Решение по дело №338/2020 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 260043
Дата: 15 юли 2021 г.
Съдия: Радка Иванова Цариградска
Дело: 20204140100338
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. Павликени 15.07.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и деветнадесет и първа година в състав:

 

Председател: Р. Цариградска

 

При секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладването от съдията Гр. Д. № 338 по описа за 2020 год., на Павликенския Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

 

Ищците М.А.Б., М.Л.З. и М.З.И. *** излагат в исковата си молба, че са предоставили на ответника Л.П.Д. на 29.05.2018 г. суми на заем, които той се задължил да върне на 03.06.2019 г. За получаване на сумите ответникът разписал обща разписка, в която по отделно били посочени задълженията към всеки от ищците, а именно: към М.А.Б. – 9500лв., към М.Л.З. – 9000лв. и към М.З.И. – 6500лв. Твърдят, че на и след падежа заетите суми не им били върнати, въпреки отправените писмени покани.

Молят съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да заплати на ищците както следва: на М.А.Б. сумата от 9500лв., на М.Л.З. сумата от 9000лв. и на М.З.И. сумата от 6500лв, ведно със законната лихва от предявяване на молбата. Претендира разноски.

Ответникът в депозирания по делото писмен отговор оспорва основателността на иска, като възразява, че процесните договори за наем не са сключвани и тяхното съществуване не може да бъде осъществено с представената разписка. Оспорва представения документ „разписка“, който не носи подписи на ищците и твърди, че не е подписван и от самия него. Счита, че доколкото не се съдържа подпис на предаващия сумата не е установено реалното й предаване и получаване от ответника. Счита, че със събраните по делото доказателства е установена манипулация на подписа на приел сумата и на полагане на текста на самата разписка след подписа на ответника. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

По делото е представен като писмено доказателство за сключване на договор за заем документ „разписка“ с дата 29.05.2018 г., подписана еднолично от ответника Л.Д. в качеството на „получил сумите“. Според текста на разписката ответникът издава същата за да удостовери обстоятелствата, че е получил на датата на издаването на разписката от първия ищец сумата от 9500лв. напълно и в брой в заем, със задължението да я върне изцяло на 03.06.2019 г., с място на връщането гр. С.; че е получил от втория ответник на същата дата в заем напълно и в брой сумата от 9000лв. със същия падеж и място на връщане; че е получил от третия ответник в заем напълно и в брой сумата от 6500лв. на 29.05.2018 г., със задължение да я върне изцяло на 03.06.2019 г. в гр. С.. Изрично според текста на разписката същата се издава в един екземпляр за тримата заемодатели и с нея се удостоверява предаването от заемодателите на заемателя на реалното получаване на сумите посочени в същата.

По делото е изготвена графологическа експертиза от вещото лице П.П., според който подписът в разписката от 29.05.2018 г. е положен от Л.П.Д.. Експертизата е обективна, мотивирана, изготвена след подробно изследване на документа по делото и на сравнителен материал, поради което съдът възприема изводите на вещото лице. Във връзка с твърденията на ответника, че е бил принуден от полицаи от РУ – С., където са работили двама от ищците, да подпише празен лист, на вещото лице са поставени допълнителни въпроси относно наличието на следи за използване на техническо средство за пренасяне на подписа върху разписката от друг документ и за следи върху мастилото от подписа от принтерно мастило/тонер. В изследването си вещото лице не е установило следи от пренасяне на подписа и не е отговорило на втория въпрос, поради механично увреждане целостта на хартията и нарушаване целостта на тонера в областта, която подпис и печатен текст се пресичат. Същото вещо лице в съдебно заседание заявява, че при първоначалното изследване на документа е нямало механично увреждане на хартията, за което прилага снимков материал от изготвяне на първата експертиза приложен на лист 46-ти от делото.

