Р Е Ш Е Н И Е
№
/…..06.2018г.;
гр. ***В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на тридесет и първи май две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 14738 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422 ГПК.
Oбразувано e по предявени от "Ю.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от ***-изп.директор, Д. ***-изп.директор и ***-прокурист, против Д.К.Х. с ЕГН ********** и Ю.Й.Х. с ЕГН **********, субективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.505, ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 10 000,00 (десет хиляди) лева, представляваща главница, част от вземане в общ размер 120 000,00 лева, произтичащо от издаден запис на заповед от 19.12.2006г. с издател ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 4693/2017г. на ВРС.
Ищецът поддържа, че в негова полза длъжникът ***е издал на 19.12.2006 г. Запис на заповед, авалиран от ответниците, с който едностранно и безусловно се е задължил да му заплати сумата от 120 000,00 лева, платима на предявяване, като предявяването може да се извърши в срок до 19.01.2017г. Записът на заповед е предявен за плащане на 29.06.2016г. на длъжника чрез назначения му постоянен синдик, а на ответниците авалисти съответно на 21.09.2016г. и 08.09.2016г. Поради изпадане на длъжниците в забава, ищецът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, срещу която ответниците са подали възражение. В тази връзка ищецът обективира искане за съдебно установяване на вземането си.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, в който изразяват становище за неоснователност на предявените искове. Поддържат се доводи за нищожност на процесния запис на заповед на основание чл.486, ал.2 от ТЗ, тъй като не отговаря на изискванията на чл.486, ал.1 от ТЗ – падежът на задължението не е посочен ясно и еднозначно. В него са посочени едновременно два падежа – на предявяване и на определен ден. Навеждат се доводи за неавтентичност на записа на заповед с твърдения, че датата на издаване и срокът за предявяване за плащане са попълнени от неизвестно лице впоследствие след подписване на документа от издателя и авалистите. Процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на договор за банков кредит от 15.12.2006г. за сумата от 120 000,00 лева с кредитополучател ***, като връзката с каузалното правоотношение се установява от чл.7 от договора. Между ищеца и ***е бил сключен на 15.12.2006г. втори договор за кредит за сумата от 110 000,00 лева, който също е обезпечен със запис на заповед от 19.12.2006г. За сумите, посочени в записите на заповед, вече са издадени заповеди по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 10389/2012г. на ВРС и по ч.гр.д. № 10429/2012г. на ВРС срещу ***и съдлъжника „***”ЕООД и е образувано изпълнително производство. Отпуснатите на ***кредити са погасени частично, чрез доброволно изпълнение и изцяло чрез извършена публична продан на недвижим имот.
Постъпила е молба от ищеца „Ю.Б.“ АД, в която е обективирано следното: Ищцовата страна не оспорва въведените от ответниците твърдения, че между ***, като кредитополучател и „***”, како кредитодател е сключен договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ №BL3701 от 15.12.2006г. Излага, че съгласно договора Банката е предоставила на кредитополучателя кредит във форма на кредитна линия в размер на 120 000,00 лв. за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, който заем е следвало да бъде върнат в срок от 120 месеца от откриване на заемната сметка - 19.12.06г. Съгласно чл.7 от договора за банков кредит за обезпечаването на вземането на Банката е следвало да бъде издаден от кредитополучателя запис на заповед за сумата от 120 000 лева, ведно с начислената върху тази сума лихва в размер на лихвата по кредит, платим на предявяване при Банката със срок на предявяване съобразен с крайния срок за погасяване на кредита, изрично удължен от издателя без разноски и протест. Съгласно чл.7 от договора така описаният запис на заповед е следвало да бъде авалиран от ответниците по настоящия иск Ю.Х. и Д.Х.. В текста на самия запис е посочено, че същият е издаден във връзка с договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ №BL3701 от 15.12.2006г. Оспорва се, че същия е погасен чрез плащане. Излага се, че тъй като задължението по договора не е изпълнено в срок Банката е образувала ч.гр.д.№10389/2012г. по описа на ВРС, по което е издаден изпълнителен лист от 31.07.2012г. на основание чл.417, т.2 от ГПК. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №3558/12 по описа на ЧСИ ***. Излага се, че с решение №1095/02.12.2013г. постановено по т.д.№1696/2013г. по описа на ВОС е открито производство по несъстоятелност спрямо кредитора ***. С Определение №679/17.02.14г. е бил одобрен списъкът на приетите от синдика вземания предявени в срок по чл.685, ал.1 от Търговския закон, сред които са приети в пълен размер предявените от „***” вземания на обща стойност 852 114.85лв. представляващи обезпечени вземания по чл.722, ал.1, т.1 от Търговския закон. С Определение №212/27.03.14г. по ч.т.д. №155/14г. на Апелативен съд – гр. ***е разрешено да продължи изпълнението по изпълнително дело №3558/2012г. на ЧСИ ***. В резултат е осъществена публична продан на следния недвижим имот: фотоателие, фризьорски и козметичен салон, магазин за хранителни стоки алкохол и цигари, амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ и снек бар, находящи се в част от двуетажна сграда в к.к. ***състоящ се от първи и втори етаж с обща застроена площ от 375,21кв.м., заедно с 56,4% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху прилежащия терен в кв.29 пореден номер №35 от кадастралния план на комплекса, одобрен със Заповед №3882/20.11.1936 година. От публичната продан са получени 416 337,53лв., които ЧСИ *** е привела на синдика на ***, който от своя страна е изготвил частична сметка одобрена с Определение №1089/30.03.16г. по т.д. №1696/13 по описа на Окръжен съд - гр. Варна. Горепосочената сума е разпределена на „***” в качеството му на кредитор с приети вземания. Излага се, че с получената от проданта на ипотекарния имот сума е погасено частично задължението по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ №BL3701 от 15.12.2006г., както следва: погасена изцяло присъдена главница в размер 143 160,13лв. погасени са частично 10 534,28лв., от общо присъдените вземания за лихви в размер: 38 876,37 лева за периода 21.05.10г. – 12.07.12 година, както и са погасени изцяло присъдените такси в размер на 1577лв., както и са погасени изцяло приетите в несъстоятелността разноски в размер на 8813,95лв.
Предвид изложеното ищецът счита, че към датата на подаване на образуване на ч.гр.д.№4693/17г. по описа на ВРС същият е имал вземане към ответниците в качеството им на авалисти по запис на заповед издаден за обезпечаване на вземанията по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ №BL3701 от 15.12.2006г. Твърди се, че ответниците не са страни по каузалното правоотношение, поради което не е налице злоупотребена от страна на „Ю.Б.” АД и възможностите за неоснователно обогатяване на същия. Във връзка със възражението на ответниците, свързано с нищожността на записа на заповед, поради липса на ясно посочен падеж се твърди, че същите са неоснователни. Излага се, че „Ю.Б.” АД желае да се ползва от оспорения от ответниците документ запис на заповед от 19.12.2006г. за сумата от 120 000лв., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4693/17г.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По
делото е представен заверен препис на запис на заповед, който съдържа следните
реквизити: място на издаване – „***; дата на издаване – 19.12.2006г.; наименование – „запис на заповед“; обещание
на *** да заплати на Българска пощенска банка АД, сумата от 120 000,00 лв.;
падеж – при предявяване в срок до 19.01.2017г.; издател – ***; подпис и печат
на издателя, както и подпис, три имена и печат, попълнени собственоръчно от авалистите на записа на заповед – Ю.Й.Х., ***Х., Д.К.Х.,*** ООД и „***“ ЕООД.
Видно от нотариална покана
от „Ю.Б.“ АД до Ю.Й. ***, последната е получила поканата чрез залепване на
уведомление по реда на чл. 47 ГПК от нотариус – ***, с рег. номер 148 от НК ня 21.09.2016г.
Установява се от нотариална
покана от „Ю.Б.“ АД до Д.К.Х., че последният е получил същата лично на
08.09.2016г. от кантората на нотариус ***, с рег. номер 148 от НК.
Установява, се от документ
за предявяване на плащане по издаден запис на заповед, че Д. ***, в качеството
му на синдик на ***, е удостоверил, че на 29.06.2016г. е получил предявяване за
заплащане от „Ю.Б.“ АД запис на заповед от 19.12.2006г. за сумата от 120 000,00
лв., издаден от ***.
Видно от решение №
1095 от 02.12.2013г., постановено по т.д. № 1696 по описа на ВОС за
2013г., *** е обявено в неплатежоспособност и е открито производство по
несъстоятелност. Установява се от Определение № 725/23.03.2015г., че за
синдик на дружеството е назначен Д. ***.
Представен е заверен препис
от Договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия
– плюс“ No BL3701, от който се
установява следното: На 15.12.2006г. между „*** и *** (кредитополучател) е
сключен договор за банков кредит, съгласно който банката кредитор предоставя на
кредитополучателя кредит във форма на кредитна линия в размер на 120 000,00 лв.
за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а кредитополучателят се задължава
да го ползва и върне заедно с дължимите лихви. За обезпечаване на кредита,
кредитополучателят е учредил в полза на банката ипотека върху фото ателие,
фризьорски и козметичен салон, магазин за хранителни стоки, алкохол и цигари,
амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ и снек бар, представляващи бивш „Фризьорски козметичен
салон“, обособена част от „***“ ЕАД, находяща се в
част от двуетажна сграда в к.к. ***, състоящ се от:
Първи етаж – фото ателие, фризьорски и козметичен салон, магазин за хранителни
стоки, АИПСМП; Втори етаж – снек бар и сутерен с обща
застроена площ от 375,21 кв.м., заедно с 56,4 % ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху прилежащия терен
в кв. 29, пл. 35 от КП на комплекса, одобрен със Заповед 3882 от 20.11.1936г.
Установява се още, че за обезпечаване на кредита кредитополучателят издава в
полза на банката запис на заповед за сумите по кредита, платими на предявяване
при банката, със срок на предявяване, съобразен с крайния срок за погасяване на
кредита, изрично удължен от издателя, платим без разноски и протест и авалиран от Ю.Й.Х. и Д.К.Х..
Видно от представен препис на
НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, такава е учредена
върху фото ателие, фризьорски и козметичен салон, магазин за хранителни стоки,
алкохол и цигари, амбулатория за индивидуална практика за специализирана
медицинска помощ и снек бар, представляващи бивш
„Фризьорски козметичен салон“, обособена част от „***“ ЕАД, находяща
се в част от двуетажна сграда в к.к. ***, състоящ се
от: Първи етаж – фото ателие, фризьорски и козметичен салон, магазин за
хранителни стоки, АИПСМП; Втори етаж – снек бар и
сутерен с обща застроена площ от 375,21 кв.м., заедно с 56,4 % ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху прилежащия терен в кв. 29, пл. 35 от КП на комплекса, одобрен със
Заповед 3882 от 20.11.1936г. за обезпечаване на вземането по договор No BL
3701.
По делото е назначена ССчЕ,
от чието заключение се установява следното: Съгласно договор за банков кредит No BL 3701, кредитът е усвоен, като средствата са
постъпили по разплащателната сметка на титуляра ***.
Последният се е разпоредил с тях, като ги е изтеглил от сметката. Усвоената
сума е в размер на 120 000,00 лв. След плащанията по образуваното изпълнително
дело 20127180403558 на ЧСИ ***, с рег. номер 718, включително и чрез публична
продан на недвижим имот, непогасените по договора задължения са за договорни
лихви и съдебни такси и разноски. Към настоящия момент няма непогасена дължима
сума, представляваща главница по този договор. Представено е и допълнително
заключение по назначената ССчЕ, от което се
установява, че след проведена публична продан по изпълнително дело
20127180403558 на ЧСИ ***, с рег. номер 718, са получени средства, с които са
погасени задължения на обща стойност 416 337,53 лв., платени по сметка на
синдика по т.д. № 1696 по описа на ВОС за 2013г., като само по
процесния договор за банков кредит е платена сумата
от 164 085,15 лв. С тази сума е погасена главница в размер на 143 160,13 лв.,
като след извършване на това плащане по договора остават неплатени само суми за
договорна лихва и разноски.
При изслушване на вещото лице
в открито съдебно заседание, същото заявява, че главницата по договора за
банков кредит е платена напълно на 21.04.2016г. и към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение няма неплатена главница.
От така
приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно
е между страните, че между ***, като кредитополучател и „Ю.Б.“ АД, като кредитодател, е сключен Договор за банков кредит, продукт
„Бизнес револвираща линия – плюс“ No BL3701 от 15.12.2006г., съгласно
който кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя сумата от 120 000,00 лв. във формата на кредитна линия.
Безспорно е между страните и обстоятелството, че за обезпечение на кредита, кредитополучателят е учредил в полза на
банката ипотека върху фото ателие, фризьорски и козметичен салон, магазин за
хранителни стоки, алкохол и цигари, амбулатория за индивидуална практика за
специализирана медицинска помощ и снек бар,
представляващи бивш „Фризьорски козметичен салон“, обособена част от „***“ ЕАД,
находяща се в част от двуетажна сграда в к.к. ***, състоящ се от: Първи етаж – фото ателие, фризьорски
и козметичен салон, магазин за хранителни стоки, АИПСМП; Втори етаж – снек бар и сутерен с обща застроена площ от 375,21 кв.м.,
заедно с 56,4 % ид. части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху прилежащия терен в кв. 29, пл. 35 от КП на
комплекса, одобрен със Заповед 3882 от 20.11.1936г., както и че кредитополучателят е издал в полза на
банката запис на заповед за сумите по кредита, платими на предявяване при
банката, със срок на предявяване, съобразен с крайния срок за погасяване на
кредита, изрично удължен от издателя, платим без разноски и протест и авалиран от Ю.Й.Х. и Д.К.Х..
Настоящият спор се съсредоточава върху въпроса погасена ли е дължимата главница по обезпечения с процесния запис на заповед Договор за банков кредит No BL3701 от 15.12.2006г.
Записът на заповед е от категорията на
абстрактните сделки, т. е. основанието не е елемент от фактическия състав на
тази сделка и наличието на такова не е обуславящо за нейната действителност, но
това не означава, че във всички случаи записът на заповед е лишен от основание.
Поначало записът на заповед служи за обезпечаване на вземане по каузално
правоотношение, което може да е възникнало от различни юридически факти и
именно съществуващата друга каузална сделка обикновено е непосредствената
причина /основанието/ за менителничното задължаване –
чрез него се цели да се гарантира изпълнение на поетите с каузалната сделка
задължения. При надлежно въведени от страните в производството по чл.422, ал.1
от ГПК
твърдения и възражения за връзка между записа на заповед
и каузалното правоотношение, съдът е длъжен да изследва наличието на такава
връзка, а при доказването й - наличието на неизпълнено задължение по каузалната
сделка. Правно значима е не всяка връзка между двете правоотношения /менителничното и каузалното/, а само онази връзка, при
която погасяването на задълженията по едното правоотношение има за последица
погасяване на задълженията и по другото правоотношение.
От приетото по делото заключение по назначената ССЧЕ, което съдът цени изцяло, като компетентно дадено, допълващо останалия доказателствен материал по делото и отговарящо изчерпателно на поставените въпроси, се установи, че на 21.04.2016г. по частична сметка за разпределение са постъпили суми по сметка на настоящия ищец във връзка с процесния договор за банков кредит. Тези суми са от извършената публична продан на ипотекирания имот, служещ като обезпечение на задължението по договор No BL3701 от 15.12.2006г. и са в общ размер на 164 085,15 лв., от която сума дължимата по договора главница е изцяло погасена. Записът на заповед е предявен за плащане на ответниците Ю.Х. на 21.09.2016г. и на Д.Х. на 08.09.2016г. С оглед на гореизложеното към момента на предявяване на записа на заповед за заплащане на посочената в него сума от авалистите, задължението по договора за банков кредит, представляващо главница, именно което е обезпечено със заповедта, е било погасено. Т.е. ответниците не дължат претендираната сума с оглед на обстоятелството, че в настоящия случай записът на заповед е служил за обезпечение на задължение по каузална сделка, което задължение към момента на предявяване на заповедта за плащане е било погасено изцяло.
Предвид изложеното сезиралите
съда положителни установителни субективно съединени
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Съдът, като
взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК ответниците имат право да претендират
сторените от тях разноски. Представени са списъци от двамата ответници с претендиране на заплащане по 900,00 лв. на
всеки, представляващи сторени разноски в настоящото производство. Представени
са доказателства и за заплащане на сумите за адвокатско възнаграждение. С оглед
на това ищцовата страна следва да бъде осъдена да
заплати на Ю.Х. и Д.Х. общо сума в размер на 1800,00 лв. или по 900,00 лв. на
всеки от тях.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от ***-изп.директор, Д. ***-изп.директор и ***-прокурист, против Д.К.Х. с ЕГН ********** и Ю.Й.Х. с ЕГН **********, субективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.505, ал.1 във вр. с чл.537 от ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 10 000,00 (десет хиляди) лева, представляваща главница част от вземане в общ размер 120 000,00 лева, произтичащо от запис на заповед от 19.12.2006г., с издател ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. 4693/2017г. на ВРС, поради неоснователност.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.К.Х. с ЕГН ********** сумата от 900,00 лв., представляваща сторени разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Ю.Й.Х. с ЕГН ********** сумата от 900,00 лв., представляваща сторени разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................