№ 741
гр. Пазарджик, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220103330 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД чрез юрисконсулт П.
твърди, че ответникът С. Б. К. му дължи стойността на консумираната
електрическа енергия за периода от 09.11.2019 г. до 28.11.2019 г. в размер на
151.92 лв. за обект в гр. П***, ул. „П***“ № ***, ет** ап** с ИТН *** в
качеството на носител на вещно право на ползване на имота и лихва за забава
за периода от 18.01.2020 г. до 28.04.2021 г. в размер на 18.56 лв ., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 29.04.2021 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 1556/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй
като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, предявява искове за установяване на вземанията и присъждане на
разноските в исковото и заповедното производство. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С. Б. К. чрез особения си
представител адвокат П. намира исковата молба за неоснователна, а при
условията на евентуалност – за частично основателна до размера от 1/6 част
от вземането за главница и лихва. Оспорва исковете по основание и размер, в
т.ч. доставянето на електрическа енергия на обекта, посочен в исковата молба,
както и ответникът да е в договорни отношения с ищеца за доставка на
електрическа енергия на същия обект. Твърди, че ответникът не е собственик
на процесния имот, а негов собственик е Н*** С*** Ц***. Поради това
1
поддържа, че ответникът няма качеството на клиент/потребител на
електрическа енергия и за исковия период между страните не е било налице
облигационно правоотношение по валидно сключен договор за доставка на
електрическа енергия при общи условия. При условията на евентуалност
заявява, че през исковия период ответникът е бил ползвател със запазено
право на ползване за 1/6 ид.ч. от имота, поради което дължи заплащане на 1/6
част от претендираните вземания. На основание чл. 193, ал. 1 от ГПК оспорва
съдържанието на фактурите за предоставени услуги по отношение на начина
на формиране на размера им, доколкото същите нямат доказателствена сила,
тъй като са съставени от ищеца, представляват частен документ и не са
подписани от ответника. В случай на уважаване на исковете моли
юрисконсултското възнаграждение да бъде присъдено в минимален размер за
исковото и за заповедното производство поради прекомерност по чл. 78, ал. 5
от ГПК. Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Установява се от представената по делото справка от Служба по
вписванията – Пазарджик, че на 26.07.2011 г. С. Б. К. е придобил по силата на
договор за покупко-продажба 1/6 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор
55155.502.642.1.16, представляващ самостоятелен обект в сграда с
предназначение – жилище, апартамент, площ по документи – 82.870 кв.м.,
находящ се в гр. П***, ул. „П***“ № ***, ет** ап**, ведно с прилежаща обект
– изба 16, като останалите 5/6 ид.ч. от същия имот са придобити от А***
А*** Б***.
На 08.12.2017 г. с нотариален акт за дарение на идеална част от
недвижим имот № ***, том 3, рег. № ***, дело № *** съставен от нотариус
М*** Д*** с район на действие Районен съд – Пазарджик, С. Б. К. е дарил на
Н*** С*** Ц*** собствената си 1/6 ид.ч. от недвижимия имот, като си е
запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване на имота.
Също от справката от Служба по вписванията – Пазарджик се
установява, че на 27.11.2019 г. е вписан отказ на С. Б. К. от правото на
ползване върху недвижимия имот.
Според приетото заключение на съдебно-техническата експертиза за
периода от 09.11.2019 г. до 28.11.2019. до обект с ИТН *** с монтиран
електромер фабричен № *** в гр. П***, ул. „П***“ № ***, ап**, клиентски №
*** с титуляр С. Б. К. е доставена ел. енергия в размер на 779 KWh, от които
дневна – 557 KWh и нощна – 222 KWh. Електромер фабричен № *** ADD
Prtme, монтиран в ИТН ***, клиентски № *** с титуляр С. Б. К. е произведен
през 2018 г. и през периода от 09.11.2019 г. до 28.11.2019 г. е бил годен
съгласно изискванията на Закона за измерванията и Заповед № А-
616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН. Електромер фабричен № *** се
отчита ежедневно, дистанционно от дистанционната система на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. П***. Отчетените от електромер
2
фабричен № *** показания съвпадат със записаните показания в издадената
фактура от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за консумираната
електроенергия в ИТН *** на клиент С. Б. К. с адрес: гр. П***, ул. „П***“ №
***, ап**.
В съдебно заседание вещото лице, изготвило заключението на съдебно-
техническата експертиза, уточни, че посочените в заключението показания на
електромера – 779 KWh, представляват цялото изразходвано количество
електроенергия от обекта за процесния период.
Съгласно приетото заключение на съдебносчетоводната експертиза за
периода от 09.11.2019 г. до 28.11.2019 г. „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД е издал фактура № **********/07.01.2020 г. за консумирана ел.енергия
от С. Б. К., клиентски № *** на стойност 151.92 лв. с ДДС. „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД има одобрен сметкоплан в съответствие с
изискванията на ЗЕ, ЗСч. и счетоводната политика. Всички вземания за
електрическа енергия се осчетоводяват по счетоводните сметки 411ххх, като
съответно се отчита приход по операцията, както следва: с/ка Дт 411ххх
„Вземания от клиенти“, с/ка Кт 701 ххх „Приходи от продажба на
продукция”, с/ка Кт 453002 „Начислен данък /ДДС/ на продажбите“. Фактура
№ **********/07.01.2020 г. е осчетоводена по същите счетоводни сметки.
Финансовите отчети с общо предназначение на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД след 2007 г. се изготвят при спазване изискванията
на Международните стандарти за финансово отчитане, приети за прилагане
от Европейския Съюз. Размерът на дължимата сума за предоставени услуги
от „ЕВН България Електроснабдяване“ АД по издадената фактура е
определен съгласно Решение № Ц-19 от 01.07.2019 г. на КЕВР за определяне
на цените на електрическата енергия за битовите клиенти, както следва:
дневна скала 0.13333 лв./KWh, нощна скала 0.05331 лв./KWh; цена за пренос
и достъп до ел.преносната мрежа 0.01024 лв./KWh; цена за пренос на
ел.енергия през разпределителна мрежа на ниско напрежение 0.03576
лв./KWh; цена за достъп до разпределителната мрежа битови клиенти
0.00599лв./KWh. Цената на дължимата ел.енергия от С. Б. К. по описаната
фактура е определена съгласно изискванията на Решение № Ц-19 от
01.07.2019 г. на КЕВР. Размерът на лихвата за забава по фактура №
**********/07.01.2020 г. с главница 151.92 лв. и падеж 17.01.2020 г. за
периода от 18.01.2020 г. до 28.04.2021 г. е 19.71 лв. С. Б. К. не е извършвал
плащане по фактурата и начислените законни лихви.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422 от ГПК обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за съществуване на вземане за стойността на доставена и потребена
от ответника електроенергия и лихва за забава.
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
3
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като
е предявен от лице, в полза на което е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Основателността на исковете предполага съществуване между страните
на валидно облигационно правоотношение по доставка на електроенергия,
изпълнение на задължението на ищеца да достави електроенергия до обекта
на ответника и изтичане на срока за плащане. Тези обстоятелства следва да се
установяват от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Общоизвестно е, че ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е
краен снабдител по смисъла на § 1, т. 28 от ДР на ЗЕ, който продава
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия
съгласно чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ. Според чл. 1, т. 4 от действащите през исковия
период Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЕВН България Електроснабдяване“ АД, потребител на електрическа енергия
за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН
Електроразпределение“ АД съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. Под „ползвател“ следва да
се разбира „носител на ограничено вещно право на ползване“ по аргумент от
чл** ал. 2 и чл. 38, т. 1 от Общите условия. Следователно облигационното
правоотношение по продажба на електрическа енергия възниква по силата на
чл. 1, т. 4 от Общите условия във връзка с чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ между
търговеца-краен снабдител и собственика или носителя на вещно право на
ползване на електроснабден недвижим имот. Съгласно чл. 11, т. 1 във връзка
с чл. 18, ал. 1 от Общите условия клиентът се задължава да заплаща на
продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата
сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа
веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за
разпределение. Срокът за плащане на възникналото задължение съгласно чл.
18, ал. 2 от Общите условия е 10-дневен за всички фактури, които се издават
ежемесечно – по аргумент от чл. 17, ал. 1 от Общите условия.
От събраните по делото писмени доказателства – справка от Служба по
вписванията – Пазарджик и нотариален акт за дарение на идеална част от
недвижим имот, се установява, че през исковия период ответникът С. Б. К. е
бил титуляр на вещно право на ползване на електроснабден недвижим имот,
находящ се в гр. П***, ул. „П***“ № ***, ет** ап**. В този смисъл
ответникът е имал качеството на потребител на електрическа енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 1, т. 4 от Общите условия и като такъв е бил
валидно обвързан от възникнало между страните по силата на чл. 98а, ал. 1 от
ЗЕ облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа
енергия, регламентиран от публично известни общи условия. Вещното право
на ползване на ответника е било ограничено до 1/6 ид.ч. от недвижимия имот,
тъй като е бил собственик на 1/6 ид.ч. от имота и след като я е дарил е могъл
4
да запази пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху същата идеална
част от имота. Ищецът не твърди, нито по делото има данни ответникът да е
декларирал, че той ще упражнява правата и задълженията на клиент към
електроснабдителното дружество. Поради това задължението на ответника за
заплащане на консумираната електроенергия следва да бъде ограничено до
размера на притежаваното от него право на ползване върху от имота. От
приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза се
установява, че през периода от 09.11.2019 г. до 28.11.2019 г. „ЕВН
Електроснабдяване“ ЕАД е доставил до обект с ИТН *** в гр. П***, ул.
„П***“ № ***, ет** ап** електрическа енергия в общ размер на 779 KWh,
като монтираният в обекта електромер с фабричен № *** е бил изправен и е
отчел коректно консумираното количество електроенергия, а от
заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че
фактурираната от крайния снабдител стойност на потребената електрическа
енергия в общ размер на 151.92 лв. с ДДС е определена в съответствие с
Решение № Ц-19 от 01.07.2019 г. на КЕВР за определяне на цените на
електрическата енергия за битовите клиенти при редовно водено
счетоводство съгласно ЗЕ, ЗСч. и Международните стандарти за финансово
отчитане. Следователно за ответника в качеството му на потребител на
електрическа енергия е възникнало насрещното задължение да заплати
консумираната електрическа енергия съобразно притежаваното от него право
на ползване върху 1/6 ид.ч. от имота, а именно сумата от 25.32 лв. (1/6 от
151.92 лв.). Съгласно заключението на съдебносчетоводната експертиза
ответникът не е правил плащания по процесната фактура, поради което е
изпаднал в забава след настъпване на падежа й – 17.01.2020 г. Установеният
от съдебносчетоводната експертиза размер на лихвата за забава за периода от
датата, следваща падежа – 18.01.2020 г., до датата, предхождаща датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.04.2021 г.,
е 19.71 лв., от която сума ответникът дължи 3.29 лв. (1/6 от 19.71 лв.).
Ето защо в полза на ищеца против ответника следва да бъде признато
съществуване на вземане за заплащане на стойността на доставената и
потребена електрическа енергия в припадащия се на ответника размер от
25.32 лв. и лихва за забава за периода от 18.01.2020 г. до 28.04.2021 г. в
размер на 3.29 лв. За разликата над 25.32 лв. до претендирания размер на
главницата от 151.92 лв. и за разликата над 3.29 лв. до претендирания размер
на лихвата за забава в размер на 18.56 лв. исковете като неоснователни следва
да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК разноските по исковото и
заповедното производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство, определено от съда по правилата на чл. 37 от ЗПрП
във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в минимален размер с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, следва да бъдат възложени в тежест
на ответника, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
В полза на ответника разноски не се присъждат, тъй като не е направено
5
искане за това и липсват доказателства за направени от ответника разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че С. Б. К., ЕГН ********** от гр.
П***, ул. „Ц*** К***“ № *** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД, ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр. П***, ул. „Х*** Г. Д***“
№ *** сумата от 25.32 лв., представляваща стойността на консумираната от
обект с ИТН ***, находящ се в гр. П***, ул. „П***“ № ***, ет** ап. 16,
електрическа енергия за периода от 09.11.2019 г. до 28.11.2019 г., както и
сумата от 3.29 лв., представляваща лихва за забава за периода от 18.01.2020 г.
до 28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
29.04.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1556/2021 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над 25.32 лв. до предявения размер от 151.92 лв. и иска за лихва за забава за
разликата над 3.29 лв. до предявения размер от 18.56 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК С. Б. К., ЕГН
********** от гр. П***, ул. „Ц*** К***“ № *** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *** седалище и адрес на управление: гр.
П***, ул. „Х*** Г. Д***“ № *** разноски в исковото производство за
държавна такса в размер на 12.59 лв., юрисконсултско възнаграждение в
размер н**.78 лв. и депозит за особен представител в размер на 50.35 лв. и
разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 4.20 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 8.39 лв.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6