Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Сара Стоева | |
С присъда № ... от 16.02.2011 г. по НЧХД № ..../2010 г. на С. районен съд съдът признава подсъдимата М. И. Л., родена на .............. г. в с. Б. С., община С., живуща в същото село, българка, бълг. гражданка, със средно образование, неосъждана с ЕГН * за виновна в това, че на 10.10.2010 г. в с. Б. С., община С. в имота на М. М. Р. с административен адрес в това населено място на ул. М. № .... в присъствието на очевидците М. Р. Н. и З. П. П. е употребила публично по адрес на М. М. Р. унизително за честта и достойнството му твърдение, като употребила израза: „Ебах ти майката”, поради което и на основание чл. 148 ал. 1 т. 1 вр. чл. 146 ал. 1 от НК вр. чл. 54 и чл. 36 от НК я осъжда на глоба в размер на 3 000 лв. и обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане по местния радиовъзел. Признава подсъдимата М. И. Л. със снета по-горе самоличност за виновна в това, че на 10.10.2010 г. в с. Б. С. община С. в имота на М. М. Р. с административен адрес в това населено място на ул. М. № ... в присъствието на очевидците М. Р. Н. и З. П. П. е разгласила публично позорно обстоятелство по отношение на тъжителя М. М. Р., а именно, че същият е „престъпник”, като знаела, че твърдението й не отговаря на истината, поради което на основание чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1, вр. чл. 147 ал. 1 от НК и вр. чл. 54 и 36 НК я осъжда на глоба в размер на 5 000 лв. и обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане по местния радиовъзел. На основание чл. 23 НК налага на подсъдимата М. И. Л. едно общо наказание измежду посочените по-горе в размер на най-тежкото от тях, а именно глоба в размер на 5 000 лв. и обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане по местния радиовъзел. Осъжда подсъдимата М. И. Л. да заплати на М. М. Р. сумата от 500 лв. представляваща обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 148 ал. 1 т. 1 вр. чл. 146 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деликта – 10.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля гражданския иск за разликата до пълния му предявен размер от 1000 лв., като неоснователен. Осъжда подсъдимата М. И. Л. да заплати на М. М. Р. сумата от 500 лв. представляваща обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди в резултат от престъплението по чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 147 ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деликта – 10.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля гражданския иск за разликата до пълния му предявен размер от 1000 лв., като неоснователен. Осъжда М. И. Л. да заплати държавна такса за уважените размери на гражданските искове в размер на 100 лв. и 5 лв. за издаване на изпълнителен лист по сметка на РС-С., а на М. М. Р. направените по делото разноски в размер на 280 лв. Против тази присъда е постъпила въззивна жалба от М. И. Л. чрез нейния защитник А. С. Т., в която се твърди, че този съдебен акт е постановен в пълно противоречие с гласните и писмените доказателства по делото при неизясняване обстоятелствата относно действителната фактическа обстановка и при изцяло обвинителен уклон, ограничило законно регламентирани права на подсъдимата да попълни делото с писмени доказателства, пряко относими към предмета на делото. Затова моли съда на основание чл. 336 ал. 1 т. 3 НПК да постанови съдебен акт, с който да оправдае подсъдимата, както и да й присъди направените от нея разноски в двете съдебни инстанции. В съдебно заседание тази жалба се поддържа и се иска отмяна на присъдата. Частният тъжител, въззиваем в настоящото производство лично и чрез своя адвокат заема становище, че в жалбата се излагат неконкретизирани оплаквания за неправилност на осъдителната присъда, тя е неоснователна и моли съда, същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди първоинстанционната присъда. претендира се за присъждане на разноски. Като разгледа направените с жалбата оплаквания, събраните в двете съдебни инстанции доказателства и взе предвид становищата на страните и съдът след като провери изцяло първоинстанционния съдебен акт, на основание чл. 313 и чл. 314 ал. 1 от НПК приема за установено следното: Присъдата е постановена на 16.02.2011 г. присъствено. Въззивната жалба е подадена на 28.02.2011 г. чрез районен съд – С. Следователно, тя е подадена в срок, допустима за разглеждане от състав на В.Т. окръжен съд, но по своята същност е неоснователна. От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка: Въззиваемият /частният тъжител/ М. М. Р. е закупил с нотариален акт № ..., том І, рег. № ...., н. д. .... от 16.01.2001 г. недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от родителите си М. Р. Н. и С. М. Р., намиращ се в с. Б. С., общ. С., а именно дворно място от 2590 кв. м., жилищна сграда, гараж, стопанска сграда, съставляващо парцел І-179, в кв. 27 по регулационния план на с. Б. С., общ. С., при граници от две страни улици, Д. С. Л. и Т. Л. Г. През 2008 г. решава да извърши трасиране на имота си и в качеството си на собственик подава молба до „Д. к.” ЕООД гр. С. за трасиране на гранични точки на урегулиран поземлен имот І в кв. 27 по плана на с. Б. С. То е извършено и е издаден протокол за извършено трасиране на 23.10.2008 г., като при трасирането на границите на този имот са присъствали собственикът на имота М. М. Р., съседът от северната страна – УПИ ІІІ-.... Д. С., мл. Полицейски инспектор Р. В. и съседът от южната страна, представила се с името М. Л.. В този протокол изрично е посочено, че няма силата на строително разрешение и не дава основание за извършване на строително-монтажни работи. Към него е приложена и Скица № 625/07.08.2008 г. на имота. М. М. Р. искал да постави ограда върху трасираните граници затова подготвил документация за такава, било му изготвено конструктивно становище от инж. К., заедно с приложение, като му била проектирана ограда при условията на чл. 147 ЗУТ. Община С. издала разрешение за строеж № 1/28.01.2009 г. на М. М. Р. за строеж на прозирна ограда по вътрешна регулационна граница между УПИ І – .... и УПИ ІІ-....., в кв. 27 по регулационния план на с. Б. С.. Същата следвало да бъде извършена, като се направят бетонни основи, замонолитване стоманени тръби Ф 50 мм., полагане поцинкована мрежа съобразно техническото решение от конструктивното становище. До всички заинтересовани лица това разрешение е изпратено за възражение и то влязло в сила, видно от писмо с изх. № 94-М-218/18.08.2009 г. изпратено до С. Т. Л. на 16.02.2009 г. Съседите по имот на Р. – С. Т. Л. и най-вече съпругата му М. И. Л. не били съгласни с издигането на подобна ограда, тъй като твърдели, че част от този имот е тяхна собственост и имали непрекъснати скандали във връзка с него. Въпреки тези разправии, които станали достояние и на кмета на селото, те не потърсили правата си по съдебен ред, тъй като по граждански и административен ред биха могли да установят както собствеността си, така и правилно ли са трасирани границите в имота, за който твърдят, че са съсобственици и че по техни твърдения Р. нарушава правата им. Кметът на с. Б. С. твърди, че е разговарял с двете страни и ги е насочил да разрешат проблема си както пред Община С., така и пред съда. На 10.10.2010 г. М. М. Р. пристигнал в с. Б. С.. В имота му живеел баща му – свидетелят М. Р., който твърди, че той е пристигнал около 9,30 часа и двамата заедно със свидетеля З. П. П. следвало да чистят дворното място от листа, камъни, съчки и пр. Между 9,30 и 10 часа започнали почистването. Няколко минути след това от съседния двор към тях се приближила подсъдимата М. И. Л.. Започнала отново да им дава разпореждания да напуснат двора, тъй като твърдяла, че той не е тяхна собственост. Започнала да ги предизвиква, обиждала въззиваемия, който със спокоен тон й отвърнал, че ако има проблем със собствеността да се обърне към съда. В резултат на това негово обръщение тя преминала от своя имот в техния, като премахнала част от поставената мрежа за ограда, която била изградена, дори седнала върху една от тиквите, които се намирали в двора и продължила да крещи и да го обижда. Бащата на частния тъжител – свидетелят М. Р. Н. твърди, че подсъдимата твърдяла, че дворът е неин, да се махат от там, заплашвала сина му, че ще го убие и в негово присъствие го напсувала. Казала: „Еби си майката, ще ти еба майката!”. Съдът дава вяра на тези показания, тъй като те кореспондират с показанията, които е дал другият очевидец на събитията свидетелят З. П., който бил в имота по покана на частния тъжител, за да му помага при почистването. Той е потвърдил, че тя го е напсувала, като е казала „Ебах ти майката!”. Този свидетел твърди, че тези думи тя е казала на М. Р. в присъствието на баща му, а по това време в двора други хора не е имало, но наоколо имало комшии, които били на улицата до техните си порти, вършили някаква работа, а други хора се връщали от магазините. И тъй като подсъдимата крещяла високо този свидетел твърди, че на М. Р. му станало неудобно, дори се просълзил и въпреки това, за да не стане някаква случка той се отдалечил. Свидетелят Прокопиев твърди, че тя не само напсувала М. Р., но му казала „че бил престъпник, защото мястото било тяхното”. Този свидетел твърди, че тя „взе да го обижда и да го псува”. По това време, когато се е развивало действието в дворното място между М. Р. и подсъдимата, в него са били освен тях двамата, бащата на М. и свидетелят П. От показанията на останалите свидетели се установява, че нейният съпруг С. Т. С. не е бил там, а дошъл много по-късно. Въпреки че в двора са били само тези 4 лица, тъй като къщата е разположена на ъгъл и има две улици по една от тях преминавали хора и само един от тях св. А., който отивал за нафта и твърди, че около 9.30-10.30 бил видял само св.С., М. и М. да спорят за оградата. Тези негови твърдения се опровергават от останалите събрани доказателства гласни доказателства и проведеÝа очна ставка, т.е. той в този голям период от време не може да е преминавал по улицата, тъй като касае един час време, а по нея е минал за няколко минути.Възможно е да е видял трите лица в края на случката, тъй като другите свидетели твърдят различно от казаното от него. Свидетелят Р. А., който е кмет на селото твърди, че частният тъжител не е конфликтен човек и не е чувал нито него, нито баща му да повишават тон и да се карат. Знае за проблема между страните, тъй като е водил разговори с тях, но ги е насочил да търсят разрешение на проблема си, като напътил подсъдимата към общината. Свидетелката А. К. чула разправията, тя е тяхна съседка и познава и двете страни и въпреки че не е присъствала, тъй като се водела на висок глас, разбрала, че има някаква гюрултия. Не разбрала думите, тъй като имало селскостопански сгради, които и пречели да вижда, но тя твърди, че избягвала гюрултии, защото „се нямам с М., тя и с мен се дразни и аз избягвам да присъствам на такива неща”. Но тази свидетелка твърди, че разбрала, че се „разправят” и видяла в двора, че свидетелят З. хвърля боклук и помага. Свидетелят И. М. също твърди, че не е присъствал, но чул „голяма гюрултия”, която идвала от двора на М.. Видял М. – подсъдимата, между неговия и нейния двор. Не знае дали е имало други хора. Свидетелят Т. Г., който е техен съсед ги чул, че все се карат. През месец октомври 2010 г. той се загледал и видял „М., М. Р., З. и кака М.”, не видял съпруга на М., чул, че се карат, но не обърнал внимание кой какво вика. Според него гюрултията била някъде около 10,30 часа. На другия ден от въззиваемия разбрал какво става и той му казал, че са се заплашвали. Митко Р. споделил със свидетеля Я. още същия ден на 10.10.2010 г., че М. го напсувала, че са се скарали, че е влязла в двора му и му разказал какво е станало. Бил притеснен, зачервен и разстроен от обидите и тормоза, който преживявал. Въззиваемият подал жалба до РП С. и РУП С., че подсъдимата е премахнала част от поставената ограда и била образувана преписка по жалба на М. Р. № ...../14.10.2010 г. на РУП С. и пр. пр. ....../14.10.2010 г., която е прекратена, тъй като разследващите органи установили, че няма извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, чл. 323 НК и чл. 325 НК. Въпреки, че подсъдимата е направила самопризнание на л.10 от преписката, като е казала ”аз се афектирах много, взех клещи и свалих част от оградата 6-7 м”, а и други доказателства са събрани в тази насока за тези нейни действия РП С. е прекратила производството по делото. В показанията обаче събрани от свидетелите, частният тъжител и пр. е посочено, че тя го е обиждала и пр. Затова за обидата и клеветата той потърсил правата си по настоящият частно правен наказателен ред, тъй като в тъжбата си твърди, че тя го обидила и му отправила клеветнически твърдения. При тази фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи: От обективна и субективна страна подсъдимата М. И. Л. е осъществила престъпление по чл.148, ал.1 ,т.1 във вр.чл.146, ал.1 от НК, като на 10.10.2010г. в с.Б. С. в дворното место на въззиваемият в присъствието на баща му М. Р. Н. и З. П. П. употребила публично по отношение на М. Р. унизителни за честта и достойнството му твърдения, като го напсувала с израза „Ебах ти майката” т.е. тя го е обидила публично. Обидата е престъпление засягащо чувството на лично достойнство и цели неговата промяна на неговата обществена оценка. От това следва, че за да бъде засегнато, лицето трябва да възприеме пряко или опосредено унизителното отношение към него, изразено с думи или действия. Без такова възприемане не е налице обида. Елементът „публичност” е налице, когато: мястото на извършване на деянието е публично, а това е всяко място, до което имат достъп всички граждани като в случая макар то да е извършено в дворното място на въззиваемия, което не винаги може да се счита, че е публично следва да се прецени успоредно с това и другите фактически данни относно наличието на това деяние в какъвто смисъл е и Решение № 737 от 16.12.1974г. по н.д.№ 700/1974г. на ІІ Н.О. на ВС. Видно от доказателствата това дворно място граничи от две от страните с улици и има видимост к·м тях, тъй като оградите са с мрежа т.е. минаващите по тях лица и съседите на имота имат видимост, към него. Още повече, че за да се квалифицира обидата за публична е достатъчно обидните думи и изрази да са казани пред повече от 2-3 лица – в тази насока е Решение №102 от 24.02.1976г. по Н.Д.№59/1976г. на І Н.О. на ВС, дори в по-новата практика достатъчно е лицата да са повече от едно в тази насока е присъда по н.ч.х.д. №8345/2001г. на С. районен съд потвърдена с Решение от 14.05.2004г. по в.н.ч.х. д.№279/2004г. на С. градски съд. В случая ругатнята е повторена многократно от подсъдимата в присъствието на бащата на подсъдимия и св. З. П. Тези лица са чули и възприели обидните изрази, а обиденият е имал възможност непосредствено да възприема обидните думи, тъй като само по този начин се постига целта на дееца – засягане на честта и достойнството на пострадалото лице. Престъплението обида е умишлено. Затова е необходимо да се установи, че при обективиране на думите или действията с унизително съдържание деецът е искал или допускал засягане честта или достойнството на пострадалия. Това означава, че деецът е съзнавал адекватно значението на използваните изрази. Противоправният резултат – унижението настъпва автоматично, като неизбежна последица на обидното съдържание на използваните изрази. Казаното да е унизително за честта и достойнството на лицето, спрямо което са отправени изразите. За да е съставомерна и наказуема обидата задължително е да се постигне персонална индивидуализация на нейния адресат. В случая и от обективна и от субективна страна подсъдимата М. Л. е осъществила квалифицираният състав на обида нанесена на публично място по чл.148, ал.1, т.1 във вр.чл.146, ал.1 от НК. Тя е действала при пряк умисъл, тъй като е разбирала свойството и значението на извършеното и целяла настъпването именно на този резултат, тъй като в много от общностите ругаенето ”на майка”, се счита за една от най-силните и унизителни обиди и извършена още повече в присъствието на бащата на въззиваемият той го е понесъл много тежко, като се разстроил и почувствал голямо унижение, именно преживял е това, което е целяла подсъдимата. По същото време и място от обективна и субективна страна е осъществила още едно престъпление, а именно по чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1, вр. чл. 147 ал. 1 от НК, като дворното место на въззиваемият в присъствието на баща му М. Р. Н. и З. П. П. разгласила публично по отношение на М. Р. позорящо обстоятелство за него, а именно, казала, че е „престъпник”, като знаела, че твърдението и не отговаря на истината т.е. тя е разпространила публично клеветническо твърдение по отношение на него. Клеветата по чл.147, ал.1 от НК е престъпление, при което деецът разпространява, т.е. довежда до знанието на поне още едно лице извън себе си, на позорящи за другиго обстоятелства, отнасящи се включително до извършено престъпление. За съставомерността на деянието от обективна страна е без значение дали позорящите обстоятелства са възприети от дееца непосредствено като очевидец. Необходимо е тези обстоятелства да са позорящи, петнящи честта и доброто име на този за когото се отнасят, да са станали достояние на поне още един човек освен разпространителя, а със задължителното за правоприлагащите органи тълкуване в Т.Р №./1971г., ОСНК, ВС е поставил изискване позорящите обстоятелства да са неистински. В случая подсъдимата в присъствието частният тъжител и на св. З. П. е разпространила позорящо обстоятелство за въззиваемия, като е казала, че той е „престъпник”, тъй като бил завзел без правно основание дворно место, което не е нейно. Видно от приложената изискана от въззивната съдебна инстанция преписка по жалба на М. Р. № 4596/14.10.2010 г. на РУП С. и пр. пр. 1011/14.10.2010г. навсякъде е посочвано, че Р. е неосъждан и че няма доказателства да е извършил престъпно навлизане в чужд имот т.е.тези твърдения на подсъдимата се опровергават, тъй като по делото не са представени доказателства, че е осъждан, още повече няма осъждане затова, че той е нарушил нейно право или на друг човек с неправомерно навлизане в имот. Следователно тя е разгласила „позорно обстоятелство” за него, което е неистинско, като е извършила деянието публично. От субективна страна е извършила това престъпление при условията на пряк умисъл, тъй като е разбиралÓ свойството и значението на извършеното и целяла настъпването именно на този резултат. При постановяване на присъдата от първата съдебна инстанция съдът е действал законосъобразно, събрал е необходимите доказателства и поотделно и в тяхната съвкупност ги е преценил, като е направил единствено възможният извод, че подсъдимата е виновна и по двете обвинения. Събраните от въззивната инстанция писмени доказателства изисканите преписки от РУП С. и РП С. с нищо не променят фактическата респ.правната обстановка напротив същите само я потвърждават, тъй като те касаят оплакване за което се изисква образуване на дела от общ характер, а настоящето дело е от частен характер за случилото се по същото време и място, но за други правни квалификации. Неоснователни са оплакванията на подсъдимата, че районният съд не бил правилно обсъдил събраните гласни доказателства. Да той е дал вяра на показанията на бащата, който би могъл да се счита за предубеден, но само ако неговите показания не се подкрепят от останалите доказателства. В случая показанията на бащата кореспондират с доказателствата дадени от другия свидетел – очевидец П., както и от останалите разпитани свидетели, които твърдят, че е имало”разправия”, „гюрултия” в двора – видели са четирите лица, чули са караница, като гласа на жената се извисявал над мъжкия глас. Видно от свидетелските показания съседите избягват да имат вземане-даване с подсъдимата, тъй като тя била влизала в разправия с някои от тях – виж показанията на св.А. К. Докато характеристиките на свидетелите за частния тъжител и баща му са положителни, като за тях се казва, че са добри хора, които не са конфликтни. Районният съд след като е обсъдил всички доказателства, като е отчел обществената опасност от деянията, както и обстоятелството, че подсъдимата е с ниска обществена опасност респ.не е осъждана и за двете престъпления е наложил наказания в минималният размер. За престъплението по чл.148, ал.1 ,т.1 във вр.чл.146, ал.1 от НК е наложил глоба в размер на 3000 лв. и обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане по местния радиовъзел. За престъплението по чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1, вр. чл. 147 ал. 1 от НК, е наложил глоба в размер на 5000 лв. и обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане по местния радиовъзел. На основание чл.23 от НК, е определил едно общо наказание най-тежкото за бъде изтърпяно от нея, а именно глоба в размер на 5000 лв. и обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане по местния радиовъзел. В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.78а от НК независимо, че за двете престъпления наказанията, които се предвиждат са глоба и обществено порицание, че подсъдимата не е осъждана и че няма имуществени вреди причинени от престъплението, тъй като се касае за множество престъпление и на основание чл.78а, ал.7 за тях не може да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК т.е. да бъде освободена от наказателна отговорност и приложена административната такава. ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ: Гражданският ищец М. М. Р. е предявил два граждански иска срещу подсъдимата М. И. Л.. Всеки един от които по 1000 лева за претърпени неимуществени вреди, както за престъплението „обида”, така и за престъплението „клевета” в едно със законната лихва от датата на увреждането 10.10.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Видно от събраните писмени и гласни доказателства пострадалият с нищо не е предизвикал обидните и клеветнически думи казани от подсъдимата. Напротив, тя с действията си е влязла без покана в неговия двор, премахнала е част от оградата, обиждала го и е разпространила клеветническо твърдение по отношение на него. Разправията им била чута както от лицата очевидци, така и е станала достояние и на живеещите наблизо техни съседи и на преминаващите лица по двете улици, с които граничи имота на пострадали, както и на съселяните им, включително и на кмета на селото. От обидните и клеветнически думи, които подсъдимата изказала по отношение личността на пострадалия той се разстроил и свидетелите не само очевидци, но и другите, които разбрали по-късно за случилото се, твърдят, че го преживял много тежко, тъй като с нищо не е предизвикал подсъдимата. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки следва да поправи вредите, които е нанесъл другиму, а такива неимуществени вреди подсъдимата с изказаните думи е нанесла на достойнството и честта на пострадалия, т. е. исковете са основателни и доказани по основание, а техният размер се определя съгласно принципите на справедливостта регламентирани в чл. 52 ЗЗД. Правилно и законосъобразно първата съдебна инстанция е приела, че за неимуществените вреди гражданският ищец следва да бъде овъзмезден за всеки един от гражданските искове не в пълен размер, а само в размер от 500 лева, тъй като овъзмездяването в по-голям размер би било несправедливо, поради което и районният съд правилно е отхвърлил исковете за разликата до 1000 лева като неоснователни и недоказани. Определената държавна такса е съобразена с тарифата за държавни такси събирани в съдилищата на Република България, както и направените разноски за първа съдебна инстанция от подсъдимия. При този изход на делото подсъдимата следва да заплати направените разноски и за въззивната съдебна инстанция на въззиваемия, които той е направил за адвокат в размер на 250 лева посочени в Договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 08.03.2011 г. приложени на л. 16 от въззивното дело. Водим от изложеното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК В. окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № ..../16.02.2011 г. по НЧХД ...../2010 г. по описа на Районен съд С.. ОСЪЖДА М. И. Л. с ЕГН * от с. Б. С., общ. С. ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Р. с ЕГН * от гр. С., ул. Р., № 12, вх. А,. 6, ап. 17 направените разноски за адвокат във въззивната инстанция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |