Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

град София, 14.07.2022 година

 

            В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:                                      

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                     мл.с.: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №1558 по описа за 2021 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

            С решение №20252375 от 16.11.2020г., постановено по гр.дело №37007/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 170-ти състав, е осъден ЗАД „А.” да заплати на „З.” ЕООД на правно основание чл.405, ал.1 от КЗ сумата от 201.92 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС" №0306Х0325638/11.09.2017г. за претърпени имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 22.08.2018г. и за претърпени имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 23.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2019г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 500.00 лв., направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника – ЗАД „А.”, чрез юрисконсулт Станислава Петкова, с която се обжалва изцяло решение №20252375 от 16.11.2020г., постановено по гр.дело №37007/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 170-ти състав, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 201.92 лв., дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от застрахователни събития, настъпили на 22.08.2018г. и на 23.08.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.06.2019г., до окончателното й изплащане, както и в частта на възложените в тежест разноски. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебния акт, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение като е приел заключение на съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, без да се съобрази, че експертът не е дал отговор на допуснатия въпрос, формулиран в писмения отговор на исковата молба, което е довело до решаване на правния спор при неизяснена фактическа обстановка и при непълнота на доказателствата. Поддържа се, че първоинстанционният съд при определяне на стойността на причинените имуществени щети от настъпилите застрахователни събития е кредитирал приетото по делото заключение на САТЕ, което е непълно и необосновано. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - „З.” ЕООД, чрез процесуален представител адв.Х.Х., представя писмен отговор, с който взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Поддържа се, че първоинстанционният съд при разглеждане на правния спор не е допуснал процесуално нарушение доколкото поставеният от ответника въпрос към САТЕ е ирелевантен към определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да се определи по средни пазарни цени, съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, която норма постановява, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Излага се още, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел за установено, че са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество да заплати застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпили в срока на действие по сключения по имуществена застраховка „Каско” договор - застрахователни събития, станали на 22.08.2018г. и на 23.08.2018г.. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, направени във въззивната инстанция за платено адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК досежно направени разноски пред настоящата инстанция.

Предявен е от „З.” ЕООД срещу ЗАД„А.” иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.

С оглед предмета на постъпилата въззивна жалба на въззивен контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

       Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

  Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от „З.” ЕООД срещу ЗАД„А.” иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения иск, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите във въззивната жалба досежно материалната незаконосъобразност на оспорения съдебен акт са изцяло неоснователни и във връзка с тях следва да се добави и следното:

По иска с правно основание чл.405 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че застрахователят носи риска за настъпилите застрахователни събития, описани в исковата молба - увреждания на застрахованото МПС, вследствие на ПТП, станали на 22.08.2018г. и на 23.08.2018г., в срока на договора за застраховка "Каско", сключен между ответното застрахователно дружество и собственика на увреденото МПС, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, както и размерът на вредите.

В конкретния случай не се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка "Каско", сключен между ответното застрахователно дружество и собственика на увреденото МПС, са настъпили твърдяните застрахователни събития - ПТП, станали на 22.08.2018г. и на 23.08.2018г.; че застрахователят по застраховка "Каско" е изплатил извънсъдебно застрахователно обезщетение за репариране на причинените имуществени щети от двете настъпили застрахователни събития общо в размер на сумата от 527.87 лв. /признание, което се съдържа в отговора на исковата молба и за което е приложено платежно нареждане за кредитен превод от 13.03.2019г./, като конкретно за настъпилото застрахователно събитие – ПТП, станало на 22.08.2018г. извънсъдебно платеното застрахователно обезщетение е в размер на 382.46 лв.; както и за настъпилото застрахователно събитие – ПТП, станало на 22.08.2018г. извънсъдебно платеното застрахователно обезщетение е в размер на 145.41 лв.. Следователно, безспорни са всички елементи от фактическия състав на предявеното от ищеца право, с изключение на размерите, в които са възникнали вземанията за застрахователни обезщетения за причинените имуществени щети на процесния лек автомобил, застрахован по имуществена застраховка "Каско" при ответното застрахователно дружество, от настъпилите застрахователни събития - ПТП, станали на 22.08.2018г. и на 23.08.2018г., в срока на договора за застраховка "Каско".

Съгласно задължителната съдебна практика, постановена по реда на касационния контрол - решение №52 от 08.07.2010г. по гр. д. №652/2009г. на ВКС, Т.К., І отд., при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума. Същото правило може да се изведе и от чл.400, ал.2 КЗ, съгласно която разпоредба при определяне на застрахователното обезщетение при имуществено застраховане не следва да се прилага обезценка. Ето защо съдът намира, че при настъпване на застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане „Каско”, дължимото от ответника-застраховател обезщетение следва да бъде изчислявано по средната пазарна стойност на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Този извод се налага и като се има предвид, че имуществената застраховка "Каско" има обезщетителен характер - в границите на покритите рисове и уговорената застрахователна сума тя обезщетява всички вреди на застрахованото МПС. Принципът на пълната обезвреда означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, което той е бил преди увреждането, т.е. обективен критерий за присъждането на обезщетение според настоящия съдебен състав следва да бъдат средните пазарни цени доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество, като увредената вещ. Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил марка "Киа CEED", рег.№*******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на събитието – ПТП, станало на 22.08.2018г., възлиза на 676.80 лв. с ДДС, а стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил марка "Киа CEED", рег.№*******, изчислена на база средни пазарни цени към датата на събитието – ПТП, станало на 23.08.2018г., възлиза на 276.48 лева с ДДС. Следователно съдът намира, че за възстановяване на имуществените щети от процесното събитие - ПТП, станало на 22.08.2018г. ищецът има право на вземане за застрахователно обезщетение в заявения в исковата молба размер от 502.46 лв. и като се приспадне извънсъдебно погасената сума от 382.46 лв., дължима остава сума в размер на 120.00 лв., колкото е и заявена от ищеца. За възстановяване на имуществените щети от процесното събитие - ПТП, станало на 23.08.2018г. ищецът има право на вземане за застрахователно обезщетение в заявения в исковата молба размер от 227.33 лв. и като се приспадне извънсъдебно погасената сума от 145.41 лв., дължима остава сума в размер на 81.92 лв., колкото е и размера, който е предявен с исковата молба, или общият размер на дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 201.92 лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Съдът приема, че доводите в жалбата на ответника за допуснато процесуално нарушение от СРС, във връзка с допускане и приемане на заключението на САТЕ са без значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд, но във въззивната жалба, подадена от ответника не са направени никакви доказателствени искания. Съдът приема, че доводите изложени в жалбата за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е направено. С оглед на което довода на ответника за допуснато процесуално нарушение от СРС,  изложен в депозираната от него въззивна жалба се явява неоснователен.

С оглед на изложените съображения съдът приема, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, постановен при пълнота на събраните доказателства, при правилно тълкуване на материалния закон, като не са допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство. Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, в т.ч. и в частта на присъдените разноски като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна - „З.” ЕООД. На основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът - ЗАД „А.” следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата от 300.00 лв., сторени разноски за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, като по делото са приложени доказателства за реално плащане на уговорено адвокатско възнаграждение и списък по чл.80 от ГПК.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №20252375 от 16.11.2020г., постановено по гр.дело №37007/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 170-ти състав.

ОСЪЖДА ЗАД „А.”, с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на „З.” ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 300.00 лв. /триста лева/, реално сторени разноски пред въззивната инстанция.

      РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1./                           2./