Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 16.05.2022г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди  двадесет и втора година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 1923 по описа за 2019г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

 

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

С първоначална  искова молба вх. № 115741/24.09.2019г., потвърдена и с допълнителната искова молба по делото, от името на  ищеца „Р.“ ООД, търговско дружество, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Република Румъния, са изложени твърдения, че през периода 2014г. - 2017г. с ответника  “Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, българско търговско дружество, са поддържани активни търговски отношения  по Договор за маркетинг от 18.11.2014г., Рамково споразумение за услуги, свързани с уреждане на претенции на Четвърта моторна директива и Зелена карта от 30.04.2014г. и неформален Договор за услуга, неоформен писмено, по който е започнато изпълнение от 23.01.2015г.

  Договорът за услуга е имал за предмет извършването на консултации от страна на ищеца относно предявени пред застрахователното дружество претенции за обезщетения по застрахователни събития, настъпили извън територията на България (anti-fraud services). Консултациите са се извършвали след възлагане на поръчка в писмена форма по електронен път. С възлагане на поръчката застрахователят е посочвал действията, които е възлагал на изпълнителя – сваляне на обяснение на водача и свидетели, изготвяне на фотоалбум на увреденото имущество, изготвяне на фотоалбум на местопроизшествието, изготвяне на становище за причините за настъпване на застрахователното събитие и др. Към всяко възлагателно писмо застрахователят е прилагал фотокопие на застрахователната преписка. Изпълнението на поръчката също се е предоставяло в писмена форма по електронен път, с приложени фотокопия на събраните доказателства, като възложителят не е имал възражения по неправилно изпълнение по смисъла на чл. 264 от ЗЗД. За периода от 23.01.2015г. до 09.03.2017г. са били възложени и изпълнени 1983 поръчки, описани в списък по чл. 366 от ГПК.

Ответникът не е изпълнил задължението си да заплати дължимото възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 266 от ЗЗД. Отлагал е плащанията, като се е обосновавал с моментни финансови затруднения, но ищецът е проявил търпение и е продължавал да изпълнява поръчките поради наличието на други договорни отношения между страните, по които задълженията са били изплащани. В средата на 2016г. обаче ответникът е спрял да изплаща задълженият си и по  договора за маркетинг и рамковото споразумение за услуги, като е натрупал значителни дългове. Част от тях са били погасени от Румънското национално бюро (B.A.A.R.) на основание чл. 4, ал. 8 от Вътрешните правила на съвета на бюрата, а друга част са били предявени по гр.д. № 2139/2017г. на Софийски градски съд.     

Като излага подробни обстоятелства за електронната кореспонденция между страните от 08.09.2016г. до 05.01.2018г. във връзка с желанието на ищеца за изрично сключване на рамков договор за поръчка за предоставяните услуги и уреждане на натрупаните задължения, което не е било осъществено, както и като излага съображения по същество, че се касае за неформален възмезден договор за изработка по смисъла на чл. 258 от ЗЗД, който е и търговски на основание чл. 286 от ТЗ, сключен при условията на чл. 14 от ЗЗД, вр. чл. 292 от ТЗ, вр. чл. 10 и чл. 11 от ЗЕДЕУУ, при цена на услугата, съгласно ценово предложение, изпратено да изпълнителния директор на ответника на 08.09.2016г., при условията на чл. 292 и чл. 301 от ТЗ, а преди това по чл. 326, ал. 2 от ТЗ, за което се сочи и съдебна практика на ВКС на РБ, Апелативен съд – гр. Варна и Апелативен съд – гр. Пловдив, ищецът е посочил, че за възложените 1983 броя поръчки задълженията на ответника възлизат на 1 209 350 евро, съответно по 550 евро за разследване на застрахователни събития, настъпили в Румъния, 680 евро за разследване на застрахователни събития, настъпили в държави членки на ЕС, и 720 евро за разследване на застрахователни събития, настъпили в държави извън ЕС. Не се предявяват претенции за възнаграждение за постигнати резултати, предвидени в тарифата на ищеца. Дължима е и лихва по чл. 303а, ал. 3 от ТЗ,  считано от изтичане на 14 дни от предявяване на извънсъдебната покана за плащане - 08.09.2016г. за задълженията на редове от 1 до 1867 от справката по чл. 366 от ГПК, като същите са просрочени на 23.09.2016г., а за останалите – от датата на исковата молба (24.09.2019г.).

При изложеното, с първоначалната искова молба, уточнена с молба от 03.10.2019г., когато е представена и справка по чл. 366 от ГПК (таблица с номер на всяка от преписките, дата на регистриране на файл, дата на местопроизшествието, място, град, номер на полица и претендирана такса за разглеждане), и допълнителната искова молба, уточнена с молба от 25.02.2019г.,  ищецът е поискал да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 13 882. 64 евро, частично от 1 209 350 евро главница, съставляваща незаплатени фиксирани такси за предоставяне на услуга – разследване на застрахователни претенции за обезщетения по застрахователни събития, настъпили извън територията на България по 1983 броя поръчки, като са се  претендирали изцяло дължимите фиксирани такси в размер на 12 880 евро за предоставените услуги по преписки от № RCX-30-15-080001  до № RCX -30-15-010022 (редове от 1 до 22 по приложената справка по чл. 366 от ГПК), а за останалите 1961 дължими такси (ред от 23 до 1983) - като частичен иск сумата от 1 002. 64 евро, поравно за всяка от останалите 1961 дължими такси (по 0.51 евро за всяка), частично от пълния размер на таксата по справката по чл. 366 от ГПК, със законната лихва върху цялата главница от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и 3 896. 50 евро мораторна лихва върху сумата от 12 880 евро от датата на забавата – 23.09.2016г., до датата на исковата молба, с разноските по делото.             

В хода на делото са били направени няколко увеличения на предявените искове относно главницата (молба от 06.02.2020, от 14.05.2020, 29.07.2020г., 30.09.2020г., 29.11.2020г., 28.01.2021г., 29.03.2021г.), като  последната  молба, по която е допуснато увеличение, е от 09.04.2021г.  Окончателните претенции на ищеца относно главниците са  за 783 955 евро, частично 1 209 350 евро, от които 202 820 евро изцяло дължими фиксирани такси за предоставените услуги по преписки от № RCX-30-15-080001  до № RCX -30-15-090083 (редове от 1 до 344 включително) по приложената справка по чл. 366 от ГПК, а за останалите преписки   (ред от 345 до 1983 включително ) - като частичен иск сумата от 581 135 евро (по 355 евро на преписка), частично от пълния размер на таксата по справката по чл. 366 от ГПК.

 

Ответникът “Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД е оспорил исковете още с първоначалния подаден отговор.

Възразява, че ищецът никога не е осъществявал anti-fraud услуга по процесните 1983 броя щети и между страните не е бил сключван договор с такъв предмет  и цени за услугата, нито е приемано мълчаливо такова предложение. С исковата молба не се сочат доказателства ищецът да е осъществявал разследване на застрахователни измами по процесните случаи в полза на застрахователя, да е предотвратил или разкрил застрахователни измами и застрахователят да ползва резултата от тази работа на ищеца. Между страните е имало сключено рамково споразумение от 30.04.2015г., по силата на което ищецът е изпълнявал функции на кореспондент по система „Зелена карта“ и представител за уреждане на претенции по смисъла на Четвърта моторна директива във връзка със сключени от ответника застрахователни полици „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (обработвал е застрахователни претенции на пострадали лица от ПТП с МПС с българска регистрация, настъпили на територията на Румъния). В тази връзка ищецът е бил длъжен да изготвя и изпраща доклади по обработените щети, при фиксирана такса. По всички процесни щети – общо 1983 броя, ответникът е заплатил на ищеца дължимата такса за обработка на щета и всичко, което ищецът е извършил е именно с оглед поетите от него задължения по това споразумение, без това да представлява различна услуга по друг и отделен договор. Т.нар. anti-fraud услуга не е самостоятелна услуга, а следва да бъде част от процеса по обработка на щети. Ищецът е бил длъжен да предпазва застрахователя от застрахователни измами с оглед задълженията си по рамковото споразумение, с оглед принципа на добросъвестност, международните обичаи и практиката в бранша, когато е обработвал насочени към застрахователя претенции от трети лица, като съблюдава съответстват ли получените щети на автомобила на описаната динамика на пътния инцидент.  На 04.04.2017г. рамковото споразумение между страните е било прекратено. Ищецът не е осъществявал допълнителни и реални разследвания по застрахователни измами извън услугата по обработка на щети. В международната практика по обработка на щети anti-fraud разследване е допълнителен тип услуга за конкретни случаи с много голям застрахователен интерес, което предполага конкретно описани в исковата молба действия. Практиката по света е резултатът от независимото разследване да се оформи в доклад, който да се изпрати на застрахователя. Такива действия ищецът не е осъществявал. Ищецът няма и такъв капацитет. Разследване не се възлага и по всяка щета - това би превърнало дейността на застрахователя в нерентабилна.  При давност от 5 години от установяване на деликвента в системата „Зелена карта“ претенциите се предявяват след години и няма обективна възможност за разследване. Поради това обработката на щети, която ищецът е осъществявал е изцяло формална дейност.    Ищецът никъде не твърди какво е спестил на застрахователя от разкритите измами. Липсва подобен отчет, което е показателно за неоснователността на претенцията. При условията на евентуалност ответникът заявява възражение за нищожност на договора поради неспазена писмена форма за действителност, уговорена между страните в чл. 5.1, т. 17 от рамковото споразумение, евентуално на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД – поради липса на съгласие, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД  - поради накърняване на добрите нрави поради прекомерно и неморално единична цена на услугата, евентуално на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД – поради невъзможен предмет, тъй като между страните няма постигнато съгласие за цената на услугата и естеството на задълженията на ищеца. Искът е паричен, но в приложената справка по чл. 366 от ГПК не се съдържа никакво изчисление на парично вземане, а единствено се посочва номера на щетите, по които вече е получено плащане за осъществена дейност по ликвидация на щети в качеството на кореспондент/представител по рамковото споразумение. В съдържащите се на електронен носител данни за щети, както и в книжата към исковата молба има единствено съставени от ищеца текстови файлове, с данни за отворено по него досие за щета на основание рамковото споразумение, без доказателства за реално осъществявана от ищеца anti-fraud услуга в полза на застрахователя.   От ищеца се твърди договор за изработка, но не се твърди ответникът да е приел работата. Приложеният доклад за искови файлове, изготвен от Константин Гаджу съдържа единствено базисни данни за обработени щети, с които ищецът разполага като агент на застрахователя по рамковото споразумение. Ответникът оспорва получаването на електронни съобщения във връзка с твърденията за възлагане на услуга или сключване на договор за изработка. Липсва и мълчаливо приемане на предложението по смисъла на чл. 292 от ТЗ. Ответникът развива съображения във връзка с представителството на страната в процесния период, при което предложението на ищеца (договор и ценова листа) не е обвързващо (не е било изпратено до двамата изпълнителни директори). Ценовата оферта, приложена към исковата молба е за услуги по управление на застрахователни рискове, към момента на сключване на договора не е била уговорена цена, което се признава от ищеца и страните не са постигнали съгласие относно цената, което изключва приложението на чл. 292 от ТЗ. Цените са ищеца са и прекомерни и противоречащи на добрите нрави (клаузата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД). Претендираната цена в много от случаите надхвърля материалния интерес по самата претенция. Сумите по офертата от 08.09.2016г. не са били одобрявани от ответника, допълнително самият ищец е предоставил редактирана оферта, с която е намалил предложените суми. Самата управителка и собственик е декларирала, че дейността по анализ на опитите за измама ще бъде извършена единствено след подписването на договор за борба с измамите, в съответствие с ценовото предложение - от 14.11.2016г. с намалени цени. И това предложение не е било приемано от ответника. Мейлът от 13.12.2016г. до г-н Бисер И., тогава главен счетоводител, е съдържал проект на договор, но той не е бил подписан и страните не са договорили цените на услугите. Такива дейности не са били и заплащани. Ответникът разяснява и обстоятелства по проведена между страните кореспонденция след 06.01.2017г., която дискредитира твърдението за мълчаливо приемане на офертата на ищеца. Затаената от ищеца кореспонденция  по безспорен начин доказва, че към 06.01.2017г. страните не са постигнали съгласие за сключване на договор и за цените. Съгласие не е било постигнато и в последствие. Ответникът сочи още на прекратяването на рамковия договор между страните и претенциите на ищеца по този договор. Претенциите са погасени по давност (чл. 111, б.“в“ от ЗЗД). Претендират  се периодични плащания на услуги за поръчка.

Изрично в отговора ответникът заявява, че оспорва всички твърдения в исковата молба и не признава никакви факти от твърденията  на ищеца за безспорни. Ищецът излага и обстоятелства, определени като предистория на отношенията между страните, провокирали предявяване на исковите претенции – свързаност на ищеца с „Б.Г.Г.“ ЕООД, срещу което ответникът е предявил искове за неотчетени застрахователни премии по т.д. № 1735/2019г. на Софийски градски съд, VІ-20 състав, както и на дружеството е бил отнет лиценза за брокерска дейност.             

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

Възраженията, оспорванията и правните доводи са поддържани и в допълнително подадения от ответника отговор.

 

По предявените искове

           

Ищецът е чуждестранно (румънско) търговско дружество с основна  дейност, съгласно данните  по регистрацията му в Службата на търговския регистър към съда в С., консултантски дейности за бизнес и управление.

Ответникът е дружество с регистрация в страната, притежаващо лиценз за извършване на застрахователна дейност, което извършва застраховане по различни видове застраховки, без животозастраховане.

На 18.11.2014г. между страните е бил сключен писмено, във варианти на английски и на български език, Договор за маркетинг, съгласно който ищецът, като изпълнител, се е задължил да извършва на територията на Централна и Източна Европа на цялостна маркетингова дейност по отношение на ответника – възложител, посредством изготвяне на маркетингови проучвания и анализи, бранд мениджмънт, външна реклама, разпространение на рекламни материали, както и провеждане на информационни и ПР кампании. Задължение на ответника е било заплащане на възнаграждение след предоставяне на подробен писмен доклад от страна на изпълнителя за извършената дейност. Не е спорно, че към споразумението е било приложимо българското право.

На 30.04.2015г. между страните, също писмено,  с текст на английски и български език, е било сключено Рамково споразумение за услуги, свързани с уреждането на претенции за Четвърта моторна директива и Зелена карта, съгласно което ответникът е възложил на ищеца, като агент, да урежда претенции „Гражданска отговорност“ в съответствие с разпоредбите на Четвърта моторна директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и Съвета и разпоредбите на Единното споразумение,  наричано „Зелена карта“. Ищецът е бил назначен  като кореспондент за Зелена карта и Четвърта моторна директива в Румъния. Съгласно уговорените такси за обработка, професионалните такси на ищеца са се изчислявали и фактурирали съответно за зелена карта, за четвърта директива, за претенции за възстановяване, казуси със съдебно производство и такси инспекции в минимум от по 200 евро. Съгласно изричната последна клауза от Рамковото споразумение, то се е уреждало от и се е тълкувало в съответствие със законите на България.

Според представените по делото уведомления от Националното бюро на румънските автомобилни застрахователи (стр. 438 и стр. 1875 от делото), ищецът е бил определен като кореспондент по Зелена карта на територията на Румъния, съгласно чл. 4 от Вътрешните правила, от името на ответника за времето от 01.07.2016г. до 07.04.2017г. (период на датите на произшествията).   Кореспонденти за времето до 01.07.2016г. са били други румънски дружества (така удостоверение на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи от 15.06.2020г. (стр. 1922 по делото) и заключението на комбинираната експертиза).

Междувременно за времето от 23.01.2015г. до 09.03.2017г. ответникът е изпращал на ищеца по електронен път файлове относно произшествия в Румъния, други държави в ЕС (Италия, България, Ирландия, Белгия, Испания, Германия, Франция, Великобритания, Швеция, Австрия, Унгария, Чехия, Словения, Гърция) и извън ЕС (Молдова, Норвегия), индивидуализирани по дата и номер на застрахователната полица на ответника, по които е имало претенции, с искане ищецът са  потвърждава  полици, да се свързва с шофьори за показания, да издирва снимки, да събира свидетелски показания, да осигурява други документи.

По делото са представени множество електронни писма на английски език (с превод по чл. 185 от ГПК), изпращани от името на ответника, съдържащи конкретни възлагания, както и в този смисъл относно възлаганията е заключението на вещите лица И.Д.Д. (юрисконсулт в Дирекция „Обработка на щети в чужбина“ при Националното бюро на българските автомобилни застрахователи) и Г.Т.М. (икономист) по допуснатата по делото комбинирана експертиза, съответно съдебна икономическа експертиза.  Съгласно заключението на компютърната техническа експертиза на вещото лице Н.Н.Х. електронните съобщения по преписките, описани в справката по чл. 366 от ГПК и приложени на електронен носител,  са изпращани от и до електронни пощи с домейни „@recrex.net“ и „@dallbogg.com“. Домейнът  „@dallbogg.com“ е на ответника. Съобщенията представляват електронна кореспонденция между пощенските сървъри на домейните. В сорс кода на изпращаните съобщения до електронни пощи с домейни  „@dallbogg.com“ не са налице съпровождащи метаданни за неуспешно получаване на електронно писмо между сървърите на домейните. Налице са отговори на изпратени съобщения, в това число прикрепени ведно с входящото – първично електронно писмо, на което се отговаря. 

Ищецът е завеждал преписките, така както те са посочени в табличен вид в справката по чл. 366 от ГПК  и е извършвал действия по възложените дейности, с връщане на данните също по електронен път (изготвял е образци, приличащи на доклад). 

 Във връзка с изпълнението, вещите лица Д. и М. са  работили въз основа на случайно избрани досиета по 309 броя щети, а по искане на ищеца – и при съобразяване конкретно 103 преписки (молба 06.11.2020г.), и са заключили, че в 33.33% от случаите е било получено сведение от виновния водач по телефона, в 12. 62% от случаите са предоставени снимки на виновното МПС, в 4.2% от случаите е предоставен превод на извадки от документи и в 1.6% от случаите е била представена декларация от водача, че не е виновен.   В останалите случаи служителите на ищеца не са успели да се свържат с водачите на МПС-та, участвали в инцидента или телефонът е бил недостъпен. Извършваният превод е бил частичен превод на полицейски протокол от румънски на английски, в рамките на две-три изречения, отнасящи се до обстоятелствата на ПТП, или декларация от виновния водач.

Извършваната от ищеца дейност е определена в експертизата на вещите лица като съдействие на база възможността да се осъществи пряк контакт с виновния участник на говоримия му език и да се получи потвърждение на събитието, при съобразяване, че ищецът е регистриран и извършва дейност в България.

От вещите лице е потвърдено, че кореспондентът, представителят или съответното бюро са извършили всички действия по обработката на щетите, включително експертна оценка на вредите, снимков материал на пострадалото МПС, изискване на допълнителни декларации или разследвания при съмнение за измама.

На 08.09.2016г., в рамките на периода  23.01.2015г. до 09.03.2017г., на електронната поща на Т.Й.В.(представляващ  ответника към този момент заедно с другия изпълнителен директор на застрахователното дружество Ж.С.Х.) от името на ищеца е бил изпратен проектодоговор за борба с измамите, приложение и ценова оферта относно консултация за борба с измамите. Постъпването на електронното съобщение е потвърдено от заключението на компютърната техническа експертиза на вещото лице Н.Н.Х..

Услугите, включени в офертата на ищеца, са били събиране и синтезиране на информация, свързана с преписките по заведените искове, технически и правен анализ на преписките по заведените искове, буферна система за искове, филтър за предотвратяване на измами, съдействие и професионална консултация от отдел „Предотвратяване на измами“, становище и консултация относно най-добрия подход по въпросите, свързани с преписките по заведените искове, правна консултация. 

Също съгласно офертата възнагражденията за обработване е трябвало да се изчисляват и фактурират с поне фиксирано възнаграждение (възнаграждение за анализ на предявения иск)  - 550 евро за Румъния, 680 евро за други държави в ЕС и 720 евро за държави извън ЕС.

Със същото писмо са били претендирани като дължими от ответника  по дотогава образуваните преписки (от 23.01.2015г. до 07.09.2016г. - 1 868, част от процесните).

Претенциите за дължимо плащане са били поддържани от ищеца многократно до образуване на настоящото дело. Конкретно с писмо от 18.01.2018г. до ответника ищецът е изложил, че е предоставял чрез своите представители консултантски услуги за предотвратяване на измами по изрично искане на ответника, довело до среден коефициент на щетимост на застрахователното дружество на най-доброто ниво на европейския пазар, резултат на получените консултантски услуги и на услугите по обработване на исковете в качеството на ищеца кореспондент по „Зелена карта“ и представител по Четвърта директива за автомобилното застраховане.

Не се установява извършвани от ищеца  конкретно услугите, посочени в документите към писмото от 08.09.2016г. (консултация за борба с измамите). Извършените от ищеца фактически действия са били в рамките на посоченото по-горе -   потвърждаване на полици, свързване с шофьори за показания, издирване на снимки, събиране на свидетелски показания,  осигуряване на други документи по конкретни изпратени от ответника преписки, с връщане на данните на ответника  по електронен път.

В този смисъл е заключението на вещите лица И.Д.Д. и Г.Т.М. по допуснатата комбинирана експертиза – щетите, по които ищецът претендира за извършено разследване на застрахователни измами са обработвани от други кореспонденти/представители; по тях няма документи за възложена такава задача на ищеца и няма фактури, издавани за тях, както и счетоводни фактури по такива протоколи.  Дейност, ако е извършвана, не представлява anti-fraud услуги, както и няма документални данни да извършено такова разследване. От практиката при обработка на международни щети    anti-fraud разследване би могло да се възложи и извърши за една малка част от случаите, за които има съмнения за измами. Също съгласно изложеното в експертизата 100%-но разследване на щети със съмнения за евентуални измами не съществува в застрахователната практика.    

Не се установява още съгласие от страна на ответника с проектодоговора, изпратен на 08.09.2016г. От ответника са били отхвърлени като недължими издадени фактури с начислени от ищеца такси по офертата (в този смисъл е електронно писмо от 05.01.2017г. и от  21.12.2017г.), а с писмо от 21.09.2016г. Тони Веков изрично е заявил, че предложените услуги да разследване на измами не са необходими, затова няма да бъдат получени следващи заявки. В този смисъл също са дадените обяснения от Бисер И., изпълнителен директор на ответното дружество, по реда на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ГПК в първото открито съдебно заседание.  

При изложеното по-горе не се установява също извършените от ищеца фактически действия във връзка с преписките да са били в изпълнение на Рамково споразумение за услуги, свързани с уреждането на претенции за Четвърта моторна директива и Зелена карта. Съгласно изслушаната по делото експертиза на вещото лице И.Д.Д. и вещото лице  и Г.Т.М. по нито един от разглежданите случаи ответникът не е заплащал на ищеца такса да обработка на щета или друг вид такса, тъй като нито една от щетите не е била обработвана от ищеца като кореспондент и/или представител на застраховател. Напротив, изготвяните от ищеца образци, приличащи на доклад, са съдържали данни на участниците, място на събитието, номер на полица и други подобни реквизити, които са били предоставени на ответника от съответния кореспондент или бюро с уведомлението за щета и са били препращани на ищеца.  В отговорите си вещото лице Д. подробно е потвърдила каква е дейността на кореспондента, съответно представителя, с приложена таблица. От кореспонденти по Зелена карта или представители по Четвърта моторна директива в съответните държави (Австрия, Великобритания, Белгия, Германия, Гърция, Испания, Италия, Молдова, Румъния, Унгария, Франция Швеция), обработвали щети в съответствие с Вътрешните правила, и или представители по Четвърта моторна директива (представители в Румъния Австрия) пред ответника са били предявявани застрахователни претенции да изплащане на обезщетения.  По пет броя щети не е имало данни кой ги е обработвал и не са били заведени като щети.

Както се посочи вещите лица са работили въз основа на случайно избрани досиета по 309 броя щети, при констатирани от тях в приложената справка по чл. 366 от ГПК  1062 броя щети от Румъния, 900 броя щети от други държави в ЕС и 21 броя щети от държави извън ЕС. При огромния брой преписки по делото по същество никоя от страните не е възразила по приложения от вещите лица подход в работата им по делото. 

Съгласно заключението на вещото лице О.Р.П. по изслушаната първоначална оценителна експертиза (допълнителна съдебна експертиза), стойността на услугите, предмет на делото, по средни пазарни цени по метода на пазарните аналози, настъпили извън територията на България, са от порядъка на 330-350 евро за Румъния и 380-425 евро за други държавни, а за настолно разследване – 55 евро (работи се в офис без да се излиза на терен). Съгласно уточненията на вещото лице в открито съдебно заседание от 27.05.2021г., при последния случай на настолно разследване цените са винаги еднакви, независимо дали се касае за държава в ЕС или извън ЕС. В другия случай, ако става въпрос за едно действие, би било в най-ниския ценови диапазона – 300 евро.        

В тройната експертиза по чл. 200, ал. 3 от ГПК вещите лица А.Д.Ф., В.Г.П. и А.Т.Б.  са определили ценови диапазон на услугите от 220 евро нагоре – средни пазарни цени по метода на пазарните аналози. 

   Вещите лица по основната и тройната експертиза са работили въз основа на множество представени по делото оферти и договори, като тези от тройната експертиза – и въз основа на заключението на комбинираната експертиза. 

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

 

Твърдението на ищеца по делото за обвързващ страните  договор за услуги, към който е приложимо българското право – основно разпоредбите на ЗЗД и ТЗ, доколкото  се касае за търговска сделка съгласно чл. 286 от ТЗ, следва да се приеме основателно.

Между страните са възникнали облигационни отношения въз основа на  уговорки за извършване на услуги (конкретни фактически действия) във връзка с образувани при ответника, българско застрахователно дружество, преписки по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съгласието за  извършването на услугите е било постигнато с конклудентни действия – за времето от 23.01.2015г. до 09.03.2017г. от името на ответника по електронен път са били изпращани документи по преписки по настъпили пътно-транспортни произшествия в чужбина (Румъния, други държави от ЕС и извън ЕС) с възлагане на ищеца, румънско дружество с предмет на дейност консултантски услуги, да бъдат извършени конкретни фактически действия – потвърждаване на  полици, свързване с шофьори за показания, издирване на снимки, събиране на свидетелски показания,  осигуряване на други документи, които действия ищецът се е съгласил да извърши, приемайки преписките и  извършвайки действията, за които е изготвил  образци (доклади), връщани на ответника също по електронен път. Преписките са били предварително  обработени от кореспонденти на ответника по системата „Зелена карта“, национални бюра или представители по Четвърта моторна директива, и действията на ищеца са били съдействие с оглед възможност да се осъществи пряк контакт с виновния участник на говоримия му език и да се получи потвърждение на застрахователното събитие.  Поради качеството на страните търговци, осъществяването на действията в рамките на търговската им дейност и липсата на изрично предвиждане, че фактическите действия ще бъдат осъществявани от ищеца безвъзмезно, следва да се приеме  конклудентно изразена воля на страните за възмездност на отношенията, т.е., че за извършените от ищеца действия е дължимо възнаграждение. При характера на престациите по постигнатите между страните  договорености се е касаело за множество уговорки (договори) за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД.

Уговорките между страните не са включвали конкретно възнаграждение за възложените действия, нито как да бъде определено, но това не прави уговорките нищожни по чл. 26 от ЗЗД при липса на съгласие или невъзможен предмет, както възразява ответникът.

В трайно установената съдебна практика  се възприема, че по аналогия на закона разпоредбата на чл. 326, ал. 2 от ТЗ следва да намери приложение и при договора за изработка, когато е сключен по режима на търговския закон. В този смисъл са Решение № 59 от 10.09.2010г. по т.д. № 511/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 36 от 30.03.2011г. по гр.д. № 384/2009г., Определение от 26.06.2017г. по т.д. № 302/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., посочени от ищеца, както и  допълнително  Решение № 94 от 09.07.2015г. по т.д. № 2094/2014г. ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 156 от 24.03.2016г. по т.д. № 3469/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 92 от 26.03.2021г. по т.д. № 231/2019г. на ВКС, ТК, І т.о.,  Определение № 328 от 22.06.2018г. по т.д. № 645/2018г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. Съгласно чл. 326, ал. 1 от ТЗ, цената при договора за търговска продажба се определя от страните при сключване на договора, а съгласно чл. 326, ал. 2 от ТЗ – ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства.

В случая размер на възнаграждението по възложените от ответника и приети за изпълнение от ищеца действия не е било определено и не е било уговорено как ще бъде определено, при което с оглед презумпцията по чл. 326, ал. 2 от ТЗ следва да се приеме, че съгласието е  относно възнаграждение, което обикновено е било платимо в периода на възлаганията на услугите при подобни обстоятелства.

Като се съобразят изслушаните основно заключение на оценителната експертиза по делото и  това по чл. 200, ал. 3 от ГПК относно пазарните цени на възнагражденията, следва да се приеме възнаграждение от поне 55 евро за преписка,  което е еднаква цена, независимо дали се касае за държава в ЕС или извън ЕС, така както е посочено в основното заключение във връзка със средната пазарна цена на извършените от ищеца действия. 

Съображенията на съда за приемане на пазарен аналог с цена от 55 евро са, че установените по делото услуги (съдържащите ги фактически действия) се идентифицират най-много с такива действия – отделни потвърждавания на  полици,  свързване с шофьори за показания, издирване на снимки, събиране свидетелски показания,  осигуряване на други документи. При оценяването се съобразява  и  характерът на възложените действия - съдействие на база възможността да се осъществи пряк контакт с виновния участник на говоримия му език и да се получи потвърждение на събитието, след като кореспонденти на ответника по системата „Зелена карта“ (както и национални бюра) или представители по Четвърта моторна директива вече са обработили щетите. За последните действия самият ищец по договора с ответника от 30.04.2015г. се е съгласил на минимално възнаграждение от 200 евро, т.е. възнаграждение за съществено по-значителни по вид, обем и значение правни и фактически действия.   

Неоснователно е искането на ищеца за приемане като приложими в отношенията между страните таксите по проектодоговора за борба с измамите с приложената към него ценова оферта относно консултация за борба с измамите - 550 евро за Румъния, 680 евро за други държави в ЕС и 720 евро за държави извън ЕС.

Ответникът не е изразявал конкретно и изрично съгласие с такъв договор (съгласие за заплащане на такива такси не е било постигано изрично), нито такова съгласие може да се приеме доказано като постигнато с конклудентни действия - не  са били възлагани от ответника  и изпълнявани от ищеца действията, посочени в проектодоговора (събиране и синтезиране на информация, свързана с преписките по заведените искове, технически и правен анализ на преписките по заведените искове, буферна система за искове, филтър за предотвратяване на измами, съдействие и професионална консултация от отдел „Предотвратяване на измами“, становище и консултация относно най-добрия подход по въпросите, свързани с преписките по заведените искове, правна консултация), изрично установено от комплексната експертиза, чието заключение съдът приема.

В този смисъл е основателно възражението на ответника, че ищецът никога не е осъществявал anti-fraud услуга по процесните 1983 броя щети и между страните не е бил сключван договор с такъв предмет  и цени за услугата, нито е приемано мълчаливо такова предложение.

Или за всяка от  преписките по приложената справка по чл. 366 от ГПК -  1062 броя щети от Румъния, 900 броя щети от други държави в ЕС и 21 броя щети от държави извън ЕС, следва да се приеме уговорено като дължимо от ответника възнаграждение от по 55 евро, или общо 109 065 евро.

Дали  сума от по 55 евро по преписките е била рентабилна за ответника не е обстоятелство, относимо към неговото плащане, щом самият той е  възложил извършването на конкретните фактически действия на ищеца.   

От сумата на приетото като уговорено възнаграждение в общ размер от 109 065 евро на ищеца могат да бъдат присъдени 56 441. 14 евро съответно на доказаното от него изпълнение на възложените работи, така както е възприето от фактическа страна, на основание заключението на комбинираната експертиза – че в 33.33% от случаите е било получено сведение от виновния водач по телефона, в 12. 62% от случаите са предоставени снимки на виновното МПС, в 4.2% от случаите е предоставен превод на извадки от документи и в 1.6% от случаите е била представена декларация, т.е. 51.75 % изпълнение.  На ищеца са били възлагани конкретни фактически действия, при което само резултатното им изпълнение е съставлявало изпълнение на договора. Докладите с тези действия са били получени от ответника, за което той не е възразил (както не е възразил и по писмата на ищеца до него, че е съдействано за по-ниския коефициент на щетимост на дружеството), при което такава работа на ищеца следва да се приеме и приета.  Съгласно чл. 266, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД поръчващият трябва да плати възнаграждението за приетата работа, което в случая се установява на 56 441. 14 евро по процесните преписки.

В посочения размер (56 441. 14 евро) искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде уважен, а в останалата част до предявения частичен размер относно главниците (783 955 евро) – отхвърлен като недоказан поради недоказаност на конкретния размер на уговореното възнаграждение и изпълнението на възложените работи.

Не се установява нищожност на договорите поради неспазена писмена форма за действителност. Няма нормативно основание на такава форма за действителност, нито уговорка между страните такава форма да бъде спазена. Не се установява и нищожност на  основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД  - поради накърняване на добрите нрави поради прекомерно и неморално единична цена на услугата. Възраженията на ответника в този смисъл са неоснователни.

 Не се установява фактическите действия на ищеца по процесните преписки да са били в рамките на Рамково споразумение за услуги, свързани с уреждането на претенции за Четвърта моторна директива и Зелена карта от 30.04.2015г. Действията не са били такива,  осъществявани от кореспондент по европейската система „Зелена карта“ (пострадали лица да бъдат обезщетени за причинените вреди от МПС с чужда регистрация), като ищецът е бил кореспондент за Румъния  и само за част от процесния период, нито осъществявани от представител по Четвърта директива (когато пострадалите предявяват претенции в държавата по местоживеене след завръщане чрез представителите за уреждането на щети на чужди застрахователни компании). Вещите лица по комбинираната експертиза в заключението си са отрекли такива обстоятелства, потвърждавайки обработването и уреждането на щетите от други кореспонденти/представители. Възраженията на ответника, че извършените от ищеца действия са били в изпълнение на договора от 30.04.2015г. са неоснователни.  

Същевременно отношенията на дружествата, страни по делото, с „Б.Г.Г.“ ЕООД са без значение.

Ответникът е възразил още за изтекла кратката погасителна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, съгласно който с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, лихви и други периодични плащания, при позоваване на понятието „периодични плащания“, разяснено в ТР № 3/2011 от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, при съобразяване на процесния период на услугите (23.0.1.2015г. – 09.03.2017г.) и датата на исковата молба (24.09.2019г.). 

Възражението за приложимост на тази кратка давност е неоснователно, тъй като договорите между страните се установяват като такива с еднократно действие, а не с периодично.

Съгласно съдебната практика (Решение № 93 от 24.06.2015г. по т.д. № 65 от 2014г. на ВКС, ТК,  I т.о.),  вземането за възнаграждение по договор за предоставяне на услуги, за които се прилагат правилата за изработката, се погасява с изтичането на тригодишна давност по чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, когато има за предмет трайно предоставяне на услугите в течение на срока на  действието му и възнаграждението е дължимо на определени или определяеми в договора периоди. В случаите не се установява уговорка между страните за трайно предоставяне на услуги и уговорено платимо възнаграждение на определени и определяеми периоди, а отделни уговорки по конкретни застрахователни преписки, съгласието по които е било постигнато с конклудентни действия – възлагане извършването на конкретни фактически действия и приемане извършването им.    

