О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе,
14.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –Русе, VІІІ състав,
в закрито съдебно заседание
на 14 октомври през 2020 г. в състав:
Съдия: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 523 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
чл.211 от ЗМВР и чл.144 от АПК
вр. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Образувано е по жалба на Н.В.К. против Заповед №1090з-205 от 26.08.2020 г.
на Директора на на РДПБЗН-Русе, с която на оспорващия – държавен служител мл.
инспектор в РСПБЗН-Ветово е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца на основание чл.194, ал.2, т.4, чл.197, ал.1, т.3 чл.200, ал.1,
т.12 и чл.204, ал.4 от ЗМВР за нарушение на служебната дисциплина.
Заповедта е издадена по повод вменено на служителя извършено нарушение на
чл.150,ал.2 от ЗМВР и чл.28, б“а“ от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, според която последна норма „Държавният служител независимо от заеманата
длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява на
нормативно определените правила за движение по пътищата в РБ“. Дисцилинарно
–наказващият орган в мотивите на заповедта е изложил факти за извършени няколко
нарушение от служителя по ЗДвП, за които са му съставени АУАН, както следва:
1/АУАН №632995/23.06.2020 г.
за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП /използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение
за превоз на хора и товари, като на място превърта задната гума на мотоциклета,
до степен на излизане на пушек от нея/.
2/ АУАН №632996/23.06.2020
г. за извършено нарушение по чл.100, ал.4, т.1, предл.2 от ЗДвП /водачът
управлява мотоциклет със сгъната удостоверителна табела под заден калник, което
затруднява идентифицирането на МПС/;
3/ АУАН № 374117/23.06.2020
г. за извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП /водачът управлява МПС по
пътищата, отворени за обществено ползване, което не е представено на
задължителен годишен преглед за проверка на техническата изправност/ и по чл.6
от ЗДвП /водачът не съобразява поведението си с пътен знак В-27, като спира за
престой в зоната му на действие/.
В подадената жалба до съда е
направено искане за спиране на настоящото съдебно производство до произнасяне с
окончателен съдебен акт по а.н.д. №1378/2020 г. по описа на РРС и на адм.д.
№355/2020 г. по описа на АС-Русе, поради наличието на връзка между тях и
значение на постановените решения по цитираните две дела за правилното
произнасяне по настоящия спор.
От служебно изисканите от
РРС данни се установява, че въз основа на съставения АУАН №632995/23.06.2020 г.
за извършено нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП /използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, като на място превърта задната гума
на мотоциклета, до степен на излизане на пушек от нея/ е издадено НП
№20-1085-002448 от 17.07.2020 г. на Началник сектор към ОД на МВР - Русе,
сектор ПП - Русе, с което на жалбоподателя за описаното нарушение и на
основание чл.175А, ал.1, предл.3 от ЗДвП са наложени административни наказания:
„глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца“ /л.20 от настоящото дело/. Наказателното постановление е предмет на
обжалване пред РРС по а.н.д. №1378/2020 г. по описа на РРС, което е било насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2020 г. /справка от
деловодната система на л.19 от делото/.
Искането на жалбоподателя за
спиране на съдебното производство е обосновано с хипотезата на чл.229, ал.1,
т.4 от ГПК, приложима поради препратката на чл.144 от АПК. В нормата е предвидено,
че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело,
решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.
От изложеното по-горе е
видно, че част от действията на Н.К., които са посочени като фактическо
основание за налагане на дисциплинарно наказание са същите действия, за които е
съставен АУАН и издадено наказателно постановление /горепосочените/. В първия
случай поведението на служителя е квалифицирано като дисциплинарно нарушение,
изразяващо се в нарушаване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
служителите в МВР, респ. на служебната дисциплина, което представлява основание
за налагане на дисциплинарно наказание, а във втория случай поведението му е квалифицирано
като административно нарушение, осъществяващо конкретен състав от ЗДвП, което
представлява основание за ангажиране на административнонаказателната му
отговорност по реда на ЗАНН.
В правната теория и практика
непротиворечиво се приема, че дисциплинарната и административно-наказателната
отговорност са различни и се носят на различно и самостоятелно основание.
Нарушенията на етичните правила са определени от законодателя като нарушение на
служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо
от това дали е налице основание за наказателна или административнонаказателна
отговорност. В чл.194, ал.3 от ЗМВР изрично е посочено, че държавните служители
в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание
за търсене и на друг вид отговорност.
За ангажиране на дисциплинарната отговорност е
без значение дали служителят ще носи и административнонаказателна отговорност,
наред с дисциплинарната. Следва да се отбележи, че едно и също поведение може
да нарушава едновременно различни по вид обществени отношения, които се
регулират съответно от правни и от морални норми, както и обратното -
определено поведение може да нарушава морални норми, но да не нарушава правни
норми. В конкретния случай е прието, че поведението на оспорващия нарушава
етични норми, т. е. направена е негативна морална оценка и за тази квалификация
на поведението му не е необходимо същото да представлява и административно
нарушение. Освен това, поради много и различни причини за определено деяние
извършителят може да не понесе адмнистративнонаказателна отговорност, което
обаче не изключва неговата дисциплинарна такава. /В смисъла на изложеното са
мотивите по Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г.
на ОСС на ВАС./
По изложените съображения в
случая не е налице връзка на преюдициалност между настоящото съдебно
производство и изхода на производство по а.н. д. № 1378/2020 г. по описа на РРС,
която да се явява основание за спиране на разглежданото дело.
Не е налице основание за
спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК,
приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, и
поради другото посочено съдебно производство. От изисканата служебно справка се
установи, че делото е приключило с постановено окончателно съдебно решение –
Решение №15 от 07.10.2020 г. по адм.д. №355/2020 г. на АС-Русе и следователно
то не е висящо към момента. Само това последно обстоятелство е достатъчно за да
не се уважи искането за спиране. Отделно от това, по аргумент от гореизложените
съображения липсва връзка на преюдициалност между настоящото дело и
приключилото такова пред АС-Русе, тъй като предмет на последното е
законосъобразността на наложена ПАМ на Н.К. по реда на чл.171, т.2, б.“м“ от ЗДвП, която принудителна мярка е без значение за ангажиране на дисциплинарната
отговорност на държавният служител по реда на ЗМВР.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение искането на Н.В.К. за спиране на производството по адм.д.№523/2020 г. по описа на АС-Русе до приключване с влязъл в
сила съдебен акт на производствата по а.н.д. №1378/2020 г. по описа на Районен съд - Русе и на адм.д. №355/2020 г. по описа на
АС-Русе.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: