МОТИВИ по НОХД № 13 / 2018 год. по описа на  С.  О.Н  СЪД

 

 

 

            С.о.п. е внесла обвинителен акт в  С.  О.  СЪД  за  разглеждане  срещу

 

 

- подс. Н.Е.М. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, не женен, неосъждан, жител ***, с ЕГН********** с обвинение за това, че на 06. 02. 2016 год., около 15. 15 часа в с. С., общ. Г., обл. С. на път SFO l122, 8+920км., при управление на МПС- лек автомобил марка „Н.н”, модел „П.р" с ДК№ ** **** **, собственост на Е. В., в посока на движение от село Г. към мина С., е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП:

- чл.5, ал. 1 Всеки участник в движението по пътищата           /З/На водача на

пътно превозно средство е забранено :1.да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

- чл 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено: Когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване и заобикаляне"

- чл.20, ал.2 от ЗДвП - Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по непредпазливост е причинил смъртта на Добрин Р.Д., ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0.6%° на хиляда, установено по надлежен ред с протокол за химическа експертиза № 117/08.02.2016г. на УМБАЛ"Св. А." С. АД - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "Б", вр. чл. 343, ал. 1, б. „В" вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.

 С присъда № 6 от 15. 02. 2017 год., постановена по НОХД № 678 / 2016 год. по описа на С. о. съд, подс. М. бил признат за виновен в извършване на престъплението за което му е било повдигнато обвинение и осъден на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. "Б", вр. чл. 343, ал. 1, б. „В" вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК и при условията на чл. 54 от НК, на наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което било отложено съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от пет години. С присъдата, подс. М. бил признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение да е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 343г  и чл. 37, ал. 1 ,т . 7 от НК бил лишен от право да управлява МПС за срок от  пет години. Състава на Софийски окръжен съд се произнесъл относно вещественото доказателство по делото и възложил в тежест на подсъдимия, сторените разноски.

     Посочената присъда била обжалвана от адв. Р. К. от САК -повереник на частните обвинители конституирани в производството, с искане за увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание и отмяна на оправдателната й част. С решение № 285 от 19. 06. 2017 год., постановено по ВНОХД № 356 / 2017 год. по описа на А. съд – С., горепосочената присъда била изменена, като размера на наложеното на подс. М. наказание „лишаване от свобода” бил увеличен от три години, на три години и три месеца, а приложението на чл. 66, ал. 1 от НК било отменено и постановено, наказанието да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален общ режим. В останалата си част, присъдата на СОС била потвърдена.

     Решението на състава на САС било атакувано от подсъдимия, чрез неговия служебен защитник - адв. Л.Д.-М. с искане определеното с въззивното решение наказание да бъде намалено по размер и приложен института на условното осъждане. С решение № 213 от 10. 01. 2018 год. постановено по н.д. № 1041 / 2017 год. по описа на ВКС на РБ, трето н.о., горепосочените решение на състав на САС и присъда на състав на СОС били отменени, а делото върнато за ново разглеждане на Софийски окръжен съд от друг съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, като счита, че същото се доказва по несъмнен и категоричен начин. Предлага, подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на твърдяното престъпление, като пледира съдът да наложи на  М. наказание при условията на чл. 58, ал.1 от НК. Счита, че целите по чл. 36 от НК биха били достигнати ако на подсъдимия бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години /след редукцията/, изпълнението на което,  бъде отложено при условията на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години, а срока на кумулативното наказание по чл. 343г от НК - „лишаване от право да управлява МПС”,  също да бъде в размер на пет години.

Повереникът на гражданският ищец Р.Р.Д. - адв. Р. К. от САК се присъединява към изложеното от представителя на СОП, като моли, на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на три години и приложен института на условното осъждане, а размера на кумулативното наказание по чл. 343г от НК - „лишаване от право да управлява МПС”, да бъде  пет години.

Повереникът на гражданският ищец Ц.Р.Д. - адв. Е. А. от САК също се присъединява към изложеното от представителя на СОП и повереника на гражданския ищец Д..

 Защитата на подс. М. не оспорва фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, като подсъдимия се възползува от правото си на провеждане на съкратено съдебно следствие, признавайки изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът  счита, че подсъдимия предявените против подсъдимите граждански искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и моли състава на съда да съобрази факта, че конституираните по делото граждански ищци не са еднокръвни брат и сестра на пострадалия. Моли, кумулативното наказание по чл. 343г от НК да бъде в размер на три години.

 

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и ги прецени във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :        

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА - съдът възприема фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, която макар и неоспорена от защитата на подсъдимия, се подкрепя от доказателствения материал, събран по делото.

           

    

           На датата 06. 02. 2016 год., около 12. 30 часа, подс. Н.М.,  притежаващ свидетелство за правоуправление на МПС № ********* от 24. 02. 2015 год., валидно до 24. 02. 2025 год. за категории „В" и „М”, пътувал с лек автомобил, собственост на Е. В., марка „Н. П." с ДК. до с. Г. където имал лична работа. Пристигайки в населеното място видял, че в магазина в селото, който работел и като питейно заведение, се намират свидетелите Й. М.в, Е. Г., Ц. Т., Й. Йорданов, собственика на магазина В. И. и пострадалия Д. Д., които консумирали алкохол /ракия или бира/. Подсъдимият познавал всички тях, тъй като същите му били приятели. Разговаряли, когато пострадалият Д. Д. споделил, че предходния ден е имал имен ден и затова искал да почерпи всички присъстващи .По този повод, свидетелите и подс. М. изпили по три бири, КЕН - „П." по половин литър. Подсъдимият и останалите свидетели, престояли в заведението до около 14. 30 - 15. 00 часа, когато собственика затворил, а пострадалия Д. Д. казал, че няма цигари, като помолил подс. М. да го закара до магазина на мина С., за да си купи. Подс. М. се съгласил и заедно с пострадалия  Д. и свид. Й. М. отпътували от с. Г. в посока мина С..

Лекият автомобил управлявал подс. М., до него на предна дясна седалка пътувал свид. М., а на задната седалка, в средата, седнал пострадалия Д. Д.. Времето било слънчево, без снежна покривка. Пътят бил с двупосочно движение, с асфалтово покритие, но стар. От двете страни на пътя имало банкет и канавка.

В посока след гарата на мина С., пътят бил с лек ляв завой, непосредствено след това следвал прав участък и начало на мост, а след него следвал прав участък. По време на движението на управлявания от подс.М. лек автомобил, преминавайки по моста, върху настилката на който, имало вода и кал, подсъдимия усетил че губи управлението върху автомобила - усетил, че се „завъртат”, почувствал удар в задната част на автомобила, след което същия се наклонил и паднал в крайпътната канавка, преустановявайки движението си, като торпедото му било насочено в посока с. Г..

Подс. Н. М. погледнал към седящият от дясната му страна пътник - свид. М.в и го попитал дали е пострадал, на което последният отговорил, че се чувства добре. Непосредствено след това, подсъдимия погледнал към задната седалка на автомобила, където седял пострадалия и забелязал, че задната врата е отворена, а пострадалият Д. Д. не е в автомобила. Видял, че пострадалия лежи в канавката до задната лява броня на автомобила. Отивайки при него подсъдимия забелязал, че пострадалият Д. Д. лежи по гръб, а автомобила го бил притиснал в областта на левия хълбок. Д. не отговарял на повикване и не реагирал на допир. подсъдимият и свид. М. направили опит да преместят автомобила сами, за да не притиска пострадалия Д., но не могли да се справят.

По същото време, свид. Б. С., който бил в близост до местопроизшествието, чул силен удар и излязъл да види какво се е случило. Преминал по моста и забелязал лек автомобил, червен на цвят, за който знаел че се управлява от подс. М.. Забелязал, че подсъдимия бил извън автомобила и повтарял: "леле, леле утепах човек". Спътникът му, който познавал само по физиономия изглеждал уплашен, С помощта на свид. С.

в, успели да преместят автомобила, за да окажат помощ на пострадалия Д..

На място, пристигнал полицейски автопатрул, екип на Ф. и ДОГ от РУ- П. – Г., която извършила оглед на местопроизшествието.

Видно от заключението по назначената на досъдебното производство съдебномедицинската експертиза на труп /л. 77-81, том 1 от дос. пр.-во/, причината за смъртта на Д. Р.Д. се дължи на механична асфиксия, настъпила по механизма на притискане на снагата - гръден кош и корем-имобилизационна асфификция. Според експертът, в генезиса на смъртта е взела участие и тежката съчетана травма. Травмите са причинени приживе, което личи от добре изразените кръвонасядания в зоните на уврежданията. Констатираните травматични увреждания са причинени в резултат от удари, съчетани с притискане с и между твърди тъпи предмети, с голяма енергия на въздействието. В кръвта на пострадалия Добрин Д. било доказано наличие на етилов алкохол в количество 2.15 промила.

Според заключението по назначената на досъдебното производство   авто-техническата експертиза /л. 98-100, том 1 от дос. пр.-во/,  лекият автомобил марка „Н.", модел „П." с ДК№ ** **** ** е в състояние след ПТП, със следи от удар и деформации по предна габаритна страна и задна габаритна страна - 5та врата, отговарящи да са настъпили след напускане на платното за движение, навлизане на предно дясно колело в крайпътна канавка, ротаця по посока на часовниковата стрелка с последващ удар върху бетонов стълб от крайпътната ел мрежа. Вещото лице сочи, че скоростта на движение на л.а, управляван от подсъдимия в района на произшествието преди началото на спирачните следи е била около 86км/ч, а към момента на напускане на пътното платно и удара върху бетоновия стълб от крайпътната ел. мрежа - около50 км/ч..Според експертът, непосредствена причина за настъпване на    произшествието    е движение със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и неправилните действия на водача с органите за управление - кормилна система и несвоевременна употреба на спирачния привод. В конкретния случай, се касае до напускате на пътното платно на автомобила в дясно за посоката му на движение, при условията на преминаване през мокър участък на пътя и аварийно сработване на спирачната система, довели до загуба на управляемост - надлъжна и напречна устойчивост, навлизане на колелата от предния мост в кръйпътна канавка, ротация по посока на часовниковата стрелка и удар с мигновенно установяване върху бетоновия стълб от крайпътната ел. мрежа . Ударното натоварване е обусловило импулс на удара и значителна инерционна сила в резултат на което тялото на пострадалия Д. Д. е изхвърлено извън конструкцията на автомобила до мястото на окончателното си установяване, така както е фиксирано в огледния протокол. От техническа гледна точка   за водача на лек автомобил марка „Н.", модел „П." с ДК№ ** **** **, произшествието е било предотвратимо при условията на движение със скорост съобразена с конкретната пътна обстановка и правилни действия с органите за управление на автомобила - кормилна и спрачна система.

Видно от протокола за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта /л. 93 , том 1 от дос. пр.-во/,  в кръвната проба на подс. М. е констатирано наличието на алкохол 0.6 промила.

 

 

         Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на следните, преценени и обсъдени, доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие, а именно: направеното от подсъдимия самопризнание дадено в съдебно заседание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, гласни доказателства, установени чрез показанията на разпитаните по делото свидетели дадени от тях на досъдебното производство и които освен непротиворечиви си и кореспондират, заключенията на прочетените по делото и приети експертизи, протоколите за извършени следствени действия и другите документи, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, писмените доказателства, всички, прочетени съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, приложеното по делото веществено доказателство.

 

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

 

           

      ОТ  П Р А В Н А  С Т Р А Н А - при горепосочената фактическа обстановка, приета за установена по делото и която се подкрепя от целия доказателствен материал, съдът счита, че подсъдимият М. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК .

            Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта, като предмет на престъплението е конкретния  пострадал  - в настоящия случай  лицето Д. Р.Д..

Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия М. чрез действия, изразени в нарушение на конкретни разпоредби и забрани, визирани в ЗДП.

Нарушаването на правните норми от цитираните нормативни актове се изразява в  допуснати нарушения на разпоредбите  на  - чл. 5, ал. 1 от ЗДвП : Всеки участник в движението по пътищата…/З/На водача на пътно превозно средство е забранено : 1. да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества и - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, вследствие на което, по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Р.Д., ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0.6 %° на хиляда, установено по надлежен ред с протокол за химическа експертиза № 117/08.02.2016 год. на УМБАЛ"Св. А." София АД.

         Съдът  приема  за  безспорен  факта,  че  към  момента  на  осъществяване  на ПТП,  подсъдимия  М. е допуснал горепосочените нарушения на норми на ЗДвП. Такъв извод се установява  по  безспорен  начин от  събраните  по  делото  доказателства и най - вече, от показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и заключенията по автотехническата и съдебномедицинската  експертизи, които съдът възприема изцяло, като обосновани и компетентно дадени. По делото безспорно се установява, че непосредствена причина за настъпване на    произшествието    е избраното от подсъдимото лице

движение със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и неправилните му действия с органите за управление - кормилна система и несвоевременна употреба на спирачния привод. Отново трябва да се посочи, че в конкретния случай се касае до напускате на пътното платно на автомобила в дясно за посоката му на движение, при условията на преминаване през мокър участък на пътя и аварийно сработване на спирачната система, довели до загуба на управляемост - надлъжна и напречна устойчивост, навлизане на колелата от предния мост в кръйпътна канавка, ротация по посока на часовниковата стрелка и удар с мигновенно установяване върху бетоновия стълб от крайпътната ел. Мрежа, като ударното натоварване е обусловило импулс на удара и значителна инерционна сила в резултат на което тялото на пострадалия Д. Д. е изхвърлено извън конструкцията на автомобила до мястото на окончателното си установяване, така както е фиксирано в огледния протокол.

Подсъдимият М. извън съмнение е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 1 от ЗДвП : Всеки участник в движението по пътищата…/З/На водача на пътно превозно средство е забранено : 1. да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества и - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението,, , като именно в следствие на посочените нарушения той сам се е поставил в невъзможност да предотврати ПТП.

Така от обективна страна подсъдимият М. на датата  06. 02. 2016 год., около 15. 15 часа в с.С., общ. Г., обл. С. на път SFO l122, 8+920км., при управление на МПС- лек автомобил марка „Н.”, модел „П." с ДК№ ** **** **, собственост на Е. В., в посока на движение от село Г. към мина С.,е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП:

- чл. 5, ал. 1 от ЗДвП : Всеки участник в движението по пътищата…/З/На водача на пътно превозно средство е забранено : 1. да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества и

- чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Р.Д., ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0.6 %° на хиляда, установено по надлежен ред с протокол за химическа експертиза № 117/08.02.2016г. на УМБАЛ"Св. А." С. АД, като от субективна страна деянието е  извършено при форма на вината непредпазливост - небрежност по  смисъла на чл.11, ал. 3, пр. 1 от НК - подсъдимият М. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и на вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици /отрицателен и положителен момент/.  Задължението се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове или прилагани добри практики, като в рамките на очакваното, конкретният деец в конкретната обстановка е необходимо да е бил в такова психическо състояние, при което за него да е било възможно чрез правилно насочване на своето внимание и на психическите процеси, да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици.

На основание чл. 304 от НПК подс. М. бе признат за невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за за допуснато нарушение на правилата за движение визирани в разпоредбата на чл.16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

      До този извод състава на съда стигна след като взе предвид, че в конкретния случай, съставомерни се явяват допуснатите от страна на подсъдимото лице нарушения на правилата за движение визирани в разпоредбите на - чл. 5, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП . Именно тези допуснати от него, нарушения на правилата за движение, се намира в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – смъртта на пострадалия Д. Р.Д..

 

           

 

ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО

 

     Санкцията определена от законодателя за деяние по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е наказание - лишаване от свобода от три до петнадесет години.

 

      При индивидуализация на наказателната отговорност, настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства изразеното от подсъдимия искрено съжаление, чистото му съдебно минало и сравнително младата възраст към момента на извършване на деянието.

     Като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде възприето наличието на извършени от страна на подс. Н.М. нарушения на правилата за движение по пътищата, за което същия е бил санкциониран /в.ж. т. 2, л. 9-11 от дос. пр.-во/. Следва да се посочи обаче, че констатираните смекчаващи обстоятелства, релевантни за наказателната отговорност на дееца, не са от такова естество, а и не обусловят, наличие на хипотезата на чл. 55 от НК по настоящето дело.

Решаващият превес на установените смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, мотивира настоящия съдебен състав да определи на подс. Н.М. наказание над възможния законов минимум предвиден в разпоредбата на чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, а именно -  „лишаване от свобода” в размер на четири години и шест месеца.

Ръководейки се от императивната разпоредба на  чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът намали така определеното наказание „лишаване от свобода” в размер на четири години и шест месеца с една трета, като наложи на подс. Н.М.  наказание „лишаване от свобода” в размер на три години.

Като счете, че целите на специалната и генералната превенции визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК биха били достигнати по - реално и пълно и без да се налага подс. Н.М. ефективно да изтърпява наложеното му наказание, съдът приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на същото,  с изпитателен срок от пет години.

     На основание чл. 343г от НК, на подсъдимия Н.М. се определи  кумулативно и предвиденото в закона наказание - лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години, считано от  влизане на присъдата в сила.

     

     Според състава на съда, така наложените наказания, като вид и размер, ще въздействат на подсъдимия предупредително, ще го възпират от извършване на други престъпления по транспорта и ще въздействат възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.

 

 

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ

 

Съдът е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от страна на наследниците на загиналия Д. Р.Д. - неговата сестра Р.Р.Д. и неговия брат Ц.Р.Д., конституирани в качеството на граждански ищци в производството по делото.

За да възникне предявеното притезателно право за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на извъндоговорно /деликтно/ основание, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки /юридически факти/: деяние /волеви акт на ответника, извършен чрез действие или бездействие/, противоправност /несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца/, причиняване на неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като това противонормено поведение да е виновно /в гражданското право вината като субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД/. Всички тези предпоставки, за възникване на притезателното право на ищеца, с изключение на вината, следва да бъдат доказани от него при условията на пълно и главно доказване.

При преценка на осъщественото засягане на личните нематериални блага на пострадалите вследствие на деянието извършено от подс. М. граждански ищци, съдът съобрази, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, а предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия, предписан в чл. 52 от ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценка на редица конкретни и обективносъществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

В настоящият случай, състава на съда счита, че предявените граждански искове от страна на наследниците на загиналия Д. Р.Д. - неговата сестра Р.Р.Д. и неговия брат Ц.Р.Д., конституирани в качеството на граждански ищци в производството по делото, се явяват основателни по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като по делото безспорно се установи, че е налице осъществен фактическия състав, на тази законова разпоредба.

Не може да има спор, че вина за настъпилия вредоносен резултат – смъртта на загиналия Д. Р.Д., има подсъдимия М., като е налице пряка причинна връзка между неговото виновно поведение и настъпилите вредоносни последици.

По отношение на размера на предявените граждански искове, състава на съдът счете, че за репариране на  претърпените от всеки един от гражданските ищци Р.Р.Д. и Ц.Р.Д., които като сестра и брат на пострадалия Д. Р.Д. безспорно тежко изживяват неговата загуба, е  необходимо и  достатъчно  обезщетение в размер на по 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, за всеки един от тях.

Поради гореизложеното, подс. М. бе осъден да заплати на гражданските ищци посочените по - горе суми, чийто размер е съобразен изцяло както с принципа за  справедливост  визиран  в  разпоредбата  на  чл. 52  от  ЗЗД, така и със социално-икономическото състояние на подс. М.. За разликата над  уважения  до  пълните  предявени  размери  от  по 150 000 лв., гражданските  искове бяха отхвърлени като неоснователни и  недоказани.

При причиняване на вреди от непозволено увреждане /каквото се явява и престъпното деяние, извършено от подсъдимия М./ делинквентът изпада в забава от момента на извършване на деликта - арг. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, поради което, подсъдимия бе осъден да заплати на гражданските ищци законната мораторна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от момента на извършване на деянието, до окончателно му заплащане.

 

Съдебният състав постанови, веществените доказателства по делото както следва: лек автомобил марка „Н.”, модел „П." с ДК№ ** **** **, да се върне на неговия собственик – Е. В. В. от гр. Б..

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдебният състав осъди подсъдимият Н.Е.М. с установена по делото самоличност да заплати в полза на РУ МВР-Годеч, направените по делото на досъдебното производство деловодни разноски, в размер на 888, 43 лв. и в полза на ВСС по сметка на С. о. съд сумата от 3280 /три хиляди двеста и осемдесет/ лева.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдебният състав осъди подсъдимият Н.Е.М. с установена по делото самоличност да заплати в полза на С.. О. СЪД, сумата от 5600 /пет хиляди и шестстотин/ лева, представляваща държавна такса в размер на 4 % върху уважената част на  предявените граждански искове.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдебният състав осъди подсъдимият Н.Е.М. с установена по делото самоличност да заплати в полза на гражданският ищец Ц.Р.Д. направените  деловодни разноски в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдебният състав осъди подсъдимият Н.Е.М. с установена по делото самоличност да заплати в полза на гражданският ищец Р.Р.Д. направените  деловодни разноски в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

            Воден от горното съдът  постанови присъдата си.

 

 

 

                                                           Председател: