Р Е Ш Е Н И
Е
№..............
гр. София, 06.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-2 състав, в заседание при
закрити врати, проведено на осемнадесети май, две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 324 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството
е по чл. 625 от ТЗ.
Образувано е по молба на „А.П.” ЕООД, ЕИК*********,
със седалище ***, действащо чрез пълномощника му – адв. Ал. С. за откриване
производство по несъстоятелност на дружеството, определящо се като длъжник на
публични задължения за начислен корпоративен данък.
В молбата са изложени твърдения, че дружеството е в
състояние на неплатежоспособност, доколкото е адресат на изискуеми публични
задължения, чието погасяване не може да покрие. Конкретизира се, че визираните
задължения са били установени в полза на НАП чрез издаване на ревизионен акт от
21.12.2017 г., като същите касаят начислен и дължим корпоративен данък, вкл. и
лихви за забавеното му изпълнение /507 054,56 лв. – главница и 243 429,90 лв. –
лихва/. Изтъкнато е това, че дружеството-молител има профилирана търговска
дейност попадаща в сектора на консултантските услуги и посредничеството в
дейностите свързани с въвеждането и експлоатацията на ВЕИ. Позовава се на това,
че след издаването спрямо него на цитирания ревизионен акт се стигнало до силно
затрудняване и практическо преустановяване на упражняваната търговска дейност
от този правен субект. Пряка последица от това било и изпадането на дружеството
в състояние на неплатежоспособност, защото същото не можело да генерира
оборотни средства, които да му послужат за погасяване на публично-правния му
дълг упоменат в молбата. Допълва се, че датата на неплатежоспособността е
18.01.2018 г., защото тогава е изтекъл предвидения в чл. 127, ал. 1 ДОПК срок
за доброволно изпълнение на задължението по ревизионния акт, като този срок бил
започнал да тече от 04.01.2018 г. /момента на връчване на РА на
дружеството-молител/. При условията на евентуалност се поддържа, че „А.П.” ЕООД
е капиталово дружество, което се намира и в състояние на свръхзадълженост,
защото с притежаваното от него имущество не може да покрие причините си
задължения. Иска се постановяване на решение по смисъла на чл. 632 ТЗ, като се
сочи, че дружеството-молител не разполага със средства позволяващи му да покрие
началните разноски необходими за провеждане на производството по
несъстоятелност.
Съдът, като
прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно
наличие на изискуемо задължение:
От събраните по делото доказателства съставляващи
издадени спрямо „А.П.” ЕООД два ревизионни акта с № **********/27.06.2014 г. и
№ Р-22002216009461-091-001/21.12.2017 г. се констатира следното :
Въз основа на ревизионен акт с № **********/27.06.2014
г. при осъществена данъчна ревизия спрямо търговско дружество - „А.П.” ЕООД е
установено, че същото има задължения за довнасяне на корпоративен данък в
размер на сумата от общо 731 302,68 лв. начислен за периода от 03.05.2012
г. до 31.12.2012 г. и на натрупани върху това публично вземане лихвени
задължения възлизащи на сумата от 92 011,48 лв. за периода от 02.04.2013 г. до 27.06.2014 г.
Описания ревизионен акт е бил връчен на адресата му на датата – 03.07.2014 г.,
чрез изрично упълномощено да приема документи отнасящи се до данъчната и
счетоводна отчетност на дружеството лице /И.Г./, които факт се установява от
придружаващата РА разписка.
Въз основа
на нов следващ във времево отношение ревизионен акт с
Р-22002216009461-091-001/21.12.2017 г. издаден при осъществена данъчна ревизия
спрямо търговско дружество - „А.П.” ЕООД става ясно, че цитираното дружество
има задължения за довнасяне на корпоративен данък в размер на сумата от общо
507 054,56 лв. начислен за периода
от 03.05.2012 г. до 31.12.2012 г. и на натрупани върху това публично вземане лихвени
задължения възлизащи на сумата от 243429,90 лв.
за периода от 01.04.2013 г. до 21.12.2017 г. Описания ревизионен акт е
бил връчен на адресата му на датата – 04.01.2018 г., чрез изрично упълномощено лице
– А.С., които факт се установява от придружаващата РА разписка.
Видно от
постъпилите по делото след служебно изискване два броя Постановления за
налагане на обезпечителни мерки датиращи от 12.07.2016 г. и от 15.03.2018 г. се
констатира, че спрямо търговско дружество - „А.П.” ЕООД от публичен изпълнител
при НАП за непогасени публични задължения, както следва : в размер на сумата от
32 532,17 лв. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите,
както и суми предоставени за доверително управление по банкови сметки с титуляр
длъжника открити в изчерпателно изброени в постановлението търговски банки; и в
размер на сумата 799 330,61 лв. е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити,
вложени вещи в трезори, вкл. и съдържанието на касетите, както и суми
предоставени за доверително управление по банкови сметки с титуляр длъжника открити
в изчерпателно изброени в постановлението търговски банки.
