РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. гр.Силистра , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена И. Краева
Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Въззивно гражданско
дело № 20213400500088 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Застрахователна компания лев инс“
АД с ЕИК ********* против Решение № 260493 от 20.10.2020 г. по гр.д.№
28/2020 г. на Районен съд Силистра, с което е отхвърлен установителният иск
на жалбоподателя срещу М. Н. Д. с ЕГН **********, че същият дължи на
застрахователното дружество сумата от 2410,83 лева, представляваща
регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на лек автомобил марка „Форд“, модел „Мондео“
с рег.№ , ведно със законната лихва, считано от 11.11.2019 г. до окончателно
изплащане на задължението и мораторна лихва в размер на 734,02 лева,
начислена за периода 29.08.2016-29.08.2019, за които суми е издадена Заповед
№ 3742/13.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 1747/2019 г. на СсРС.
За да постанови обжалвания акт, Силистренският районен съд е приел
за недоказан твърдения от ищеца факт, че именно ответникът е делинквентът,
причинил пътно-транспортното произшествие, от което са възникнали
обезщетените от застрахователя вреди.
1
Жалбоподателят счита решението на районния съд за неправилно,
незаконосъобразно, противоречащо на процесуалните правила и материалния
закон. Навежда доводи за опорочен доказателствен анализ, довел до
неправилно приетата от съда фактическа обстановка, оттам – на крайните
правни изводи. Настоява, че протоколът за ПТП се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила. Позовава се на ДП № 199/2014 г. на ОД на МВР-
Силистра, което не е приключило с категоричен извод за липса на авторство
на деянието от страна на ответника, а е спряно поради невъзможност да бъде
установен извършителят с оглед на обстоятелството, че М.Д. посочва като
такъв Р С, а той от своя страна обвинява ответника. По-късно досъдебното
производство е прекратено поради погасяване по давност на наказателната
отговорност, т.е. липсва акт, който да оневинява ответника. Установено е в
досъдебното производство, че Д. е бил с алкохол в кръвта в количество от
2,30 промила. Няма акт на съда, който категорично да оневинява ответника.
Жалбоподателят набляга, че първоинстанционният съд не е взел под
внимание обстоятелството, че собственик на лекия автомобил, с който е
причинено процесното ПТП е именно Д. и че същият не оспорва подписа си
под протокола за ПТП. Също така не оспорва механизма на произшествието,
наличието на застрахователно правоотношение и изплащането на
обезщетение на собственика на увредения автомобил „Мерцедес“.
Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и постановяването на
ново, с което да се уважи установителният иск. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият оспорва жалбата, счита я за неоснователна, няма
доказателствени искания, моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение и присъждане на разноските във въззивното производство.
Силистренският окръжен съд намира от фактическа и правна страна
следното:
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а въззивната
жалба срещу него е неоснователна.
Предявеният иск е установителен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.), след
като за регресната претенция на застрахователя ищец, същият се е снабдил
със Заповед № 3742/13.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д.№ 1747/2019 г. на СсРС и срещу нея в срок е подадено
възражение от длъжника.
На 23.09.2014 г. около 02,00 часа в гр. Силистра на кръстовището на ул.
Иван Василев“ и ул. „Одеса“ е настъпило пътно-транспортно произшествие
между движещия се автомобил Форд Мондео с рег.№ , собственост на
ответника по делото М. Н. Д., и няколко паркирани автомобила, сред които
Мерцедес Ц 180 с рег.№ , собственост на П М Д, който впоследствие е
2
обезщетен за щетите от ищцовото дружество – застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобила Форд.
За настъпилото събитие е съставен протокол за ПТП № 1319273 от
27.09.2014 г., в който е отразено, че водач на автомобила, с който е причинено
ПТП-то, е неговият собственик (Д.) и същият е реализирал произшествието
след употреба на алкохол. Протоколът е подписан от ответника.
На същата дата 27.09.2014 г. на М.Д. е съставен АУАН №1120 по
бланков номер 653918, за нарушение на ЗДвП, в който ответникът е дал
следните обяснения и възражения: „На посочената дата не съм управлявал
МПС рег.№ , автомобила в описания АУАН час и дата МПС беше
управлявано от Р С, който лично е виновен за случилото се“. Този документ
е част от административната преписка по протокола за ПТП №
1319273/27.09.2014 г. по описа на ОДМВР Силистра, която преписка е приета
като доказателство с протоколно определение на районния съд от 17.09.2020
г.
