Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Русе, 06.07.2020 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

        Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на девети юни  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                       Председател: Венцислав Василев

 

при секретаря Мирослава Пенева..…………………………………………………………..

и в присъствието на прокурора …………………………………………………………….

        като разгледа докладваното от съдията НАХ Дело № 660 / 2020 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.Н.Н.  до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 20-1085-000523 / 11.03.2020 г. на Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Русе  с което за нарушения по чл.20 ал.1 вр. чл.185 от ЗДвП и било наложено наказание “глоба” в размер на 20 лв. Отделно от това на жалбоподателката е наложено  наказание по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП  за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.”а”  от ЗДвП „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.

Моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

Жалбоподателката, редовно призована не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На  02.02.2020г. около 09,23 ч. жалбоподателката управлявала л.а.“Ауди А4 Авант“ с ДК№ *** в гр.Русе по ул.“Неофит Рилски“ срещу блок „Мадара“ в посока ул.“Митрополит Григорий“. При движение на преден ход с дясната странична част на автомобила си блъснала автомобил „Тойота Авенсис“ , с ДК № *** в предна броня, собственост и паркиран по – рано от св.Цвятко Икониев. Вместо да спре и да установи причинените вреди жалбоподателката продължила движението си, като впоследствие бил установена по намиращите се в близост видеокамери. За извършените нарушения и бил съставен АУАН от св.И.И., а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което й наложил административни наказания „глоба„ в размер на 20 лв. за нарушение по чл.20 ал.1 вр.чл.185 от ЗДвП и „глоба„ в размер на 100 лв. и ЛПУМПС за срок от един месец за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ вр.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП

 

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

 

Жалбата е процесуално допустима, защото е подадена от лице,което има право на жалба и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, но разгледана по същество е неоснователна.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен  материалния закон за част от административните нарушения. Следва да се посочи, че жалбата има изцяло т.нар.“бланкетен“ характер и в нея не се съдържат никакви конкретни оплаквания и възражения.

Съобразно чл.20 ал. 1 от ЗДвП водачите са длъжни непрекъснато да контролират пътните превозни средства, които управляват. В този смисъл АНО правилно е приел, че е жалбоподателката е допуснал това нарушение на правилата за движение, защото от събраните по делото доказателства се установява, че при движението си на преден ход е ударила странично със своята дясна част автомобила , собственост на св.Икониев, което се установява от показанията на актосъставителя в съдебно заседание. Това обстоятелство не е оспорено от жалбоподателя нито при съставяне на АУАН, нито се оспорва в съдебно заседание от защитата. В писмените си обяснения пред полицията тя изрично признава,че е усетила настъпването на удара, следователно е налице и субективна страна на нарушението.

При това положение съдът намира, че  обжалваното НП по пункт 1 е доказано и правилно установено и в тази му част е обосновано и законосъобразно.

 

По същият начин стои  въпросът и по пункт 2 от обжалваното НП. Жалбоподателката е разбрала за настъпилото ПТП, тъй като лично го е възприела и разбрала за настъпването още към този момент, но не е спряла и не е направила опит дори по минимален начин  да съдейства за установяване на вредите от ПТП, което сама е причинила. От този момент нататък правомерното поведение за него би било спиране на безопасно разстояние с цел установяване на последиците от произшествието. Вместо това обаче жалбоподателят е продължил движението си без да спре, с което е нарушила разпоредбата на чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП. Във всички случаи тази норма въвежда задължение за участниците в ПТП преди всичко да спрат след произшествието именно с цел установяване на последиците от същото, т.е. това законово задължение няма как да бъде изпълнено без спиране; така ще се установи също и дали има разногласия или не по обстоятелствата за настъпилото ПТП, съответно уведомяване на МВР, което също без спиране е  обективно невъзможно да бъде установено. Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в бездействие при правно задължение за действие. По тези причини наказателното постановление в тази му част също е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. От показанията на актосъставителя се установява, че собственикът на автомобила, който й  го е предоставил, и самата водачка заявяват, че тя се уплашила и затова решила да си тръгне от мястото на ПТП.

Наложеното наказание за нарушението по пункт 2 от наказателното постановление е правилно индивидуализирано и съобразно критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Въз основа на изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

 

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът

 

                                              РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 20-1085-000523 / 11.03.2020 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което на К. Н. Н. с ЕГН ********** са и наложени административни наказания „глоба„ в размер на 20 лв. за нарушение по чл.20 ал.1 вр.чл.185 от ЗДвП и „глоба„ в размер на 100 лв. и ЛПУМПС за срок от един месец за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.“а“ вр.чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.

 

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                              

 

 

Районен съдия: