РЕШЕНИЕ
№ 2035
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110216324 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ........... (чрез адв. П.) срещу Електронен фиш Серия Г
№ 0037946, с който на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за
застраховането (КЗ) за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ на ........... е наложена
„имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е издаден в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Посочва
се, че автоматизираното техническо средство, заснело автомобила, е модел SD2D0010
и тъй като било подвижно, според чл.11, ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата нарушителите следвало да се спират на
място и да се предприемат действия за реализиране на административно-наказателната
им отговорност за извършеното нарушение. Посочва се, че за нарушения, установени с
мобилни автоматизирани технически средства или системи по време на движение
Електронни фишове не се издава и е следвало да се състави АУАН. Отделно от това в
жалбата се посочва, че с Електронен фиш може да се налага „глоба“ или „имуществена
санкция“ единствено в хипотезата на чл.638, ал.4 от КЗ, респ. чл.638, ал.6 от КЗ, но в
1
издадения Електронен фиш не се твърди да е установено нарушениe на чл.647, ал.3 от
КЗ. В жалбата се твърди, че С.Б. Стоичкова – Коленцова в качеството й на законен
представител на ........... е била санкционирана за нарушение по чл.483, ал.1 от КЗ с
„имуществена санкция“ по чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, като е издаден Електронен фиш.
Посочва се, че установяването на нарушение по чл.483, ал.1 от КЗ следвало да се
извърши с Акт за установяване на административно нарушение и издаване на
Наказателно постановление, а не с издаване на Електронен фиш, както било сторено в
случая. Според жалбоподателя има неяснота относно деянието, тъй като имало разлика
в изпълнителните деяния на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и чл.638, ал.4 от КЗ, обуславяща и
разлика при описание на времето на извършване на деянието. Обяснява се, че
изпълнителното деяние на чл.638, ал.4 от КЗ е действие (управление на превозно
средство) и за осъществяването му следва да се установи, че на посочената от
наказващия орган дата е било установено управление на автомобила, за да се наложи
съответната санкция на собственика. Изпълнителното деяние на нарушението по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ се изразява в бездействие, осъществено в първия ден след
изтичането или прекратяването на застраховката „Гражданска отговорност“, респ. друг
факт, който би бил от значение за възникването на задължението на собственика
/например придобиване на автомобила/, в който ден собственикът е длъжен да сключи
застраховка „Гражданска отговорност“, без значение дали автомобилът е бил
управляван. За правилно описание на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което е
вменено в случая и за което се санкционира нарушителят, следва да бъде посочен
именно този ден. В противен случай в рамките на няколко дни нарушителят можело да
бъде наказан по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което се осъществявало на конкретна дата и би
довело до нарушение на принципа non bis in idem. В жалбата се твърди, че не е ясно за
какво е наложено наказанието – дали за това, че като собственик на посочения в
Електронния фиш лек автомобил няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ или за това, че е установено управлението на собственото
му МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Поради това се претендира за нарушено право на защита на
жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил. С тези доводи се иска от СРС
да отмени обжалвания Електронен фиш и да присъди направените от жалбоподателя
разноски по делото.
С молба вх. № 12545 от 24.01.2022г. адв. П. заявява, че поддържа изцяло
аргументите, посочени в жалбата и иска да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение. В същата молба се казва, че размерът на претендираното от ответната
страна адвокатско/юрисконсултско възнаграждение следва да бъде ориентирано към
законоустановения минимум.
Пред СРС – 10 състав в съдебно заседание на 26.01.2022г. жалбоподателят
........... не изпраща представител. В съдебно заседание на 15.03.2022г. пред СРС – 10
2
състав жалбоподателят се представлява от адв. П., който по време на съдебните прения
заявява, че Електронният фиш е издаден в нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения, които се явяват основание за неговата отмяна.
Според адв. П. липсва Протокол за използване на техническо автоматизирано средство
съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., както и документ,
удостоверяващ това, че техническото средство е преминало през последваща
метрологична проверка, т.е. че такава е извършена след неговата употреба, във връзка
с което е установено нарушението. Според защитата наличието на тези два документа
предполага законосъобразност при използването на мобилното техническо средства за
видеоконтрол, а при тяхната липса /както било в случая/ не можело да се установи
дали законосъобразно е било използвано техническото средство. Поради това и по
аргументите, изложени в жалбата, адвокатът пледира за отмяна на процесния
Електронен фиш и за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР не изпраща представител пред СРС и не взема
становище по спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от жалбоподателя доводи, приема за установено следното от
фактическа страна :
Товарен автомобил „Нисан Навара“ с рег. № .......... е собственост на ............ За
този автомобил била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев
Инс“ АД на 31.08.2021г. в 16:42 часа за срок от 12 месеца – с полица №
BG/22/121002568867 от 31.08.2021г.
Пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D е одобрена и вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № 5133 на дата
20.02.2018г. със срок на валидност до 20.02.2028г. и за нея има издадено
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133, което в
последствие е било допълвано с Допълнение № 18.07.5133.1 от 31.07.2018г. и
Допълнение № 19.09.5133.2 от 17.09.2019г.
Последваща проверка на пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D с SN
SD2D0010 е извършена през август 2020г., за което е издаден Протокол от проверка №
46-С-ИСИС от 25.08.2020г. Периодичността на проверката на пътната радарна система
е една година.
На неустановена от снимковия материал (приложен на лист 9 от делото) дата,
място и час автомобил „....” с рег. № СО 9035 СК е бил заснет да се движи по пътното
платно. Въз основа на снимковия материал срещу ........... е съставен Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система Серия Г № 0037946. Електронният фиш е издаден от СДВР за
3
това, че на 31.08.2021г. в 16.38 часа в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ №
120 с посока от ул. „Осогово“ кум ул. „Одрин“ с автоматизирано техническо
средство/система (АТСС) е установено управление на товарен автомобил „Нисан
Навара” с рег. № .........., което превозно средство е регистрирано в Р. България и не е
спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, с което е реализиран състав на нарушение на чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ, заснето с АТСС № SD2D0010. За извършеното нарушение на чл.483, ал.1, т.1
от КЗ, вр. чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ на ........... е наложена
„имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Електронният фиш е връчен на 08.11.2021г. и е обжалван с жалба, подадена по
ЕКОНТ и входирана в ОПП – СДВР на 12.11.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : плик от пратка, изпратена
по ЕКОНТ; снимков материал на лист 9 от делото; справка за собствеността на товарен
автомобил „.........“ с рег. № ..........; Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016г. на Министъра
на вътрешните работи; справка от СДВР за датата на съставяне и връчване на
обжалвания Електронен фиш; справка – проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“; застрахователна полица № BG/22/121002568867 от
31.08.2021г. и 2 бр. сметки към нея; писмо от Български институт по метрология с вх.
№ 31290 от 18.02.2022г. с приложени Удостоверение за одобрен тип средства за
измерване № 18.02.5133 /с приложения/, Допълнения № 19.09.5133.2 и № 18.07.5133.1
/с приложения/ към Удостоверение за одобрен тип средства за измерване № 18.02.5133,
Протокол от проверка № 46-С-ИСИС от 25.08.2020г. и извадка от регистър на
одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по
метрология – ГД „Мерки и измервателни уреди“.
Настоящият съдебен състав остави извън доказателствената маса приложените
на лист 70-71 от делото Протоколи от проверка от 16.08.2018г. и от 14.02.2019г., тъй
като те предхождат датата на извършване на процесното деяние и поради това се
явяват неотносими към решаването на конкретния правен спор.
Този съдебен състав счита, че неотносима към предмета на доказване по делото
е и справката за нарушител/водач, тъй като Електронният фиш е издаден срещу
юридическото лице ..........., а справката, приложена на лист 16-17 от делото се отнася
до друг правен субект – физическото лице С.Б. ..........– ............
Останалите приложени по делото и цитирани по-горе писмени доказателства
следва да се кредитират от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни и достоверни.
Приложените по делото справки (за собствеността на товарен автомобил
„............“ с рег. № .......... и за датата на съставяне и връчване на обжалвания
Електронен фиш) изхождат от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила
4
за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява, че
товарен автомобил „Нисан Навара“ с рег. № .......... е собственост на ..........., като
процесният Електронен фиш е бил връчен на 08.11.2021г.
Принципно съдът дава вяра и на приложения на лист 8 от делото плик от пратка,
изпратена по ЕКОНТ, тъй като е обективно писмено доказателство. Доколкото, обаче,
на него не е посочена датата на изпращане на въпросната пратка, СРС не може да
установи кога жалбата е изпратена по пощата и приема за безспорно установено от
това писмено доказателство единствено, че жалбата е била подадена по ЕКОНТ. От
входящия номер върху самата жалба на лист 2 от делото се установява, че тя е била
входирана в ОПП – СДВР на 12.11.2021г., от където пък следва, че процесната жалба е
депозирана в законоустановения срок.
Справката – проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
лист 15 от делото и приложените на лист 49-51 от делото писмени доказателства
(застрахователна полица № BG/22/121002568867 от 31.08.2021г. и 2 бр. сметки към
нея) са еднопосочни, достоверни и непредубедени. Поради това СРС ги кредитира и
установява, че за товарен автомобил с рег. № .......... е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ при ЗК „Лев Инс“ АД на 31.08.2021г. в 16:42 часа.
Писмото от Български институт по метрология с вх. № 31290 от 18.02.2022г. и
приложените към него Удостоверение за одобрен тип средства за измерване №
18.02.5133 /с приложения/, Допълнения № 19.09.5133.2 и № 18.07.5133.1 /с
приложения/ към Удостоверение за одобрен тип средства за измерване № 18.02.5133,
Протокол от проверка № 46-С-ИСИС от 25.08.2020г., както и от приложената на лист
73-75 от делото извадка от регистър на одобрените за използване типове средства за
измерване към Български институт по метрология – ГД „Мерки и измервателни уреди“
са еднопосочни и непредубедени писмени доказателства, издадени от държавен орган
и имащи доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги
кредитира напълно. От съвкупната им преценка се установява, че пътна радарна
система тип m*SpeeDet 2D е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 5133 на дата 20.02.2018г. със срок на
валидност до 20.02.2028г., т.е. техническото средство е одобрено съобразно
нормативните изисквания и има срок на валидност до 20.02.2028г. Същевременно от
писмо на Български институт по метрология с вх. № 31290 от 18.02.2022г. и Протокол
от проверка № 46-С-ИСИС от 25.08.2020г. става ясно, че последващата проверка на
пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D с SN SD2D0010 е извършена на 25.08.2020г.
с периодичност една година, т.е. до 25.08.2021г. Доколкото процесното деяние се
твърди да е извършено на 31.08.2021г., то към процесната дата не са представени
доказателства дали пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D с SN SD2D0010 е
преминала последваща проверка и дали техническото средство е било съответно
5
технически годно към 31.08.2021г.
На следващо место, с оглед разпоредбата на чл.647, ал.3 от КЗ, вр. чл.189, ал.15
от ЗДвП съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки
го за годно веществено доказателствено средство. Посредством снимката на лист 9 от
делото, обаче, се установява само, че е заснет автомобил „Нисан” с рег. № .......... да се
движи по пътното платно, без да може от снимковия материал да се установи времето
и мястото на заснемането, както и с какво техническо средство е станало това
заснемане.
От публично достъпната информация от сайта на Търговския регистър е видно,
че управител и едноличен собственик на ........... е С.Б. Стоичкова – Коленцова.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по
чл.647, ал.3 от КЗ, вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата на ........... е основателна, поради следните
съображения :
Според чл.647, ал.3 от КЗ когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, се издава Електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
ЗДвП. Съгласно последното изречение от цитираната норма не се прилага единствено
чл.189, ал.5 от ЗДвП („Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл.188,
ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването
му собственикът заплаща имуществена санкция или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му
за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира.”). Това означава, че останалите правила за
Електронния фиш, разписани в ЗДвП следва да се прилагат и за Електронния фиш по
чл.647, ал.3 от КЗ.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на
6
ЗДвП Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен
това в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа Електронният фиш (териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението; мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението; регистрационният номер на моторното превозно средство;
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението;
нарушените разпоредби; размера на имуществена санкцията; срока, сметката, начините
за доброволното й заплащане). Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на
Електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП (към която
препраща чл.647, ал.3 от КЗ) и с оглед липсата на специални правила в Кодекса за
застраховането относно съдържанието на Електронния фиш по чл.647, ал.3 от КЗ, със
съдържанието на обжалвания Електронен фиш, съдът приема, че последният не
отговаря на всички законови изисквания. В Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система Серия Г № 0037946 е посочена териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението (СДВР);
регистрационният номер на МПС, марката, модела и вида на превозното средство
(товарен автомобил „..........“ с рег. № ..........); собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство (...........) и законният представител на фирмата (С.Б. Стоичкова –
Коленцова). В коментирания тук Електронен фиш е отбелязана и наложената
„имуществена санкция” /в размер на 2000 лева/ като е указано в какъв срок, по чия
сметка и как следва тя да се плати.
Въпреки това, обаче, настоящият съдебен състав счита, че в обжалвания
Електронен фиш отсъстват важни елементи от съдържанието му - мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението. Това е така, защото в Електронен фиш
Серия Г № 0037946 е записано, че на 31.08.2021г. в 16.38 часа, в гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 120, с посока от ул. „Осогово“ към ул. „Одрин“ е
„установено” управлението на МПС, за което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Доколкото изпълнителното деяние по чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ се състои в несключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ от страна на собственика на МПС-то, то е ирелевантно къде автомобилът
е бил управляван и къде е констатирано нарушението. Това означава, че срещу ........... е
повдигнато едно неясно и неконкретизирано обвинение от гледна точка мястото и
времето на извършване на деянието, тъй като в Електронния фиш изобщо нищо не е
посочено относно това къде и кога е извършено нарушението, а само е посочено кога и
къде е било констатирано като е използван изразът „установено”.
7
Наред с това правилно в жалбата се възразява, че не е ясно изпълнителното
деяние на вмененото нарушение – доколкото едновременно се посочва, че МПС е било
управлявано и че собственикът му не е сключил застраховка „Гражданска
отговорност“. Объркването се е задълбочило и от това, че едновременно са приложени
и чл.638, ал.4 от КЗ („Когато с автоматизирано техническо средство или система е
установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се
налага глобата или имуществената санкция по ал. 1.“), и чл.638, ал.1, т.2 от КЗ („На
лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага : имуществена
санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.“). Излиза, че не е
ясно имуществената санкция от 2000 лева за какво деяние е наложена – дали за това, че
е установено управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ или за това, че собственикът на автомобила не е сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Поради това, макар в Електронния фиш да
фигурира задължителния реквизит „размер на имуществената санкцията“, с
цитирането едновременно на чл.638, ал.4 от КЗ и на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ и
посочването с думи, че е установено управлението на въпросния автомобил, за който
собственикът не е сключил застраховка „Гражданска отговорност“, СРС приема, че се
е стигнало до неяснота на вмененото нарушение.
Наред с това, с въвеждането в Електронния фиш на данни за две отделни деяние
(че управлението на МПС-то без застраховка „Гражданска отговорност“ е заснето с
автоматизирано техническо средство/система № SD2D0010 и че МПС-то е
регистрирано в Р. България, не е спряно от движение и за него собственикът не е
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“) не просто е допусната
неяснота на нарушението, но е объркан и процесуалният ред, по който следва да се
ангажира административната отговорност на нарушителя като за нарушение,
квалифицирано по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е бил издаден Електронен фиш на основание
чл.647, ал.3 от КЗ, който текст касае само нарушения, свързани с управление на МПС,
за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и релевираните в тази
връзка аргументи от страна на жалбоподателя се явяват основателни.
Като не са посочени място, дата, час на извършване на нарушението и са
въведени разнопосочни фактически и правни рамки на административно –
наказателното обвинение в Електронния фиш, административното обвинение е
останало неясно, неконкретизирано и реално е било препятствано правото на защита
на административно наказаното лице.
Изброените по-горе непълноти в съдържанието на Електронния фиш
8
представляват съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до
незачитане правото на наказаното лице да разбере в какво точно се състои
повдигнатото му административно – наказателно обвинение. Тези съществени
процесуални нарушения на практика са лишили нарушителя от правото да организира
защитата си. Именно поради това в случая Електронният фиш следва да бъде отменен
на формално основание – поради допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничаващи правото на защита на наказаното лице.
Въпреки изложените до тук мотиви, настоящият съдебен състав счита, че следва
да разгледа спора и по същество, тъй като не са налице доказателства в подкрепа на
обвинителната теза, т.е. и без да бяха допуснати посочените по-горе процесуални
нарушения, Електронният фиш пак щеше да бъде отменен поради недоказаност на
обвинението. Става въпрос за следното : по приложения по делото снимков материал
не може да се направи извод кога и къде е бил заснет автомобилът и дали това е
станало с уреда, посочен с Електронния фиш, както и дали въпросното заснемане е
станало преди или след 16:42 часа на 31.08.2021г., когато е била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с рег. № СО 9035 СК.
Няма нито едно доказателства, което да потвърждава тезата на административно –
наказващия орган, че нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е извършено на мястото,
датата и часа, посочени в процесния Електронен фиш. Не е доказано по делото кога е
възникнало задължението на собственика на МПС-то да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС-то и дали тази дата и час съвпадат с
посочените в обжалвания Електронен фиш. Ако пък нарушението се състои в това, че
МПС без сключена застраховка се управлява по пътищата, то от снимката на лист 9 от
делото не може да се установи това управление на автомобила кога и къде е станало,
респ. дали съвпада с мястото, датата и часа, посочени в Електронния фиш.
За пълнота на изложението и във връзка с доводите, релевирани по време на
съдебните прения пред СРС, следва да се посочи, че наистина в хода на настоящото
производство въззиваемата страна не е ангажирала доказателства за изготвянето на
Протокол за използване на АТСС съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., поради което основателно адв. П. възразява, че не може да се
установи дали законосъобразно е било използвано техническото средство в процесния
казус.
Пак за пълнота следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не споделя
доводите от жалбата, че е нарушен чл.11, ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като няма данни АТСС, с което е
било установено нарушението, да е било използвано „във време на движение“ на
автомобила, в който е било монтирано.
9
Водим от изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав реши, че
обжалваният Електронен фиш следва да бъде отменен и поради допуснати съществени
процесуални нарушения, и поради недоказаност на конкретно повдигнатото обвинение
по същество.
Според чл.87 от ЗАНН висящото административно – наказателно производство
се довършва по процесуалния ред, разписан в сегадействащия ЗАНН. Съгласно чл.63д,
ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК, който е
част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се
прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала
присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай
това законово изискване не е изпълнено, но въпреки това доколкото според точка 8 от
Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
„липсата на списък не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата
по делото“, с оглед изхода на спора и изрично направеното от страна на адв. П. искане
за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, СРС – 10 състав следва да осъди
въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за
адвокат. Според чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът, издал
процесното НП, следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за
един адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – при „имуществена санкция“
от 1000 до 5000 лева (както в случая – 2000 лева) минималният размер на адвокатското
възнаграждение е „300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.”, т.е. 370 лева. Уговореното
и изплатено възнаграждение на адв. П. (съгласно договора за правна защита и
съдействие, приложен на лист 7 от делото) е под тази сума, а именно 300 лева.
Доколкото адвокатът на ........... е ангажирал по делото доказателства за изплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и иска присъждане на тези разноски в
полза на Дружеството – жалбоподател, а тази сума е под минималния размер на
адвокатското възнаграждение съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адв. П. е взел
участие в едно заседание пред СРС и искането му за присъждане на разноски е за
сумата от 300 лева /платен адвокатски хонорар/, този съдебен състав счита, че в случая
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на действително
направените, а именно 300 лева. Поради това СДВР (като разпоредител с бюджетни
средства на ОПП – СДВР) следва да заплати на ........... за направени от жалбоподателя
разноски по делото - сумата от 300 лева.
Така мотивиран, съдът
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш Серия Г № 0037946, с който на основание
чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането за нарушение на
чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането на ........... е наложена „имуществена
санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на ........... с
ЕИК : ********* сумата от 300 (триста) лева за направени по делото разноски от
страна на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по
реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11