№ 30814
гр. София, 15.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110148607 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. П. С., с която срещу ". е предявен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 10 лева, като част от претенция с
общ размер от 686,10 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за
поръчителство, сключен с ответника.
Ищецът твърди, че на 18.01.2021 г. е сключил с . договор за кредит № 4033185, по силата на
който това лице й предоставило сумата 1200 лв., с вид на вноската двуседмична, при
посочен ГПР 46,66 % и ГЛП 40 %. Съгласно чл. 4 от този договор страните по него се
съгласили задълженията на кредитополучателя да бъдат обезпечени при едно от следните
условия: две физически лица поръчители, отговарящи на кумулативно посочени в договора
условия, банкова гаранция или представяне на сключен договор за гарантиране на
задълженията с дружество, одобрено от кредитодателя. На същата дата с ответника е бил
сключен договор за предоставяне на поръчителство № 4033185, по силата на който
ответникът е поел задължение да обезпечи задълженията на кредитополучателя по договора
срещу заплащане на възнаграждение в размер на 686,10 лева - платими разсрочено на
падежите на вноските по договора за кредит и заедно с тях. Сумите се изплащали на
кредитодателя, действащ като упълномощен представител на поръчителя за събиране на
това му вземане. Задълженията по договора за поръчителство се твърди да са изцяло
погасени от ищцата. Поддържа, че с оглед разпоредбите на ЗЗП и ЗПК е потребител по
договор за кредит, сключен с финансова институция. Счита, че сключеният с ответника
договор е акцесорен на договора за кредит, с оглед което същите следва да се разглеждат
като свързани сделки, още повече, че юридическите лица страни по същите са свързани -
кредитодателят е едноличен собственик на капитала на ответника. Излага подробни
съображения, че и по отношение на двата договора следва да се прилага засилената
1
потребителска защита, установена в ЗПК, доколкото самият договор за поръчителство
следвало да се разглежда като форма на потребителско кредитиране. Поддържа, че с чл. 4 от
договора за кредит в тежест на кредитополучателя е поставено неотменимо изискване за
получаване на кредитно финансиране и на практика на потребителя не бил оставен избор
дали да предостави обезпечение и какво да бъде то, а именно - сключване на договор за
обезпечаване на задълженията по кредита с одобрено от заемодателя лице. Същевременно
обаче кредиторът не е включил в договора за кредит и в посочения в същия ГПР разходите
по заплащане на възнаграждението на поръчителя, а същите според ищеца несъмнено имат
характеристиките на разход по кредита. В тази връзка се поддържа, че се заобикаля
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен. На следващо място се поддържа, че договорът за
поръчителство е бил сключен при начална липса на основание - в полза на потребителя не
се предоставила никаква услуга. Навежда, че договорът е нищожен и поради
противоречието му с добрите нрави. До съда е отправено искане да осъди ответника да й
заплати сумата посочена в петитума на исковата молба. Заявява доказателствени искания,
претендира разноски.
Доколкото от изложението в исковата молба не е възможно по несъмнен начин да се
извлече волята на ищеца дали сезира съда и с кумулативно обективно съединени искове за
прогалсяване на нищожността на договора за поръчителство на наведените с исковата
молба основания или иска от съда да ги разгледа единствено като основания на предявения
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, то и в срок до откритото съдебно заседание ищцата
следва да уточни отправените до съда искания, като в случай че предявява самостоятелни
искове за прогласяване на нищожността на договора, да формулира надлежен петитум по
същите, да посочи начина на съединяване на исковете за нищожност /кой от тях счита за
главен и кои за евентуални/, както и в същия срок да представи документ, удостоверяващ,
че по сметка на СРС е внесена държавна такса в размер на сумата от още 50 лева по
установителните претенции на ищцата, като от платежното нареждане да се
установява несъмнено, че таксата е заплатена по настоящото производство.
На основание чл. 129, ал. 4, вр. чл. 127, ал. 4 ГПК на ищцата следва да се укаже в срок до
откритото съдебно заседание да посочи банкова сметка или друг начин на плащане,
доколкото предявеният иск е осъдителен. При неизпълнение на това указание, съдът ще
приеме, че се касае за недобросъвестно процесуално поведение.
Ответникът с отговор, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, оспорва исковете, както и заявените
със същите доказателствени искания. Прави искане по чл. 213 ГПК за съединяване на
настоящото производство с производството по гр.д. № 48593/2022 г. Счита, че е налице
злопупотреба с права, както и че на основание чл. 126, ал. 1 ГПК настоящото производство
следва да бъде прекратено. Оспорва исковете по основателност, като поддържа, че
договорът не противоречи на добрите нрави, че същият има своето основание и предмет и
това е предоставяне на финансова услуга на ищцата. Не отрича договорът за поръчителство
да е бил сключен, но счита, че правоотношенията по двата договора не следва да се смесват.
2
Счита за неотносима към процесния договор разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че
нищожността на договора на това основание не може да се установява в настоящото
производство, доколкото ответникът не е страна по договора за кредит.
Изложените твърдения и формулирания петитум дават на съда основание да приеме, че е
сезиран с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а именно за връщане на заплатеното по нищожен
договор. В тежест на ищеца по същия е да установи, че между страните е бил сключен
процесния договор за поръчителство, за да гарантира ответникът задълженията по договора
за кредит на ищцата, сключен с "Изи Асет Мениджмънт", че договорът за поръчителство е
нищожен на сочените с исковата молба основания, че е заплатила на ответника посоченото в
договора за поръчителство възнаграждение.
Ответникът следва да докаже възраженията си, т.е., че е налице основание да задържи
платеното по силата на договора за поръчителство.
Съдът приема, че страните не спорят относно осъществяването на следните обстоятелства:
че помежду им е бил сключен договор за поръчителство, по силата на който ответникът се е
задължил да гарантира изпълнението на задълженията на ищцата в качеството й на
кредитополучател по договора за кредит, сключен с ., че договорите са били сключени на
една и съща дата, че едноличен собственик на капитала на ответника е дружеството
кредитодател по договора за кредит, че ищцата е заплатила на ответника уговорената с
договора за предоставяне на поръчителство сума в размер на 686,10 лева, с оглед което и
ОТДЕЛЯ посочените обстоятелства като БЕЗСПОРНИ между страните.
По исканията по чл. 190 ГПК и чл. 192 ГПК:
Не е ясно каква е причината ищцата, която твърди, че е страна по договора за поръчителство
и по договора за кредит, да не представя същите, а да заявява доказателствени искания по
този процесуален ред. Ето защо и на ищцата следва да се укаже да заяви дали тези
документи се намират в нейно държане, ако се намират - да заяви дали поддържа исканията
си, а ако не се намират - да посочи причините за това. Ако указанията не бъдат изпълнени,
съдът ще остави доказателствените искания без уважение.
Доколкото страните не спорят, че ищцата е заплатила на ответника сумите, за които се е
задължила с договора за поръчителство, то и ненеобходимо се явява задължаването на
ответника, както и на третото за делото лице да представят информация за извършени
плащания по договорите.
По искането за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе в първото по делото открито съдебно заседание след вземане на становища на
страните.
Искането по чл. 213 ГПК, направено от ответника, следва да се остави без уважение - касае
се за различни правоотношения, произтичащи от различни договори. Не е налице и
хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК.
Страните следва да се приканят към спогодба или друг начин на доброволно уреждане на
спора.
3
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на
страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в
половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на
спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на ищцата в срок най-късно в откритото съдебно заседание да уточни отправените
до съда искания, като в случай че предявява самостоятелни искове за прогласяване на
нищожност на договора за поръчителство, да формулира надлежен петитум по същите, да
посочи начина на съединяване на исковете за нищожност /кой от тях счита за главен и кои за
евентуални/, както и в същия срок да представи документ, удостоверяващ, че по сметка на
СРС е внесена държавна такса в размер на сумата от още 50 лева по установителните
претенции, като от платежното нареждане следва да се установява несъмнено, че таксата е
заплатена по настоящото производство. При неизпълнение - съдът ще приеме, че е сезиран
единствено с иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и ще разгледа наведените възражения за
нищожност единствено в мотивите на съдебното решение.
УКАЗВА на ищцата основание чл. 129, ал. 4, вр. чл. 127, ал. 4 ГПК в срок до откритото
съдебно заседание писмено да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, доколкото
е предявен осъдителен иск. При неизпълнение на това указание, съдът ще приеме, че се
касае за проява на недобросъвестно процесуално поведение.
УКАЗВА на ищцата на основание чл. 101, ал. 1 ГПК в срок най-късно в откритото съдебно
заседание да обоснове доказателствените си искания по чл. 190 ГПК и чл. 192 ГПК с оглед
твърденията си, че е страна по сключените договори, като заяви дали екземпляри от същите
се намират в нейно държане, ако се намират - да заяви дали поддържа исканията си, а ако не
се намират - да посочи причините за това. При неизпълнение - заявените искания ще бъдат
оставени без уважение /чл. 101, ал. 3 ГПК/.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по исканията по чл. 190 ГПК за задължаване на насрещната
страна да представи сключения между страните договор за поръчителство, по искането по
чл. 192 ГПК за задължаване на . да представи договор за кредит № 4033185 и по искането за
4
допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, последните две заявени от
ищцата с исковата молба, за първото по делото открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ без уважение доказателствените искания на ищцата по чл. 190 и чл. 192 ГПК в
частта относно извършените по договора за поръчителство и по договора за кредит
плащания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК и искането за
прекратяване на производството на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 15.12.2022 г. от
10:30 часа, за когато да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на страните ведно с призовките им за насроченото
ОСЗ, а на ищеца да се връчи и препис от отговора от исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5