По делото е допусната и тройна съдебно-графическа експертиза относно автентичността на подписа положен върху разписката над името на ответника „Л.Д.“, чието заключение повтаря изводите на първоначалната експертиза, че подписът е автентичен и реално е положен от ответника по делото. За установяване на спорното обстоятелство дали подписът е положен върху празен лист, а печатният текст е нанесен по-късно по делото бе възложена съдебно-технико документна експертиза, вещото лице по която е провело изследване на документа с няколко технически средства, а именно: тринокулярен стерео видео микроскоп, монокулярен лабораторен видео микроскоп, видео спектрален анализатор и други. Вещото лице дава заключение, че в долния десен ъгъл на листа в областта обхващаща графичното построение на подписа, отпечатаните имена под него и пространството под тях до ръба на листа е налице видимо развлакняване на хартията, което е най-дълбоко в областта на пресичане на подписа с печатния текст под него в областта на буквата „м“. Установява, че нарушаването на целостта е в резултат фрикционен натиск върху хартията и странични движения в контактна повърхност, което кореспондира с въздействие на канцеларска гума върху хартия. Счита, че е възможно това въздействие да се получи и при прелистване на страниците при ползване на делото, но и при умишлен опит за заличаване на пресичането на щрихите. При изследване на печатното съдържание е установено, че същото е отпечатано чрез лазарен монохромен принтер с черен цвят на тонерното вещество, като не се установяват следи от зацапване типични при неизправна или непълна тонер касета, но са налице необичайно голямо количество тонерни частици разпилени из целия документ. Последното вещото лице обяснява с преминаване на хартиения лист повече от веднъж през принтерно устройство, поради което тонерните частици са повече и са преминали в дълбочина в хартията. Същевременно при изследване на участъка в който се застъпват подпис и печатен текст е установено, че тонерното вещество е със запазен матово черен цвят, поради което е заключило, че тонерното вещество е нанесено върху химикалната паста. С оглед нарушената цялост на хартията е проведено изследване и по друг метод и е установено разпръскване на тонерни частици в рамките на щрихите от химикална паста върху същата (видно от снимки № 8 и № 9 към заключението на лист 131 от делото). Крайният извод на вещото лице е, че печатният текст в документа „разписка“ е отпечатан върху хартиения носител след полагане с химикална паста на ръкописния подпис до текст „получил сумите“.

При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:

Предявени са при условията на първоначално субективно съединяване три осъдителни иска с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, съединени всеки от тях с иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва от предявяване на исковете. Тъй като заемното правоотношение е реален неформален договор съгласно ЗЗД, доказването му следваше да бъде осъществено от ищците, чрез установяване факта на реално предаване на заемните суми по всеки от трите договора за заем, както и установяване на договорения падеж, докато в тежест на ответника бе да установи евентуално връщане на заетата сума. В подкрепа твърденията на ищците по делото бе представено едно единствено доказателство – писменият документ „разписка“, оспорен от ответника по реда на чл. 193 ГПК, за което е открито производство с протоколно определение на РС – С. от 18.12.2019 г. От обсъдените по-горе експертни заключения по делото бе установено, че подписът положен от името на ответника действително е негов. Същевременно се установи, че след полагане на този подпис документът е преминал през принтерно устройство, върху подписа са попаднали тонерни частици и самият печатен текст, който в този участък е името на ответника също е положен върху ръкописния подпис. Вещото лице по технико-документната експертиза е категорично, че печатният текст на целия документ е равномерен и няма видима разлика между частите от текста, т.е. няма друг извод освен, че целият печатен текст е положен едновременно с отпечатаното име на ответника, съответно това е станало след полагане на ръкописния подпис.

Предвид изложеното съдът намира, че не е доказано, че процесната разписка е съставена от ответника по делото и че същият е положил подписа си под текст удостоверяващ получаването на процесните суми от тримата ищци. По същият начин не може да се вмени като волеизявление на ответника поемането на задължение от ответника за връщане на сумите на посочените падежи, както и на всички останали обстоятелства удостоверени с този свидетелстващ документ, чиято вярност бе опровергана в хода на процеса.

  Следва предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, тъй като не се установи съществуването на заемни правоотношения между всеки от ищците и ответника с посочените в исковата молба параметри, не се доказа предаване на заемните суми, поемане на задължение за връщане.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника пълния размер на направените по делото разноски, а именно: 2400лв., от които 1300лв. за адвокатско възнаграждение и 1100лв. за експертизи, които следва да бъдат поделени между тримата ищци по 800лв..

 По изложените съображения Съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М.А.Б. с ЕГН ********** ***, против Л.П.Д. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 9500 лв. (девет хиляди и петстотин лева) - главница по договор за заем от 29.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.  

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М.Л.З. с ЕГН ********** *** против Л.П.Д. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 9000 лв. (девет хиляди лева) - главница по договор за заем от 29.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М.З.И. с ЕГН ********** ***, против Л.П.Д. с ЕГН ********** *** за заплащане на сумата от 6500 лв. (шест хиляди и петстотин лева) - главница по договор за заем от 29.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН

ОСЪЖДА М.А.Б. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 800 лв. (осемстотин лв.) за разноски по делото.

ОСЪЖДА М.Л.З. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 800 лв. (осемстотин лв.) за разноски по делото.

ОСЪЖДА М.З.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 800 лв. (осемстотин лв.) за разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

            Вярно с оригинала!

            ИИ