Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261126 09.04.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8969 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 280, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Л.Т.П., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. И.Д., е предявил против П.С.С., ЕГН: ********** и В.В.С., ЕГН: **********,***, искове за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно следните суми: сумата от 17 500 лева- главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за мандат с нотариална заверка на подписите от 09.02.2004 г., ведно със сумата от 2 605, 55 лева- лихва за забава върху тази главница за периода 29.12.2018 г.- 16.06.2020 г., както и сумата от 17 500 лева- неустойка по договора за мандат, ведно със законната лихва върха тази сума, считано от 16.06.2020 г. до окончателното й плащане.
В исковата молба се твърди, че ответниците били родители на бившата съпруга на ищеца- А.П.С., ЕГН: **********, като след сключване на брака на двамата те решили да закупят апартамент за свое семейно жилище. Двамата били военнослужещи и получавали финансиране за заплащане на месечен наем. Харесали чрез услугите на брокер имот, находящ се в *******************, който се намирал в близост до работата им. Решили обаче този имот да бъде записан като собственост на ответниците, с които сключили договор за мандат с нотариална заверка на подписите от 09.02.2004 г., като бил подписан и предварителен договор. Покупката трябвало да бъде за сметка на ищеца и съпругата му, но имотът да бъде записан на името на ответниците. Продажната цена от 35 000 лева ищецът платил лично на продавачката Е.Д., като съставил опис на банкнотите в присъствие на свидетел. Предварителният договор и нотариалният акт в последствие били подписани от ответниците в изпълнение на договора за мандат, като средствата били осигурени от ищеца и съпругата му. Те като младо семейство в началото не разполагали с цялата сума, поради което били подпомогнати от майката на ищеца, която изтеглила заем, както и от дядо му, който дал 5 000 лева, като тези им суми били върнати от заем на ищеца от трето лице, който в последствие също бил върнат. С договора за мандат се считало, че сумата за продажната цена е предадена на ответниците, срещу задължението м с нея да закупят имота. Ищецът изтеглил и други лични заеми за ремонт и обзавеждане на семейното жилище, за което макар и формално да не бил собственик, се грижил като негов добър стопанин и до прекратяване на брака заплащал консумативните разходи. Ответниците обаче не изпълнили задължението си по договора за мандат да прехвърлят обратно собствеността на ищеца и съпругата му, а с нотариален акт от 21.08.2018 г. без знанието и съгласието на ищеца го прехвърлили с дарение на внучката си- М.Л.П., съответно- дъщеря на ищеца, при запазено тяхно и на майката право на ползване. С така извършеното разпореждане в полза на лица, различни от договора за мандат, ответниците едностранно нарушили договора и направили невъзможно прехвърлянето на собствеността на доверителите. Ответниците дължали връщане на продажната цена, която сума било в СИО и след развода се трансформирала по правно между бившите съпрузи, по 17 500 лева, като тя се дължала както за неизпълнение на задължението по договора за мандат, така и под формата на неустойка, т.е. два пъти. Ищецът я поискал с писмена покана и посочил банкова сметка, ***, но изпълнение на последвало, поради което моли за осъждане на ответниците да я заплатят. Претендират се и разноските в процеса. С допълнителна молба уточнява солидарността на ответниците- съпрузи, сключили договора за мандат, както и двете си претенции от по 17 500 лева всяка, произтичащи от неизпълнението на договора. Претендира се допълнително и сумата от 2 605, 55 лева- лихва за забава за периода 29.12.2018 г.- 16.06.2020 г. В с.з. лично и чрез пълномощника си поддържа исковете.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответниците чрез пълномощника си е депозират писмен
отговор, с който оспорват исковете. Признават обстоятелството, че са съпрузи,
както и, че дъщеря им сключила брак с ответника. Тъй като младите нямали свое
семейно жилище и живеели под наем, ответниците решили да им закупят апартамент.
Ответникът бил бивш военен, който при пенсиониране получил обезщетения от МО в
края на 2003 г. в размер на около 15 000 лева. На 30.01.2004 г. закупил
имота, находящ се в *******************, като преди сделката заплатил на
продавачката сумата от 17 500 лева. Имотът имал нужда от цялостен основен
ремонт, но вече ответниците нямали пари за това, като ищецът, който също нямал
спестени средства тогава, им предложил да подпишат договора за мандат. По този
начин той щял да оправдае парите, вложени в бъдещия ремонт, а и от МО щели да
продължат да му превеждат средства за наема. Изрично заявил, че се срамува, че
е зле финансово, но като млад кадрови военнослужещ още нямал доходи. По
договора не бил дал пари, а когато за ремонта трябвали такива, винаги се
отзовавали с помощ ответниците. Те плащали и данъка на имота, макар в него да
живеели ищецът и дъщеря им. След раждането на внучката им, отношенията в
семейството се влошили, имало скандали, заплахи от страна на ищеца, изнасяне на
дъщеря им да живее при родители си, като през 2009 г. бракът им бил прекратен.
Конфликтите между тях продължили и след това, стигнало се и до жалби в
полицията. До скоро ищецът не бил предявявал претенции спрямо имота, но
продължил със заканите за саморазправа и заплашил, че щял да ги „скъса от дела
за пари“. Имотът бил дарен на внучката им, като те, заедно с дъщеря си, си
запазили правото да го ползват, за да продължат да им помагат с грижи и
финансово занапред. Допълнително се посочва, че договорът за мандат се явявал с
невъзможен предмет, доколкото бил сключен след подписване на нотариалния акт за
закупения апартамент. Целта на този мандатен договор бил ищецът да продължи да
получава средства от работодателя си за плащане на декларирания от него имот
под наем, който не бил ползван, защото семейството ползвало закупения от
ответниците имот като тяхно семейно жилище. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника
си поддържат отговора. Представят и писмена защита.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от
фактическа страна установява следното:
Видно от решение № 313/ 12.05.2009 г., постановено по гр. дело № 1181/ 2008 г. на ПРС, бр. с-в, бракът между ищеца и А.П.П., ЕГН: **********, е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на двамата съпрузи.
С договор за мандат от 16.01.2004 г., с нотариална заверка на подписите от 09.02.2004 г. ищецът и бившата му съпруга като доверители и ответниците, като довереници, са постигнали съгласие за следното: доверениците закупуват на свое име, но за сметка и по възлагане на доверителите недвижим имот с адрес: *******************, за сумата от 35 000 лева, предоставена им от тях. Отчетната сделка, или прехвърлянето на собствеността, е в срок до 01.01.2019 г., като при неизпълнение доверителите дължат продажната цена в двоен размер, а отделно от това дължат и връщане на дадената продажна цена.
С предварителен договор от 16.01.2004 г. Е.Й.Д., ЕГН: **********, продава на ответника своя недвижим имот, находящ се в *******************, за сумата от 17 500 евро (или левовата им равностойност), като окончателната сделка следва да стане в срок до 16.02.2004 г.
С нотариален акт
№ **, том **, рег. № ***, нот. дело №**/ 30.01.2004 г. на ***************, страните по предварителния
договор за сключили окончателен такъв за имота.
За продажната цена е направен опис на парите по номера и номинал на банкнотите в евро, с подписи на страните по сделката за предал и получил сумата.
Представени са договор за заем от 16.06.2006 г. с нотариална заверка на подписите, сключен между ищеца и А.Д.Х., ЕГН: **********, за даване на безлихвен заем на сумата от 9 000 евро, за срок от 4 години, както и две разписи, с нотариална заверка на подписите от 01.06.2010 г. и от 26.05.2009 г., за връщане на суми по заема в размери, съответно- 2 200 евро и 6 800 евро.
Приети са още договор за поръчка- доставка и монтаж на PVC дограма в имота и стокови разписки за закупени строителни материали за ремонт на апартамента.
Приложени са фактури за платени суми за имота към „Топлофикация Пловдив“ АД за 2007 г., както и платени местни данъци и такси за 2008 г.
С нотариален акт за учредяване на право на ползване и дарение на недвижим имот № ***, том **, рег. № ***, нот. дело № ***/ 21.08.2018 г. на **************, ответниците учредяват на дъщеря си- бившата съпруга на ищеца пожизнено безсрочно и безвъзмездно право на ползване на ½ идеална част от въпросния имот, като наред с това даряват правото на собственост върху имота на внучката си- М.Л.П., ЕГН: ********** и запазват за себе си останалата ½ идеална част от правото на ползване.
Ищецът е изпратил до ответниците покана за връщане на сумата от 35 000 лева- продажната цена по договора, както и неустойка, предвид прехвърлянето на имота на трето лице, извън доверителите по мандата.
Видно от писмо от НАП, ищецът не е подавал годишни данъчни декларации за 2003 г., 2004 г. и 2005 г.
Представени са и банкови извлечения за движения по сметки на ищеца, на майка му (включително и под формата на вноски бележки)- М.Д.П., както и на ответника.
Приети са два нотариални акта- за продажба и за собственост на имоти на дядото на ищеца- Д.К.Г..
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищеца (протокол от с.з. от 02.02.2021 г.). Св. М.К.Я.- позната на майката ищеца, посочва, че с нея се познавали от години и преди време тя й се обадила с молба да съдейства на сина й и съпругата му да си намерят жилище в гр. ****. Свидетелката била брокер от около 30 години, уточнили параметрите по сделката и им намерила имот, направили предварителен договор и платили капаро от 10 %. Казали й, че семейството имат спестявания да платят в брой покупната цена. Майката и сина били изтеглили кредити, като и дядото на ищеца им дал пари от продажба на свои имоти. Имало обаче следната уговорка- жилището да се запише като собственост на родителите на момичето, защото военните плащали квартирни и с тези пари щели да си погасяват кредитите. След 15 години уговорката била собствеността да се прехвърли на младите. На сделката платили в брой, като банкнотите били описани по видове, после вложили много пари за ремонт. Нотариалният акт бил изготвен от нотариус, но в него я нямало вписана тази уговорка за обратно връщане на собствеността. Св. А.Д.Х.- съжител с майката на ищеца, заявява, че от нея знаел, че ищецът и съпругата му в началото нямали жилище и се свързали с нейна позната брокерка, която има намерила такова в ж.к. „*****“, до *****. Дядото на ищеца по майчина линия продал свои имоти и дал пари на внука си за покупката, а освен това майката теглила банков кредит. Така парите били събрани, но имало уговорка между ищеца и тъста му, имотът да бъде закупен на името на родителите на съпругата и след няколко години те да го прехвърлят обратно на младите. Това се правило, защото ищецът и съпругата му били военни и им давали пари за квартира, които да бъдат използвали за ремонт на имота. Ищецът през 2006 г. поискал от свидетеля заем в размер на 9 000 евро, за да погаси заемите- своите, на съпругата и на майка си за имота, като свидетелят му ги дал, за да не се плаща лихва на банката и след четири години парите били върнати изцяло. За уговорките между страните знаел от ищеца и от майка му.
В свои изявления пред съда ответниците посочват, че при пенсионирането на ответника му изплатили определена сума от армията, с която решили да подпомогнат младото семейство да си закупи жилище, тъй като живеели на квартира. Ищецът и съпругата му харесали имот, имал нужда от ремонт, дали им пари за сделката, които имали и събрани от по- рано, като записали имота на свое име, за да може ищецът да продължи да получава квартирни от поделението. Той представял пред военните бележки за наема, подписани от ответника, за да му изплащат тези квартирни, като въпросният договор за мандат бил измислен от него като схема, за да може той да ги получава наема от военните. Затова се съгласили и да го подпишат, с цел да им помогнат да си спестят средства.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По дефиниция с договора за поръчка доверителят възлага, а довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя определени правни действия. По делото няма спор, че страните са сключили договор за мандат, в който е посочено, че доверениците (ответниците) закупуват на името и за сметка на доверителите (ищецът и бившата му съпруга) недвижим имот, като средствата за закупуването в размер на 35 000 лева са предоставени от доверителите и предадени на доверениците, които следва с отчетна сделка да прехвърлят обратно собствеността на възложителите след 15 години. Няма спор, че въпросният имот е закупен от ответниците, а в последствие- че не е прехвърлен на доверителите, а на трето за договора лице, макар и свързано със страните. Доколкото в отговора е наведено възражение за нищожност на този договор за поръчка поради невъзможен предмет, то това възражение следва да се разгледа първо, тъй като касае въпрос за действителността на договора, от което зависи и задължението на страните по него.
В договора за мандат е ръка е вписана дата- 16.01.2004 г., но в последствие на гърба на същия има нотариална заверка на подписите на страните, която е с различна дата- 09.02.2004 г. Доколкото достоверност придава именно нотариалното удостоверяване, то следва, че към 09.02.2004 г. лицата са положили подписи в документа, при което положение по- ранната дата, посочена в заглавната част на договора, няма значение. Дори и тогава той да е бил реално съставен, неговото правно действие се произвежда от момента на нотариалната заверка, защото правното действие, което ще се извършва въз основа на този договор- сключване на нотариален акт за продажба на недвижим имот, изисква именно писмена форма с нотариално заверени подписи, тъй като това е условие за действителност на сделката, иначе- такава липсва. В този смисъл достоверната дата не е 16.01.2004 г., а 09.02.2004 г., но към тази по- късна дата вече въпросният имот е бил придобит от ответниците с нотариален акт от 30.01.2004 г. При това положение, в случая не може да има възлагане на мандат за извършване на определено правно действие, което фактически е било направено преди възлагането. Така договорът за мандат се явява действително с невъзможен предмет, тъй като няма как да се уговори придобиване на имот за сметка на доверителя, ако този имот вече е станал собственост на довереника. Собственикът не може в последствие да закупи пак тази собственост, но от името по възлагане на друго лице- подобна правна конструкция е недопустима и в този смисъл договорът за мандат не поражда действие като такъв за страните със специфичните си особености на договор за поръчка, една от които е именно отчетната сделка. Само на това основание искът следва да се отхвърли, защото за ответниците не възникват задължения по никаква отчетна сделка, доколкото правното действие, за което е сключен мандата, е безпредметно, след като собствеността на имота е била предварително придобита от посочения като довереник.
Горните съображения не се променят от факта на сключения предварителен договор за имота с дата 16.01.2004 г., защото той няма отношение към мандата, а е свързан с окончателното придобиване на имота с нотариалния акт, което е станало преди подписване на поръчката.
За пълнота на изложението, без въобще да е необходимо да се изследват въпросите кой какви суми е платил по продажбата на имота, от къде ги е получил, изплащал ли е заеми или е получил обезщетения при пенсиониране и т.н. (доколкото тези въпроси биха били релевантни само, ако претенцията беше с различно основание, а не връщане на даденото по мандата поради неизпълнение на отчетната сделка, с каквото искане е сезиран съдът с първия иск), от събраните гласни доказателства, които са ангажирани от ищеца, се установяват твърденията в отговора, загатнати и в исковата молба- че този „договор за мандат“ е имал съвсем различна цел от тази, която законът му придава. С него страните въобще не са целели постигането на последиците от един мандатен договор, а нещо друго- спестяване на средства, получавани от доверителите, изплащани от работодателя им- военно поделение, като квартирни пари, т.е. формално доверителите нямат собственост по документи, за да продължават да получават полагащи се средства за наем, а в същност- наетият апартамент е предмет на мандатния договор, собственост на ответниците. Това е още едно доказателство, че между страните мандатният договор е сключен само формално и освен, че има невъзможен предмет, с него се преследва и различна от предвидената от законодателя цел, поради което той не съответства на придаденото му в закона съдържание.
С оглед горните съображения, се явява напълно безпредметно да се излагат повече доводи в тази насока или да се обсъждат останалите събрани по делото доказателства, защото само дотук изложеното е достатъчно да формира извод на съда за нищожност на договора за мандат, по който от доверениците не може да се търси никаква договорна отговорност под формата на изпълнение или обезщетения за неизпълнението.
По отношение на втория иск- за лихвата за забава, следва да се посочи, че той има характер на акцесорен и следва съдбата на главния иск. В този смисъл, предвид отхвърлянето на иска за главницата, въобще се следва да се излагат съображения по същество относно иска за лихвата, защото без главно задължение, не може да има и акцесорно, т.е. за ответниците в тази хипотеза няма как да се породи задължение да заплащат лихва за забава, при липса на главен дълг. Така и втората претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
Досежно третия иск- за неустойка, следва да се има предвид, че в раздел III т. 2 от договора за мандат е предвидено, че при неосъществяване на отчетната сделка, доверениците дължат връщане на продажната цена в двоен размер. Тази неустойка се търси обаче че в размер на 17 500 лева, защото цената е била дадена от съпрузи в брак, след прекратяването на който всеки има право на ½ от нея, затова и ищецът претендира само своята част от неустойката. Размерът в случая обаче е релевантен за друго обстоятелство- съдът намира, че именно поради високия си размер клаузата за неустойка (макар и в договора да не е изрично изписана като неустойка, по характера си тя е такава, а и ищецът я претендира на това основание) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Независимо, че в отговора няма въведени подобни съображения, доколкото се касае за нищожност на разглеждан в процеса договор, съдът има право и служебно да се произнася по въпроса (съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР № 1/ 2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС за спазването на добрите нрави по иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно).
Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД има, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право, като принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските отношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект. Договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са й придадени от страните.
В случая неустойката е уговорена поради неизпълнение на отчетната сделка, свързана с прехвърляне на собствеността, т.е. ако доверениците не прехвърлят в указания срок собствеността върху имота на доверителите, те ще дължат дадената им продажна цена в двоен размер. Именно тази клауза е нищожна, защото тя създава условия за неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата, при положение, че договорът не касае предоставяне на заем и връщане на парични средства, за да се дължи обезщетение за забава, а изисква извършване на престация (правно действие), неизпълнението на която води не само до връщане на даденото по договора, но и до повторното му връщане и то в двоен размер на цената по покупката. Отделно от това, пак изрично в договора е предвидено- раздел IV т. 3, че при неизпълнение връщането на продажната цена се дължи, т.е. доверителите при липса на отчетна сделка към тях не само ще получат при всички положения това, което са дали на доверениците като парична сума, но ще го получат и още два пъти под формата на неустойка. Това влиза в драстично противоречие с принципите на справедливост и добросъвестност в оборота, още повече, че се касае за лица, които тогава са били в близки отношения като разширено семейство и са си имали доверие, за да сключат подобна сделка.
Вярно е, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (по смисъла на чл. 9 от ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка обаче, е ограничена от разпоредбата на цитирания чл. 9 от ЗЗД, тъй като съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В случая е видно, че уговорената неустойка в размер на два пъти продажната цена на имота се явява несъразмерно висок спрямо неизпълнението, при което е предвидено връщане на даденото по договора. С тази клауза, уговорена сума в значителен дори сам по себе си размер, същата пряко нарушава принципа на справедливостта и създава реални условия за неоснователно обогатяване само на едната страна по договора за сметка на другата. Тази неравностойност на насрещните задължения придава на уговорената неустойка функции, излизащи извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна, които законодателят определя, като не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението. В този смисъл, съдът намира, че уговорената клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД, което води до извод за неоснователност и на третата претенция, а оттук- и до отхвърляне на този иск изцяло, наред с останалите два.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ответниците имат право на разноските по делото. Такива се претендират, за тях е представен по чл. 80 от ГПК, както и доказателства, че са направени- заплатен адвокатски хонорар на пълномощника им в размер на 550 лева (лист 118). Направените от ищеца разноски си остават за негова сметка, без да се възлагат на другата страна.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Т.П., ЕГН: **********,***, против П.С.С., ЕГН: ********** и В.В.С., ЕГН: **********,***, искове за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно следните суми: сумата от 17 500 (седемнадесет хиляди и петстотин) лева- главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за мандат с нотариална заверка на подписите от 09.02.2004 г., ведно със сумата от 2 605, 55 (две хиляди шестстотин и пет лева и петдесет и пет стотинки) лева- лихва за забава върху тази главница за периода 29.12.2018 г.- 16.06.2020 г., както и сумата от 17 500 (седемнадесет хиляди и петстотин) лева- неустойка по договора за мандат, ведно със законната лихва върха тази сума, считано от 16.06.2020 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Л.Т.П., ЕГН: **********,***, да заплати на П.С.С., ЕГН: ********** и В.В.С., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала.
АД