Като акцесорна, основателна е претенцията за заплащане на лихва за забава по чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 от ЗЗД, вр. Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения върху сумата от 56 441. 14 евро, приета като дължима от ответника, за времето от  датата на исковата молба (24.09.2019г.) до окончателното плащане.

До размер от 189. 43 евро следва да бъде уважен и искът за изтекла лихва за времето от 23.09.2016г. до датата на исковата молба (24.02.2019г.)      върху сумите по редове от 1 до 22 от справката по чл. 366 от ГПК  (при 626. 18 приета като дължима главница по тези преписки).

В останалата част до пълния предявен размер от 3 896. 50 евро претенцията за изтекла лихва следва да бъде отхвърлена.

Забавата на ответника се приема с оглед разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, във връзка с Директива 2000/35/ЕО относно борбата със забавяне на плащанията по търговските сделки – ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или на друга покана за плащане; когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато не са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.

С оглед съдържанието на разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ е без значение, че поканата за плащане от 08.09.2016г. е била изпратена и получена от един от изпълнителните директори на ответното дружество, щом се установява получаване на предоставените услуги. 

Приложимостта на българското право в отношенията между страните по договорите следва от обстоятелствата, при които са се развивали договорните отношения (чл. 93, ал. 1 от КМЧП и чл. 3, § 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на съвета от 17.06.2008г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим І)). В периода  от 23.01.2015г. до 09.03.2017г. между страните по делото са били сключени  изрично и писмено и са действали и други договори (Договор за маркетинг от 18.11.2014г. и Рамково споразумение за услуги, свързани с уреждането на претенции за Четвърта моторна директива и зелена карта от 30.04.2015г.), в които е било приложимо българското право, като право на държавата където е регистриран и осъществява дейността си застрахователят. По същество това приложимо право не е било оспорено от ответника в отговора и допълнителния му отговор по делото. Напротив, оспорванията, възраженията и правните му доводи са основани изцяло на българското право.

 

По разноските

 

Ищецът е поискал присъждане на направените в исковото производство разноски – 61 331. 30 лева държавна такса по исковата молба, 4 495 лева разноски за преводи, 11 730 лева разноски за експертизи и 26 865 лева разноски за адвокатско възнаграждение, общо 104 421. 30 лева. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, са дължими разноски от 7 505. 78 лева.

  От ответника е възразено, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение  е прекомерно по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

            Възражението е неоснователно.

Минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения с оглед материалния интерес в исковото  производство е 26 939. 04 лева, при което разноските на ищеца за адвокат са под минималните.

 

Ответникът също е поискал присъждане на направените разноски – 8 729. 95 лева за експертизи и 9 500 лева разноски за адвокат, общо 18 229. 95 лева. С оглед изхода на делото са му дължими разноски от 16 919. 59 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).   

 

           

Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „Р.“ ООД, дружество учредено и съществуващо според законодателството на Република Румъния, вписано в търговския регистър на съда в С. под номер J33/100/2010, единен регистрационен код 26506746, със седалище и адрес на управление ***6, партер, ПК 720184, и със съдебен адресат адв. Д.М.С.,***, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДД, сумата от 56 441. 14 евро (петдесет и шест хиляди четиристотин четиридесет и едно евро и четиринадесет евроцента) незаплатени възнаграждения за предоставени услуги във връзка със застрахователни претенции за обезщетения по застрахователни събития, настъпили извън територията на България по 1983 броя поръчки, описани в справката по чл. 366 от ГПК, със законната лихва за забава от 24.02.2019г. до окончателното плащане на сумата, както и 189. 43 евро (сто осемдесет и девет евро и четиридесет и три евроцента)   изтекла лихва за забава  от 23.09.2016г. до 24.02.2019г. върху приетите като дължими суми по преписките по редове от 1 до 22 от справката по чл. 366 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в останалата част до пълния предявен размер от 783 955 евро, частично 1 209 350 евро, от които 202 820 евро изцяло за предоставените услуги по преписки от № RCX-30-15-080001  до № RCX -30-15-090083 (редове от 1 до 344 включително) по приложената справка по чл. 366 от ГПК, а за останалите преписки   (ред от 345 до 1983 включително ) - като частичен иск сумата от 581 135 евро (по 355 евро на преписка), частично от пълния размер на таксата по справката по чл. 366 от ГПК, както ОТХВЪРЛЯ и иска за изтекла лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД  в пълния предявен размер от 3 896. 50 евро.

 

ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на   „Р.“ ООД, дружество учредено и съществуващо според законодателството на Република Румъния, вписано в търговския регистър на съда в С. под номер J33/100/2010, единен регистрационен код 26506746, със седалище и адрес на управление ***6, партер, ПК 720184, и със съдебен адресат адв. Д.М.С.,***,   сумата от 7 505. 78 лева (седем хиляди петстотин и пет лева и седемдесет и осем стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а „Р.“ ООД да заплати на “Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД сумата от 16 919. 59 лева (шестнадесет хиляди деветстотин и деветнадесет лева и петдесет и девет стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.  

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                               

 

 

 

                                                                  Съдия: