Определение по дело №1948/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба на И. Н. Р., изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място], против мълчаливия отказ на Министъра на правосъдието да се произнесе по Заявление с рег. № 94-И-174 от 18.08.2023 г. по описа на Министерство на правосъдието (МП).

В жалбата се излагат съображения, че подаденото от Рибов заявление за предоставяне на информацията, посочена в четири точки в същото, е депозирано пред надлежния орган, който е следвало да се произнесе по искането, а не да го препраща по компетентност на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), където заявлението е заведено под вх. № ДОИ-50/21.08.2023 г. и е налице отговор, обективиран в Писмо рег. № 9536/Екз. № 1 от 30.08.2023 г. на Главния директор на ГДИН, с който жалбоподателят е запознат на 04.09.2023 г. В този смисъл се счита, че е налице мълчалив отказ от страна на Министъра на правосъдието да се произнесе по подаденото на основание чл. 4 от ЗДОИ заявление за предоставяне на обществена информация, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание оспорващият И. Н. Р. се явява лично и със служебно назначения процесуален представител адвокат Т. Ш.. Жалбата се поддържа на посочените в нея основания, като в допълнение се сочи, че в случая текстът на чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС, на който се е позовал в писмото Главния директор на ГДИН, е неприложим - поисканата с подаденото до МП заявление информация попада в дефиницията на чл. 2 от ЗДОИ, т.е. поискана е обществена информация по смисъла на закона, тъй като тя е свързана с живота в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейностите на задължените субекти; жалбоподателят е искал да си състави мнение досежно законността на дейностите на държавното предприятие в затвора. Прави се и позоваване на чл. 37 от ЗДОИ, като се сочи, че исканата от Рибов информация не попада в нито една от визираните в текста хипотези, при наличието на които се отказва достъп до информацията. Счита се, че са налице отменителните основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК, като се отправя искане за отмяна на оспорения мълчалив отказ и изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне, алтернативно – иска се съдът да упражни правомощията си по чл. 41 от ЗДОИ, като задължи органа да предостави достъп до исканата обществена информация.

Ответната страна – Министъра на правосъдието, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В постъпил по делото отговор по жалбата с вх. № 1749/12.02.2024 г., депозиран чрез Старши юрисконсулт Т. Ч., е изразено становище по допустимостта и основателността на жалбата. Конкретно се сочи, че жалбата е недопустима, тъй като Министърът на правосъдието е ненадлежен ответник, защото не се явява задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ понеже не е държавният орган, който създава или съхранява исканата информация по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ – тя се администрира от ДП „Фонд затворно дело“. Основателността на жалбата се оспорва по съображения, че исканата със заявлението информация не попада в кръга на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ с оглед спецификата на зададените въпроси; не е налице и някоя от визираните в чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС хипотези. В обобщение се сочи, че не е формиран мълчалив отказ, тъй като И. Р. е получил отговор на заявлението си от компетентен орган и е запознат с него. По тези съображения се иска отхвърлянето на жалбата като недопустима и неоснователна с присъждане на разноските по делото в полза на ответната страна.

По делото са събрани писмени доказателства, въз основа на които съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С. З. с рег. № 94-И-174 от 18.08.2023 г. по описа на МП лишеният от свобода И. Н. Р. е поискал на основание чл. 4 от ЗДОИ предоставяне на информация относно: извършвани ли са проверки за периода от 2018 - 2023 г. на лавка/и в Затвора Бургас, стопанисвани от Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ (ДПФЗД); в хипотеза на положителен отговор по т. 1 какво е констатирано при проверките и съставени ли са актове и/или давани ли са препоръки за изпълнение; какви показатели са ползвани за сравнение на констатираното; изразявано ли е становище от КЗП по издаваните заповед от Министъра на правосъдието, с които се утвърждава списък на разрешени вещи и предмети. Така депозираното заявление е препратено по компетентност на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, където заявлението е заведено под вх. № ДОИ-50/21.08.2023 г. и е налице отговор, обективиран в Писмо рег. № 9536/Екз. № 1 от 30.08.2023 г. на Главния директор на ГДИН. Видно от съдържанието на писмото органът се произнесъл по искането, като посочил, че доставката на всички стоки, в т.ч. хранителни и нехранителни, тютюневи изделия и други за нуждите на лавките и бюфетите в местата за лишаване от свобода се организира и провежда от ДПФЗД, което е длъжно в качеството му на публичен възложител да прилага предвидения в ЗОП ред за възлагане на обществени поръчки; асортиментът и обемът на доставяните стоки е съобразен с възможностите на търговския обект и с нормативните изисквания в затворите и в следствените арести, в т.ч. и с утвърдения със заповед на Министъра на правосъдието Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават и държат лишените от свобода лица и задържаните под стража лица, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите; в тези обекти лишените от свобода имат възможност свободно и доброволно да закупуват с лични средства не/хранителни стоки; тази възможност на свободна покупко-продажба на стоки е предвидена отделно и независимо от осигурената от държавния бюджет издръжка за лишените от свобода лица, в т.ч. изхранване и предоставяне на вещево доволствие. В заключение в писмото е направено позоваване на чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС, като е посочено, че исканата със заявлението информация не попада в кръга на посочените в текста възможности за получаване на информация. Жалбоподателят е запознат с Писмо рег. № 9536/Екз. № 1 от 30.08.2023 г. на Главния директор на ГДИН на 04.09.2023 г.

Жалба против мълчаливия отказ на Министъра на правосъдието да се произнесе по Заявление с рег. № 94-И-174 от 18.08.2023 г. по описа на МП е депозирана пред АССГ, по която е образувано адм. д. № 9575/2023 г., производството по което е прекратено с Определение № 8660/10.10.2023 г. и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Бургас.

След като прецени събраните доказателствата по преписката, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално недопустима по следните съображения:

Според регламентацията на чл. 2 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на закона е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти; информацията по ал. 1 е обществена независимо от вида на нейния материален носител (ал. 2); информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор (ал. 3); информацията по ал. 3 се поддържа и в електронен вид (ал. 4); този закон не се прилага за достъпа до лични данни (ал. 5). По силата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, същият се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България; законът се прилага и за достъп до обществена информация, която се създава и съхранява от: 1. публичноправни субекти, различни от тези по ал. 1, включително публичноправните организации; 2. физически и юридически лица само относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз по проекти и програми.

При анализа на посочената нормативна уредба се налага извод, че в случая Министърът на правосъдието не се явява задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, поради което и не би могъл да формира мълчалив отказ. С отменения Закон за изпълнение на наказанията, считано от 01.01.2003 г. е създадено Държавно предприятие „Фонд Затворно Дело“ със седалище [населено място] и териториални поделения в затворите и поправителните домове. По силата на действащия понастоящем ЗИНЗС, ДПФЗД осъществява управление на дейностите, свързани с подобряване на условията за изпълнение на наказанията, и има статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, като извършва и други стопански дейности, които подпомагат, съпътстват или допълват основния му предмет на дейност; предприятието е юридическо лице със седалище София и с териториални поделения в затворите (чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС). Устройството и дейността на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ се уреждат с приет от Министерския съвет правилник. Според регламентацията на чл. 37, ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 13, ал. 1 от ПУДДПФЗД органи на управление на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ са Министърът на правосъдието, управителният съвет (УС) и изпълнителният директор, а в ал. 2 на чл. 13 от Правилника е установено, че ръководители на териториалните поделения на предприятието са началниците на затворите. В чл. 34 от Правилника изрично са разписани дейностите, които осъществяват териториалните поделения, а именно - маркетинг, договаряне, контрол и оперативно ръководство на производствената дейност; материално - техническо снабдяване; механизация и производствените бази; счетоводно-икономическа дейност; административно обслужване; управление на държавната собственост; човешки ресурси; изпълнение на публичните задачи. С оглед на посоченото, в конкретния казус Министърът на правосъдието не е държавният орган, който създава или съхранява исканата със заявлението информация по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ – тя се администрира от ДП „Фонд затворно дело“, като стопанисването на лавките в затворите е една от формите му на стопанска дейност, която то осъществява съобразно регламентираното в чл. 37 и чл. 38 от ЗИНЗС, поради което това държавно предприятие като извършващо дейността по стопанисване на лавките в затворите се явява задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ. Следователно, първоначалното искане на жалбоподателя е неправилно насочено към орган, който нито създава, нито съхранява търсената информация. В подкрепа на този извод е и разписаното в чл. 10, ал. 2 от ЗИНЗС, посочващ изрично правомощията на Министъра на правосъдието - очевидно липсва такова по отношение на ръководство на дейността на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“. Аналогично са уредени тези правомощия и в чл. 15 от Правилника за устройството и дейността на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“. Според чл. 29 от П. Д. предприятие „Фонд затворно дело“ се състои от главно управление и териториални поделения в затворите, като главното управление осъществява непосредственото стопанско, организационно и административно управление чрез своите органи и администрацията, а административно-стопанското и финансово-счетоводното обслужване на териториалните поделения се осъществява от съответните структури на предприятието под непосредствения контрол на ръководителя на териториалното поделение (чл. 35), чиито провомощия са изчерпателно изброени в чл. 36 от Правилника.

Поради изложеното съдът намира, че правилно заявлението е препратено по компетентност на ГДИН, чийто ръководител - Главния директор на ГДИН, се е произнесъл по депозираното заявление за достъп до обществена информация с изиричен акт - Писмо рег. № 9536/Екз. № 1 от 30.08.2023 г., с който жалбоподателят е запознат на 04.09.2023 г., но данните по делото сочат, че същият не е оспорен по надлежния ред.

По изложените до тук съображения съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

О. Б. Р. жалбата на И. Н. Р., изтърпяващ наложено му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място], против мълчаливия отказ на Министъра на правосъдието да се произнесе по Заявление с рег. № 94-И-174 от 18.08.2023 г. по описа на Министерство на правосъдието.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1948/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба пред Върховен административен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: