Протокол по дело №288/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 242
Дата: 22 ноември 2021 г.
Съдия: Светослава Николаева Колева
Дело: 20213000600288
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 242
гр. Варна, 19.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Светла Василева Курновска-Младенова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600288 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор
КУРНОВСКА.
Подсъдимият СТ. ЯНК. Р., редовно призован, явява се лично и с от АК
– ВАРНА и с адв.Т. Д. Т. от АК-ВАРНА, редовно упълномощен от преди.
Не се явява адв.С. Г. Н., редовно призован, постъпила е молба от
същия, с която заявява, че желае делото да се разгледа в негово отсъствие.
ПОДС.Р. – Днес пред съда ще ме представлява само адв.Т..
Жалбоподател-частен обвинител Х. М. АХМ., редовно призована, не се
явява, не се явява и нейния повереник адв.С.Ж.. Представлява се от
повереник адв.К.К. С. от АК – София, надлежно преупълномощен от адв.СВ.
Д. Ж. от АК-София и приет от съда от днес.
Жалбоподатели-частни обвинители М. М. СТ. и ЕМ. М. Р., редовно
призовани не се явяват, представляват се от повереника си адв.К. КР. С. от
АК-София, редовно упълномощен от преди.
Жалбоподател-частен обвинител С. АЛ. Х. редовно призовани не се
явява, не се явява и повереника адв.С.Ч.. Представлява се от повереника си
1
адв.К.К. С. от АК – София, надлежно преупълномощен от адв.СТ. СТ. Ч. от
АК-София и приет от съда от днес.
Частните обвинители АЙШ. Р. Х., ЮМ. М. М. и К. ДЖ. Х., редовно
призовани, не се явяват. Не се явява и техния повереник адв.АНГ. Н. Б. от
АК-Казанлък, постъпила е молба от същия, с която уведомява съда, че няма
да се яви в съдебно заседание, поради ангажименти, и моли да бъде даден ход
на делото, изразил е становище по въззивната жалба.
Не се явява адв.ИВ. СТ. М. от АК-София, редовно упълномощена.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ.Т.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ.С.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, въззивното
производство е образувано по жалба на частните обвинители. Постановения
съдебен акт, прокуратурата очевидно е била съгласна, т.к. не е депозирала
протест, а освен това наложеното наказание, което е избрано от
първоинстанционния съд е било на първо, т.е. не на първо по важност, но
следва да се отбележа, че наложеното и избраното от Окръжен съд –
Търговище наказание е било такова каквото е поискано от Окръжна
прокуратура – Търговище.
А освен това считам, че това наказание е правилно определено и в
съдебния акт са изложени мотиви, относно това защо е избрано по вид и
размер, както и защо е приложена разпоредбата на чл.66 от НК.
Съобразени са всички обстоятелства, които имат значение за
2
основателността и преценката е направена правилна, а освен това е и
мотивирана.
Моля в този смисъл да постановите Вашия съдебен акт.
АДВ.С.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам така депозираната от
нас въззивна жалба, запознат съм и с доводите на колегите Ч. и Ж. и споделям
изразеното и от тях, съответно в техните жалби.
Трите жалби общо взето обединяват общо становище, че нашето
виждане е, че става въпрос за явна несправедливост на наказанието като сме
изложили доводи, досежно недооценяването на високата степен на
обществена опасност по смисъла, респективно водещо до недостатъчна
оценка на целите и задачите, които са заложени в чл.36 НК.
В жалбите са изложени подробни доводи, няма да ги повтарям.
След запознаване с мотивите на първоинстанционния съд искам съвсем
накратко искам да отбележа някои допълнителни въпроси, които възникнаха
у нас и които, според нас не са намерили отговор в мотивите към
първоинстанционната присъда. Имам предвид най-вече степента на
обществената опасност породена от тежестта на стореното от дееца.
Тази тежест на стореното от дееца, респективно тежкия вредоносен
резултат никъде не намират отражение в мотивите в първоинстанционния
съдебен акт, нещо повече ги няма въобще и не са подложени на нужния,
според нас правен анализ за да се направят качествени изводи. Цитирам от
мотивите пасаж, който аз съм изложил доводите си още пред първа
инстанция, с който явно ОС - Търговище се е съгласил: „Когато автобуса се е
намирал на разстояние 375 м от мястото на последващия удар подсъдимия Р.
възприема навлизащия с много висока скорост в правия пътен участък от
другата страна на моста насрещно движещ се лек автомобил „Мазда“
…./следва цитат/“. Точно това съм имал предвид 375 м подсъдимия е могъл
да наблюдава преди мястото на удара движението на насрещно движещия се
автомобил. Точно седем пъти е могъл да спре, защото толкова е опасната му
зона. И тук ми възразиха и колегите от защитата пред предходната инстанция,
че едва ли не може да се прецени, няма човек, който да прецени насрещно
движеща се кола с каква скорост се движи, за да регулира евентуално своето
поведение. Само, че съдът се е съобразил с доводите ни, които ние много
подробно обяснихме в предходната инстанция, че тази скорост от 112 км/ч, да
3
наблюдаваш повече от 20 секунди насрещно движещия се автомобил няма
как да не бъде отчетена, че този водач на насрещния автомобил няма шанс да
премине преди тебе през моста.
И тук има още един въпрос, който искам да засегна. Вещите лица са
категорични и двамата навлизат едновременно на моста. Разбира се този факт
ние сме го отчели и сме го признали в предходната инстанция, за голямо
съжаление няма как това младо момче да се защити и да изрази своята версия
по въпроса, но е факт, че този шофьор, с 50 годишен стаж е могъл да
възприеме движението на насрещно движещия се автомобил, навлезнал е
заедно с него в моста и забележете няма никаква реакция до момента на
удара. Поне в този момент разстоянията са достатъчно много за да има
каквато и да е реакция, поне да се види въздействие върху уреди за
управление на автомобила, липсва такова въздействие. И точно тук, този
механизъм не е намерил, според нас достатъчно подробния анализ на който
могат да се правят по-нататък правни изводи, като отново ще повторя съдът
го възприема, възприема тази наша теза и е залегнала в мотивите си, но как
по-нататък се отразяват тя върху цялото развитие на мисълта и вътрешното
убеждение на съда аз не виждам в този акт.
В крайна сметка когато говорим за висока степен на обществена
опасност при една жертва и повече от пет, защото някои от пострадалите не
са една телесните повреди, не може да се говори за някаква типичност на
обществената опасност, каквато се говори и в мотивите на съда, каквато беше
и тезата на държавното обвинение в предходната инстанция.
Аз не съм съгласен с подобен подход, все пак обществената опасност на
едно деяние е единственото неюридическо понятие от елементите
характеризиращи деянието. Има в правната теория достатъчно литература по
въпроса и общо взето се избистря идеята, че всеки човек на този свят има
собствено мнение какво би се случило и аз не съм от адвокатите, които
изпадат в излишен патос когато говорим за такъв случай, но става въпрос на
сблъсък на автобус с автомобил и съм изразил и моето становище и по-скоро
от житейска гледна точка, че сме се разминали с възможно най-лекия
вариант, ако мога така да се изразя. И когато става въпрос за изключително
висока степен на обществена опасност на деянието личното ми мнение е, че
не може личната и генералната превенция да се третират различно, аз мисля,
4
че следва да се третират наравно, да имат собствена тежест и двете основни
задачи по чл.36 от НК.
Т.к. са коментирани множество смекчаващи вината обстоятелства, като
чистото съдебно минало, така изказаното съжаление, съдействие от страна на
подсъдимия и т.н. Но когато става въпрос за един тежък механизъм, какъвто
не е достатъчно анализирано от предходната инстанция ще Ви предложа на
Вашето внимание едно съвсем скорошно решение, а именно решение №
60/16.06.2020 година по НД № 133 на трето НО на ВКС, в което върховната
инстанция казва, че никакви, какъвто и да е вид смекчаващи вината
обстоятелства не могат да пререливират тежестта на стореното от него.
Тази тежест на стореното нито е оценена, както е подобаващо с
подробности от предходната инстанция, респективно не е намирало
отражение и в нейните мотиви.
Становището ми е, изразил съм го и пред предходната инстанция, че
когато става въпрос за водач с 50 години стаж от обществения транспорт, с
оглед постигане на генералната превенция укоримостта към такъв вид водачи
от страна на право раздаващите органи би следвало по-голяма.
В тази връзка Ви моля да уважите депозираните жалби, като измените
по вид и размер наложеното наказание от Окръжен съд - Търговище.
АДВ.Т.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам становището на
държавното обвинение, напълно се присъединявам. Считам, че въззивните
жалби би следвало да бъдат оставени без уважение. Първоинстанционната
присъда намирам за напълно правилна, мотивирана и законосъобразна такава,
мотивите са много добре написани, обсъдени са всички положения и
събраните материали по делото, взети са предвид и самопризнанията.
Считам, че не е обществено оправдано на тази възраст подсъдимия да
влезе в затвора като с нищо не би допринесло за поправянето му това.
Правилно считам присъдата, че е определила наказанията, по-точно
размерите им, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, считаме я за
напълно правилна и така определените наказания биха изпълнили целите на
чл.36 от НК.
Моля да потвърдите първоинстанционната присъда.
ПОДС.Р.: Първо искам да изкажа моите съболезнования, че един
5
младеж почина, то няма как да се върне това нещо вече. Друго за 50 години
стаж като шофьор нямам ПТП-та и точно конкретно за този случай аз до
последно мислех, че момчето ще спре, понеже моста е тесен и няма как да се
разминем двама. Последния момент когато разбрах, че той няма да спре аз
буквално нямах какво да направя. Ако бях спрял, както моста е тесен, той пак
щеше да ме удари до половината. И това нямаше да омекчи удара и
половината от пътниците щяха да починат. Другия вариант трябваше да скоча
в реката и всички да загинем. Моля Ви да потвърдите решението на Окръжен
съд - Търговище. От тази катастрофа, аз бях с ниско кръвно, а сега съм с
80/110 кръвното, не мога спя.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС.Р.: Моля да се потвърди присъдата на Окръжен съд -
Търговище.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6