Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, IV-в с-в, в публичното заседание на петнадесети октомври през
2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Вяра
Баева, като разгледа докладваното от
съдия Александрова гр.д.№ 110 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение от 17.10.2018 г. СРС, 87 с-в, по гр.д.№ 72947/16 г. е признал за
установено основание чл.422 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че А.Б.Р.
дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 355,38 лв.-стойност на незаплатена топлинна
услуга, доставена до имот с абонатен № и код на платеца Т 433862, находящ се в
гр.*****, магазин 2 и извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от
м.11.2013 г. до м.04.2015 г. със законната лихва от 25.08.2016 г. до изплащане
на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 48230/16 г. по описа на СРС, 87 с-в, като е отхвърлил
иска за главница до пълния предявен размер от 356,79 лв., както и изцяло
исковете за лихви за сумата в общ размер от 55,20 лв.Решението е постановено
при участието на „ПМУ Инженеринг” ООД като трето лице-помагач на ищеца.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ищеца-„Т.С.” ЕАД в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.Въззивникът твърди, че решението е
постановено в нарушение на материалния закон.Излага доводи, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на & 1, т.43
от ДР на ЗЕ.Твърди, че въпреки отправената покана няма сключен договор с
ответника, поради което последният се е обогатил за негова сметка и дължи да му
върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването.В
р-л VII от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди
/чл.32, ал.1/ купувачите на толинна енергия за длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.С изтичането на последния ден от месеца същите са изпаднали в
забава за дължимата сума.Първоинстанционният съд е отхвърлил иска за мораторна
лихва, след като е уважили изцяло иска за главница доколкото всички останали
обстоятелства по делото са били безспорни.Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да уважи исковете за мораторна лихва.Претендира разноски.Прави
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба- А.Б.Р. оспорва
същата.Поддържа становище, че обжалваното решение е правилно, и че
първоинстанционният съд правилно е приел, че в тежест на ищеца е било да докаже
изпадането на ответника в забава чрез отправяне на покана за плащане на
задължението преди подаване на заявлението и получаването й от ответника, което
не е установено в производството.В отговора на исковата молба ответникът
изрично е оспорил получаването на съобщения и известия от ищеца.Оспорва и
доводите, които ищецът прави за първи път с въззивната жалба за приложимост на
ОУ.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Третото лице-помагач не взема становище по нея.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни
установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.59, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Топлофикация-София” АД твърди, че на 25.08.2016
г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
А.Б.Р. за сумата 321,73 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена от
ответницата топлинна енергия за периода м.11.13 г.-м.04.15 г., 49,78
лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва от 31.12.2013 г. до 10.05.2016
г., сумата от 35,06 лв.-такса за дялово разпределение и 5,42 лв.-лихва за
забава върху таксата за дялово разпределение със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението.Ответникът е депозирала
възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
48230/16 г. на СРС, 87 с-в и на ищеца е даден 1-месечен срок да предяви иск за
установяване на вземането.Твърди, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди за топлоснабден имот-магазин № 2, находящ се в гр.*****,
магазин 2 /съгласно уточнение в с.з. на 15.11.2017 г./ с код на платеца №
Т433862.Заявява, че въпреки отправената покана, ответникът не е подписал договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди.За процесния период са действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с
Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на
ДКЕВР, както и ОУ, одобрени с Решение № ОУ-033/0.10.2007 г. на ДКЕВР, в сила от
датата на решението.Съгласно чл.40, ал.1 от ОУ купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат месечните дължими сум за топлинна енергия в срок до 20-то
число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от
продавача данъчна фактура.Твърди, че ответникът не е заплатил сумите за
потребена топлинна енергия за процесния имот и с изтичане на последния ден от
срока за изпълнение е в забава, и че не е предявил възражение по чл.40, ал.2 от
ОУ.С писмо ответникът е поканен да заплати доброволно дължимата сума в 7-дневен
срок от получаването му, но въпреки това плащане не е постъпило.В изпълнение на
разпоредбата на чл.112г, ал.1 от ЗЕЕЕ /чл.138б ЗЕ/ сградата-етажна собственост,
в която се намира имота на ответника, е сключила договор за извършване на
услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ с „ПМУ Инженеринг“ ООД.Съгласно
чл.155, ал.1, т.2 от ЗЕ за процесния имот са начислявани суми по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение в сградата.Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че му дължи сума за консумирана топлинна енергия в размер на сумата за сумата
321,73 лв.-главница, представляваща стойността на неплатена от ответницата
топлинна енергия за периода м.11.13 г.-м.04.15 г., 49,78 лв.-обезщетение за
забава в размер на законната лихва от 31.12.2013 г. до 10.05.2016 г., сумата от
35,06 лв.-такса за дялово разпределение за периода м.11.13 г.-м.04.15 г и 5,42
лв.-лихва за забава върху таксата за дялово разпределение от 31.12.2013 г. до
10.05.2016 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
Със заявление вх.№
3056221/25.08.2016 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК срещу А.Б.Р. за сумата 321,73 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена от ответницата топлинна енергия за
периода м.11.13 г.-м.04.15 г., 49,78 лв.-обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 31.12.2013 г. до 10.05.2016 г., сумата от 35,06 лв.-такса за
дялово разпределение и 5,42 лв.-лихва за забава върху таксата за дялово
разпределение със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението.На 02.09.2016 г. е издадена заповед по чл.410 ГПК.Ответникът е подал
възражение по чл.414 ГПК.На 14.11.2016 г. ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.Исковата молба е подадена на 14.12.2016
г. / в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба № 48 по н.д.№
387/09 г. ответникът е собственик на магазин № 2, находящ се в гр.София, р-н
„Илинден“, в жилищна сграда с магазини и подземни гаражи, на партерния етаж,
кота-0,80 заедно с прилежащите му идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху мястото, представляващо УПИ VII-791 от кв.44 по плана на гр.София, м.
„Разсадника-Бежанци“.
Видно от удостоверение изх.№ 68-00-786/20.03.2016 г. на
„Географска информационна система-София“ ЕООД настоящ адрес-*** се отнася за
многофамилна жилищна сграда, отразена с идентификационен № 6813.1203.919.1 в
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-49/16.09.2015 г. на изп.директор на АГКК, попадаща в кв.44 по плана на м.
„жк Разсадника-Бежанци“, находяща се на ул. „Хисаря“, р-н „Илинден“-СО.
В с.з. на 07.03.2018 г. първоинстанционният съд е
изключил представения препис от договор при ОУ за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди без номер и дата, сключен между ищцовото дружество и
ответника.
Представено е
писмо изх.№ П-2536/12.04.2016 г. на „Т.С.“ ЕАД, адресирано до А.Р. с покана за
заплащане на процесните суми в 7-дневен срок от датата на получаването му.Липсват
данни писмото да е получено от ответника.
Със заявление от
17.09.2012 г. ответникът е поискал да му бъде открита партида за заплащане на
топлинна енергия за стопански нужди за процесния имот.
От заключението на приетата техническа експертиза на в.л.
Н.М.е установено, че общият размер на начислените по фактури суми за топлинна
енергия за имота възлиза на 312,67 лв., а след съобразяване на изравнителните
сметки-320,22 лв.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза
е установено, че законната лихва върху всяка главница от датата на падежа за
всяко месечно задължение от 01.02.2014 г. до 10.05.2016 г. възлиза на 49,78 лв.Сумата
за дялово разпределение е 36,06 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Ищецът мотивира правния си интерес с
твърдението, че ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, поради което в срока по
чл.415, ал.1 ГПК е предявил искове относно
вземането си за главница и лихва за забава.При това положение е налице правен
интерес от предявяване на положителните установителни искове и същите се явяват
допустими.
В
частта, с която са уважени исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД
решението е влязло в сила поради необжалването му.
Първоинстанционният
съд е отхвърлили исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с мотиви, че в тежест на ищеца е било да докаже наличието на главен дълг и
изпадане на ответника в забава, и че същият не е установил при условията на
пълно и главно доказване да е отправил покана за плащане, която да е достигнала
до ответника преди датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК.
С оглед липсата на установени договорни отношения между
страните и на срок за плащане на сумата за доставена топлинна енергия цитираните
от ищеца ОУ са неприложими и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за
изпадането на ответника в забава е необходима покана.Липсват доказателства
представеното по делото писмо с покана за заплащане на процесните суми да е
получено от ответника.Същият изрично оспорва да е получавал покани и известия
от ищеца.
Поради изложените съображения исковете по чл.422 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД се явяват неоснователни.
Поради съвпадане на крайните изводи на
двете инстанции решението следва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия разноски
за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.Съдът намира, че възражението
на въззивника по чл.78, ал.5 ГПК е основателно.Съгласно разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1/04 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед цената на иска размерът на адвокатското възнаграждение
възлиза на 300 лв.Договореният и платен размер на адвокатското възнаграждение
на пълномощника на въззиваемия в размер на 1 650 лв. значително надвишава
предвидения в цитираната наредба и
следва да бъде намален до 300 лв., тъй като делото е приключило в едно
заседание, не представлява фактическа и правна сложност и пред настоящата
инстанция не са събирани нови доказателства.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 17.10.2018
г. на СРС, 87 с-в, по гр.д.№ 72947/16 г.
в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.86 ЗЗД на „Т.С.” ЕАД с ЕИК ******* срещу А.Б.Р. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА
„Т.С.” ЕАД с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на
А.Б.Р. с ЕГН ********** и със съдебен адрес: ***, офис 9 сумата 300 лв. /триста
лева/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „ПМУ Инженеринг”
ООД като трето лице-помагач на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.