РЕШЕНИЕ
№ 8980
гр. София, 07.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110150605 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно и евентуално съединени искове с
правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.432 от ТЗ,вр.чл.79 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от Фирма,ЕИК **********,със седалище и адрес на
управление /населено място/,/административен адрес/,представлявано от А.А.
и М.П.,против М.Б.Х.,ЕГН **********,и Л.Б.Х.,ЕГН **********,и двамата
ответници с адрес /населено място/,/административен адрес/,с искане да бъде
признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 3977,84
лева изискуема главница за периода от 05.08.2019 г. до 05.09.2020 г.,14865
лева предсрочно изискуема главница с дата на предсрочна изискуемост
19.02.2020 г.,601,16 лева редовна лихва,начислена за периода 05.08.2019 г. до
18.02.2020 г.,492,08 лева наказателна лихва за периода 05.08.2019 г. до
18.02.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. При
условията на евентуалност,ако не бъде възприето,че предсрочна изискуемост
е била обявена към 19.02.2020 г.,ищецът сочи,че крайният срок на договора е
до 05.08.2020 г.,с която предявява осъдителни искове за сумата от 14865 лева.
В исковата молба се твърди,че на 31.07.2017 г. е сключен договор за
банков кредит № ******,съгласно който банката ищец предоставя в заем на
Фимра сумата от 30000 лева с краен срок на 05.08.2020 г. Сочи се,че банката е
изпълнила своите задължения и на кредитополучателя е предоставена сумата
от 30000 лева. Ищецът поддържа,че при сключване на договора страните са
уговорили дължимост на възнаградителна лихва,както и на неустойка за
забава,ако бъде допуснато неизпълнение на задължение за заплащане на
1
месечни вноски. В исковата молба се твърди,че страните са уговорили
връщането на заемната парична сума да става на 35 месечни вноски,всяка от
които в размер от 834 лева. Ищецът поддържа,че ответниците М.Х. и Л.Х. са
се задължили да отговарят за изпълнение на задълженията солидарно с
кредитополучателя. Ищецът сочи,че предвид преустановяване на плащанията
в периода 05.08.2019 г. до 05.02.2020 г. кредитът е обявен за предсрочно
изискуем,за което са изпратени покани до длъжниците. Исковата претенция
се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед дадените указания от съда е налице правен интерес
от предявяване на установителната искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответниците
М.Х. и Л.Х. чрез назначения им особен представител със становище за
неоснователност на исковете – твърди се,че вземането е основано на
търговска сделка – договор за банков кредит,а в нарушение на изискването на
чл.366 от ГПК не е представена справка. Сочи се,че искът е недоказан –
твърди се,че не е доказано банката да е изпълнила задължението си да
предостави паричната сума,твърди се,че не е доказано при сключването на
анекс от 2019 г. по какъв начин е променен лихвеният процент,а банката не
може да променя лихвения процент едностранно. Изложени са
съображения,че клаузата за уговаряне на мораторна неустойка е
недействителна,а ако не бъде възприета като недействителна се явява
прекомерна. Ответниците сочат,че не е надлежно обявена предсрочна
изискуемост,защото фактически пратките са върнати,а не са доставени на
посочения адрес. Ответникът М.Х. счита,че следва да се ползва от
потребителска защита,защото към подписване на анекса не е нито
съдружник,нито управител на дружеството кредитополучател.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Със заявление по реда на чл. 410 от ГПК, Фирма претендира от Фирма,
М.Б.Х., Л.Б.Х. и Бойка Цветанова Х.а, сумата от 18 662,84 лева, формираща
се от 3 997,84 лева – редовно падежирали главници за периода от 05.08.2019
г. до 05.02.2020 г. и сумата в размер от 14 685 лева – предсрочно изискуема
главница, считано от 19.02.2020 г., както и за следните суми: 601,16 лева –
изискуема възнаградителна лихва за периода 05.08.2019 г. – 18.02.2020 г.,
492,08 лева – изискуема наказателна лихва за периода 05.08.2019 г. –
18.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането
е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч. гражд. дело № 14711/2020
г. по описа на СРС, 42 състав.
Приет е договор за срочен банков кредит № ******/31.07.2017 г., сключен
между Фирма, като кредитор и Фирма, като кредитополучател и Л.Б.Х.,
2
М.Б.Х., в качеството им на солидарни длъжници, съгласно който банката
кредитор се задължава да предостави в заем сумата от 30 000 лева, а
кредитополучателят приема да върне заетата парична сума в срок до
05.08.2020 г.
С анекс № 1 от 14.01.2019 г. към договор за банков кредит №
******/31.07.2017 г., страните са договорили, кредитополучателят, съответно
съдлъжниците да погасяват само лихва, дължима на 5-то число на съответния
месец, за периода, считано от подписването на анекса до 05.07.2019 г.
Уговорено е главницата е да се заплати на 29 месечни вноски, всяка в размер
на 639 лева, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от
05.08.2019 г. до 05.12.2019 г., с последна изравнителна вноска в размер на 627
лева, дължима на 05.01.2022 г. В чл. 2 на анекса е уговорено, че считано от
датата на подписването му, кредитополучателят заплаща на банката годишна
лихва в размер на краткосрочен лихвен процент по статистика на БНБ,
увеличен с 6.5 пункта надбавка.
Приложени са по делото - покана с изх. № 001-5308 до М.Б.Х. и покана с
изх. № 001-5309 до Л.Б.Х., като видно от представените разписки, пратките с
поканите са върнати като непотърсени.
От заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че в периода от 05.09.2017 г. до 05.10.2018 г. са извършени
плащания в общ размер от 12 793,87 лева, с които са погасени следните
задължения – главница с падежи от 05.09.2017 г. до 05.09.2018 г. вкл., в
размер от 10 842 лева, договорна лихва с падежи от 05.09.2017 г. до
05.10.2018 г., в размер от 1 807,76 лева, наказателна лихва до 20.09.2018 г. в
размер от 144,11 лева. Размерът на неплатените суми към 14.01.2019 г. /датата
на анекса/ е в общ размер на 3818,61 лева, както следва: неплатена главница с
падежи от 05.10.2018 г. до 07.01.2019 г, вкл, - в размер от 3336 лева,
неплатена договорна лихва с падежи от 05.10.2018 г. до 14.01.2019 г. – 381,52
лева, начислена наказателна лихва от 21.09.2018 г. до 14.01.2019 г. – в размер
на 101,09 лева. В изпълнение на сключения анекс към договора, в периода от
14.01.2019 г. до 30.10.2019 г. са извършени плащания в размер от 1 892,38
лева, като заплатените суми в този период са погасили следните задължения:
част от главница с падеж 05.08.2019 г. – 495,16 лева, договорна лихва с
падежи от 14.01.2019 г. до 05.08.2019 г. вкл., - 1 265,57 лева, наказателна
лихва до 05.08.2019 г. – 131,65 лева. Към 19.02.2020 г., общата неплатена
сума е в размер от 4 805,35 лева, формираща се от: неплатена главница с
падежи от 05.08.2019 г. до 05.02.2020 г. – 3 977,84 лева, неплатена договорна
лихва с падежи от 05.09.2019 г. до 05.02.2020 г. вкл. – 563,98 лева,
наказателна лихва от 05.08.2019 г. до 18.02.2020 г. – 263,53 лева. Уточнено е,
че последно постъпилата сума по кредита е от 30.10.2019 г. и е послужила за
погасяване на част от задължението с падеж 05.08.2019 г., като не са налице
последващи плащания, както и не са заплатени месечните вноски с падежи от
05.08.2019 г. до 05.02.2020 г. вкл. Предсрочната изискуемост е осчетоводена
на 19.02.2020 г., съгласно която размерът на незаплатената главница възлиза
3
на 18 662,84 лева /3977,84 лева падежирала главница + 14 685 лева
непадежирала главница/, незаплатената договорна лихва за периода
05.08.2019 г. /с падеж 05.09.2019 г./ до 18.02.2020 г. /датата преди обявяване
на предсрочната изискуемост/ е в размер от 601,16 лева, а неплатената
наказателна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 17.03.2020 г. е в размер от
492,08 лева, като законната лихва върху неплатената главница от 18 662,84
лева, за периода от 21.03.2020 г. /датата след подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК/ до 28.06.2022 г. /датата на изготвяне на експертизата/ е в размер
4302,83 лева Посочено е, че към момента на изготвяне на заключението,
незаплатените суми са в същите размери. В случай че се приеме, че
предсрочната изискуемост настъпва с връчването на исковата молба на
особения представител на ответниците – 11.04.2022 г., то размерът на
незаплатените задължения по кредита е съответно: незаплатена изцяло
падежирала главница – 18 662,84 лева, незаплатената договорна лихва за
периода от 05.08.2019 г. /с падеж 05.09.2019 г./ до 05.01.2022 г. /падеж на
договора/ е 1 532,52 лева, а неплатената наказателна лихва за периода от
05.08.2019 г. до 11.04.2022 г. /дата на връчване на препис от исковата молба
на особения представител/ е 5 293,05 лева. Съгласно експертното заключение
размерът на начислената наказателна лихва за периода от 05.08.2019 г. до
18.02.2020 г. е 263,53 лева, като сумата е изчислена върху всяка от
неплатените месечни вноски за главница в общ размер 3977,84 лева - с падеж
от 05.08.2019 г. до 05.02.2020 г. Размерът на законната лихва, изчислен върху
всяка от горепосочените главници за периода 05.08.2019 г. – 18.02.2020 г. е
105,25 лева. Начислена е и наказателна лихва в размер 228,55 лева върху
непадежиралата главница /14 685 лева/ за периода от 19.02.2020 г. (датата на
осчетоводяването на предсрочната изискуемост) до 17.03.2020 г. (преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК). Вещото лице е посочило, че
краткосрочен лихвен процент по статистика на БНБ е лихвеният процент по
депозити с договорен матуритет до 1 месец (над 1 ден до 1 месец) от
домакинства в BGN, посочен в лихвената статистика на БНБ – „Лихвени
проценти и обеми по салда по депозити с договорен матуритет и репо-сделки
на сектори „Нефинансови предприятия и домакинства“, като стойностите за
процесния период са видни от електронната страница на БНБ. Предвид
уговореното в чл. 2 от анекса към договора, се променя изчисляването на
договорната лихва, както следва - в размер на краткосрочен лихвен процент
по статистика на БНБ + 6,5 % надбавка, като се преизчислява на всяко 5-то
число от месеца. Наказателната лихва е в размер на 1М краткосрочен лихвен
процент + 20 пункта надбавка, като и договорната лихва и наказателната, са
изичслени в съответствие с тази формула. Според заключението на ССчЕ,
общо платената сума по кредита е в размер от 14 686,25 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск, съгласно който
4
ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да докаже, че
съществува – по основание и по размер, вземането, относно което е издадена
заповед за изпълнение. Това означава, че искът има предмет, идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото
вземане – на соченото основание и в претендирания размер, което в
конкретния случай налага разбирането, че ищецът следва да проведе
доказване, че страните са обвързани от договорно правоотношение по
договор за банков кредит, да установи съдържанието на договорното
правоотношение и да докаже вземането си по размер. Законът регламентира
фикция, че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,
когато исковата молба е постъпила в едномесечен срок от съобщението, че
заповедта е връчена при условията на чл. 47 от ГПК, т. е. искът се явява
предявен на 20.03.2020 г.
Съдът счита, че от събраните в хода на производството доказателства
може да бъде направен извод, че между страните е сключен договор за банков
кредит – по делото е представен сключен договор в писмена форма, съгласно
който банката се е задължила да предостави в заем парична сума, за която
ответниците се задължили в качеството си на солидарни длъжници, като
първоначално бил уговорен краен срок на договора – 05.08.2020 г., а
впоследствие с анекс страните са договорили, кредитополучателят, съответно
съдлъжниците да погасяват само лихва, дължима на 5-то число на съответния
месец, за периода, считано от подписването на анекса до 05.07.2019 г., а
главницата да се заплати на 29 месечни вноски, всяка в размер на 639 лева,
дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.08.2019 г. до
05.12.2019 г., с последна изравнителна вноска в размер на 627 лева, дължима
на 05.01.2022 г. Договорът за кредит поражда задължения за двете страни – за
кредитора да предостави в заем уговорената парична сума, а за
кредитополучателя, респ. съдлъжниците – да върнат паричната сума, а
предвид обстоятелството, че договорът за банков кредит е абсолютна
търговска сделка – дължима се явява и договорна лихва. Съдът намира, че
ищецът е доказал изпълнение на своето договорно задължение – усвоена е
парична сума в размер на 30 000 лева, при което ищецът се явява изправна
страна по договора за кредит и от значение за преценка дали искът за реално
изпълнение на задължението за връщане на кредита е доказан по основание е
дали ответниците /в качеството си на солидарни длъжници/ са заплатили
претендираната парична сума – изцяло или отчасти. Договорът за кредит се
характеризира освен с наличието на постигнато съгласие между страните
относно заетата парична сума и относно начина на връщане на паричната
сума, така и с факта на предаване на заетата парична сума. Договорът за заем
е реален договор и за реализиране на фактическия му състав е необходимо
доказване, че е предоставена паричната сума. Съдът приема, че е установено,
че кредитодателят е изпълнил своето договорно задължение – от
представения писмен договор се установява, че страните са постигнали
съгласие относно предоставяне на парична сума в размер от 30 000 лева, като
5
от заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, кредитът е усвоен на 09.08.2017 г. Клаузата на чл. 6 от договора
сочи, че съдлъжниците и настоящи ответници отговарят солидарно с
кредитополучателя. Следователно от значение за преценка дали предявеният
иск е основателен е дали ответната страна в качеството си на солидарно
отговорна е върнала заетата парична сума. В хода на производството
ответниците М.Х. и Л.Х. не са представили доказателства да са изпълнили
своите договорни задължения, поради което искът подлежи на уважаване В
хода на производството не са ангажирани доказателства паричната сума по
договора за банков кредит да е върната от кредитополучателя или от
солидарно задължените лица. Относно материалноправната легитимация на
ответниците, следва да се посочи, че съгласно чл. 6.1.2. от договора, при
отправено от кредитора искане за плащане към солидарните длъжници,
последните дължат изпълнение, независимо от факта дали искането е било
отправено към главния длъжник. Наличието на пасивна солидарност
означава,че кредиторът може да претендира изпълнение на дълга от всеки от
солидарните длъжници. Доказването точното изпълнение на договорните
задължения е възложено на ответниците кредитополучатели,тъй като би
имало правоизключващ основателността на исковата претенция характер.
Когато е предявен иск от банката кредитор за издължаване на парични суми
по договора за банков кредит,в тежест на ответниците е възложено да
докажат,че са заплатили паричните суми в съответствие с уговореното в
договора. В конкретния случай ответниците не ангажират доказателства да са
заплатили паричните суми по договора за кредит или част от същите,поради
което съдът намира,че исковете,предявени от ищеца са доказани по
основание.
Изводът на съда за основателност на исковете не се променя предвид
довода,че не е доказано да е обявена предсрочна изискуемост. С т. 18 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2
ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на
две предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. За да породи
предсрочната изискуемост действие,волеизявлението на кредитора следва да
достигне до кредитополучателя. Същевременно обаче,с приемане на
Тълкувателно решение от 02.04.2019 г.,постановено по тълк.дело № 8/2017 г.
на ОСГТК на ВКС е възприето,че при предявен иск за установяване на
вземане,произтичащо от договор за банков кредит,съдът присъжда
6
падежиралите към датата на устните състезания парични суми. В настоящия
случай крайният срок за издължаване на паричните суми по договора за
кредит е настъпил на 05.01.2022 г.,което означава,че искът подлежи на
уважаване изцяло за главницата,както за сумата от 3977,84 лева изискуема
главница за периода от 05.08.2019 г. до 05.09.2020 г.,така и за сумата от 14865
лева главница с настъпил падеж след 05.09.2020 г.,относно които парични
суми заключението по съдебно-счетоводната експертиза сочи,че се явяват
неиздължени. Така мотивиран,съдът намира,че исковата претенция в частта
за главницата подлежи изцяло на уважаване.
Изводите на съда за основателност на иска за главница не се променят
предвид въведените твърдения от особения представител, че ответникът
М.Б.Х. се ползва с потребителска защита, доколкото към момента на
сключването на анекса не е имал функционална обвързаност с търговското
дружество – главен длъжник по договора. Съдът приема,че този довод е
неоснователен,тъй като преценката дали лицето има качеството потребител се
реализира към възникване на правоотношението,а анексът е насочен само
към изменение на вече възникналото правоотношение,а към сключване на
договора за банков кредит ответникът М.Х. е притежавал дял в търговското
дружество – кредитополучател. Съгласно константната практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение №
38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение №
84/20.07.2017 г. по т. д. № 1934/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о., физическо лице -
съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв, по който
кредитополучателят е търговец, може да има качеството на потребител
по Закона за защита на потребителя и да се позовава на неравноправност на
клаузи в договора за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата
търговска или професионална дейност. За да установи качеството
"потребител" на съответното физическо лице, съдът е длъжен да извърши
конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото.
Обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл.
когато последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел
извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това
физическо лице има тесни професионални /функционални/ връзки с
посоченото дружество, като например участва в неговото управление или има
мажоритарно участие в същото. В случая конкретното лице е притежавало 50
% от капитала на дружеството, като същевременно е било и управител към
момента на сключване на договора. Предвид качеството на
кредитополучателя /юридическо лице – търговско дружество/, целевото
предназначение на кредита /за осъществяване на предстоящи проекти/, с
оглед обстоятелството, че съдлъжникът – физическо лице е функционално
свързан с кредитополучателя, тъй като е бил съдружник и негов
управител,съдът приема, че разпоредбите на чл. 143, чл. 144 и чл. 146 ЗЗП не
намират приложение. Както беше посочено, анексът не представлява нов
договор, респ. правно ирелевантно е дали към момента на сключването му
7
ответникът М.Х. е участвал в капитала на дружеството – кредитополучател
или не /в този смисъл решение № 75 от 26.05.2010 г. на ВКС по т. д. №
838/2009 г., I т. о., ТК/. При наличието на категорични доказателства,че към
сключването на договора за кредит,ответникът М.Х. е притежавал
собственост върху част от дружеството – кредитополучател,както и предвид
обстоятелството,че именно моментът на сключване на договора за кредит е
релевантен за реализиране преценка дали някое от лицата се ползва с
потребителска защита,съдът приема този довод за неоснователен.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция по
установителния иск за заплащане на договорна лихва в размер от 601,16 лева
редовна лихва,начислена за периода 05.08.2019 г. до 18.02.2020 г. също
подлежи на уважаване. За да бъде дължима възнаградителна
лихва,необходимо е такава да е била уговорена при сключване на
договорното правоотношение. Договорната лихва по същността си
представлява печалба за кредитодателя,който е предоставил паричната сума и
се е съгласил паричната сума по договора да бъде връщана при условията на
плащане на погасителни вноски. Страните не спорят,а и от доказателствата по
делото се установява,че е уговорена дължимост на възнаградителна лихва.
При това положение,както и предвид обстоятелството,че ответниците не
доказват да са заплатили възнаградителната лихва съдът приема,че искът
подлежи изцяло на уважаване – за сумата от 601,16 лева,отчитайки
заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция за наказателна
лихва е доказана по основание,а по размер искът подлежи на уважаване за
сумата от 263,53 лева начислена наказателна лихва за периода 05.08.2019 г.
до 18.02.2020 г.,съобразявайки заключението по съдебно-счетоводната
експертиза,както и предвид периода от време,за който е претендирана
наказателна лихва със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Наказателната лихва има санкционен характер и се начислява в
хипотезите,когато е допуснато забавено изпълнение. Ако дължимата вноска
не е заплатена на падежа,банката начислява наказателна лихва за периода на
забава на плащането. С оглед обстоятелството,че ответниците не са доказали
точното изпълнение на своите договорни задължения,съдът счита,че искът за
наказателна лихва следва да бъде уважен за сумата от 263,53 лева,а за
разликата до пълния претендиран размер от 492,08 лева подлежи на
отхвърляне.
Съдът,съобразявайки уважаването на главния иск,намира,че не са налице
предпоставки за разглеждане на предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск за сумата от 14865 лева.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение съдът приема, че на ищеца се дължат разноски в размер от
440,67 лева за заповедното производство и в размер от 2067,24 лева за
8
исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл. 432 от ТЗ,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на
М.Б.Х.,ЕГН ********** и Л.Б.Х.,ЕГН ********** и двамата с адрес
/населено място/, /административен адрес/,че съществува вземане на
Фирма,ЕИК **********,със седалище и адрес на управление /населено
място/,/административен адрес/,представлявано от А.А. и М.П.,в размер от
3977,84 лева ( три хиляди деветстотин седемдесет и седем лева осемдесет и
четири стотинки ) изискуема главница за периода от 05.08.2019 г. до
05.09.2020 г.,14865 лева ( четиринадесет хиляди осемстотин шестдесет и пет
лева ) изискуема главница поради настъпил краен срок на договора,601,16
лева ( шестстотин и един лев и шестнадесет стотинки ) редовна лихва за
периода 05.08.2019 г. до 18.02.2020 г.,263,53 лева ( двеста шестдесет и три
лева петдесет и три стотинки ) наказателна лихва за периода 05.08.2019 г. до
18.02.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 20.03.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането,относно което е издадена заповед за изпълнение № 14711/2020 г.
по описа на Софийския районен съд,като отхвърля иска за наказателна лихва
в частта за разликата над 263,53 лева до пълния претендиран размер от 492,08
лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения в условията на евентуалност
осъдителен иск.
ОСЪЖДА М.Б.Х.,ЕГН ********** и Л.Б.Х.,ЕГН ********** и двамата с
адрес /населено място/, /административен адрес/ да заплатят на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Райфайзенбанк(България)“ЕАД,ЕИК
**********,със седалище и адрес на управление /населено
място/,/административен адрес/,представлявано от А.А. и М.П.,сумата от
440,67 лева ( четиристотин и четиридесет лева шестдесет и седем стотинки )
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 2067,24 лева ( две хиляди шестдесет и
седем лева двадесет и четири стотинки ) съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9