизпълнение на задължението в посочения срок титулярът на партидата изпадал в забава и дължал мораторна лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа.  

Иска се да бъде признато за установено, че ответницата Димитрина Д.П., ЕГН: **********, дължи на ищцовото дружество сумата от 236,85 лв. - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.03.2017 г. - 31.05.2018 г. в имот, находящ се в с. Оризари, общ. Твърдица, ул. „Александър Стамболийски“ № 15, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 5059/2018 г. по описа на СлРС  - 25.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението и сумата от 14,56 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.04.2017 г. до 04.09.2018 г. Претендират се и разноските, направени в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор на исковата молба чрез назначения си особен представител - адвокат. Изразява становище за допустимост на предявените искове, но оспорва тяхната основателност с твърдения за недоказаност на обстоятелството, че ответницата е потребител на ВиК услуги.

В съдебно заседание ищцовото дружество чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявените искове и моли съда изцяло да ги уважи и да присъди направените в исковото и заповедното производство разноски.

Ответницата, чрез назначения си особен представител - адвокат, оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като писмено доказателство по делото карнет за физически лица, издаден от ищцовото дружество, ответницата има открита партида в регистрите на „ВиК - Сливен“ ООД с Абонатен № 71366 за обект с № 210 в с. Оризари, общ. Твърдица, обл. Сливен.

Установява се от представеното Удостоверение за декларирани данни на Община Твърдица, че ответницата Димитрина П. е собственик на недвижим имот в с. Оризари с описание кадастрален номер 97 от 1984 г., квартал 34, УПИ парцел 1, одобрен през 31.12.1984 г.

От Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 41, т. I, рег. № 773, дело № 46 от 1998 г. на нотариус Димчо Ненов, с рег. № 092 по регистъра на НК и с район на действие РС - Сливен се установява, че лицето Мария Станева Атанасова, ЕГН: ********** е закупила недвижим имот: дворно място, състоящо се от 892 кв. м., образуващо парцел I-97 в квартал 34 по плана на с. Оризари, общ. Твърдица, ведно с построените в него паянтова жилищна сграда на един етаж, застроена върху 32 кв. м., друга паянтова жилищна сграда на един етаж, застроена върху 15 кв. м. и паянтова стопанска постройка с обща кубатура 46 куб. м.

Видно от представеното удостоверение за наследници, единствен наследник на лицето Мария Станева Атанасова, ЕГН: ********** е нейната дъщеря - ответницата Димитрина Д.П..

В представените по делото фактури и карнет е отбелязано обстоятелството, че процесният имот на ответницата е без монтиран индивидуален водомер. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел, а не се и оспорва от ответницата.

Видно от писмените доказателства по делото през процесния период на ответницата са били начислявани служебно по 12 куб. м. вода месечно.

От показанията на разпитания по делото свидетел - инкасатор на ищцовото дружество за населеното място, в което попада обектът на ответницата, се установява, че през исковия период на адреса са живели две лица - бащата и синът на ответницата, поради което и предвид обстоятелството, че имотът е без монтиран водомер, са начислявани служебно количества доставена и потребена вода.

От представения протокол за преустановяване на водоподаването от 19.02.2018 г. се установява, че водоподаването към имота на ответницата с абонатен № 71366 е спряно по нейно искане на 19.02.2018 г.

По заявление на ищеца е образувано ч. гр. д. № 5059/2018 г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2853/26.09.2018 г. срещу ответницата за сумите от 236,85 лева - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.03.2017 г. до 31.05.2018 г. в имот, находящ се в с. Оризари, общ. Твърдица, обл. Сливен, ул. „Александър Стамболийски“ № 15, както и сумата от 14,56 лева - мораторна лихва, изчислена за периода от началото на забавата до 04.09.2018 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземането на ищеца.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявените установителни искове са процесуално допустими.

Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.

С оглед разпределената доказателствена тежест съдът намира предявените искове за частично основателни и доказани.

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на „ВиК“ ООД - Сливен, в сила от 05.10.2014 г., тъй като същата е собственик по наследство от майка си на имота в с. Оризари, деклариран от нея с описание кадастрален номер 97 от 1984 г., квартал 34, УПИ парцел 1, одобрен през 31.12.1984 г.

От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че процесният имот, собственост на ответницата, е водоснабден, че в него липсва монтиран водомер, както и че са живели две лица през процесния период. Ето защо служебното начисляване в установените по делото размери на месечните количества доставена в имота на ответницата и отведена от него вода за периода от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г. съдът намира за законосъобразно и доказано.

Видно обаче от представения протокол за преустановяване, водоподаването към имота на ответницата с абонатен № 71366 е спряно по нейно искане на 19.02.2018 г. Ето защо начислените служебно по 12 куб. м. вода месечно по фактурите за месеците март, април и май 2018 г. са незаконосъобразно начислени при липса на доставена и отведена от имота вода през тези три месеца.

Предвид изложеното предявеният иск за главница следва да бъде уважен като основателен и доказан за сумата от 166,26 лв. и за периода от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г., съответно следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения размер от 166,26 лв. до пълния предявен размер от 236,85 лв. и за периода от 01.03.2018 г. до 31.05.2018 г.

Предвид частичната основателност на главния иск за главница и липсата на доказано плащане от страна на ответницата на отделните месечни суми, представляващи като сбор общия размер на главницата, то частично основателен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва за периода от началото на забавата - 30.04.2017 г. до 30.03.2018 г. в размер на 12,73 лв. Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен искът за мораторна лихва върху задълженията по фактурите за м. март, април и май 2018 г. или за сумата над уважения размер от 12,73 лв. до пълния предявен размер от 14,56 лв. и за периода от 30.03.2018 г. до 04.09.2018 г.

С оглед изхода на спора, право на разноски възниква в полза и на двете страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от исковете.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 490,37 лева, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, от общо направени от ищеца разноски по делото в общ размер на 760,00 лева, от които 25,00 лева - заплатена държавна такса в производството по ч. гр. д. № 5059/2018 г. по описа на РС - Сливен, както и 75 лева - държавна такса, 300 лева - депозит за особен представител и 360 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, направени в настоящото исково производство.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ДИМИТРИНА Д.П., ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 166,26 лв. /сто шестдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/ - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г. в имот, находящ се в с. Оризари, общ. Твърдица, ул. „Александър Стамболийски“ № 15, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 25.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 12,73 лв. /дванадесет лева и седемдесет и три стотинки/ - мораторна лихва, начислена за периода от 30.04.2017 г. до 30.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2853/26.09.2018 г. по ч. гр. д. № 5059/2018 г. по описа на СлРС, като

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в частта за разликата над уважения размер от 166,26 лв. до пълния предявен размер от 236,85 лв. - главница и за периода от 01.03.2018 г. до 31.05.2018 г. и по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в частта за разликата над уважения размер от 12,73 лв. до пълния предявен размер от 14,56 лв. - мораторна лихва и за периода 30.03.2018 г. до 04.09.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДИМИТРИНА Д.П., ЕГН: **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, сумата от 490,37 лв. /четиристотин и деветдесет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща разноски по делото, направени в настоящото исково производство и в заповедното производство по ч. гр. д. № 5059/2018 г. по описа на СлРС, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: