Р Е Ш Е Н И Е
Номер 916 18 .07 .2016 г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, 6 състав
На 05. 07 .2016 г.
В открито заседание в
следния състав:
Председател:
Д МАТЕЕВА
При
секретар Г А.
като
разгледа докладваното от председателя гр.д. № 01065 по описа на съда за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени от
Б.Я.З. ЕГН ********** ***
СРЕЩУ
“ЛИЕЛ КОНТРАКШЪН” ЕООД, гр. Перник
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. “Софийско шосе” № 31, с ЕИК
*********,
обективно съединени искове с правно
основание чл. 128, т.2, и чл.224 КТ
вр. чл. 86 ЗЗД, с които ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати
-сумата 4366.19 лв. , представляваща :
- начислени, но неизплатени
трудови възнаграждения за периода от м.04., 05, 06, 07, 08, 09 и 10. 2014 г. вкл., и за месеците 02, 03 2015г.
- лихва за забава от датата на забавата – 04.
03.2015 г. до датата на подаване на исковата молба,
- дължимо обезщетение
по чл.224 КТ – 22 дни за 2013 16 дни за 2014 и 4 дни за 2015г.
-законната лихва от подаване на ИМ до окончателното изплащане
на сумите
разноските по делото.
В исковата молба се сочи, че ищецът е работил при ответното дружество
на трудов договор № 110 от 15 .09.2008 г., на длъжността “шофьор на водоноска ”.
Със Заповед № 10 от 04. 03.2015 г. , трудовия
договор е прекратен на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ
При прекратяване на
трудовия договор, дружеството е останало задължено към ищеца за претендираните
суми.
В срока по чл. 131 ГПК
не е постъпил отговор от ответното
дружество
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта :
Съдът намира, че така
предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.
От фактическа страна:
Не се спори по делото,
а и видно от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът е работил по трудов договор в
ответното дружество на длъжност “ шофьор на специален камион, сметоизвоз”.
Безспорно е също, че трудовото
правоотношение е прекратено със Заповед на
Управителя на ответното дружество на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ, считано от
02.04.2014 г.
По делото е изготвена
и приета съдебно-икономическата
експертиза, неоспорена от страните, от която е видно, че размера на неизплатеното трудово възнаграждение на ищеца
е в общ НЕТЕН размер на 4843.19 лв.
С РКО от
счетоводството на ищеца са изплащани суми частично.
Дължима сума от
работни заплати за периода от м.04.2014 до м.02.2015г. вкл. остава в размер на
3125.42лв.
Законната лихва за
забава на плащанията е в размер 647.61лв.
Размерът на
неизплатените обезщетения по чл.224,1 КТ са в размер на :
1908.63лв. за 42 дни,
като след удържан ДОД се дължи нетна сума 1717.77лв.
Адвокат-пълномощникът на ищецът не е направил надлежно
искане за увеличение на исковете по чл.214 ГПК, поради което и съдът ги
присъжда както са направени по ИМ, а не както са констатирани от вещото лице по
СИЕ.
От правна страна:
Безспорно поделото се
доказва наличието на трудово правоотношение между страните.
По това трудово
правоотношение работникът е имал задължение да престира труд в качеството му на
работник при ответното дружество, за който е бил нает на работа, а работодателя
от своя страна е имал задължение да заплаща изработеното, съобразно
договореното в трудовия договор възнаграждение.
Безспорно е също така,
че със заповед на Управителя на
ответното дружество трудовото правоотношение е прекратено .
Съдът счита, че при прекратяване на трудовото
правоотношение, работодателят е останал задължен към работника, тъй като не е
изплатил в пълен размер дължимите му се трудови възнаграждения за периода
До този извод и преценка водят събраните по
делото доказателства, както и приетата и неоспорена от страните СИЕ.
От заключението по
СИЕ, което съдът приема като компетентно дадено, се установява, че при
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца са останали неизплатени
трудови възнаграждения за периода, след частичните плащания с РКО
Тъй като положения
труд по трудово правоотношение е възмезден и по силата на чл. 269, ал. 1 и чл.
270, ал. 1 и ал. 2 от КТ, трудовото възнаграждение се заплаща в предприятието,
в което се извършва работата, всеки месец, то следва че същите са дължими от
работодателя съгласно уговореното в договора.
След като се установява, че възнаграждения за
престирания труд не са заплатени, то значи, че същите са дължими и към
настоящия момент.
По делото бяха
ангажирани доказателства, за извършвани плащания на ищеца за процесния период,
които обаче плащания са частични и са взети предвид от вещото лице при
изготвяне на заключението.
Тъй като неплащането е
отрицателен факт, който не подлежи на доказване от страната, която го твърди,
ищецът следва да докаже само наличието на договорно правоотношение между страните
по делото, което е направено, а в тежест на ответника е да докаже изпълнението
на задължението.
Съгласно константната
съдебна практика, в уговореното трудово възнаграждение по чл.
128 КТ се включват основното и допълнителните възнаграждения - в уговорените
или в определените с НДДТВ задължителни минимални размери.
Така определеното
възнаграждение представлява и “брутното трудово възнаграждение”.
Но то е “брутно”, не защото включва и сумите,
които работникът дължи за данъци, осигуровки и други плащания, а защото включва
основното трудово възнаграждение и добавките към него.
Работодателят има
право да приспадне, т. е. да удържи от възнаграждението, изплатените на
работника аванси, надвзети от него суми, вследствие на технически грешки, и
суми във връзка с осъществяване на ограничената имуществена отговорност, както
и задължение да удържи съответно дължимите от работника данъци и осигурителни,
вноски и суми по наложени по съответния ред запори.
Тези удръжки работодателят може да направи и
без съгласието на работника, следователно, задължението му към последния е в
размер на остатъка от чистата сума за получаване.
В този смисъл е и Решение №1172 от
17.12.2003г. на ВКС по гр.д.№414/ 2002г., III гр.о.
Поради това, съдът намира, че следва в полза
на ищеца да присъди нетния размер на дължимите трудови възнаграждения, така
както са дадени от вещото лице като чиста сума за получаване.
Съдът възприема изцяло
заключението на вещото лице, като компетентно и безпристрастно дадено, а още
повече, същото не е оспорено от страните по делото.
Въз основа на това заключение по СИЕ, съдът
намира за доказана исковата претенция на ищеца относно искането за заплащане на
неизплатеното трудово възнаграждение за процесния период .
На основание чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху главниците считано от предявяване на иска 17.03.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Разноски :
Ищецът по трудовия спор не дължи д.такса и разноски
за вещо лице.
Тези разноски се
поемат от ответната страна с оглед изхода на спора и са в размер на :
185.32лв. д.такса и
100лв. за вещо лице – в полза на ПРС
Ответната страна дължи
на ищеца и адв.възнагр. в размер на 320лв. по чл.38 ал.1 т.2 З Адв.
Ответникът не е доказал
разноски.
С
оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА “Лиел Констракшън”ЕООД, с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. “Софийско шосе” 31, да заплати
на
Б.Я.З. ЕГН ********** ***
СУМАТА 4366.19 лв. , представляваща :
- начислени, но неизплатени
трудови възнаграждения за периода от м.04., 05, 06, 07, 08, 09 и 10. 2014 г. вкл., и за месеците 02, 03 2015г.
- лихва за забава от датата на забавата – 04.
03.2015 г. до датата на подаване на исковата молба 17.03.2016г.
- дължимо обезщетение
по чл.224 КТ – 22 дни за 2013 16 дни за 2014 и 4 дни за 2015г.
-законната лихва върху
посочената сума от подаване на ИМ
17.03.2016г.до окончателното изплащане на сумите
ОСЪЖДА “Лиел Констракшън”ЕООД, с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. “Софийско шосе” 31, да заплати
на Б.Я.З. ЕГН ********** *** - сумата 320 лв. направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение
ОСЪЖДА “Лиел Констракшън” ЕООД, с ЕИК *********
и седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. “Софийско шосе” 31, да заплати
по сметка на ПРС сумата 185.32 лв. дължима държавна такса и сумата от 100 лв., разноски за експертиза.
ДОПУСКА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ
на решението в частта му, касаеща неизплатени трудови възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.