Р   Е   Ш   Е   Н  И   Е

 

 

гр. Казанлък, 16.01.2018 год.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

             Казанлъшки районен съд, гражданско отделение в публично заседание на 15.01.2018г., в състав:

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

             при секретаря Детелина Д. като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2470 по описа за 2017 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.49 от СК .

 

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на ******. в Р Т., гр. С./И., първи и за двамата, от който имали родено едно дете- М. А., родена на ***г*** Загора.

Твърди, че още през първите месеци на съвместния им живот, установила, че са с твърде различни виждания за брака и отговорността към семейството. Оказало се, че ответникът бил пристрастен към алкохол, не работил и не се прибирал редовно в жилището, в което живеели в Т.. Посягал да я бие, обиждал я. Същият се скарал с родителите си, които престанали да се интересуват от тях. Сочи, че разбрала, че ответникът имал психични проблеми, имал предписани лекарства за лечение, но не ги вземал редовно. Взела решение да се разведе и се върнала в България, като заживяла при родителите си. Започнала работа в „А***“ АД, а детето посещавало детска градина. Ответникът не я търсил, а неговите родители й се обадили няколко пъти по телефона, но и те не знаели къде живее в момента синът им.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак на *****. в С./И., РТ. между нея и ответника като дълбоко и непоправимо разстроен; да предостави упражняването на родителски права спрямо детето М. А., ЕГН ********** на нея, като осъди ответника да й изплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, считано една година назад от предявяване на настоящия иск. Моли съда да постанови да възстанови предбрачното си фамилно име – С..

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника. Счита иска за допустим и частично основателен.

Твърди, че няма връзка с представлявания Мехмет А.. Счита, че искането за предоставяне на родителските права на майката е основателно и в интерес на детето. Заявява, че е необходимо да се определи режим на лични контакти на детето с баща му.

Счита, че предвид невъзможността да се определи материалното и имуществено състояние на ответника, както и дали издържа и други деца, претендирането на издръжка в размер над минималния, било неоснователно. 

Не се противопоставя на искането на ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име.

Моли съда да постанови решение, с което да определи режим на лични контакти  на бащата М.А. с детето М. А., както следва: всяка първа и трета събота на месеца от 10,00 ч. до 19,00 часа, както и една седмица през лятото, която не съвпада с годишния отпуск на майката; да присъди в полза на детето М. А. месечна издръжка в размер на минималната такава за страната от датата на предявяване на исковата молба до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на законни основания за нейното изменение.

 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Няма спор между страните по делото, че същите са съпрузи, сключили са граждански брак в С., И., Република Т., първи и за двамата, от който брак имат едно родено дете –М. А., с ЕГН **********, родено на ***г*** Загора. В тази връзка по делото са  представени  и приети  удостоверение за сключен граждански брак №****/11.12.2012г., изд. в гр. Казанлък и удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № **.2013г.

По делото е представено и прието удостоверение за доход с изх. ***/03.08.2017г.,на ищцата М.С.А., от където е видно, че същата работи в “А***“ АД гр. Казанлък и средномесечното й брутно възнаграждение е в размер на 750,00 лева.

По делото няма и спор, че страните са живели разделени от 2015г.,  когато ищцата се установила да живее в град Казанлък и повече не са се събирали да живеят заедно. Този факт се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства – свидетелите Ф. Ю. С., майка на ищцата, желае да свидетелства и Ф. Ю. Б.а, без родство със страните, желае да свидетелства,  които заявяват, че страните са живели от 2015г.  разделени и не са поддържали никакви контакти по между си.

С оглед събраните доказателства съдът приема бракът между страните за дълбоко и непоправимо разстроен.

 Съгласно чл. 14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Установи, че през годините страните не могли да преодолеят различията в характерите и вижданията си за съвместно съжителство и брачен живот, което водело до неразбирателство - разногласия, спорове и конфликти. Липсата на компромиси, отстъпки, на грижа един към друг, неудовлетвореността от поведението и отношението на партньора и непълноценното съпружеско общуване водели до загубата на доверие, до охладняване на отношенията и отчужденост, а напускане на ищцата на семейното жилище през м.04.2015г., живеенето  на съпрузите в различни държави и липсата на ежедневни, физически и духовни контакти довели до разпадане на брачната връзка. Между страните няма разбирателство, доверие, взаимност, съпричастност и обща грижа за семейството, поради което бракът е формален, лишен от дължимото се според морала и закона съдържание, не може да съществува в този му вид и следва да бъде прекратен.

 

               ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:

Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от СК, съдът решава въпроса относно родителските права, след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на детето.

Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето им следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността им в разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..

Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на публичния интерес.

По делото се установи, че детето М. А.  е на навършени четири  години и десет месеца.

От събраните по делото доказателства не се установява невъзможност или негодност на родителите да полагат нужните грижи и внимание за детето си.

В дадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор,  ответникът чрез назначения си особен представител  не  възразява родителските права  да бъдат предоставени на майката, като смята, че  искането е основателно и е в интерес на малолетното дете, като следва да  бъде определен и режим на лични контакти  на детето с баща му.

През последните месеци  единствено майката, с помощта на нейните родители се грижат за малолетната М. А.. Ответникът не поддържа контакт с детето. Съгласно социален доклад на Дирекция ”Социално Подпомагане” гр. Казанлък ищцата демонстрирала отговорно отношение към задоволяване потребностите на детето. Разполагала с добри битови условия и задоволявала базисните му потребности.

При тези данни, според настоящия съдебен състав, майката е доказала възможността си да отглежда дъщеря си по подходящ за нея начин и при достатъчно добри условия, с помощта на родителите си. Съдът взема предвид възрастта и пола на малолетната, които също са определящи в случая.

С тези съображения съдът счита, че следва да уважи ищцовата претенция и предостави на майката упражняването на родителските права спрямо малолетната М. А..

           Съгласно чл. 124, ал. 2 от СК детето има право на лични отношения с двамата родители. Следователно родителят, при когото детето не живее, следва да има възможност да осъществява лични контакти с него, с оглед пълноценното развитие на личността на детето. За съхраняване връзката между бащата и детето следва да бъде дадена възможност да се осъществява режим на лични отношения между ответника и малолетната  М. А.  всяка първа събота от месеца от 10 ч. до 12 ч.,като личните отношения да се осъществяват в присъствие на ищцата.Така определения режим на лични контакти е съобразен с факта ,че ответника живее в друга държава.

Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете.

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК "родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си", като размерът на дължимата издръжка се определя "според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи" съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 316 от 20.12.2017г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2018г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 510 лв., от което следва, че гарантирания от СК минимален размер на издръжката не може да е под 127,50 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).

По делото не се спори и се установи от представените удостоверения за раждане, че ответникът е баща на малолетното дете.

С оглед възрастта му, малолетното дете е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.

Нуждите на малолетната М. А., която към настоящия момент е на навършени четири години и десет месеца, се установяват от самия факт на биологичното й съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.

По делото не се установи малолетната да има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за дете на нейната възраст (за храна, дрехи, учебни пособия, помагала и др.).

Бащата е човек в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността му и може да издържа детето си. Не са представени доказателства  за обстоятелството да има друго дете, на което да дължи издръжка. Ответникът от момента на раздялата с майката не е полагал грижи и не е давал ежемесечна издръжка в натура или пари.

По делото не се представиха писмени доказателства за имуществените възможности на ответника в т. ч. за месечните му доходи.

Вземайки предвид възрастта на детето М., както и обстоятелството, че бащата е в трудоспособна възраст, съдът приема, че претендираният с исковата молба размер на 200,00лв. е съобразен както с нуждите на детето, така и с възможностите на ответникът да я дава.

В петитума на исковата молба ищцата моли съда да бъде осъден ответника да заплаща месечната издръжка за една година назад. Съдът счита това искане за законосъобразно, тъй като специална норма урежда тази възможност в СК- чл.149 от СК.  Безспорно по делото се установи, че бащата не е давал издръжка и не е полагал грижи за детето си. Във връзка с това направено искане, съдът намира, че така присъденият размер на издръжката ще се дължи от 29.08.2016г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

 

            ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:

            В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съгласието или противопоставянето на съпруга- първоначален титуляр на фамилното име вече е ирелевантно. Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва брачната фамилия.

В настоящото производство ищцата изрично заявява, че желае след развода да възстанови предбрачното си фамилно име - С., което искане съдът следва да уважи.

 

ОТНОСНО ВИНАТА:

Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като не е изрично сезиран по този въпрос от страните.

 

По разноските в производството:

 

На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.

Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на 40,00лв., платима от страните по равно по сметка на РС- Казанлък.

 

            Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Казанлъшки районен и   288,00 лв. държавна такса за постановената издръжка.

 

  Водим от гореизложеното            съдът

 

                                                                Р   Е   Ш   И :

 

                ПРЕКРАТЯВА сключения на *******2год. в гр. С., И.,  Република Т. граждански брак между М.С.А. с ЕГН ********** *** и М.А., роден на ***г. в Република Т., гражданин на Република Т. като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината.

 

               ПОСТАНОВЯВА детето М. А.  с ЕГН ********** да живее при майката М.С.А. с ЕГН ********** ***.

 

               ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето М. А.  с ЕГН ********** на майката М.С.А. с ЕГН **********.

 

               ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата М.А., роден на ***г. в Република Т. и детето М. А.  с ЕГН **********, който да се осъществява: всяка първа събота от месеца от 10 ч. до 12 ч., като личните отношения да се осъществяват в присъствие на майката М.С.А. с ЕГН **********.

                ОСЪЖДА М.А., роден на ***г. в Република Т. да заплаща  на детето М. А.  с ЕГН **********, чрез М.С.А. с ЕГН ********** като майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200,00 лв., считано от 29.08.2016г. до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване.

 

ПОСТАНОВЯВА  след прекратяването на брака съпругата  да носи пред брачното си фамилно име – С..

    ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената  издръжка.

                ОСЪЖДА М.С.А. с ЕГН ********** *** да заплати 20,00 лв./двадесет  лева и нула стотинки/окончателна държавна такса.

 

                ОСЪЖДА М.А., роден на ***г. в Република Т. да заплати 308,00 лв./триста и осем лева и нула стотинки/окончателна държавна такса и  държавна такса за постановената издръжка.

 

                Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                             Районен съдия: