Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
№ ................./.................г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ „Б” ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в откритото заседание на двадесет
и втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
мл. съдия ИВА НЕШЕВА въз. гр. д. № 5983
по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 72057/14.07.2015 г. по
гр.д. № 55111/2015 г. на Софийския районен съд са отхвърлени предявените
от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.С.С. и А.Н.С. обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за установяване, че Н.С.С.
дължи сумата от 388,12лева,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.11.2012г. до м.04.2014г. и 41,79 лева лихва за забава за периода от
31.12.2012г. до 15.05.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното им плащане, и че А.Н.С. дължи сумата от 388,12лева,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.11.2012г. до м.04.2014г. и 41,79лева лихва за забава за периода от
31.12.2012г. до 15.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното им плащане.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
името на „Т.С.“ ЕАД е депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение. В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради
допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост. Излага се, че въз
основа на издаденото съдебно удостоверение е входирана молба от дружеството в
Агенция по вписванията. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно е
изключил представеното заверено копие на нотариален акт от доказателствата по
делото. Моли се решението на СРС да бъде отменено като неправилно, като предявените
от ищцовото дружество искове бъдат уважени. Претендира се присъждането на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК от
името на Н.С.С. и А.Н.С. е депозиран отговор на въззивната жалба, в който се излагат
доводи за неоснователност на жалбата и недопустимост на обжалвания съдебен акт.
Твърди се, че не е била заплатена държавната такса за разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като заявителят е заплатил
вместо дължимите 100 лв. – 50 лв. Излага се и, че държавната такса в исковото
производство не е била своевременно заплатена. Моли се за обезсилване на
първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран на 29.05.2015 г. със заявление по чл. 410 ГПК от „Т.С.“ ЕАД,
с което е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу Н.С.С. и А. Симеонова С., с което се претендират по една
втора от сумите: 776,23 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ апартамент № 6, находящ се
в гр. София, кв. ул. „*********, за периода м.01.11.2012 г. – 30.04.2014 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.05.2015 г. до
изплащането ѝ; 2/ мораторна лихва в размер на 83,59 лева за периода 31.12.2012
г. – 15.05.2015 г.
На 10.06.2015 г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 29971/2015 г., по описа на
СРС, 47 състав.
Срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е подадено
възражение, във връзка с което на заявителя „Т.С.“ ЕАД е указано, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за
установяване на вземанията си. В указания срок и по реда на чл. 422 ГПК
кредиторът е предявил иск за претендираните в заявлението суми.
В исковата си
молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с Н.С. и А.С..
Поддържа, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди.
Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира
процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155,
ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани
по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за
топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
В срока за
отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба,
с който се оспорват предявените искове.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав
намира постановеното от СРС решение за валидно и допустимо. Във връзка с довода
в отговора на въззивната жалба следва да се отбележи, че дължимата държавна
такса за разглеждане на депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение е 2% върху целия интерес, но не по-малко от 25 лв. съгласно чл. 12
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по граждански и
търговски дела, поради което и заявителят е заплатил и е представил
доказателства за плащане на дължимата държавна такса в размер на 25 лв.
Заплатена е и дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове.
По правилността
на решението в обжалваната част, въззивният съдебен състав намира следното:
Предявени са
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания
за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на
предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството им на
потребители на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот
топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му.
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя
в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо
от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната
мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва
въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите
на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество
на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с
Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017
г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142,
ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура
остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че
по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Въз основа на
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че
страните по делото се намират в облигационни отношения с предмет доставка на
топлинна енергия до апартамент № 6, находящ се в гр. София, кв. ул. „*********.
Независимо, че нотариален акт от 23.12.2004 г. по нот.д. № 644/2004 г. е
изключен като доказателство по делото, обстоятелството, че А. и Н. Стоеви са
собственици на имота, се установява от представените доказателства за вписване
на законна ипотека в полза на „Е.В.Б.Б.“ АД за задължение по договор за
ипотечен кредит. Въз основа на представената по делото молба от банката е
вписана законна ипотека върху имота, тъй като банката е предоставила кредит в
размер на 30000 евро за закупуване на процесния имот. Към молбата и по арг. от
чл. 168, ал. 2 ЗЗД е приложен нотариален акт № 118, том IV, рег. № 7289 по дело № 644/2004 г. За да бъде вписана
законна ипотека съдията по вписванията следва да се увери, че са налице
основанията за вписване на законна ипотека по чл. 60, ал. 4 ЗКИ въз основа на
представените документи, а именно да е предоставен заем от банката, който да е
усвоен и да е закупен недвижимия имот, чието придобиване е било финансирано.
Въз основа на
събраните по делото доказателства и по изложените доводи съдът приема, че
страни в правоотношението с „Т.С.“ ЕАД са и двамата съсобственици, които
отговарят при условията на разделност, като всеки от тях е задължен да заплаща
½ от цената за доставена топлинна енергия.
Установено е по
делото и обстоятелството, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост (в която се намира този имот) е била присъединена към
абонатна станция.
Относно въпроса
за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и нейното количество
и качество, въззивният съд намира следното:
По делото се
установи от прието заключение по съдебно-техническата експертиза, че ищецът е
доставял енергия в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
имот, поради което съдът приема за установено, че през процесния период ищецът Т.С.
ЕАД и Н.С. и А.С. са били обвързани от договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се определя в
Общите условия на дружеството, както и от действащата към съответния момент
нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
От заключението
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че
количеството топлинна енергия от конкретната абонатна станция се измерва и
отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване – общ топломер. Посочва,
че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния
период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са
изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били
отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди
нейното разпределение между абонатите. Установява се също, че за процесния
период дяловото разпределение на топлинна енергия е извършвано от „Б. „ ООД съгласно
изискванията на Закон за енергетиката и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
Установява се също, че общият топломер, монтиран в абонатната станция на
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот е преминавал
метрологични проверки за определяне техническата му изправност и
експлоатационна годност на всеки две години. В заключението е посочено, че за
периода е начислена цена за битово горещо водоснабдяване и за сградна
инсталация по фактури в размер на 874,19 лв., като изравнителната сума за
периода е 58,06 лева за възстановяване.
Съдът приема, че
от събраните по делото доказателства вкл. и от заключението на
съдебно-техническата експертиза по делото е установено, че през процесния
период, включващ и задълженията по изравнителни сметки, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 816,13 лева.
Според чл. 33,
ал. 1 от ОУ от 2008 г., приложими към периода от 11.2012 г. – 04.2014 г.,
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а според ал. 2
дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен срок, след
датата на издаване на съобщението за дължимата сума. От посочените разпоредби
става ясно, че ответниците са изпаднали в забава след изтичане на 30-дневен
срок от периода, като размерът на дължимата лихва следва да се определи
съобразно чл. 162 ГПК, като съдът взе предвид заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза и определи дължимата лихва за забава
в размер 68,87 лв.
От заключението
по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответниците са
заплатили част от задълженията си за главница и лихви, те следва да бъдат приспаднати.
Видно от приложената към заключението справка са направени плащания в общ
размер на 136,83 лв. за погасяване на задължения за главница за дялово
разпределение и топлинна енергия. Не следва да се вземат предвид плащанията на
главници за дялово разпределение в размер на по 6,12 лв., доколкото съдът е
сезиран с иск за главница за топлинна енергия. След приспадане на направените
плащания за покриване на задължения от процесния период, дължимата главница е в
размер на 691,54 лв., а дължимата лихва за забава е 33,15 лв.
Всеки от
ответниците е задължен за ½ от задълженията, поради което всеки от тях
дължи сумите, както следва: 345,77 лв. - главница за доставена топлинна енергия
- и 16,58 лв. – лихва за забава върху главницата за периода 31.12.2012 г. – 15.05.2015
г.
Предвид
частичното несъвпадения между изводите на настоящата инстанция, с тези на
първоинстанционния съд, решението на СРС следва да бъде частично отменено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода
на спора следва да се пререши въпроса за разноските, сторени пред
първоинстанционния съд съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковете.
Ищецът е
направил разноски, както следва: в размер на 175 лв. - държавна такса, 400 лв.
- възнаграждение на вещи лица и определено по реда на Наредбата за заплащане на
правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. С оглед
уважените части от исковете от тази сума в тежест на ответниците следва да се
възложи сумата от 568,92 лв.
Следва да се
възложат на ответниците и разноските, сторени от дружеството в хода на заповедното производство, съразмерно с
уважената част на исковете. Заявителят е направил разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 25 лв. Дължи му се и юрисконсултско възнаграждение,
което настоящият състав определя по реда на Наредбата за заплащане на правната
помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., като съразмерно с
уважените част от исковете се дължат на „Т.С.“ ЕАД на 63,21 лева.
Съразмерно с
отхвърлената част на исковете на ответниците се дължат разноски в размер на 86,44
лв. – за заплатен адвокатски хонорар.
Въззивникът е
сторил разноски за заплащане на държавна такса в размер на 100 лв. Размерът на
юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 100 лева съобразно чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащането на правната
помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото и процесуалното
поведение на представителя на страната. Съразмерно с уважената част от
въззивната жалба на въззивника се следват разноски в общ размер на 168,57 лв. Въззиваемите
са заплатили възнаграждение за процесуално представителство в полза на адв. Й.
в размер на 500 лева, видно от представения договор за защита и съдействие от
14.09.2017 г., в който е обективирана разписка за плащане на уговореното
възнаграждение в брой. Съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба им се
дължат разноски в размер на 78,58 лв.
Така мотивиран,
Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 72057/14.07.2015 г. по гр.д. № 55111/2015 г.
на Софийския районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.С.С. и А.Н.С. обективно
съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 във връзка с
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за установяване, че Н.С.С.
дължи сумата 345,77 лева, представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2012г. до м.04.2014г. и сумата
16,58 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2012г. до
15.05.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателното им плащане, и че А.Н.С. дължи сумата от 345,77 лева,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.11.2012г. до м.04.2014г. и сумата 16,58 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 31.12.2012г. до 15.05.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното им плащане, както и в частта, в която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на А.Н.С. и Н.С.С.
разликата над 86,44 лв. до 550 лв., представляваща сторени разноски по делото, и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********,
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, че Н.С.С., с ЕГН: **********, дължи в полза на „Т.С.“ ЕАД сумата 345,77
лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.11.2012г. до м.04.2014г. и сумата 16,58 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 31.12.2012г. до 15.05.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното им плащане, и че А.Н.С. дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата от 345,77 лева, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.11.2012г. до м.04.2014г. и сумата 16,58 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2012г. до 15.05.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение от 10.06.2015 г. по гр.д. № 29971/2015 г. на Софийския районен
съд, 47 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72057/14.07.2015 г. по гр.д.
№ 55111/2015 г. на Софийския районен съд, в частта, в която са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.С.С. и
А.Н.С. обективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1
във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за
установяване, че Н.С.С. дължи разликата над 345,77 лева до пълния предявен
размер от 388,12 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
за периода от м.11.2012г. до м.04.2014г. и разликата над 16,58 лева до пълния
предявен размер 41,79 лв., представляваща лихва за забава за периода от
31.12.2012г. до 15.05.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното им плащане, както и че А.Н.С. дължи разликата над 345,77
лв. до пълния предявен размер 388,12 лв., представляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2012г. до м.04.2014г. и разликата над 16,58 лева до пълния предявен
размер от 41,79 лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2012г.
до 15.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното им плащане, както и в
частта, в която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на А.Н.С. и Н.С.С. сумата 86,44
лв., представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Н.С., с ЕГН: **********, и Н.С.С., с ЕГН: **********, да заплатят поравно и разделно в
полза на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 568,92 лв., представляваща сторени разноски в хода на
първоинстанционното произовдство, както и сумата в размер на 63,21 лв., представляваща сторени
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 273, вр. с чл. 78, ал.
1 и 3 от ГПК А.Н.С., с ЕГН: **********,
и Н.С.С., с ЕГН: **********, да
заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, сумата 168,57 лв., представляваща сторени разноски във въззивното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 273, вр. с чл. 78, ал.
1 и 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, да заплати на А.Н.С., с ЕГН: **********, и Н.С.С.,
с ЕГН: ********** сумата 78,58 лв., представляваща сторени
разноски във въззивното производство.
С
оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият
съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.