Налична е
справка от Служба по вписванията при Агенция по вписванията, която е издадена
на 02.03.2018 г., и в която е отразено, че след извършена справка в наличните
регистри за съдебен район – гр. София, за периода от 01.01.1998 г. до
26.03.2018 г. не са установени вписвания отбелязвания и заличавания по
отношение на търговско дружество – „А.П.” ЕООД.
Приобщени по делото са също така и изготвените от „А.П.”
ЕООД счетоводен баланс н дружеството към 31.12.2013 г. и отчет за приходите и
разходите на дружеството за 2013 г.
На основание чл. 186 ГПК след изискване от СДВР –
Отдел „Пътна полиция“ по делото е събрано за доказателство Извлечение от
Централна база данни на АИС – КАТ към 02.04.2018 г. за отбелязвания по
отношение на „А.П.” ЕООД, от която е видно, че относно този правен субект в АИС
не фигурират данни за регистрирани ППС.
От изслушаното и след това прието без възражения на
молителя заключение по назначената СФИЕ, че относно
подложения на анализ търговец - „А.П.”
ЕООД за периода от 2015 г. до 2017 г. вкл. в НАП не са налични данни за
депозирани ГДД по реда на чл. 92 ЗКПО. Това се отнася и за подадени ГФО и
счетоводни баланси отново за същите финансови години. Вещото лице детайлизира,
че ползваните от него сведения за финансовото състояние на търговеца се черпят
единствено от наличните по делото счетоводни баланси отнасящи се за 2012 г. и
2013 г., като след тези години отсъства публикуване, на каквато и да е било
счетоводна информация по партидата на „А.П.” ЕООД в търговския регистър, а така
също и от данните фигуриращи в подадената по делото молба от 16.03.2018 г., в
която от дружеството е извършено деклариране, с какви активи и пасиви разполага
към момента. Базирайки се на тези сведения вещото лице е посочило, че за 2013
г. дружеството е приключило дейността си с приходи от услуги в размер на
6 930 хил. лв. и нетна печалба в размер на 302 хил. лв. Освен това
посочената финансова година е била приключена при състояние на положителен
собствен капитал и балансово число в размер на 354 хил. лв. Липсата на подавани
отчети през следващите във времето години : 2014, 2015, 2016 и 2017 г. не
позволява на вещото лице да проследи финансовите резултати на дружеството.
Допълва се, че съобразно дадено от дружество сведение към 2018 г. активите му
са равни на 0, което означава, че притежаваните към 2013 г. активи в размер на 354
хил. лв. в следващите години са били
ликвидирани, или чрез отписването им или чрез успешното им събиране /доколкото
преимуществената част от тях са вземания към трети лица/. Във връзка с пасивите
на „А.П.” ЕООД се констатира, че същите
се изчерпват до публичните задължения, които цитираното дружество има към НАП
във връзка с издадения и представен от длъжника РА Р-22002216009461-091-001/21.12.2017
г. Това състояние на активите и пасивите на изследвания търговец формира във
вещото лице извод, че дружеството се намира, както в състояние на неплатежоспособност,
така и в състояние на свръхзадълженост. В заключението е споменато и това, че
след 2015 г. единственото изискуемо парично задължение, за което се установява
да има за адресат молителя е публичното такова към НАП произтичащо от РА
датиращ от 21.12.2017 г.
Разглеждайки молбата по чл. 625 ТЗ от правна страна,
настоящия съдебен състав достига до следните правни изводи :
Първият
отговор, които следва да бъде даден във връзка с упражнената от „А.П.” ЕООД молба за
откриване на производство по несъстоятелност спрямо цитирания търговец е
фокусиран върху това, дали дружеството има изискуеми и непогасени публични
задължения към държавата и общините, които да са възникнали във връзка с
упражняваната от същото търговска дейност. Анализът на приобщения по делото
доказателствен материал еднозначно потвърждава твърдението на длъжника, че е
станал адресат на публично-правно задължение във връзка с издаден спрямо него РА
Р-22002216009461-091-001/21.12.2017 г., като дължимите по същия парични суми от
507 054,56 лв. – главница и 243 429,90 лв. – лихва са станали изискуеми,
доколкото актът му е бил връчен на данъчно-задълженото лице на 04.01.2018 г., а
срокът за доброволно плащане на установените парични задължения е изтекъл на
28.01.2018 г. Посоченият дълг обаче не е единствения такъв на „А.П.” ЕООД
установим по делото. Видно от другия постъпил РА, които е издаден по-рано, а
именно № **********/27.06.2014 г. разкрива това, че при осъществена данъчна
ревизия спрямо търговско дружество - „А.П.” ЕООД е установено, че същото има
задължения за довнасяне на корпоративен данък в размер на сумата от общо 731
302,68 лв. начислен за периода от 03.05.2012 г. до 31.12.2012 г. и на натрупани
върху това публично вземане лихвени задължения възлизащи на сумата от 92 011,48
лв. за периода от 02.04.2013 г. до
27.06.2014 г. Изискуемостта на тези публични по своя характер задължения е
настъпила, считано от 18.07.2014 г., защото към този момент срокът за тяхното
доброволно погашение е изтекъл. По делото няма данни тези задължения да са били
разсрочени по установения в ДОПК ред. Отсъства и доказване, че изброените
публични задължения са били погасени от страна на длъжника по тях, а напротив
от страна на кредитора им – държавата, чрез НАП е предприето тяхното
принудително събиране, вкл. и чрез допускане на обезпечителни мерки. В
обобщение е необходимо да се посочи, че в рамките на проведеното съдебно
дирене, вкл. и по служебна инициатива на съда се установява, че „А.П.” ЕООД има
качеството на длъжник по парично задължения попадащи в приложеното поле на чл.
608, ал. 1, т. 2 ТЗ, които не са обслужени и продължават да съществуват и към
настоящия момент.
Относно
неплатежоспособността:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ. Това състояние трябва да не е
временно /арг.чл. 631 ТЗ/ и именно то
да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по
себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплатежоспособността
се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения
в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по изискуеми парични
задължения имащи за свои източник начислени след развило се ревизионно
производство публично-правни задължения /корпоративен данък и лихви върху него/
се доказва да е настъпило. Този момент е настъпил след изтичане срока за
доброволно плащане на публичния дълг по РА № **********/27.06.2014 г., а именно
– 18.07.2014 г. Съвкупният анализ на приобщените по делото писмени
доказателства и приетото по делото заключение по допуснатата СФИЕ непротиворечиво говори, че търговецът в
лицето на „А.П.” ЕООД не разполага с достатъчно по своите параметри
бързоликвидно имущество /парични средства в каса или в банкова сметка ***/, с
което да е в състояние, което да му позволи да покрие задълженията си. Установените
към края на 2013 г. краткотрайни по характеристиката си активи не са достатъчни
за да послужат за покриване на формиралия се към 18.07.2014 г. публично-правен
дълг, доколкото паричния еквивалент на активите притежавани от молителя възлиза
на сумата от 354 хил. лв. Посочените параметри на установеното към 2014 г.
изискуемо задължение и притежавани краткотрайни активи формират извод, че „А.П.”
ЕООД няма показател на ликвидност, попадащ в референтните стойности вариращи
около единица, а напротив съществен показател играещ ролята на индикатор за
отчитане състояние на неплатежоспособност е в предели съществено под ниски от
единица. С оглед на изложеното съдът
приема, че търговецът-молител е в състояние на неплатежоспособност, изразила се
в спиране на плащанията от негова страна по изискуеми парични задължения –
публични задължения, породени вследствие на извършвана търговска дейност, като
до описаната невъзможност за разплащане се е стигнало, поради липса на
достатъчни по обем краткотрайни активи. Ето защо молбата за откриване на
производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде
уважена. Предвид уважаването на основанието по главното искане за откриване на производство по несъстоятелност,
а именно състояние не неплатежоспособност, то не се налага пристъпване към
разглеждане на евентуално предявеното от молителя основание – свръхзадълженост
по смисъла на чл. 742 ТЗ.
Относно
началната дата на неплатежоспособността :
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва
да се приеме, че началната дата на неплатежоспособността е дата, на която
длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от вида,
посочен в разпоредбата. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този
извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви
момент, в който едновременно са налице и
двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и финансова невъзможност за
погасяването му, която има траен
характер. В случая началната дата на неплатежоспособността трябва да се
обвърже с момента, когато е изтекъл срокът за доброволно изпълнение на
публичните задължения установени с РА № **********/27.06.2014 г., а именно –
18.07.2014 г. Видно е, че към тази дата дружеството не е разполагало с парични
средства за удовлетворяване на изискуемите задължения. Следователно това е първият момент, в който е налице съвпадане
на двата елемента на неплатежоспособността – спиране на плащанията и
невъзможност да плащане. Тази дата следва да се определи за начална.
По
приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От събраните доказателства се установява, че не са
налице налични парични средства за покриване на началните разноски за
производството по несъстоятелност.
В указания с определение от 18.05.2018 г. срок не е
внесена определената сума за покриване на началните разноски. Ето защо съдът
следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността
на „А.П.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище ***.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата
на неплатежоспособността - 18.07.2014 г.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност по отношение на „А.П.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище ***.
ПОСТАНОВЯВА обща
възбрана и запор върху имуществото на „А.П.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище ***.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „А.П.” ЕООД, ЕИК*********, със
седалище ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „А.П.” ЕООД, ЕИК*********, със седалище ***.
СПИРА производството
по т.д. № 324/2018 г. по описа на СГС, VI-2 състав.
УКАЗВА на
кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се постанови
заличаване на длъжника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване в търговския регистър и може да се обжалва в седемдневен срок от
вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в търговския
регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: