О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е № 260178
гр. Шумен, 03.12.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на трети декември две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ: Т. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 387 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на С.М.Л. ***, действащ чрез пълномощника адв. Д. С. срещу Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие на РБ, представлявано от министъра на регионалното развитие, имаща за предмет иск чл.267, ал.1, т.4 от ДОПК, за признаване за установено, че ищецът е собственик по наследство от М.Н.С. на апартамент № ..., с идентификатор № 83510.660.164.4.11, срещу който е насочено принудително изпълнение от публичен изпълнител по дело № 17/2020 г. на ТД на НАП – Варна.
С молба от 24.11.2020 г. ищецът е поискал като заинтересована страна по делото да бъде конституирано и „ Форъс „ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Ш..., на което е възложен процесния имот след търг с явно наддаване по дело № 17/2020 г. на ТД на НАП – В..
С молба от 03.12.2020 г. ищецът е поискал допускане на обезпечение на предявения от него иск чрез спиране на въвод във владение на спорния имот, насрочен за 03.12.2020 г. по д. № 17/2020 г. на ТД на НАП – В..
След запознаване с исканията на ищеца и материалите по делото, съдът намери, че предявеният иск е недопустим, поради следното: Искът по чл.267, ал.1, т.4 от ДОПК е предвиден като защита на третото лице, което претендира самостоятелни права върху вещ, срещу която е предприето принудително изпълнение по реда на ДОПК. Защитата на трето лице, чиито права са засегнати от принудително изпълнение по ДОПК се реализира по реда предвиден в Глава 27 "Защита срещу принудителното изпълнение". Според правната уредба редът за защита на третото лице е поставен в зависимост от това върху какъв обект /имуществено право/ е насочено принудителното изпълнение. Когато изпълнението е насочено върху вещ, върху която третото лице заявява самостоятелни права, средството за защита е жалба против действията на публичния изпълнител по чл. 266, ал. 1 ДОПК пред директора на компетентната териториална дирекция на НАП. Съгласно чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК, ако жалбата не бъде уважена, третото лице може да предяви иск в 30-дневен срок от получаване преписа от решението. Във всички останали случаи, когато предмет на изпълнението е друго имуществено право или са засегнати други права на третото лице, то разполага с иск по чл. 269 ДОПК, за предявяването на който не е предвиден срок. При публично изпълнение по ДОПК срещу имот, върху който претендира самостоятелни права, третото лице следва да упражни правото си на защита в установен от закона преклузивен срок, обвързан с предходно обжалване действията на публичния изпълнител също в преклузивен срок, поради което първо трябва да е упражнило правото си на жалба по административния ред по чл.266, ал.4 от ДОПК срещу насочването на изпълнението срещу спорния имот в преклузивния 7-дневен срок по чл.266, ал.1 от ДОПК, като едва при отхвърляне на жалбата за него възниква правен интерес да предяви положителен установителен иск по чл.267, ал.1, т.4 от ДОПК също в 30-дневен преклузивен срок, който започва да тече от получаване на препис от решението на административния орган по жалбата му – чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК. Ако трето лице е упражнило в срок тези си права, изпълнителното производство се спира – чл.266, ал.4 и чл.269, ал.3 от ДОПК. Ако правата не са упражнени в посочените преклузивни срокове, действията на публичния изпълнител по принудителното изпълнение се стабилизират. По подобен случай, с определение № 106/21.06.2019 г. по ч. гр. д. № 2236/2019 г. на ВКС, І г. о., е прието, че ако трето лице със самостоятелни права върху недвижим имот, върху който е насочено принудително изпълнение по ДОПК, е обжалвало действията на публичния изпълнител по насрочване на продажба чрез търг с тайно наддаване на този имот по реда на чл. 266, ал. 4 от ДОПК пред директора на компетентната териториална дирекция, и жалбата му е била отхвърлена, решението на този административен орган не може да се обжалва пред административния съд, тъй като спорът за материално право не може да бъде разрешен по реда на АПК. Искът за установяване правото на собственост в подобна хипотеза следва да бъде предявен по общия исков ред в предвидения в чл. 267, ал. 2, т. 4, изр. 2 от ДОПК 30-дневен срок. Ако третото лице е пропуснало 30-дневния срок, може да защити правата си по реда на чл. 239, ал. 2 ДОПК след приключване на публичната продан. Упражняване правото на жалба срещу действията на публичния изпълнител е задължителна процесуална предпоставка за възникване правото на иск по чл.267, ал.1, т.4 от ГПК, за която съдът следи служебно.
В случая ищецът е трето за изпълнителното производство лице, по което е насочено изпълнение върху недвижим имот, за който заявява самостоятелни права. От данните по делото е видно, че преди подаване на исковата молба ищецът не е обжалвал действията на публичния изпълнител по насочване принудително изпълнение върху спорния имот пред директора на ТД на НАП-Варна, като със същата е предявил искане за спиране на публичната продан по дело № 17/2020 г. на ТД на НАП – В., което искане е изпратено по компетентност на административния орган с определение № 1134/04.06.2020 г. по адм.д. № 763/2020 г. на ВАС. От изложеното следва, че за него не е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, което предпоставя оставянето му без разглеждане като недопустим и прекратяване на производството по делото.
Предвид горното, молбата на ищеца за конституиране заинтересова страна в лицето на „ Форъс „ ООД, гр. Ш. по предявения недопустим иск се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
В съответствие с изложеното, неоснователна се явява и молбата за допускане обезпечение на предявения иск чрез спиране на насрочения за 03.12.2020 г. въвод във владение на спорния имот по д. № 17/2020 г. на ТД на НАП – В., тъй като се претендира обезпечение на недопустим иск, а една от кумулативно изискуемите предпоставки за допускане на обезпечение на основание чл. 391 от ГПК е искът, чието обезпечаване се цели да е допустим.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим предявения от С.М.Л., ЕГН **********,***, действащ чрез пълномощника адв. Д. С., срещу Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие на РБ, представлявано от министъра на регионалното развитие, иск с правно основание чл.267, ал.1, т.4 от ДОПК, за признаване за установено, че е собственик по наследство от М.Н.С. на апартамент № ..., с идентификатор № 83510.660.164.4.11, срещу който е насочено принудително изпълнение от публичен изпълнителпо дело № 17/2020 г. на ТД на НАП – В. и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 387/2020 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.М.Л. за конституиране като заинтересована страна по делото на „ Форъс „ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Ш....
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на С.М.Л. за допускане обезпечение на предявения от него иск по гр.д. №
387/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ш., за признаване за установено, че е
собственик по наследство от М.Н.С. на апартамент № ..., с идентификатор №
83510.660.164.4.11, срещу който е насочено принудително изпълнение от публичен
изпълнително дело № 17/2020 г. на ТД на НАП – В., чрез спиране на въвод във
владение на описания имот, насрочен за 03.12.2020 г. по дело № 17/2020 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.
Определението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: