Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
10.08.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На
седми юли година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11035 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на гл.XXXII от ГПК с предмет два преки иска с
основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД.
По изложените в искова молба обстоятелства А.В.Г.
ЕГН ********** и И.М.Г. ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Й.Д., са
предявили субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното З. „А.“ АД,
да заплати сумата от по 60 000 лв., за
всеки ищец, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по
повод възникнало на 18.12.2017 г. ПТП,
при което е починала Н.Т.Г. - баба на ищците, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 01.08.2018г. – датата на постановения отказ за плащане до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират разноски.
Твърди се, че на 18.12.2017г., в
гр.София, на обяд Н.Т.Г. се намирала на тротоара на паркинга пред бл.328, в
ж.к. Люлин. В същото време, на паркинга се намирал и спрял товарен автомобил
Мерцедес 211 ЦДИ с per. № ******. Водачът на товарния автомобил К.Д.Д.решил да
потегли и започнал маневра движение назад, без да се убеди, че зад автомобила
му няма хора, при което ударил и прегазил стоящата зад автомобила пешеходка Н.Г.,
при което тя получила несъвместими с живота травми и починала малко по-късно в
УМБАЛСМ „Н.Й.Прирогов" ЕАД.
Сочи се, че по случая било образувано досъдебно производство №
ЗМ11518/2017 г. при СДВР-СРТП, пр.пр. № 28601/2017 г. по описа на СГП. С
Присъда от 12.07.2018 г. водачът К.Д.Д.бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343А, ал. 1, б. Б, вр.
с чл. 343, ал. 1, б. В), вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като му наложи наказание
„лишаване от свобода" за срок от 1 г. и 6 месеца.
Твърди се, че загиналата Н.Т.Г. е баба на ищците А.Г. и И.Г.. Сочи се,
че ищците загубили са бабата, която ги е дарявала с обич, помощ и подкрепа. Твърди
се, че ищците били силно привързани към баба си, като помежду им съществувала
силна емоционалност и привързаност.
Наведен е довод, че към датата на
ПТП по отношение на т.а. „Мерцедес 211 ЦДИ", с per. № ****** е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с полица №
BG/11/117000616484, със срок на действие от 28.02.2017 г. до 27.02.2018 г.,
сключена със З. „А.” АД. Сочи се, че с
искане от 17.07.2018 г., предявили пред застрахователното дружество доброволна
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че с
писма изх. №1-5680/01.08.2018г. и № 1-5681/01.08.2018 г., З. „А.” АД
отказал изплащане. Съобразно изложеното молят исковата претенция да бъде
уважена.
В указания срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответното З. „А.“ АД, в който е изложено становище за
неоснователност на исковата претенция. Ответника оспорва материалната
легитимация на ищците. Ответникът поддържа, че за получаване на обезщетение за
неимущесвени вреди не е достатъчна формална родствена връзка. Наведено е
възражение за прекомерност на исковите претенции. Навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице, като
твърди, че е предприела пресичане на необозначено за целта място, зад МПС с
включен двигател, без да съобрази разположението на същото върху пътното
платно. Оспорва претенцията по акцесорните искове. Не оспорва наличието на
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния товарен
автомобил към датата на ПТП.
В срока и по реда на чл. 372 ГПК
ищците са депозирали допълнителна искова молба, в която оспорват възраженията
на ответника.
В
срока и по реда на чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата
молба, в който ответното дружество поддържа възраженията за липса на
материалната легитимация на ищците, както и за съпричиняване.
В открито с.з. ищците чрез адв.Д. поддържат предявените искове.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника юрк.Маркова оспорва исковете. Представя
списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав, на като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства съгл. чл.12 и чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите
удостоверение за наследници изх. №РЛН118-УГ01-122 от 03.01.2018г., издадено от Столична
община р-н Люлин и удостоверение за раждане №051204/ 01.07.1985г. издадено от
Коларовски НС се установява, че А.В.Г. ЕГН ********** е внук на Н.Т.Г. ЕГН ********** – починала на 21.12.2017г. /л.28,
л.30 от делото/
Видно от цитираното удостоверение за наследници и удостоверение за раждане
№ 95959/03.04.1987г. на Люлински РНС ищецът
И.М.Г. ЕГН ********** е внук на Н.Т.Г.. /л.28, л.29 от делото/
В приетия неоспорен протокол за ПТП №К-96418.12.2018г- се сочи, че на
18.12.2017г. около 12.00ч. , в гр.София,
ж.к. Люлин, в района на паркинга пред бл.328,
товарен автомобил Мерцедес 211 ЦДИ с per. № ****** с водач К.Д.Д.извършва
маневра движение назад и участва в ПТП с пешеходеца Н.Т.Г., при което
пострадала пешеходката Георгиева – хемо-пневмоторакс, фрактура от второ до
дванадесето ребро в дясно, г оляма контузия на дясна подбедрица, опасност за
живота./л.6 от делото/
В неоспорената СМЕ №68/2017г. издадена от Отделението по съдебна медицина
на УБАЛСМ „Н.И. Пирогов“, е отразен оглед и аутопсия на трупа на Н.Т.Г. на
84г., със заключение, че причината за смъртта на пациента настъпила
21.12.2017г. е получената тежка съчетана
травма. /л.21 от
делото/
По делото е приета Присъда №180 от 12.07.2018г., постановена по НОХД № 2795/2018
г. по описа на СГС, НО, 16 с-в, от която се установява, че К.Д.Д.e признат за виновен в това, че на 18.12.2017г.
около 12.00ч., в гр.София, при
управление на МПС - товарен автомобил „Мерцедес 211 ЦДИ“ с per. № ******в
ж.к.“Люлин“, при движение на заден ход, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл.40, ал.1 от ЗДвП:
„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения на
останалите участници в движението, ал.2 По време на движението си назад водачът
е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това
е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности.“ , като не е следил пътната обстановка зад него и по непредпазливост
е причинил смъртта на движеща се зад автомобила пешеходката Н.Т.Г. ЕГН **********, която настъпила на
21.12.2017г. – престъпление по чл.343а,
ал.1, б.“б“ вр. чл.342 ал.1, пр.3 от НК. Осъдителната присъда е влязла в сила
на 27.07.2018 г. /лист 26 от делото/
Съдът приема горните факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на
влязлата в сила присъда по НОХД № 2795/2018 г. по описа на СГС, НО, 16 с-в,
същата на основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд
начин вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната
връзка между пътно – транспортното
произшествие и смъртта на Н.Т.Г. -
баба на ищците.
Във връзка с възражението за съпричиняване по почин на ответника е допусната САТЕ и е разпитан свидетел
очевидец.
В приетото заключение на
съдебно авто-техническата
експертиза с в.л. доц. инж.А. П. Анегелов е обосновано, че при настъпилото ПТП на
18.12.2017г. в гр.София, ж.к. Люлин, в
района на паркинга пред бл.328, между т.а. „Мерцедес 211 ЦДИ“ с per. № ****** и
пешеходката Н.Т.Г., водачът на товарния автомобил е имал възможност да
наблюдава пространството назад при правилно урегулирани външни и вътрешно огледало. Относно възможността пешеходката да предотврати настъпването на процеспото
произшествие, експертът сочи, че ако тя е била обърната с лице към микробуса е
имала възможност да види потеглящия микробус, а ако е била с добър слух е имала
възможност да чуе шума от двигателя.
В показанията си разпитаната в о.с.з. на 07.07.2020г. свидетелка М.В. /26г., без родство/, сочи, че процесното
ПТП се случило докато имала почивка пред сладкарницата, в който работи. Свидетелката
видяла да идва микробуса носещ доставка торти. Бусът се движел на заден ход. Свид. В. си спомня, че възрастната жена идвала
от главната улица навътре към паркинга. Движела се бавно по паркинга пред блока, на който имало и други паркирани
коли. Самия сблъсък свид.В. не е видяла.
По искане на ищците относно неимуществените вреди е допуснат до разпит
свидетелят В.С.Г. – баща на първия ищец и вуйммо на втория. Свидетелят Г. посочва,
че сина му А. и племенника му И. са израстнали заедно. Като малки не ходели на
детска градина, защото ги отгледали в къщата при баба им. Имали много добри
отношения с баба си. Често били заедно,
въпреки че А. и И. вече
са пораснали мъже. Случая с баба им бил първият смъртен случай в толкова тесен семеен
кръг. Въпреки, че вече са пораснали А. и И. много тежко понесли смъртта на баба
си. През пролетта случайно се срещнали на гроба ú.
На
основание чл.190, ал.2, вр. чл.161 от ГПК, съдът приема за установено между
страните наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" за товарен автомобил„Мерцедес
211 ЦДИ“ с per. № ******, със срок на застрахователно покритие към датата на
събитието. В самия отговор ответникът не оспорва наличието на сключен договор
за застраховка "Гражданска отговорност" за товарен автомобил „Мерцедес
211 ЦДИ“ с per. № ******.
На
заявената от ищците от 17.07.2018 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от настъпило застрахователно събитие по застраховка "Гражданска отговорност" за
товарен автомобил „Мерцедес 211 ЦДИ“ с per. № ******., с писма изх.
№1-5680/01.08.2018г. и № 1-5681/01.08.2018 г., ответното З. „А.” АД отказало
изплащане. /л.33-л.34 от делото/.
Така
установената фактическа обстановка сочи на следните правни изводи:
Относно предявените субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 КЗ:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на
прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно
доказване в процеса на следните факти:
1/настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на
виновния водач, 3./ претърпените
неимуществени вреди и 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция
се предполага.
По делото е представена влязла в сила
присъда относно процесното ПТП, от която се установява, че вината за настъпване
на произшествието е на водача на лекия автомобил. Съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца.
Безспорно са установени по делото:
настъпването на пътно-транспортното произшествие на 18.12.2017 г., вината на
водача К.Д., причинената смърт на Н.Т.Г., в резултат на произшествието,
починала на 84 години. Не е спорно, че между застрахователното дружество и
собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие
е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", действаща към датата на пътно-транспортното
произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от водача К. Д.вреди при управлението
на автомобила. Не е спорно че ищците са внуци на починалата Н.Т.Г. .
Спорен е въпроса легитимирана ли са
ищцине, внуци на починалата при пътнотранспортното произшествие, да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинената смърт.
При смърт на увредено от ПТП лице
възниква въпросът кои негови близки са материално легитимирани за получат
обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
С Постановление № 4/25. V. 1961 г. Пленумът на
ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени
вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите
низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че
действително са претърпели вреди. По-късно, с Постановление № 5/24. ХI. 1969
г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но
неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без
да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала. Поради противоречия в съдебната практика по
въпроса дали изброяването на лицата с право на обезщетение е примерно или изчерпателно,
е прието Постановление № 2/30. ХI. 1984 г. С него са дадени указания, че кръгът
на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт,
е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания
за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на
починалия и на неговите братя и сестри.
С
оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската
държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, Общото събрание
на Наказателна, Гражданска и Търговска колегии на ВКС прие Тълкувателно решение
№ 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., с което изостави
ограничителният подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение.
С Тълкувателно решение №1/2016 от
21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969
г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С посоченото
тълкувателно решение се прие, за изгубило сила Постановление № 2 от 30. ХІ.
1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен
изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за
разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия
и на неговите братя и сестри. В мотивите цитираното по горе тълкувателно
решение на ОСНГТК на ВКС се посочва, че когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единият от
родствениците /в случая – на баба/ е причинила на другия /в случая внуци/
морални болки и страдания, надхвърлящи
по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. Неколкократно в посоченото решение е подчертано, че това
право възниква по изключение, като в тежест на претендиращият е да докаже, че е
изградил с починалия особена близка и трайна житейска връзка и търпи значителни
морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във
времето. В мотивите е посочено, че връзка с посоченото съдържание предполага
оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и
доверие.
Следователно когато е предявена
претенция от лица, които не са наследниците по закон на починалото лице, трябва
да бъдат разгледани както съществувалите преди процесното ПТП отношения между
тях, така и въздействието на загубата на лицето върху ищеца.
От анализа на събраните гласни доказателства/показанията
на свид.В. Г./, съдът намира, че от свидетелските показания не се установява,
връзка различаваща се извън обичайната и традиционна за българското семейство
връзка на обич, уважение и взаимна привързаност
между баба и внуци. В конкретния случай от събраните свидетелски показания се
установява, че помежду им /ищците и тяхната загинала баба/ са изградени добри,
топли и хармонични отношения. Установи се още, че от 1990г. всеки от внуците живеел
в отделно домакинство.
По делото не бе доказано, че е била налице много
по-силна, извън обичайната трайна, емоционална връзка на ищците с починалото
лице – тяхна баба, чиято загуба да е била понесена много тежко от ищците, причинявайки
им болки и мъка, които надминават обичайното страдание, нормално присъщите за
съответната родствена връзка. Решаващия съдебен състав, намира че ищците не
установиха, при условията на пълно и главно доказване, че претърпените от тях
болки и страдания при загубата на баба им надминават обичайното страдание,
свързано със смъртта на близък човек. За това съдът прави извод, за
недоказаност на твърденията за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в
изключителни морални болки и страдания. Следва да се приеме, че извън
формалната връзка на родство по делото, не се доказват останалите предпоставки
за обезщетение на претърпени неимуществени вреди, визирани в решение по т.д. №
1/2016г. на ОНГТК на ВКС. Това е така, тъй като по делото не е доказано по
несъмнен начин, че ищцине са претърпели пряко, непосредствено и за
продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания. С оглед на така приетото, съдът прави извод,
че отговорността на ответното дружество за обезщетяване на претендираните от
ищците неимуществени вреди от загубата на тяхната баба не следва да бъде
ангажирана.
Предвид изложеното, съдът намира, че
предявените главни искове са неоснователни, поради което същите следва да се
отхвърлят.
С оглед формираният извод за
неоснователност на преките искове, останалите наведени от ответника възражения
за съпричиняване на вредоносния резултат, поради неправилно пресичане не следва
да бъдат коментирани, тъй като са релевирани при евентуалност.
Предвид извод за неоснователност на
преките искове, неоснователна е акцесорната претенция за лихва за забава.
Относно
разноските:
В полза на ответното дружество, на основание чл. 78,
ал.3 и ал. 8 от ГПК, следва да бъде присъдена сума в размер на 455 лева, от
които 150 лева, представляваща юрисконсулско възнаграждение, 300 лв. депозит за
АТЕ, 5 лв. д.т. за съдебно удостоверение.
Водим от
горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от А.В.Г. ЕГН **********, чрез
адв. Й.Д. срещу ЗК „З. „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
иск с пр. основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, за заплащане на
сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 18.12.2017г.,
при което е причинена смъртта на Н.Т.Г. - баба на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.08.2018г.
до окончателното й плащане, като НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от И.М.Г. ЕГН **********, чрез адв. Й.Д.
срещу ЗК „З. „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
иск с пр. основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, за заплащане на
сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило ПТП на 18.12.2017г.,
при което е причинена смъртта на Н.Т.Г. - баба на ищеца, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 01.08.2018г. до окончателното й плащане, като
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
А.В.Г. ЕГН
********** и И.М.Г. ЕГН **********, да заплатят на ЗК „З. „А.“ АД, ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 455
лв. разноски пред СГС.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: