Решение по дело №943/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение № 290/04.12.2024г., постановено по н.а.х.д. № 20243120200306/2024г. по описа на Районен съд – Девня, първи наказателен състав, с което е отменен Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Решението е оспорено с твърдения за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. Касационният жалбоподателят оспорва изводите на въззивния съд относно давностните срокове за издаване на електронния фиш. Счита за неправилна преценката на районния съд за липсата на правна възможност за издаване на ЕФ за извършено нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Моли съда да отмени въззивното решение, като постанови ново, с което да потвърди процесния електронен фиш. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответникът по делото – „ТРАНСФРЕЙТ“ ООД, с писмено становище от 10.03.2025г. и уточняваща молба от 11.03.2025 г., чрез адвокат П. Т., оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна и недоказана. Направено е искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр. Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебна проверка в производството пред районния съд е бил Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата, издаден от АПИ срещу „ТРАНСФРЕЙТ“ ООД, ЕИК ********* за това, че на 01.06.2021г. в 09.24 часа с устройство 10072 е установено нарушение с ППС товарен автомобил влекач ДАФ с рег. № [рег. номер], с технически допустима маса 20 500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Девня, при движение по път А-2 км 399+703 с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа, изразяващо се в частично дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като посоченото ППС има тол декларация за приемането, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е квалифицирано по чл.102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата, като на „ТРАНСФРЕЙТ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева. Дружеството дължи и заплащане на такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата, съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 133,00 лева. В електронния фиш е указано, че дружеството може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14 – дневен срок от получаването на фиша заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата в размер на 750.00 лева.

За да отмени ЕФ ДРС е приел, че същият е издаден след изтичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН, което е абсолютна процесуална пречка за административнонаказателно производство и достатъчно основание за цялостна отмяна. Допълнително е изложил мотиви, че за вмененото на въззивника нарушение по чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата към датата на неговото извършване не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш, доколкото чл.189ж, ал.1 от Закона за движението по пътищата не предвижда такъв ред за тези нарушения, а само за тези по чл.179, ал.3 от ЗДвП. Приел е също, че санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури заради нарушение на изискването за пропорционалност, поради което същата следва да се остави без приложение.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

Настоящият касационен състав не споделя мотивите на ДРС досежно изтичане на срока по чл. 34 ЗАНН. Противно на застъпеното от въззивната инстанция становище, срокът по чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН е приложим само в случаите, в които административнонаказателното производство се образува по общия ред, указан в чл. 36, ал. 1 ЗАНН – със съставянето на АУАН. В отклонение на общото правило по чл. 36, ал. 1 ЗАНН, разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП предвижда за определени нарушения, установени и заснети от електронната система по чл. 167а, ал. 3, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Нарушенията се установяват от електронната система, а не със съставянето на ЕФ, поради което общите правила за производствата, започващи със съставянето на АУАН и приключващи с издаването на НП са неприложими. В контекста на търсената от закона бързина и превенция, това производство е специфично, поради което за същото не се прилага срока по чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН, а е приложим срока по чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК - три години от извършване на нарушението, респ. четири години и половина, ако са предприемани действия, прекъсващи течението на давностния срок, съгласно ТП № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС. В случая административнонаказателното преследване е възбудено със съставянето на ЕФ, което процесуално действие е от категорията на прекъсващите давността по чл. 81, ал. 2 НК, т.к. има необходимата предметна и персонална насоченост Процесният ЕФ е съставен на 25.05.2023 г., т. е. в срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК спрямо датата на нарушението – 01.06.2021 г. (чл. 80, ал. 3 НК). С това действие давността е прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност. Същата, както и приложимата в случая абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 НК – четири години и половина, смятано от датата на извършване на нарушението – 01.06.2021г., в случая не са изтекли.

Останалите мотиви за незаконосъобразност на процесния ЕФ са правилни, съобразени с материалния закон, с правото на ЕС и с практиката на Съда на ЕС по неговото прилагане, и изцяло се споделят от настоящия състав. Решаващият състав на въззивната инстанция е проявил необходимата процесуална активност за изясняване на фактическата обстановка, като е събрал доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Основал е решаващите си изводи въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Преценени са всички доказателства при постановяване на обжалваното решение, като изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, касационната инстанция препраща към мотивите изложени в обжалваното решение.

По отношение на санкцията и в допълнение на мотивите на районния съд следва да бъде съобразено даденото от Съда на Европейския съюз по дело С – 61/23 тълкуване. Според съда на ЕС посоченото в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2022г., изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността от освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Следователно Съдът на ЕС е взел предвид и обстоятелството, че чл.179, ал.3б от ЗДвП е част от система от санкции, включваща и възможност за освобождаване от отговорност със заплащане на компенсаторна такса, която сама по себе си също е фиксиран размер. С оглед на това нормата следва да остане неприложена, за да се осигури пълният ефект на правото на Европейския съюз.

По тези съображения, касационната инстанция счита, че районният съд е постановил правилно и законосъобразно въззивно решение и не се установяват твърдените касационни основания за неговата отмяна.

С оглед изхода на делото, ответникът по касация има право на разноски на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК. Възражението на касатора за прекомерност е неоснователно, т. к. договореното и изплатено адвокатско възнаграждение кореспондира изцяло с фактическата и правна сложност на спора, и с обема на предоставената адвокатска защита, поради което липсват основания за неговото редуциране.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 290 от 04.12.2024г. на Районен съд - Девня, първи състав, постановено по н.а.х.д. № 20243120200306/2024г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от Председателя на Управителния съвет на АПИ инж. Й. В. да заплати на „ТРАНСФРЕЙТ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 650.00 /шестстотин и петдесет/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.