Р Е Ш Е Н И Е № 45
гр. Шумен, 02.07.2020 г
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на еди- надесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Таня Кавърджикова, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 115 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Азелис Бълга- рия“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“, № 36 чрез ад. А.А.Ц. *** с адрес гр. София, ул. „Иван Денкоглу“, № 2, ет.4, ап. 5 срещу „Виола Органик“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав, Индустриална зона, представлявано от управителя П.Ц.Х.. В исковата си молба ищецът твърди, че между него и ответника съществуват търговски отношения, породени от осъществените на 25.07.2018 г. и 22.08.2018 г. сделки за продажба на стоки на обща стойност 83 395.20 лв., за които са издадени съответните фактури. Ответникът е заплатил само част от дължимите за доставените му стоки суми, като до момента на предявяване на исковата молба - 04.10.2019 г., въпреки направените от ищеца опити за доброволно уреждане на сметките неплатената част от задължението му е в размер на 75 697.60 лева. Дължимите от ответника мораторни лихви върху неплатените суми по двете фактури, считано от датата на падежа до датата на предявяване на исковата молба е в общ размер на 8 282.47 лв., от които по първата сделка от 25.07.2018 г. –3 950.21 лв., а по втората сделка от 4 332.26 лв. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сума в общ размер на 83 980.07 лв., от които 75 697.60 лв., представляваща дължимата цена на доставени, но незаплатени от ответника стоки, описани подробно по вид и количество в посочените и приложени към нея фактури и 8 282.47 лв., представля- ваща мораторна лихва върху незаплатената стойност на стоките считано от падежа по всяка една фактура до датата на завеждане на делото, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното и плащане.
В своевременно депозирания отговор на исковата молба (писмо изх. № 206 от 24.10.2019 г.) ответникът не оспорва обстоятелството, че е закупил стоката по двете фактури, но забавянето на доставката й е довело до отказ на клиента му да вземе стоката от него. Ответникът е предложил на ищеца да получи обратно стока- та, но между тях не било постигнато съгласие. Стоката все още била при ответника и ищецът можел да си я получи обратно.
В допълнителната искова молба, ищецът заявява, че поддържа изцяло иско- вата си претенция и оспорва възраженията на ответника.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупно- ст съдът приема за установено следното:
Страните по делото са търговски дружества. През м. юли 2018 г. ищецът е продал на ответника 680 кг. от продукта Linalyl Acetetate GEN на обща стойност 41 697.60 лв. Стоката е доставена и получена от ответното дружество на 24.07.2018 г. – товарителница № TRD ********* от 19.07.2018 г. Сделката е обективирана във фактура № ********** от 25.07.2018 г., като стоката е следвало да бъде заплатена на посочената във фактурата дата - 24.08.2018 г.
През м. август 2018 г. ответникът е закупил от ищеца още 680 кг. Linalyl Acetetate GEN на обща стойност 41 697.60 лв., която е доставена на 24.08.2018 г. – товарителница № 55275631 от 22.08.2018 г. . Сделката е обективирана във фактура № ********** от 22.08.2018 г., като стоката е следвало да бъде заплатена на посо- чената във фактурата дата – 21.09.2018 г. Фактурите са оформени съгласно изиск- ванията на Закона за счетоводството и Закона за данък добавена стойност и са от- разени в дневницине за продажби на ищеца за данъчния период, през който са из- дадени
От приложените банкови извлечения се установява, че в периода от 12.10. 2018 г. до 01.03.2019 г., ответникът в изпълнение на задължението си да заплати доставената му стока е привел по банковата сметка на ищеца сума в общ размер на 7 697.60 лв.
На 20.12.2018 г., ищецът е изпратил до ответника нотариална покана за пла- щане на задълженията му по двете сделки. Поканата е получена от ответника на 21. 01.2019 г. С писмо изх. № 164 от 27.02.2019 г., „Виола Органик“ ЕООД потвържда- ва, че към 31.12.2018 г. задължението му към ищеца е в размер на 77 697.60 лв.
От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-счетовод- на експертиза, неоспорено от страните се установява, че търговските книги на стра- ните и записванията в тях са редовно водени, съобразно изискванията на българ- ското счетоводно и данъчно законодателство, като ищеца прилага изискванията на международните счетоводни стандарти. Процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника, включени в дневниците за покупки и справките-дек- ларации за данъчния период, за който се отнасят. Ответникът е ползвал данъчен кредит по реда на ЗДДС за процесните фактури в размер на 13 899.20 лв.. За пога- сяване на задълженията си ответникът е извършил частични плащания в общ размер на 7 697.60 лв. в периода от 12.10.2018 г. до 01.03.2019 г., като вещото лице е посочило отделните плащания по дати и суми в таблица на стр.3 от заключение- то. Размерът на неплатеното задължение към ищеца по процесните фактури е в общ размер на 75 697.60 лв. Размерът на дължимата мораторна лихва от ответника върху неплатените суми за продадените стоки от датата на падежа на съответната фактура до дена на предявяване на иска – 04.10.2019 г., като се вземат предвид из- вършените частични плащания е общо 8 413.30 лв.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнението на задължение от страна на купувача за плаща- не на цената, за закупената от него стока по сключени търговски продажби. Налице е и акцесорна претенция за мораторната лихва за периода от падежа на всяко едно от паричните задължения до датата на депозиране на исковата молба и за законна лихва върху главницата от датата, на която е депозирана исковата молба до оконча- телното й изплащане. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.309а от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 05.03.2020 г. Разгледани по същество исковите претенции са основа- телни, поради следните съображения:
Налице са валидно сключени между страните договори за търговска про- дажба на родово определени вещи, по силата които ищецът-продавач е прехвърлил собствеността, като е предал на ответника–купувач, уговорените по количество и качество стоки. В изпълнение на вмененото му, от чл.321 от ТЗ, задължение прода- вачът е издал и съответните, съпътствуващи отделните сделки фактури, които са отразени в дневниците му за продажби за данъчния период, през който са издадени. С приемането на стоката от страна на купувача за него възниква задължението да заплати цената на получените стоки, съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ.
Извършената съдебно – счетоводна експертиза, при която вещото лице пре- гледа не само приложените към делото документи, но и тези намиращи се в счето- водствата на страните, безспорно установи, че ответникът е заплатил само част от доставените му стоки, като към момента в който вещото лице е проверявало счето- водната документация, неиздължените суми по сключените сделки е в общ размер на 75 697.60 лв. Ответното дружество не е ангажирало доказателства, с оглед раз- пределението на доказателствената тежест в процеса, че е погасило остатъка от за- дължението си. С оглед на това съдът, счита, че предявения на основание чл.327, ал.1 от ТЗ иск е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, така както е предявен.
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и предяве- ната акцесорна такава за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в раз- мер на законната лихва върху неиздължените суми по сключените сделки. Съглас- но разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В конкретния случай са налице изрични уговорки относно сроковете за плащане по двете фактури – 24.08.2018 г. и 21.09.2018 г. С оглед на това към тези дати съответните задължения са били изискуеми и ответникът е из- паднал в забава. Следователно същия дължи не само стойността на получената, но неизплатената от него стока, но и обезщетение в размер на мораторната лихва, съгласно чл.309а от ТЗ във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. От направената съдебно-счето- водна експертиза е видно, че общия размер на дължимата мораторната лихва от да- тата на която е възникнало паричното задължение по съответната фактура до дена на предявяване на иска – 04.10.2019 г., като се вземат предвид из вършените час- тични плащания е общо 8 413.30 лв. Следователно претенцията за мораторна лихва в размер на 8 282.47 лв. е основателна и доказана и следва да бъде уважена изцяло, така както е предявена от ищеца .
Основателна е и претенцията за
законна лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 04.10.2019 г. до окончателното й заплащане,
поради наличие на виновно неизпълнение
на парични задължения от ответника, по договорите между страните.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ищецът е направил искане за заплащане на направените от него
деловодни разноски в общ размер на 6 597.26 лв., включващи заплатената от
него държавна такса в размер на 3 405.26 лв., внесен депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер на 200.00 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2 992.00 лв. Представени са списък с разноски
по чл.80 от ГПК и писмени доказателства за извършените от ищеца плащания. На
ищеца следва да се присъдят и направените от него разноски в обез- печителното производство
в размер на 99.00 лв. В този смисъл т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК. С оглед на това на ищеца трябва да
се присъдят направените деловодни разноски в общ размер на 6 696.26 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „Виола Органик“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав, Индустриална зона, представлявано от управителя П.Ц.Х. да заплати на „Азелис България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“, № 36 сумата от 83 980.07 (осемдесет и три хиляди деветстотин и осемдесет лева и седем стотин- ки) лв., от които главница в размер на 75 697.60 (седемдесет и пет хиляди шестсто- тин деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки) лв., представляваща дължима и неизплатена цена на продадени стоки, подробно описани в издадените фактури - № № ********** от 25.07.2018 г. и ********** от 22.08.2018 г. и 8 282.47 (осем хиля- ди двеста осемдесет и два лева и четиридесет и седем стотинки) лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от датата на която е възникнало па- ричното задължение по съответната фактура до дена на предявяване на иска – 04. 10.2019 г., както и да заплати сумата от 6 696.26 (шест хиляди шестстотин деветде- сет и шест лена и двадесет и шест стотинки) лв., представляващи направените от ищеца деловодни разноски, включително и в обезпечителното производство.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двусед- мичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: