Р Е Ш Е Н И Е
№…………..
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-В
въззивен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПЕПА
МАРИНОВА-ТОНЕВА
2. мл. с. ИРИНА СТОЕВА
при участието на
секретар Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Стоева
в.гр.д. № 9554 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 74685 от 22.04.2020 г., постановено по гр.д. № 52001 по описа за 2019
г. на СРС, I ГО,
25 състав, районният съд е признал за установено:
-
по предявения от „А.Г.“ ЕООД иск с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът „Ч.Е.Б.“ ЕАД (сега
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД) дължи на дружеството - ищец сумата от 41,90 лева,
представляваща недължимо платена сума с Разписка № 04000256079506/09.07.2014 г.
по фактура № **********/04.07.2013 г., издадена от "Ч.Е.Б." АД (сега
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД), която е платена от „Т.“ ООД, в качеството му на
абонат на длъжника за имот, находящ се на адрес: гр. София, Национален парк
„Витоша“, хижа „*********“, аб. №********, за период през който ел. захранването
на обекта, е било неправомерно прекъснато от длъжника, а именно 30.01.2012 г. -
10.07.2014 г., което вземане „Т.“ ЕООД е прехвърлило в полза на заявителя с
Договор за цесия от 07.09.2017 г. и
Уведомление до длъжника, входирано на 13.09.2017 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.06.2019 г.
по ч.гр.д. № 32739/2019г. по описа на СРС, 25 с-в.
-
по предявения от „С.“ ЕООД иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът „Ч.Е.Б.“ ЕАД (сега „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ АД) дължи на дружеството - ищец сумата от 35,56 лева, представляваща
недължимо платена сума с Разписка № 04000256079504/09.07.2014 г. по фактура № **********/03.06.2013г.,
издадена от „Ч.Е.Б.“ АД (сега „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД), която е платена от „Т.“
ООД, в качеството му на абонат на длъжника за имот, находящ се на адрес: гр.
София, Национален парк „Витоша“, хижа „*********“, аб. №********, за период
през който ел. захранването на обекта, е било направомерно прекъснато от
длъжника, а именно 30.01.2012 г. - 10.07.2014 г., което вземане „Т.“ ЕООД е
прехвърлило в полза на заявителя с Договор
за цесия от 07.09.2017 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 15.07.2019 г. по ч.гр.д. №
38573/2019г. по описа на СРС, 53 с-в.
-
по предявения от „С.“ ЕООД иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът „Ч.Е.Б.“ ЕАД (сега „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ АД), дължи на дружеството - ищец сумата от 38,09 лева, представляваща
недължимо платена сума по фактура № **********/03.05.2013г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
10.07.2019 г. по ч.гр.д. № 38177/2019г. по описа на СРС, 27 с-в.
-
по предявения от „Т.2.“ ЕООД иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 55,
ал. 1 ЗЗД и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът „Ч.Е.Б.“ ЕАД (сега „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ АД) дължи на дружеството ищец сумата от 43,18 лева, представляваща
подлежаща на връщане сума, платена без основание от „Т.“ ЕООД, съгласно фактура
№ **********/05.02.2014 г., което вземане е прехвърлено на заявителя с договор
за цесия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 26.06.2019 г. по ч.гр.д. № 34701/2019 г. по описа на СРС,
126 с-в.
-
по предявения от „Е.“ ЕООД иск с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът „Ч.Е.Б.“ ЕАД (сега „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ АД), дължи на дружеството ищец сумата от 31,75 лева, представляваща недължимо
платена (без основание) от „Т.“ ЕООД сума по фактура № **********/06.01.2014 г.
и прехвърлена с Договор за цесия от 07.09.2017 г. в полза на „Е.“ ЕООД, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.07.2019 г. по ч.гр.д. № 39401/2019г. по описа на СРС, 163 с-в.
С крайния
съдебен акт ответникът е бил осъден да заплати общо на „А.Г.“ ЕООД, „С.“ ЕООД, „С.“
ЕООД, „Т.2.“ ЕООД И „Е.“ ЕООД направените по делото разноски в размер на 325,00
лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение и 325,00 лева -
разноски общо за всички заповедни производства.
С
Определение № 132759/25.06.2020 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, СРС
е оставил без уважение искането на ищците за изменение на решението в частта с
разноските. Определението не е било обжалвано и е влязло в сила.
В
законоустановения срок е постъпила въззивна жалба, подадена от ответника в
първоинстанционното производство. Посочва се, че спорът е за цена за достъп до
електроразпределителната мрежа като мрежова услуга, която се дължала, тъй като
купуваната за обекта електрическа енергия била за небитови нужди и независимо
дали се ползвала електрическата енергия. Възразява се срещу съобщаването на
цесията на вземанията за процесните суми. От представените доказателства –
уведомленията, не ставало ясно какво било връчено на дружеството – ответник. Поддържа
се, че цесията била нищожна, като уговорена против интересите на ответника. Възразява
се, че електромерът не бил част от присъединителните съоръжения, а средство за
измерване, като до обекта след премахването на електромерите е имало
присъединителни съоръжения. С демонтиране на измервателните уреди не е била
преустановена възможността за ползване на договорената мощност, поради което се
дължала цената за достъп. Преустановяването на дейността на обекта на ищеца,
респ. потребяването на електроенергия, не биха могли сами по себе си да доведат
до отпадане на облигационната връзка между страните и преустановяване
предоставянето на договорената мощност на купувача. СРС не бил разгледал
възражението за погасяване по давност на процесните вземания. Възразява се
срещу доводите на районния съд за ирелевантност на това кой е платил процесните
суми. Направено е искане за отмяна на решението и отхвърляне на претенциите.
В срока по чл. 263, ал.
1 от ГПК е постъпил общ отговор на въззивната жалба от ищците в
първоинстанционното производство. В него жалбата е оспорена като неоснователна.
Посочва се, че правилно СРС не приел недължимостта на процесните суми, предвид
доказаното прекъсване на електрическото захранване, с което „Т.“ ЕООД вече е
нямал достъп до електроразпределителната и електропреносната мрежа. Предвид
това в тежест на дружеството не можело
да се възлагат разходи за поддръжка и управление на мрежата. Твърди се
неоснователност на възраженията касателно цесията предвид липсата на някоя от
хипотезите по чл. 26 от ЗЗД. Посочва се, че ответникът бил уведомен за цесията,
вкл. и според съдебната практика – с получаване на препис от исковата молба и
приложенията към нея, сред които и уведомлението. Възразява се срещу довода на
въззивника относно лицето, платило исковите суми, като се посочва, че задължено
лице било „Т.“ ЕООД по фактурите. Направено е искане за потвърждаване на
решението на първоинстанционния съд.
В открито съдебно
заседание страните са били редовно призовани и представлявани от упълномощени
представители. На етап ход по същество пълномощниците накратко са преповторил
доводите си и исканията си към съда, включително и за присъждане на разноски.
Процесуалният представител на въззиваемите изрично е посочил, че не претендират
разноски.
Софийски градски съд,
след като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със заявление с вх. №
3039814/07.06.2019 г. „А.Г.“ ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника за сумата в размер на 41,90 лева – недължимо платена сума с
Разписка № 04000256079506/09.07.2014 г. по Фактура № **********/04.07.2013 г.
за обект с кл. № 210007930686, представляващ хижа "*******". Образувано е ч.гр.д. № 32739 по описа за 2019
г. на СРС, ГО, 25 състав, по което съдът е издал заповед от 17.06.2019 г. В
срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от длъжника, след което в
изпълнение на указанията на съда заявителят е подал искова молба и е образувано
гр.д. № 52001 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 25 състав.
Със заявление с вх. № 3046591/04.07.2019
г. „С.“ ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за
сумата в размер на 35,56 лева – недължимо платена сума с Разписка №
04000256079504/09.07.2014 г. по Фактура № **********/03.06.2013 г. за обект с
кл. № 210007930686, представляващ хижа „*******“. Образувано е ч.гр.д. № 38573 по описа за 2019
г. на СРС, ГО, 53 състав, по което съдът е издал заповед от 15.07.2019 г. В
срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от длъжника, след което в
изпълнение на указанията на съда заявителят е подал искова молба и е образувано
гр.д. № 51350 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 53 състав.
Със заявление с вх. №
3046188/03.07.2019 г. „С.“ ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника за сумата в размер на 38,09
лева – недължимо платена сума с Разписка № 04000256079503/09.07.2014 г.
по Фактура № **********/03.05.2013 г. за обект с кл. № 210007930686, представляващ
хижа „*******“. Образувано е ч.гр.д. №
38177 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 27 състав, по което съдът е издал заповед
от 10.07.2019 г. В срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от длъжника,
след което в изпълнение на указанията на съда заявителят е подал искова молба и
е образувано гр.д. № 52360 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 27 състав.
Със заявление с вх. №
3042071/18.06.2019 г. „Т.2.“ ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника за сумата в размер на 43,18
лева – недължимо платена сума с Разписка № 04000256079520/09.07.2014 г.
по Фактура № **********/05.02.2014 г. за обект с кл. № 210007930686, представляващ
хижа „*******“. Образувано е ч.гр.д. №
34701 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 126 състав, по което съдът е издал
заповед от 26.06.2019 г. В срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от
длъжника, след което в изпълнение на указанията на съда заявителят е подал
искова молба и е образувано гр.д. № 51268 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 126
състав.
Със заявление с вх. №
3047751/09.07.2019 г. „Е.“ ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника за сумата в размер на 31,75
лева – недължимо платена сума с Разписка № 04000256079517/09.07.2014 г.
по Фактура № **********/06.01.2014 г. за обект с кл. № 210007930686, представляващ
хижа „*******“. Образувано е ч.гр.д. №
39401 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 163 състав, по което съдът е издал
заповед от 15.07.2019 г. В срока по чл. 414 от ГПК е подадено възражение от
длъжника, след което в изпълнение на указанията на съда заявителят е подал
процесната искова молба и е образувано гр.д. № 51267 по описа за 2019 г. на
СРС, ГО, 163 състав.
Не се спори, че през
2013 г. и 2014 г. между „Т.“ ЕООД и ответника е съществувало облигационно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия за стопанска
дейност, сключен при общи условия, за обект с кл. № 210007930686, представляващ
хижа „*******“. От представените писмени доказателства се установява, че за
този обект и клиентски номер са издадени от ответника за процесните суми,
представляващи цена за достъп до разпределителната мрежа за брой дни и
предоставена мощност, следните фактури: № **********/03.05.2013 г. за сумата от 38,09
лева, № **********/03.06.2013 г. за сумата от 35,56 лева, №
**********/04.07.2013 г. за сумата от 41,90 лева, № **********/06.01.2014 г. за
сумата от 31,75 лева и № **********/05.2.2014 г. за сумата от 43,18 лева. Видно
от представените разписки на 09.07.2014 г. горепосочените суми били заплатени.
На 07.09.2017 г. между
„Т." ЕООД, като цедент, и ищците, като цесионери, били
сключени поотделно договори за цесия с предмет на всеки договор всяко вземане
срещу ответника по гореописаните фактури. На 13.09.2017 г. чрез телепоща ответното
дружество било уведомено за цесия от „Т." ЕООД.
По делото е представено
писмо с изх. № 100000023074/ 08.05.2012 г. от ответника до „Т.“ ЕООД, в което е
посочено, че на 30.01.2012 г. електрозахранването на средствата за търговско измерване
на процесния клиентски номер е било преустановено и на 15.03.2012 г.
електромерите са били демонтирани. По делото липсват данни за последващо
монтиране на електромерите. На стр. 2 от писмото изрично е посочено, че след
заплащане на просрочените задължения и цена за възстановяване,
електрозахранването на обекта ще бъде възстановено. По делото липсват данни за
последващо пускане на електрозахранването. Предвид това съдът счита, че
извънсъдебно ответникът е признал неизгодния факт, че е прекъснал електрозахранването
на обекта в период, предхождащ начисляването на процесните суми.
С оглед гореизложените
фактически положения въззивният съд прие следното от правна страна:
Съгласно нормата на чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е
ограничен от наведените в жалбата оплаквания.
При извършената
проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно
и процесуално допустимо. Разглеждайки доводите в жалбата, съдът стигна до
извод, че решението се явява правилно.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с обективно и субективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1 пр. 1 и с чл. 99
от ЗЗД – иск за установяване съществуване на вземане за връщане на платени без
основание суми, вземанията за които са прехвърлени на ищците с договор за
цесия, за което са издадени заповеди за изпълнение. Фактическият състав по чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при
начална липса на основание, т. е., когато още при самото получаване липсва
основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на
имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на
даденото.
Основният спорен между
страните въпрос по същество е свързан с дължимостта на процесните суми, които
са били начислени от ответното дружество с процесните фактури като цени на
услугата достъп до електроразпределителната мрежа.
Съгласно разпоредбите
на чл. 104а от ЗЕ крайните клиенти използват електропреносната или съответната
електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни
общи условия. Съгласно разпоредбите на чл. 100, ал. 3 и ал. 2 от ЗЕ, в
редакцията им към 20.11.2015 г., всички търговци и производители, които
сключват сделки по свободно договорени цени с крайни клиенти, присъединени към
електроенергийната система, включително операторът на електропреносната мрежа и
операторите на електроразпределителните мрежи, заплащат на обществения
доставчик определената по чл. 30, ал. 1, т. 17 цена. Всички крайни клиенти,
присъединени към електроенергийната система, включително операторът на
електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи,
заплащат разходите по чл. 34 и 35. Според разпоредбата на чл. 29, ал. 1, ал. 2
и ал. 3 от Правилата за продажба на електрическа енергия в редакция приложима
към процесния период мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители
върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от
ДКЕВР цени. Клиенти, които са присъединени към електропреносната мрежа,
заплащат цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, други мрежови услуги по електропреносната мрежа за
съответния ценови период, които заплащат на независимия преносен оператор. Тези,
които са присъединени към електроразпределителна мрежа, плащат мрежовите услуги
на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или
на доставчика от последна инстанция.
Съдът приема за
установено по делото, че на 07.09.2017 г. „Т.“ ЕООД е прехвърлило на ищците вземанията
си във връзка с процесните фактури към ответника за връщане на платените по
фактурата цени. Приетите по делото договори за цесия носят подписите на
страните по тях и установяват валидно съглашение за прехвърляне на вземанията.
Неоснователни са доводите на въззивника, че договорите за цесия са нищожни.
Няма пречка за отделни вземания да се сключат отделни договори за цесия. Същото
зависи от волята на страните по договора за цесия, икономическите им
възможности за сключване на договори за цесии, включително и при съобразяване
на обстоятелство, че в случая всеки договор е възмезден. Неотносими за действителността
се явяват доводите за сключване на договорите в разрез с интереса на ответника.
Съдът приема за
установено по делото, че на 13.09.2017 г. ответникът е бил уведомен за цесиите.
Приетите писма от телепоща и известия за доставяне установяват съставяне на
изявления от страните по договорите за цесия до ответника, с което сочат
прехвърлянето на вземанията. Дори и да се приеме обаче противното, ответникът
пак би бил редовно уведомен за цесиите, доколкото препис от уведомленията са му
били връчени с получаване на препис от исковата молба.
По делото успешно се
доказва плащането на сумите по отделните фактури на 07.09.2014 г. Без значение
по делото е дали сумите по фактурите са платени от „Т.“ ЕООД или от трето лице,
доколкото плащанията са били приети от ответника, не се твърди и не се установява
платецът да е оспорил същите включително и поради грешка, поради което и съдът
приема, че плащанията са осъществени. Неоснователно се явява възражението за
погасяване по давност, доколкото в хипотезата по чл. 55 от ЗЗД, давността
започва да тече от разместване на престациите – в случая получаване на плащанията,
всички направени на 07.09.2014 г., като давността е 5-годишна. В настоящия
случай предвид датите на депозиране на заявленията за издаване на заповед за
изпълнение, не се установява изтичането на срок по-дълъг от 5 години от
плащанията.
Съгласно § 1, т. 15 от
ДР на ЗЕ „достъп“ е правото за използване на преносната мрежа и/или
разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ
срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба. Съгласно
разпоредбата на чл. 25 и на чл. 26 от приложимите за процесния случай Правилата
за продажба на електрическа енергия (2010 г., отм.), потребителите на крайните
снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично известни общи
условия, заплащат всички мрежови услуги, включително добавки за зелена енергия
и енергия от високоефективно комбинирано производство на крайния снабдител,
като крайният снабдител събира и възстановява по договорена схема на
разпределителното предприятие фактурираните суми за пренос, достъп и всички
мрежови услуги. Мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа
енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на
измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от
ДКЕВР цени. Съгласно т. 7 от ДР на Правилата "мрежови услуги" са
достъп, пренос и системно управление.
При така разписаната
нормативна уредба, действаща през процесния период, съдът приема, че цената на
достъпа до електроразпределителната мрежа е поставена в зависимост от възможността
за потреблението на електрическата енергия. Без предоставена техническа
възможност за потребяване на електрическа енергия е невъзможно да се ползва
договорената мощност, тоест е невъзможен и достъпът до електроразпределителната
мрежа. По делото успешно се установява, че още през 2012 г. електромерите в процесния
обект са демонтирани и че електроподаването е преустановено. Така установените
обстоятелства обосновава извод, че за потребителя не е имало техническа
възможност да използва договорената мощност. След като последната не се
използва от потребителя не по негово желание, а поради липсата на техническа
възможност за това, вследствие на прекъсване на захранването и демонтиране на
електромерите от страна на ответното дружество, заплащането на цена за достъп
до нея като вид мрежова услуга не се дължи от потребителя, тъй като фактически
такава не му е била предоставена. Обективно погледнато, потребителят не е бил
присъединен към електроразпределителната мрежа към периода на начисляване на
сумите по процесните фактури, с оглед на което в тежест на потребителя не могат
да се възлагат разходи за поддръжката и управлението на тази мрежа. Следователно
плащането на сумата по издадените от ответника фактури е лишено от правно
основание, поради което подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Водим от гореизложеното
и предвид съвпадение на крайните изводи на двете съдебни инстанции, съдът
счита, че решението следва да бъде потвърдено като правилно.
При
този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемите се
дължат разноски. Същите, чрез процесуалния си представител, изрично са заявили
в последно открито съдебно заседание, че не претендират такива, предвид което
разноски не следва да бъдат присъждани.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 74685 от 22.04.2020 г., постановено по гр.д. № 52001 по описа за 2019 г. на
СРС, I ГО,
25 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.