Решение по КНАХД №384/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Т. М. Д., подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 156 от 13.06.2025 г., постановено по АНД № 278/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 25-0804-000943/ 21.02.2025 г., издадено от началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция“ - Сливен, с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., за извършено нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. и за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., и е отхвърлено като неоснователно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в производството.

В касационната жалба се посочва, че решението на районния съд е незаконосъобразно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че: полицейските служители не са осъществили непосредствена проверка от мястото на водача, за да могат обективно да установят дали поставените лепенки по стъклата на автомобила реално пречат на видимостта; автомобилът е преминал през годишен технически преглед преди съставяне на АУАН; не била назначена техническа експертиза за класифициране на несъответствието като значителна неизправност; не била налице причинно-следствена връзка между предполагаемото несъответствие и риска за движението по пътищата; процесният автомобил не е собственост на жалбоподателя; неправилно било изключено приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен и наказателното постановление. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател – Т. М. Д., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило становище от пълномощник, който поддържа касационната жалба. Изразява становище по същество, посочвайки, че: в АУАН са описани фактически констатации, които не съответстват напълно на мотивите на НП; нарушен е принципът за обективност – съдът е кредитирал единствено показанията на актосъставителя и полицейския свидетел; неправилно са приложени чл. 139, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 4, т. 3 от ЗДвП – не било доказано, че автомобилът в реално опасен или лепенките по стъклата са ограничавали видимостта; случаят е маловажен, с оглед липсата на вредни последици и ниската обществена опасност. Моли решението на районния съд да бъде отменено, както и НП. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОД на МВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, чрез пълномощник, който заявява, че оспорва касационната жалба и изразява становището си по същество. Посочва, че по делото са налице данни за допуснато отклонение от нормативно предписаното поведение по смисъла, въведен в ЗДвП, като не са представени доказателства, които да доведат до различни изводи от направените от АНО и съда. Счита за неоснователни твърденията в жалбата за допуснати при постановяване на съдебния акт нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Заявява, че не са налице основания, обосноваващи отмяна на обжалваното решение, като моли съда да постанови съдебен акт в този смисъл. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 05.02.2025 г. около 12:44 часа в гр. Сливен, в двора на КАТ, Т. М. Д. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № [рег. номер], собственост на З. Т. М. с [ЕГН]. При извършена проверка се установило, че автомобилът бил със значителна техническа неизправност, изразяваща се в скъсана мека връзка на изпусквателната система и имал поставени лепенки на предното панорамно стъкло и задното. На автомобила били поставени гуми и джанти с размер 215/40/16, които не били заложени от производителя на МПС. За констатираното против Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA № 3623318 от 05.02.2025 г.

Въз основа на АУАН било издадено процесното НП.

Районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; АУАН и НП съдържат законоустановените реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че: не са оборени изложените в АУАН констатации; нарушенията по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са правилно квалифицирани, като е безспорно установено извършването им от жалбоподателя, който не е изпълнил и вмененото му задължение по чл. 100, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, като правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Формирал е извод, че нарушенията не са маловажни и не попадат в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН. С такива мотиви районният съд е приел, че атакуваното НП е законосъобразно и го е потвърдил.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

От доказателствата по делото е безспорно установено, че на посочените в АУАН и в НП дата, място и час касационният жалбоподател е управлявал МПС лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № [рег. номер], като при извършената полицейска проверка било констатирано, че МПС е със значителни технически неизправности по шумозаглушителното устройство – скъсана мека връзка на изпусквателната система и с поставени гуми и джанти с размер 215/40/16, които не са заложените от производителя на МПС.

Следва да се има предвид, че всяко изискване към моторното превозно средство законодателят прави с оглед посочената в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП цел - да запази живота и здравето на участниците в движението, да улесни тяхното предвижване и да опази имуществото. В съответствие с тази цел е и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни средства - чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/, се разрешава движението на пътни превозни средства, които отговарят на определените от производителя изисквания за експлоатация, както и на нормативно установените. Установените по време на проверката неизправности без съмнение попадат в обхвата на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, според който значителни неизправности, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.

Констатираните неизправности са подробно описани в АУАН, така и НП. Словесното описание на всяко от нарушенията е подробно, точно и ясно, посочена е и съответната правна квалификация на всяко от тях.

По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на АУАН представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на АУАН е и изрично посочено в разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Не са ангажирани доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства – свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта, кореспондират с констатациите в съставения акт. До извод в противоположен смисъл не водят и показанията на св. К., разпитан като свидетел в първоинстанционното производство по почин на жалбоподателя, нито представеното копие от удостоверението за годишен технически преглед на МПС. Последният е извършен на 04.02.2025 г., а полицейската проверка, при която е установено нарушението е извършена в 12:44 часа на 05.02.2025 г.

Неоснователно е и възражението, че управляваният от жалбоподателя автомобил е собственост на трето лице. Санкционната норма на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер на 200 лева, при констатирани значителни неизправности, на лицето, което управлява технически неизправното пътно превозно средство, която е правилно приложена от АНО.

Касационният жалбоподател е санкционира и за нарушение по чл. 100, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, според който водачът на моторното превозно средство е длъжен да поддържа стъклата и огледалата чисти. От гласните и писмени доказателства по делото се установява, че на предното панорамно стъкло и на задното са били поставени лепенки, което е в разрез на посочената разпоредба. Правилно административнонаказателната отговорност на Д. е ангажира с налагане на административно наказание по чл. 185 от ЗДвП.

От посочените доказателства се установява по несъмнен начин извършването на описаните в АУАН и в НП административни нарушения от Т. М. Д., за които законосъобразно е бил санкциониран, като всяко от наложените наказания съответства на предвидения със съответната санкционна норма фиксиран размер.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 156 от 13.06.2025 г., постановено по АНД № 278/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.