Р Е Ш Е
Н И
Е № 260249
гр. Пловдив, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 21.03.2022 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 14497 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е
по искова молба на Н.В.Л. срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, с която
е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 50 лева,
недължимо платена сума по клауза такса за услуга „Кредит у дома“ по договор за
кредит от ***,
сключен с „Провидент Файненшъл България“ ЕООД, вземанията по който са
рехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 21.12.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.11.2020 г. до
окончателното плащане.
Твърди се, че между Н.В.Л. и „Провидент
Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за кредит от ***, по който ищецът е заемател. В договора
била уговорена клауза за такса за услуга „Кредит у дома“, по която клауза
ответникът заплатил сума в размер на 50 лева на ответника в качеството му на
цесионер на вземанията по договора за кредит. Твърди се, че тази сума е платена
по недействителен договор, сключен в противоречие с клаузите на чл.11, ал.1,
т.9 и т.10, ЗПК. Също така се излагат доводи, че самата клауза е
недействителна, поради противоречие със закона, а именно на чл.10АЗПК.
Претендират се разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва исковете по
същество с излагане на подробни съображения. Признава се, че между Н.В.Л. и
„Провидент Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за кредит от ***,
по който ищецът е заемател, както и че вземанията по договора за кредит са
прехвърлени на ответника с договор за цесия. Твърди се, че вземанията които са
прехвърлени на ответника са 200 лева – главница, 22.45 лева – лихви и 68.33
лева – разноски. С оглед изложеното счита иска за неоснователен и моли да бъде
отхвърлен. В условията на евентуалност се предявява насрещен иск, ако съда
приеме, че договорът е недействителен и уважи претенцията на ищеца, с който се
иска ищецът да върне чистата стойност по договора за кредит.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За
да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че е платил на ответника
сума в размер на 50 лева – по клауза такса за услуга „Кредит у
дома“ по договор за потребителски кредит от ***,
както и недействителност на договора за кредит и клаузата за такса услуга
„Кредит у дома“ на посочените в исковата молба основания. Ответникът, при
установяване на горното от ищеца, следва да докаже основание за
плащане на посочената такса.
С Определение от 04.02.2021 г.
като безспорно между страните е отделено, че между Н.В.Л. и „Провидент Файненшъл
България“ ООД е сключен договор за кредит от ***,
по който ищецът е заемател, в който договор била уговорена клауза за такса за
услуга „Кредит у дома“, по която се заплаща сума в размер на 116.56 лева.
Безспорно е и че вземанията по договра за кредит са прехвърлени на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 21.12.2016 г., за което ищецът е надлежно
увдомен.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че „Провидент Файненшъл
България“ ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3,
ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно
между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9,
ал.3 ЗПК.
Предвид
изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Ищцът обосновава недължимост на
посочените суми, поради недействителност на договора за кредит.
По доводите за недействителност на договора за кредит
В исковата молба
ищецът излага твърдения, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.22,
вр. с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото в него не са посочени условията за
прилагане на договорения лихвен процент, като не е посочен начинът на
изчисляване на възнаградителна лихва и как се разпределя същата в погасителните
вноски.
Съдът не споделя възражението
на ищеца в тази насока, доколкото видно от договора за кредит страните са
уговорили фиксиран лихвен процент за целия срок на договора от 29 % и като
фиксирана парична сума в размер на 27.32 лева за целия срок на договора,
разпределена в седмичните погасителни вноски. В закона няма изискване при
фиксирана лихва, същата да бъде изрично отделена като самостоятелна величина в
погасителния план. След като лихвата е определена във фиксиран, непроменяем
размер, то и същата е определена към момента на сключване на договора върху
цялата главница за срока на договора. Доколкото е фиксирана не следва да се
посочват условията по прилагането й, доколкото такива липсват.
В договора е изрично
е посочено конкретен размер на ГПР от 49 %. Описано е как е формиран Годишният
процент на разходите, а именно сбор от такса за оценка на досие и фиксирания
лихвен процент. Посочена е и общо дължимата по договора сума в размер на 353.88
лева, включваща всички плащания по договора, главница, възнаградителна лихва,
такса оценка на досие, такса за администриране на кредита и такса за услуга
„Домашно посещение“. С оглед изложеното не е нарушена и разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт.
Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност
на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент
по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, подписан от
заемателя, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита
/чл. 10 от договора/, право да получи погасителен план за извършени и
предстоящи плащания /чл.12 от договора/, право да се откаже от договора /чл.14/.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в
чл.27, от договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето
на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана
от кредитополучателя. Общите условия са подписани на всяка страница от ответника.
С
оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
По отношение на валидността на клаузата такса за услуга „Кредит у дома“:
Уговорената в договора клауза за такса за услуга „Кредит у дома“ е
свързана с усвояването на кредита, начисляването на такси за това противоречи
на добрите нрави, доколкото с уговарянето на такива се цели допълнителна
печалба за кредитора, наред с възнаградителната лихва, без реално кредиторът да
прави разходи на стойност, посочените такси. Същите представялват чиста печалба
за кредитора, наред с възнаградителната лихва. Уговарянето на такава клауза
противоречи на принципа на добросъвестността и справедливостта в договарянето
на страните и с тях се цели неоснователно обогатяване за кредитора. По делото
не се установи, че ответникът реално е предоставил тази услуга и е предоставил
кредита и е събирал седмичните вноски от дома на потребителя. Още повече от
самият договор, чл.27 е видно, че не е изпълнено задължението на кредитора по
тази услуга да предостави кредита в дома на потребителя, доколкото с подписване
на договора потребителя декларира, че му е предоставен кредита в пълен размер,
по мястото на сключване на договора
Тази такса е уговорена с цел сигурна и
гарантира допълнителна печалба за кредитора, без той да прави каквито и да било
разходи. Доколкото изначално няма намерение да изпълнява тази услуга.
Още повече клаузата е уговорена като условие за сключване на договора, което
се разбира от разпоредбата на чл. 26 от договора, в която е посочено, че
потребителят може да се откаже от тази клауза във всеки един момент като дължи
пълното плащане на кредита, преди настъпване на падежа.
С оглед всичко изложено с уговарянето и на
тази клауза се накърняват основни принципи в договоранято за добросъвестност и
справедливост. За престация, която не му се предоставя, потребителят дължи
такса, равняваща се на повече от 50 % от отпуснатия кредит, което противоречи
на добрите нрави.
С оглед всичко изложено съдът приема, че
клузите за услуга „Кредит у дома“ е нищожна, противоречащи на добрите нрави.
Като нищожна клауза, платеното по нея подлежи на връщане от кредитора.
От приетата по делото и неоспорена от
страните Съдебно-счетоводна експертиза /л.85/, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена се усатновява, че ищецът е заплатил на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, като преобретател на вземанията по процесния договор за кредит,
сума в размер на 68.33 лева по обсъжданата клауза за периода 07.11.2017 до 08.05.2018 г. В открито съдебно заседание
вещото лице заявява, че сумата е платена на цесионера – „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
С Протоколно определение от 17.03.2022 г.,
по искане на ищеца, съдът е допуснал по реда на чл.214 ГПК, изменение на
размера на предявения иск като го е увеличил от 50 лева на 68.33 лева.
Предвид изложеното претенцията на ищеца се
доказа по основание и размер и ще се уважи до поисканата сумата от 68.33 лева.
Като законна последица от уважаване на
иска следва да се присъди и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.11.2020 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете
страни и при този изход на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева – платена държавна такса и 80 лева – платен депозит
за ССчЕ или общо в размер на 130 лева,
които ще се присъдят изцяло, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.4 /,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38
ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не
по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание
чл.7, ал.2, т.1, вр. с пар.2а от ДР от Наредбата, съдът определя адвокатско
възнаграждение за Адвокатско дружество „***“ в размер на 360 лева с ДДС лева.
Представено е доказателство за регистрация по ДДС.
Съдът намира, че не следва да се присъжда
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, за допълнителни
съдебни заседание след второто такова, а именно за 4 съдебни заседания. Делото
е отлагано единствено поради забавяне на вещото лице за изготвяне на ССчЕ
поискана от ищцата, а не за събиране на нови доказателства по искане на
ответника, който да е станал причина за отлагане на делото и в негова тежест да
се възлагат разноски за допълнително проведени съдебни заседания. Още повече интересът по делото е 68.33 лева и
необосновано високо да се присъжда адвокатско възнаграждение в размер на общо
840 лева, при липса на правна и фактическа сложност на делото.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕОС
Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
район Витоша, кв. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6,
представлявано от Р. И.
М. – Т. – у., ДА ЗАПЛАТИ НА Н.В.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата в общ размер на 68.33 лева, недължимо
платена сума по клауза такса за услуга „Кредит у дома“ по договор за кредит от ***,
сключен с „Провидент Файненшъл България“ ООД, вземанията по който са прехвърлени
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 21.12.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 03.11.2020 г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 130 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, кв. „Малинова
долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, представлявано от Р. И.
М.
–
Т. – у. ДА ЗАПЛАТИ НА
Адвокатско
дружество „***“, БУЛСТАТ ********* на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 360 лева с ДДС - адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