Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 04.07.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Е.Т. разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 2026 по описа на ВРС за 2016 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.К. Д.-Т.
с ЕГН ********** в качеството на неговата майка и законен представител на С.А.К.
с ЕГН **********,*** срещу А.П.К. с ЕГН ********** ***, с която са предявени
обективно съединени искове, както следва: за увеличаване на определения по
гр.д. № 2705/2013г. по описа на Русенски районен съд размер на месечната
издръжка, дължима от ответника на детето С.А.К. от 140 лева на 250 лева,
считано от завеждането на исковата молба; за постановяване на решение, което да
замести липсващото съгласие на ответника като баща на детето С.А.К., да бъде
издаден задграничен паспорт на детето и детето да пътува в чужбина, а именно в
държавите от ОНД (Общността на независимите държави), държавите от Европейския
съюз, както и в Република Македония, Република Сърбия и Република Турция,
където да участва със съгласието на майка си в организираните и провежданите от
вокално студио „Ангелски гласове” / BC “Angel Voices”/ към Народно читалище „П.Р. Славейков –
В исковата молба са изложени твърдения, че със съдебна спогодба по гр.д. № 2705/2013г.
по описа на Русенски районен съд е постановено ответника да заплаща на детето
си С.А.К. месечна издръжка в размер на 140 лева. Сочи се, че детето е вече на
12 години, като трайно се променят нейните потребности. Налагали се повече
средства за интелектуалното й развитие. Изразходвали се повече средства за
музикално обучение, предвид певческия талант на детето. От 2014г. детето
посещавало вокално студио „Ангелски гласове” / BC “Angel Voices”/, за което се заплащала месечна такса от 70 лева.
ПО-голямата част от разходите за костюми, участия и лагери се заплащали от
родителите. Детето посещавало частни уроци по математика, български и чужд
език, тъй като му предстояло да кандидатства в професионална гимназия.
Периодично се налагало закупуване на корекционни
очила, поради късогледството на детето. Освен това детето имало и социални
разходи. Сочи се, че за последните три години съществено се е увеличила и
минималната работна заплата. Майката получавала ниско брутно трудово
възнаграждение, имала задължения и към по-малката си дъщеря Ванеса, родена на ***г.,
както и задължение по договор за кредит от 07.08.2012г. Твърди се, че
ответникът работи по безсрочен трудов договор като шофьор на ТИР в „**” ЕООД
гр. Севлиево, за което получавал високи доходи от трудово възнаграждение и
командировъчни. Притежавал два апартамента в съсобственост с майка си и сестра
си в гр. Русе. През 2015г. продал един апартамент в гр. Русе, а през 2012г. –
три ниви с обща площ от 16,551 дка в землището на с. **, общ. **. Сочи се, че
ответникът не е семеен и няма задължения за издръжка към други деца. Вокалното
студио, което посещавало детето често организирало посещения на между народно
ниво, като ищцата сочи, че е в интерес
на детето да пътува на организираните от студиото пътувания, а ответникът
отказвал да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който се оспорва отчасти предявения иск за
издръжка. Сочи издръжката следва да се увеличи на 180 лева. Твърди, че също има
кредит, както и подпомага своята майка, която е инвалид. Частта на ответника в
продадения имот била 1/6 ид.ч. Иска за заместващо
съгласие счита за неоснователен, тъй като ръководителят на организираната група
имал право по реда на Инструкция № 8121з-813 от 09.07.2015г. да подпише декларация
на ГПКК, с която се задължава да върне в
Република България детето, за което няма писмено съгласие от единия родител
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От удостоверение за раждане от ***г. е видно, че С.А.К.
е родена на ***г. от майка Н.К.К. и баща А.П.К..
Видно от протокол от съдебно заседание от 08.08.2013г.
по гр.д. № 2705/2013г.
по описа
на Русенския районен
съд с определение на съда е
одобрена съдебна спододба
между страните, по силата
на която е изменен размера на определената по гр.д. № 3249/2005г. на РРС издръжка, която А.П.К. е осъден да заплаща на
малолетната си дъщеря С.А.К. чрез нейната майка и законен представител Н.К. Д.-Т.,
като същият е увеличен от 40 лева на 140 лева месечно, считано от предявяване
на иска – 29.04.2013г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменението
или прекратяване на издръжката.
От удостоверение за раждане от ***г. е видно, че Н.К. Д.-Т.
има още едно непълнолетно дете – ** Т., родена на ***г. с баща **.
По делото е представено копие от задграничен паспорт
на детето С.А.К. със срок на валидност от 15.02.2012г. до 15.02.2017г.
Видно от служебна бележка с изх. № 961/01.02.2016г., издадена от СОУ „Гео Милев” – гр. Варна, С.А.К.
е ученичка в същото училище в VI клас през
учебната 2015/2016г., дневна форма на обучение. Посочено е, че училището
изисква носене на униформа през учебното време, която се закупува от родителите
и е задължителна.
От служебна бележка с изх. № 11/16.02.2016г., издадена от Народно читалище „П. Р. Славейков” – Варна, става ясно, че детето С.А.К. е приета през 2014г. в
състава на вокално студио „Ангелски гласове” / BC “Angel Voices”/ към читалището. Посочено е в служебната бележка, че
вокалното студио провежда ежегодно множество концерти и конкурси на градско,
национално и международно ниво, както и че възпитаниците му участват в различни
мероприятия, включително в чужбина: държавите от ОНД (Общността на независимите
държави), държавите от Европейския съюз, както и в Република Македония,
Република Сърбия и Република Турция и др. Представена е програмата за 2016г.
Посочено е още, че по-голямата част от стойността на пътните разходи, нощувките,
храната и на сценичните костюми се поемат от родителите.
Представени са 4 бр.
разписки за заплащане на сумата от 65 лева за платени от С.К. в полза на
посоченото вокално студио за периода от 3.10.2015г. до 09.02.2016г.
От удостоверение № У-37/04.02.2016г., издадено от ТД на НАП гр. Варна е видно, че Н.К. Д.-Т.
работи като специалист в отдел „Услуги за клиенти” и е получила трудово
възнаграждение в периода от м. август 2015г. до м. януари 2016г., включително,
в общ брутен размер от 2832.39 лева/ общ нетен размер от 2283.66 лева, или
средно месечно брутно – 472,07 лева.
Представен е договор за кредит от 07.08.2012г. между „Сосиете Женерал Експресбанк” и ** и Н.К. Д.-Т. за сумата от 20000 лева.
Съгласно справка по лице от Служба по вписванията гр.
Русе за А.П.К., за същия е налице отбелязване от 03.08.2015г. на покупко-продажба
на недивжим имот – апартамент с площ от 55.660 кв.м. в гр. Русе, като А.К. е продавач
на 1/6 ид.ч. от имота.
От справка от ТД на НАП гр. Варна за актуално
състояние на действащи трудови договори до 25.05.2016г. за А.П.К. се
установява, че същият има регистриран трудов договор с „**” ЕООД от
20.09.2012г. и с „Г.ХР.ВИЧЕВ-ВИЧЕВ И СИЕ”, сключен на 01.11.2005г. със срок до
31.03.2006г.
Съгласно служебна бележка с № 4615/30.05.2016г., издадена от „ЯН ДЕ
РАИК ЛОГИСТИКС БЪЛГАРИЯ” ЕООД А.П.К., работещ като шофьор на постоянен трудов
договор за периода от м.март 2015г. до м. февруари
2016г., включително, е получил брутно месечно възнаграждение в размер на
9275.02 лева (средномесечно – 772,92 лева), като нетното е в размер на 7270,61
лева (средномесечно – 605,88 лева) и
командировъчни в размер на 27919.21 лева (средномесечно – 2326,61 лева)
Представен е договор за кредит от 24.10.2011г.,
сключен между „Сосиете Женерал
Експресбанк” и А.П.К. за сумата от 5000 лева.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит
на един свидетел на страната на ищцата – ** (съпруг на майката). От показанията
му, които съдът кредитира като непротиворечащи на събрания по делото
доказателствен материал, се установява, че детето С. се занимава с пеене още от
2008г. Първоначално е пеела в хор към Общината, но поради липсата на
индивидуални участия са я записали във вокално студио „Ангелски гласове” и сега
често ходела по участия както с групата, така и индивидуално. Разходите за
участия се покривали от родителите. От групата излизали и в чужбина, но С. не
можела, предвид липсата на съгласие от баща й. Единствено в частта за очните
проблеми на детето съдът намира,ч е не следва да бъдат кредитирани показанията,
предвид липсата на ангажирани писмени доказателства в тази насока и вероятната
заинтересованост на свидетеля.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.150 от СК
и чл.127а от СК и са процесуално допустими.
По иска по чл.150 от СК
Съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищецът носи доказателствената тежест да установи
размера на предходно определената издръжка, променените обстоятелства от
предходното определяне на издръжката, нуждите на децата от издръжка в претендираните размера и възможността на ответника да я
дава.
Не е спорно по делото, а и се установява от
представения акт за раждане, че ответникът е баща на детето, предвид което
дължи издръжка.
Установи се, че с определение за одобряване на съдебна
спогодба от 08.08.2013г. на детето С.К. е присъдена издръжка в размер на в
размер на 140 лева на месец, считано от 29.04.2013г. Безспорно от присъждане на
предходната издръжка са се изменили както обичайните нужди на детето, така и
икономическите условия в страна. При определяне на предходната издръжка, детето
С. е било на 9 години, а към настоящия момент е на 12 години, като естествено е, че с порастване н а детето
нарастват и неговите нужди. Отделно от това, се установи че след предходното
определяне на издръжката детето е постъпило във вокално студио „Ангелски
гласове” / BC “Angel Voices”/ към НЧ
„П.Р.Славейков” – Варна, като месечната такса за обучението й там е в размер на
65 лева. Също така детето участва в организирани мероприятия като концерти,
конкурси и др. като по-голямата част от разходите за същите, свързани с
пътувания и сценични костюми” се покриват от родителите на участващите деца.
Като се има предвид
възрастта на детето, съдът намира, че за неговата издръжка са необходими
средномесечно по 250 лева, като тук не става въпрос за задоволяване на някакви
особени и изключителни нужди. Имат се предвид обичайните нужди на дете на 11 години,
включващи храна, облекло, лекарства, учебни принадлежности. Посочената сума е
необходима при съществуващата икономическа действителност за задоволяването на
тези обичайни потребности, без излишества и лукс. Към посочената сума следва да
се прибавят и средства за специфичните нужди на детето за развитие на неговия
талант. Ангажирани от ищцата бяха доказателства за заплащане на такса за
вокалното студио в размер на 65 лева, както и най-общо доказателства, че
родителите следва да заплащат разходите за участия. В този смисъл предвид
липсата на доказателства за конкретен размер на специфичните нужди на детето,
съдът определя същите на около 100 лева месечно.
Относно податните
възможности на бащата от представеното удостоверение за брутен доход се установи,
че средномесечното му брутно възнаграждение за периода от м.март 2015г. до м. февруари 2016г. (една година) е в размер
на около 773 лева. Обстоятелството, че
ответникът има сключен договор за кредит не касае податните
му възможности, предвид че по кредита е получил определена парична сума. Ирелевантни са и ангажираните доказателства във връзка със
здравословното състояние на неговата майка, доколкото няма доказателства за
възникнало алиментно задължение спрямо нея. По
отношение на наведените твърдения за реализаран доход
от покупко-продажба на имот през 2015г. следва да се отбележи,ч е ответникът е
бил продавач само на 1/6 от въпросния апартамент с площ от 55 кв.м., предвид
което едва ли е реализирал значителни доходи. Продажбата на земи през 2012г. не
е относима към предмета на делото, тъй като е
извършена преди предходното определяне на издръжката. Установи се още, че
ответникът получава командировъчни пари в размер на около 2326 лева.
Възражението на ответника, че същите не следва да бъдат включвани в трудовите
му доходи, съдът намира за основателно. На първо място, командировъчните пари
не влизат в състава на брутното трудово възнаграждение по чл.228 от КТ и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Същите целят да
обезпечат нуждите на работника при престоя му в друго населено място, в
настоящия случай в чужбина. Още повече, че получаваните от ответника 2326 лева
са в минималния размер за дневни и квартирни пари в рамките на ЕС съгласно
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Въпреки това
обстоятелството, че на ответника се заплащат командировъчни пари за пълен
отработен месец в чужбина, води на извода, че той работи почти изцяло в чужбина
и се ползва от командировъчните, като голяма част от разходите му се покриват от
тези пари, предвид което би могъл да отдели повече средства за издръжката на детето си от брутното си
трудово възнаграждение в средномесечен размер от 773 лева, отколкото би могъл
да отдели, ако работеше в страната и това бяха единствените му доходи.
По отношение податните възможности
на майката се установи, че същата за периода от м. август 2015г. до м. януари
2016г. е получавала средно месечно брутно трудово възнаграждение от около 472
лева. Отделно от това майката има алиментни
задължения и към още едно дете. С изтеклия период от време са се изменили и
нуждите на другото дете на Н.Т., което към предходното решение е било на две
години, а към настоящия момент е на 5
години. С нарастване нуждите на по-малкото дете на майката, са се увеличили и
разходите, които същата следва да прави за него, като съответно са намалели податните й възможности. По отношение на майката следва да
се вземе предвид и обстоятелството, че тя полага непосредствените грижи за
отглеждане и възпитание на детето.
С оглед на изложеното съдът намира, че е налице
изменение в обстоятелствата от предходното определяне на издръжката, изразяващо
се в нарастване нуждите на детето, предвид което искът за увеличаване на
издръжката се явява основателен.
По отношение на размера на увеличението, съдът намира,
че с оглед нуждите на детето от издръжка в размер на 350 лева и конкретните
възможности на родителите, бащата следва да участва в издръжката на детето със
сумата от 210 лева, а майката със сумата от 140 лева. С оглед на изложеното издръжката
следва да бъде увеличена от 140 лева на 210 лева, като за разликата до
претендирания размер от 250 лева искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл.242, ал.1 от ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка.
По иска по чл.127а от СК
Съгласно чл. 127а от Семейния кодекс въпросите, свързани с пътуване на дете
в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се
решават по общо съгласие на
родителите, а когато такова съгласие не може да
бъде постигнато, спорът между тях
се решава от районния съд
по настоящия адрес на детето.
За уважаване на депозираната молба с
посоченото правно основание, в производството, имащо характер на спорна съдебна
администрация, следва да се установи по делото, че страните са родители на
детето, които не са постигнали съгласие относно излизането извън граница на
детето, както и че заместването на съгласието на родителя, който не дава
разрешението си, е в интерес на детето. Целта на цитираната по-горе нормативна
уредба е от една страна да защити в максимална степен децата, така и да охрани
от друга страна техните права, като не се ограничава излишно възможността им да
пътуват, когато това е в техен интерес.
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са
родители на детето и че бе са постигнали съгласие относно излизането на детето
извън граница.
Видно от представените по делото доказателства детето
има издаден задграничен паспорт с валидност до 15.02.2017г., предвид което съдът
следва да се произнесе единствено по въпроса за издаване на разрешение детето
да пътува в чужбина без съгласието на бащата, но не и по отношение на
необходимите му за това документи, които вече са налични.
Установи се, че детето има певчески талант, който
развива чрез включването си във специализирано вокално студио, както и че последното
организира участия по концерти и други мероприятия, включително с международен
характер в страните от ОНД (Общността на независимите държави), държавите от
Европейския съюз, както и в Република Македония, Република Сърбия и Република
Турция.
Съдът намира, че в интерес на детето е да излиза в
чужбина за да участва в организираните мероприятия от вокално студио „Ангелски
гласове” / BC “Angel Voices”/, като такова е
становището и на представителя на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна. Липсата на съгласие от страна на единия
родител, с оглед на горните обстоятелства препятства излишно права и свободи на
детето, регламентирани и защитени от закона.
По отношение на възражението на ответника, че съгласно Инструкция № 8121з-813 от 09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове ръководителят на организираната група имал право да подпише декларация на ГПКК, с която се задължава да върне в Република България детето, за което няма писмено съгласие от единия родител, съдът намира следното:
Действително съгласно чл.48, ал.4 от посочената
Инструкция при пътуване на организирани групи ръководителят на групата може по
изключение да подпише декларация на ГКПП, с която се задължава да върне в
Република България малолетното/непълнолетното лице, което няма писмено съгласие
по ал. 1 от единия родител, след приключване на мероприятието. Това обаче не
означава, че такава декларация задължително се подписва, а единствено, че
ръководителят може да се съгласи да
подпише. Отделно от това, Инструкцията касае реда за извършване на проверка от
контролните органи на ГКПП. Същите съгласно инструкцията имат задължение да проверяват
дали детето излиза в чужбина с родителите си, и в случай, че не е с някой тях
дали има подписана декларация за съгласие от страна на липсващия родител.
Въпросното указание за подписване на декларация от ръководителя на групата е
основание контролните органи да пропуснат детето и служи като указание за тях,
а не представлява такава правна норма, която да замести необходимостта от
съгласие на двамата родители. Тя е предвидена по изключение и детето не следва да бъде поставяно в ситуация, в
която не знае до момента на преминаване на граничния пункт дали ще бъде
пропуснато или не. На същото следва да бъде осигурено спокойствие и сигурност с
наличието на предварително подписан декларация от родителя за съгласие,
респективно със съдебното решение за заместване на липсващото съгласие на
родителя.
По гореизложените съображения съдът намира, че искът
по чл.127а от СК се явява основателен и следва да бъде уважен, като на детето
бъде разрешено да пътува без съгласието на баща си в рамките на организираните
от вокалното студио мероприятия, организирани в страните от ОНД (Общността на
независимите държави), държавите от Европейския съюз, както и в Република
Македония, Република Сърбия и Република Турция. Тъй като разрешението се издава
за мероприятия, организирани от вокалното студио, а не за излизане в чужбина без съгласието на
бащата по всяко време и по усмотрение на майката, съдът намира, че не е
необходимо да ограничава разрешението с определен срок, а следва да издаде
същото до навършване на пълнолетие на детето или до прекратяване участието му
във вокално студио „Ангелски гласове” / BC “Angel Voices”/.
Съгласно чл.127а, ал.4 от СК съдът може да
допусне предварително изпълнение на решението. Съдът намира в настоящия случай,
че следва да бъде допуснато предварително изпълнение с оглед обстоятелството,
че детето вече в дълъг период е възпрепятствано да пътува в чужбина и следва да
му бъде осигурена възможност да участва в предстоящите организирани от
вокалното студио мероприятия в чужбина.
Като последица от изхода на спора, ответникът дължи
заплащане на държавна такса върху увеличения размер на дължимата издръжка,
възлизаща на 100,80 лева.
На основание 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно с уважената
част от исковете. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК ищцата е
направила разноски в размер на 25 лева за платена държавна такса, 20 лева за
издаване на съдебни удостоверения, 600 лева за адвокатски хонорар, 7 лева такса
за удостоверения и 6.30 лева за пощенски разходи. Във връзка с претенциите са
разноски съдът намира за недоказани претенциите за 7 лева за такса за
удостоверения (извън първите 20 лева) и 6,30 лева за пощенски разходи, като за
последните също така счита, че не следва и да бъдат присъждани. Предвид, че с
една искова молба са предявени два иска съдът намира, че от общо претендираното възнаграждение от 600 лева, следва да се
приеме, че ищецът е направил разноски от по 300 лева за адвокатско
възнаграждение за всеки от исковете. Предвид уважаването на иска по чл.127а от СК, ответникът следва да заплати изцяло разноските по този иск в размер на 325
лева (държавната такса от 25 лева е заплатена именно по този иск). Останалите
разноски от 320 лева, следва да бъдат заплатени от ответника съобразно с
уважената част от иска по чл.150 от СК,а именно ответникът следва да бъде
осъден да заплати разноски в размер на 268,80 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на месечната издръжка, определена по гр.д. № 2705/2013г.
по описа на Русенски районен съд, която А.П.К. с ЕГН ********** *** следва да заплаща
на малолетното си дете С.А.К. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител Н.К. Д.-Т. ***, като УВЕЛИЧАВА
същия от 140 лева на 210 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
– 23.02.2016г. до настъпване на законно основание за изменение или
прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 210 лева до
предявения размер от 250 лева, на основание чл.150 от СК.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата А.П.К. с ЕГН ********** ***, детето С.А.К.
с ЕГН ********** да пътува в чужбина, а
именно в държавите от ОНД (Общността на независимите държави), държавите от
Европейския съюз, както и Република Македония, Република Сърбия и Република
Турция, където да участва със съгласието на майка си Н.К. Д.-Т. *** в
организираните и провежданите от вокално студио „Ангелски гласове” / BC “Angel Voices”/ към Народно читалище „П.Р. Славейков –
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за
издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК, както и в частта му за даване
разрешение на детето да излиза в чужбина, на основание чл.127а, ал.4 от СК.
ОСЪЖДА А.П.К. с ЕГН ********** *** да заплати на С.А.К. с ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител Н.К. Д.-Т. *** сумата от 593,80 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА А.П.К. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 100,80 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: