№ 12995
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110148662 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът В. Й.
С., не дължи на /ФИРМА/ сумата от 936,00 лева,
представляваща претендирана сума на основание влязла в
сила заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №
62286/2016 г. по описа на 154 състав на СРС за което е
издаден изпълнителен лист от 25.03.2019г. и по изп.лист от
19.04.2022г., издаден по гр.д. № 5136/2017г. по описа на СРС,
154-ти състав, образувано за установяване дължимостта на
сумите за които е издадена заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. № 62286/2016г. по пописа на СРС, 154-ти състав,
поради извършено плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
1
писмен отговор, с който излага съображения за
неоснователност и недоказаност на иска. Посочва, че
процесните суми са дължими. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищeцът В. Й. С., редовно призован,
не се явява, представлява се от адвокат Б., която поддържа
исковата молба и моли за уважаване на исковата
претенция.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не изпраща представител. С молба с вх. №
123788/04.05.2023г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с
влязло в сила решение, въз основа на което като годно
изпълнително основание по чл. 404 от ГПК да е издаден
изпълнителен лист, какъвто е настоящият случай.
Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта
на сумите по влязлото в сила решение, само въз основа на
факти, настъпили след издаването му. В конкретния случай
2
ищецът се позовава на извършено плащане, след влизане в
сила на изпълнителното основанието /Решението,
постановено на 30.11.2017г. по гр.д. № 5136/2017г. по описа
на СРС, 154-ти състав/, влязло в сила на 28.08.2018г.,
включително и в частта за разноските, поради и което иска
с правно основание чл. 439 от ГПК е допустим.
Съдът от приетите по делото изп.д. № 449/2019г. по
описа на ЧСИ У.Д. и изп.д. № 756/2022г. по описа на ЧСИ
Б.Б., установи следното: срещу ищцата е водено гр.д. №
5136/2017г. по описа на СРС, 154-ти състав, като с
решението си съдът е признал за установено, че ищцата
дължи на /ФИРМА/, сумите за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в
производството по ч.гр.д.№ 62286/2016г. по описа на СРС,
154-ти състав. Решението е обжалвано през СГС, като СГС
с решение № 5685/28.08.2018г., постановено по възз.гр.д. №
2580/2018г. е потвърдил първоинстанционното решение.
Въз основа на влязлото в сила решение, включително и в
частта за разноските, съдът е издал два изпълнителни
листа, първият от 25.03.2019г. по ч.гр.д. № 62286/2016. по
описа на СРС, 154-ти състав, за сумите по заповедта, които
впоследствие са били предмет на иска с правно основание
чл. 422 от ГПК, както следва: сумата от 2125,32 лева,
представляваща главница за доставена топлинна енергия,
за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със
законната лихва, за периода от 02.11.2016г. до изплащане на
вземането и за сумата от 14,98 лева, представляваща
3
мораторна лихва, за периода от 15.09.2015г. до 03.10.2016г.,
и вторият от 19.04.2022г. за разноските в заповедното и
исковото производства в общ размер от 936,09 лева.
Предмет на настоящият иск е сумата за разноски от 936,09
лева, за която е образувано изп.д. № 756/2022г. по описа на
ЧСИ Б.Б..
Не е спорно, че въз основа на изпълнителен лист от
19.04.2022г., издаден въз основа на влязлото в сила решение
по гр.д. № 5136/2017г. на СРС, 54-ти състав, потвърдено с
решение на № 5685/28.08.2018г., по възз.гр.д. № 2580/2018г.
на СГС, IV-Д състав, по молба на взискателя – /ФИРМА/ с
вх. № 17706/04.05.2022г. е образувано изп.д. № 756/2022г. по
описа на ЧСИ Б.Б. за принудително събиране на сумата от
936,09 лева за разноски. Съдът установи, че
изпълнителното производство е образувано с разпореждане
на ЧСИ от 04.05.2022г., като са извършени следните
същински изпълнителни действия в хода на
изпълнителното производство: на 06.06.2022г. е наложен
запор върху всички бъдещи вземания на длъжника в
/ФИРМА/, като е наложен и запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата в /ФИРМА/.
Въз основа на приетия и относим доказателствен
материал, съдът прави следните правни изводи:
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр.
чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на
4
изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът,
предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято
тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под
формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта,
от който вземането му произтича.
При съобразяване на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав намира, че процесните вземания, претендирани за
заплащане от ответника, като дължими разноски не са
заплатени от ищеца и не са събрани в хода на изп.д. №
756/2022г. по описа на ЧСИ Б.Б.. Изпълняемото право на
взискателя за иницииране на изпълнително производство
за събиране на сумата за разноски не е предмет на
изпълнителен лист от 25.03.2019г., въз основа на който е
образувано изп.д. № 449/2019г. по описа на ЧСИ У.Д., и за
прекратяването на което изпълнително производство,
поради пълно погасяване на дълга ищцата е получила
уведомление, прието на л.10 по делото.
По изложеното ищеца не доказа положителния факт на
заплащане на процесната сума за разноски, като
новонастъпил факт, осъществен след влизане в сила на
изпълнителното основание, въз основа на което е издаден
изпълнителен лист от 19.04.2022г. и въз основа на който е
образувано изпълнителното производство, нито
5
доброволно, нито в хода на образуваното въз основа на
изпълнителен лист от 19.04.2022г. изпълнително
производство, поради и което иска като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ответника.
На ответника на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от
ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ следва да му се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Й. С., ЕГН **********
срещу /ФИРМА/, ЕИК ************, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за
признаване на установено в отношенията между страните,
че В. Й. С. не дължи на /ФИРМА/, сумата от 936,00 лева,
представляваща претендирана сума за разноски на
основание Решение № 281829 от 30.11.2017г. по гр.д. №
5136/2017г. по описа на СРС, 154-ти състав и решение №
5685/28.08.2018г., постановено по в.гр.д. № 2580/2018г. по
описа на СГС, IV-Д състав, за което е издаден
6
изпълнителен лист от 19.04.2022г., издаден по гр.д. №
5136/2017г. по описа на СРС, 154-ти състав, образувано за
установяване дължимостта на сумите за които е издадена
заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 62286/2016г. по описа
на СРС, 154-ти състав и въз основа на който изпълнителен
лист е образувано изп.д. № 756/2022г. по описа на ЧСИ Б.Б..
ОСЪЖДА В. Й. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК ************, сумата в размер на 100,00
лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7