Протоколът за ПТП се ползва с обвързваща съда доказателствена сила,
но само за обстоятелствата, които според чл. 179, ал. 1 ГПК се явяват
изявления, дадени пред длъжностното лице, или за извършените от него и
пред него действия. Така съдът е обвързан от материалната доказателствена
сила на официалния документ досежно следните факти: че на конкретната
дата и място длъжностното лице е посетило и констатирало настъпило вече
ПТП и че положението, в което са открити участвалите в произшествието
автомобили, е такова, каквото е отразено на схемата; че по описаните
автомобилите са налице щети в посочените на схемата зони; както и други
обстоятелства като пътно покритие, метеорологични условия и пр., които
длъжностното лице е констатирало на място. Същественото е, че тези негови
констатации са вследствие на непосредственото му наблюдение на заварената
обстановка и извършването на действия от самия него. Няма значение, че
документът е изготвен няколко дни след събитието. Процесният протокол за
ПТП обаче няма обвързваща за съда доказателствена сила досежно
обстоятелството кой е бил водачът на автомобила, причинил катастрофата,
тъй като тя не е наблюдавана непосредствено от младши автоконтрольора Д
П, нито същият е отразил изявление (признание) на ответника, че именно той
е управлявал МПС-то. Напротив, същият е оспорил тази необвързваща съда
констатация на длъжностното лице, като това е сторил в АУАН-а, защото
само в него има такъв реквизит – за обяснения и възражения. В протокола за
ПТП не е предвиден реквизит и място, където засегнатите лица да оспорят
съдържанието му. Подписвайки го, лицата, посочени в протокола като
участници, не се съгласяват с констатациите на длъжностното лице. Не това е
значението на подписите им. Подписвайки протокола за ПТП, участниците
удостоверяват само че са запознати със съдържанието му и нищо повече.
След като авторството на деликта е спорно обстоятелство, правилно на
3
ищеца е указана доказателствена тежест да установи, че именно ответникът е
управлявал МПС-то, с което е причинена катастрофата.
Безспорният факт, че той е собственик на автомобила, не означава по
необходимост, че същият е бил негов водач, по време на произшествието.
Без значение е дали и как е завършило досъдебното производство по
случая, защото дори да беше завършило с мнение за повдигане на обвинение
пред съд, или обратното, щом липсва акт по смисъла на чл. 300 ГПК на
наказателен съд, с който да е установена виновността на ответника, ищецът не
се освобождава от доказателствената тежест да установи твърдението си, че
М.Д. е делинквентът.
Липсата на съдебен акт, който да оневинява ответника, не означава, че
същият е виновен – според чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република
България обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с
влязла в сила присъда. В случая по досъдебното производство М.Д. дори не е
бил привличан в качеството на обвиняем.
По делото не са събрани никакви доказателства, чрез които да се
установи основният факт от състава на деликтната отговорност – авторството
на деянието. При това положение безпредметно е да се обсъжда дали са
налице останалите му предпоставки, а оттам и специалните такива на
регресния иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
Затова няма значение, че ответникът Д. във въпросния ден и час е бил с
алкохол в кръвта в количество от 2,30 промила и че същият не оспорва
механизма на произшествието, наличието на застрахователно
правоотношение и изплащането на обезщетение на собственика на увредения
автомобил „Мерцедес“.
Налага се извода, че като е отхвърлил установителния иск по чл. 422 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, Силистренският районен съд е постановил правилен
съдебен акт, който следва да се потвърди, а на въззиваемия да се присъдят
разноските му за адвокат в размер на 500 лева.
Водим от горните съображения, Силистренският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260493 от 20.10.2020 г. по гр.д.№ 28/2020
г. на Районен съд Силистра.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания лев инс“ АД с ЕИК ********* да
плати 500 (петстотин) лева на М. Н. Д. с ЕГН ********** за сторените
разноски по в.гр.д.№ 88/2021 на СсОС.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5