Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №     383

 

гр.Сливен,   09 май   2013 год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     Сливенският районен съд,    гражданско отделение - ІІІ – ти граждански състав,     в публично съдебно заседание на  петнадесети  април  две хиляди и  тринадесета   година  в   състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 6041/2012  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

    Предявен е иск  с  правно основание   чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. чл. 422, ал.1 от ГПК..

 

Ищецът – „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД    в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК предявява настоящия иск във връзка с подадено възражение от длъжника Т.Х.М. по образувано ч.гр.д. № 5082/2012 г. и издадена Заповед за изпълнение  в размер на  13 671.28 лева.     

В дружеството  „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, което се явявало правоприемник на дружеството „Електроразпределение – Стара Загора” АД  в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Е продавало ел. енергия на клиентите си при публично известни ОУ.  Действащите ОУ през процесния период   били ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Електроразпределение - Стара Загора”АД, одобрени с Решение н ДКЕВР № ОУ-050 от 1 септември 2005 г.  и влезли в сила на 15 октомври 2005 г. и ОУ на Договорите за продажба на ел. енергия на  „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10 май 2008г. и влезли в сила на 27.06.2008 г.

По силата на чл. 12, т. 1 от ОУ влезли в сила на 15 октомври 2005 г.  и чл. 7, т. 1 от ОУ влезли в сила на 27 юни 2008 г. ищцовото дружество  е поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния обект на ответника – ИТН 2311212, находящ се в гр. Сливен, вилна зона, м. Орта синур.

За Т.Х.М.  бил открит кл. № **********.  

Ответникът от своя страна съгласно чл. 16, ал. 1 от ОУ влезли  в сила  на 15 октомври 2005 г. и чл. 11, т. 1 от ОУ, влезли в сила на 27 юни 2008 г. се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия в сроковете и по начините, определени в същите.

Съгласно чл. 35 от ОУ  влезли  в сила  на 15 октомври 2005 г. и чл. 27, ал. 1 от ОУ, влезли в сила на 27 юни 2008 г. при неплащане  в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава  в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.

В изпълнение на задълженията си по ОУ „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД  е доставило на обекта на  Т.Х.М.    за периода от 1 януари 2008 г. до 21 февруари 2011 г. ел. енергия на обща стойност 10 611.12 лева за което били издадени  38 бр. фактури.

 Поради забава в заплащането на тези  фактури   ответникът дължал законна лихва в общ размер на 3 060.16 лева за периода от 1 май 2008 г. до 11 септември 2012 г. Законната лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за период от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото производство. Срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.        

Предвид изложеното  моли съда  да установи със силата на присъдено нещо съществуването на вземанията на  „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД       към Т.Х.М., както следва:   10 611.12 лева, представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя ел. енергия за периода от  1 януари 2008 г. – 21 февруари 2011 г.;  3 060.16 лева, представляваща стойността на законната лихва за забава за периода от 1 май 2008 г. – 11  септември 2012 г.,  законна лихва върху главницата от 12 септември 2012 г.   до окончателното изплащане на задължението, както и направените по ч.гр.д. № 5082/2012 г. разноски в общ размер 796.86 лева.

Молят в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.  

В дадения й срок ответницата  е депозирала отговор в който твърди, че  счита иска за недопустим  неоснователен и оспорва изцяло предявените искове.  Оспорва и прави възражение против целия размер на дължимата главница, както и размера на лихва и разноски.   Като нов собственик на строящата се сграда в посочения в ИМ адрес  нямала сключен Договор за ползване на ел. енергия. Служители на ЕВН свалили стария електромер без да повикат някой от собствениците на имота и  без да ги уведомят за показанията на електромера.   Никой не е виждал електромерите да се засичат в този район и са поставили  нови без да са им връчени протоколи с данни и показания на свалените електромери.  Нито веднъж за посочения период  не била получавала фактури за дължими суми, които са приложени в ИМ за това счита, че не дължат сумите защото не са коректни.  От три години на обекта няма въобще електромер. И не на последно място счита, че за голяма част от сумата вземането като главница е погасено поради изтичане на предвидената за тези случаи  тригодишна давност  за периодични задължения, каквито били настоящите.  Оспорва и прави възражение и по отношение на размера  на лихвата, който бил върху цялата сума, част от която не се дължи, поради погасяване по давност на задължението.  В този случай и размерът на евентуално дължимата лихва ще е  съвсем друг.  

     В с.з. ищецът -  „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД   чрез  процесуалния си представител  адв. А. А. от АК - Сливен   поддържа депозираната ИМ, както и входираната молба, а именно частичното оттегляне на иска срещу Т.Х.М..   

            Ответницата, редовно призована   се явява лично и с от адв. С. С. от АК – Сливен която поддържа  депозирания отговор така, както е депозиран.  Оспорва по размер и основание претенцията и представените фактури.

    След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:       

На  12 септември 2012 г. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД      подало заявление до Районен съд - Бургас със искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по извлечение от сметка на длъжника - Т.Х.М.. С определение от 13 септември 2012 г.  делото заведено в Районен съд – Бургас е прекратено и изпратено на Районен съд – Сливен по подсъдност.  В СлРС  е образувано ч.гр.д №  5082 от 22 октомври 2012 г.   и на 2 ноември 2012 г. е издадена Заповед № 3484 с която  Т.Х.М., с ЕГН: **********,*** 6-В-1, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора "ЕВН България Електроснабдяване" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, представлявано от управителите Стефан Младенов Заманов и Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, следните суми: главница от 10 611.12   /десет хиляди шестстотин и единадесет лева и дванадесет стотинки/ лева, представляваща неплатена цена на доставена електрическа енергия за периода от 01.01.2008 г. до 21.02.2011 г., за обект: ИТН: 2311212 – гр. Сливен, Вилна зона, м. „Орта синур”, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението – 12.09.2012 г. до окончателното й изплащане, сумата от 3060.16 /три хиляди и шестдесет лева и шестнадесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода от 01.05.2008 г. до 11.09.2012 г. и разноски по делото в общ размер на 796.86 /седемстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки/ лева, включващи държавна такса в размер на 273.43 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 523.43 лева.

За периода  01.01.2008 г. до 21.02.2011 г.  незаплатената ел. енергия е в размер на 10 611.12 лева върху която сума към 12.09.2012  г. изтекла мораторна лихва в размер на 3 060.16 лева. 

С молба от 30 януари 2013 г.  „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД       на основание чл. 232 от ГПК оттегля частично  предявените срещу Т.Х.М.  искове до размера  от 5 651.05 лева, от които  главница  4 072.17 лева, представляваща неплатена ел. енергия за периода от 1 януари 2008 г. – 20 юли 2009 г. за което са издадени 19 бр. фактури и лихва за забава върху посочената главница в размер на 1 578.88 лева за периода от 1 май 2008 г. до 11 септември 2012 г., както и законна лихва за забава от датата на завеждане на ч.гр.д.   № 5082/2012 г. -12 септември 2012 г. до изплащане на задължението, поради което моли делото да бъде прекратено за сумата от 5 651.05 лева и остане висящо за претендираните с ИМ суми в останалата им част.

С Определение в с.з., проведено  на 18.02.2013 г. съдът е прекратил производството  до размера на сумата 4 072.17 лв. главница и мораторна лихва в размер на 1 578.88 лв. 

От назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза се установява  следното:    

За периода 21 юли 2009 г. – 21 февруари 2011 г. дружеството ищец е доставяло ел. енергия  на ответника  дневна тарифа -  28 141 кWh и нощна – 41 295 кWh. За електромер с фабричен номер 0093696 – еднофазен  двутарифен, поради демонтажа му на 27 юли 2011 г. и неналичен към момента на изготвяне на експертизата не би могло да се отговори дали към датата на монтирането му  - 3 декември 2007 г. е преминал първоначална проверка и има ли всички изискуеми стикери.  През процесният период 21 юли 2009 г. – 21 февруари 2011 г. не е извършена смяна на електромера. Електромерът бил сменен на 27 юли 2011 г.

В с.з. вещото лице заявява, че електромера  е бил демонтиран за извършване на последваща проверка като представя Протокол от фирмата, извършила проверката  т.е.  че стойностите са в нормите на допустимите и че е минал проверка.  Проверката е от 12 август 2011 г. Сумите за отчет на дневна и нощна енергия за м. декември в отговора на първия въпрос е на база отчета, извършен на електромера с показанията, когато е засичан. Фактурата се издава на друга дата.  

От назначената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза се установява  следното:      

Количествата ел. енергия за съответната тарифна зона отчетена по електромер № 0093696 за ИТН 2311212 са отразени в приложена Справка заверена от ищеца и съответстват на фактурираните количества ел. енергия за всеки месец за процесния период 01.01.2008 г. до 28.02.2011 г.  Отразените  в Справката засечени показания по електромера на съответните дати на отчитане  били извлечени от Билинг система за фактуриране и съхранение на клиентска информация -  засичането било дистанционно и данните не се записват ръчно върху хартиен носител.   

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10 май 2008 г., влезли в сила от 27.06.2008 г.  и ОУ от 2005 г. чл. 35 при неплащане в срок на дължимите суми,  клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден,  т.е. от изтичане на падежа  -   срока на плащането.   

За периода  01.01.2008 г. до 30.04.2008 г.  фактурите са  издавани на името на Пламен Шайков на обект на потребление с ИТН 2311212 , а от м. май 2008 г.  до 28.02.2011 г.  на същия обект потребление на името на  Т.Х.М.  с кл. № **********.

Съгласно приложеното Писмо изх. № 5294 от 4 юни 2012г.  на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД       до ответницата с което тя е уведомена, че във връзка с постъпила в дружеството Справка    от ИКАР – 29 май 2012 г. тя е собственик- ползвател на имота в гр. Сливен, вилна зона, ИТН 2311212, считано от 5 декември 2007 г. и че на основание разпоредбата на § 1, т. 42 от Допълнителни разпоредби на ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице  собственик или ползвател на имота, пристъпва към служебна  промяна на клиентските данни въз основа на наличните при тях данни. 

Справката от Службата по вписванията за лицето П. С. Ш. е за периода 01.01.1992 г. до 11.05.2012 от която се установява, че е извършена продажба на поземлен имот - гр. Сливен, м. Орта синур от П. Ш. – продавач на  Т.Х.М.    и Т. И. М. – купувачи, регистрирана на 5 декември 2007 г.  Промяната в клиентските данни относно процесния  обект с ИТН 2311212  е извършена през м. май 2008 г. на основание промяна на собствеността на имота след продажба на същия.

По делото са събрани и гласни доказателства като свидетеля  Д. К. – ел. монтьорв КЕЦ – Сливен заявява, че е извършил подмяна на СТИ във вилна зона, м.Орта синур. Електромера бил сменен  поради зададен код от отчетника по заявка. Потърсил представител на собственика, звънял на звънеца, но никой не се показал. Понеже електромера бил изнесен на стълб в табло, подменил го и оставил протокол вътре в таблото.  Единият екземпляр се оставял в таблото, другия в ЕВН за отразяване на смяната в системата.  Домът имал звънец, мисли, че имало и  видеонаблюдение.  И друг път посещавал имота по повод висока сума за неплатена енергия. Отишъл  за изключване на тока поради натрупана сума.  Обаждал се на абоната, че ще бъде преустановено захранването и  веднъж му отворили.    Момчето, което е другия свидетел го помолил да не го спира, за да отиде в ЕВН да разговаря с началствата защото има спор, че не е натрупал той сумата.  В протокола бил записан собственик П. Ш. защото партидата се водила  към момента на това лице. Така се е водила  тяхната документация и така го записват.  Преди да сменя електромера ходил да преустанови ел. захранването.  Ходил сам. Като нямало никой,  няма как да намери свидетел.   

Свид. Вичев  - зет на ответницата заявява, че е виждал момчето, което било свидетел преди него.  Имота бил на тъща му Т.Х.М.   от края на 2007 г или началото на 2008 г. Ходил почти всеки ден в този имот, за да храни кучетата.  Известно време живеели там. Партидата се водила на  П. Ш.. До момента  в  който  се  завело  заповедното производство   партидата не се е водила на тъщата му -  Т.Х.М.. Имало натрупана голяма сума за ел. енергия   и смятал същата за нереална.  Фендрин го изпратил на касата, за да вземе извлечение каква сума се дължи и за какъв период  и не бил съгласен с тази сума.   Той бил ползвател на имота и зет на собственичката.     Не е имал пълномощно да се занимава с тези неща. Извлечението го дали  на нея -  Т.Х.М.. Не били оставили бележка кога ще се сменя електромера, от около две години имало нов електромер.   В имота нямало електричество от началото на 2011 г., когато го прекъснали поради неплащане на сметки.  След като се завело делото започнали да изпращат Писма със задължения.   В имота не се живеело постоянно, но почти всеки ден ходил в имота дори живеели известно време там.  През деня стоял там 1-2 часа, имало човек, който да чисти, да коси, но само през деня.  Освен тъща му и съпруга й  няма друг собственик на имота.  Не отрича, че има задължения, но има против обявената огромна сума.  В този имот се е живяло, но не постоянно 2011 г. не са живели там, 2010 г. частично може би.  Нереално било да се  натрупат такива суми за месец.   Къщата била малка, нещата вътре били нови, черпили малко ток.  Имало климатици, но зимно време били в центъра  защото имали парно.

 Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства,както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени  доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество срещу ответника е основателен по следните съображения:

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск   ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищецът не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Безспорно се установи, че ответницата е собственик на имота за който е начислена ел. енергия от 05.12.2007 г. Неоснователно е възражението , че не е налице договор за доставка на ел. енергия до имота.

Между страните съществува правоотношение, по силата на което ищцовото дружество доставя, а задължение на ответника, като ползвател  да заплаща доставената му за описания имот електроенергия - валиден договор за продажба и доставка на електрическа енергия. Безспорно по делото е съдържанието и влизането в сила на Общите условия - Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на ЕВН ЕС и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на ЕВН ЕР . Спрямо ответницата, съгласно разпоредбата начл. 98 от ЗЕ, общите условия са произвели обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от нейна страна като потребител.. Съгласно тези Общи условия ищцовото дружество, в съответствие с предоставената му лицензия, продава ел.енергия на потребителите, присъединени към разпределителната мрежа, като осигурява необходимите количества, а потребителят заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, ищцовото дружество за периода от 01.01.2008 г. до 21.02.2011 г.   е начислило на ответницата по делото Т.Х.М.  сумата  10 611.12    лева, представляваща неплатена цена на доставена електрическа енергия за периода от 01.01.2008 г. до 21.02.2011 г., за обект: ИТН: 2311212 – гр. Сливен, Вилна зона, м. „Орта синур”, сумата от 3060.16 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, за периода от 01.05.2008 г. до 11.09.2012 г.

От  Справката от Службата по вписванията се установява, че е извършена продажба на поземлен имот - гр. Сливен, м. Орта синур от П. Ш. – продавач на  Т.Х.М.    и Т. И. М. – купувачи, регистрирана на 5 декември 2007 г.  Промяната в клиентските данни относно процесния  обект с ИТН 2311212  е извършена през м. май 2008 г. на основание промяна на собствеността на имота след продажба на същия.

Св. Вичев- зет на ответницата  не оспорва, че в имота е ползвана ел. енергия, въпреки , че в него не се е живяло постоянно.

Установи се, че на 27.04.2011 г. е съставен протокол за подмяна на средство за търговско измерване от Д. К., който  е демонтирал електромера с фабр. № 0093696,  и е монтирал нов елекромер с нулеви показания. Съставителя беше разпитан като свидетел по делото и заяви, че при подмяната не е присъствал клиента, тъй като не е имало никой в имота. Тъй като се касаело за вилна зона не намерил и свидетел който да подпише протокола и оставил екземпляр от същия в кутията. И друг път посещавал имота във връзка с неплатени сметки. Действително протоколът не е съставен в присъствието на абоната или член от семейството му, но електромерът е подменен след спиране на захранването с ел. енергия и след като са били начислени суми по фактури за ползвана ел. енергия. Не се установи в производството ответницата да е подавала заявления до ответното дружество за проверка или подмяна на СТИ поради неизправност или неправилно отчитане. Повече от 3 години е ползвана елекроенергия без да е заплатена нито една месечна сметка.

Като доказателство по делото е  приет Протокол от последваща проверка н електромера от 12.08.2011 г. , съставен от „Елдис” ЕООД- Димитровград, като вещото лице Б. заявява в с.з., че стойностите му са в нормите на допустимите и е минал проверка. Този протокол не е оспорен в производството от ответницата по предвидения в ГПК ред. Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на ответната страна, че тези проверки следва да бъдат извършвани само от БИМ.

Предвид дадената от Закона за измерванията възможност, дружеството е избрало да възлага извършването на последващите проверки на електромерите на оправомощени по реда на чл. 46 от ЗИ лица, а именно - „Елдис” ЕООД- Димитровград

Съгласно чл. 38 от ЗИ първоначалните и последващите проверки на средства за измерване се извършват от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Дружеството , извършило проверка на електромера на ответницата фигурира в списъка на оправомощените да извършват първоначални и последващи проверки на средства за измерване със срок на валидност на оправомощаването- 25.03.2014 г.

Доколкото отговорността за изпълнението на задължението за осигуряване на последваща проверка на електромерите се носи от разпределителното предприятие по реда на ЗИ пред съответните контролни органи, то потребителите на електрическа енергия, присъединени към разпределителната мрежа на дружеството, не са страна в тези правоотношения и нямат възможност да избират къде да бъде извършена последваща проверка на електромерите.

Обстоятелството, че не е било прекъснато електрозахранването към имота на ответницата не е относимо към предявеният иск за признаване за установено на дължими суми за ползвана електроенергия. Съгласно чл. 123а, ал.1 от ЗЕ /ред. ДВ, бр. 74 от 2006 г./ , а  към момента  чл. 123, ал.1 от ЗЕ / ДВ, бр. 54 от 2012 г./ крайният снабдител, а сега - доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа енергия има право да преустановява временно снабдяването с електрическа енергия на потребителите при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на потребената електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Касае се за едно право , а не за задължение на доставчика да преустанови елекроподаването към имота.

Установи се от приетата по делото съдебно- икономическа експертиза, че количествата ел. енергия съответстват на фактурираните количества за всеки месец от процесния период. За периода от 01.01.2008 г. до 30.04.2008 г. фактурите са били издавани на името на предишния собственик на имота П. Ш. , а след този период на името на ответницата. Това се дължи на обстоятелството , че след придобиване на собствеността от Т.М. тя не е направила постъпки за смяна на името на партидата. По тази причина, тъй като това се е случило в един по- късен момент фактурите на името на П. Ш. са били сторнирани и за същите суми са издадени нови фактури на името на новия собственик на обекта.

Предвид изложените по – горе доводи, а именно наличие на правоотношение между страните за доставка и ползване на ел. енергия,  наличие на изправно СТИ, което обстоятелство е установено с  издаден протокол от оправомощено юридическо лице  съгласно чл. 38 от ЗИ да  извършва проверка на средства за измерване съдът намира, че за процесния период от 21.07.2009 г. до 21.02.2011 г. предявените искове за главница и мораторна лихва са основателни и доказани в размер на сумата 6 538.95 главница и 1481.28 лв. лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и разноски в заповедното производство в размер на 160.40 лв.д.т. и юристконсултско възнаграждение в размер на 307 лв..

На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 160.40 лв. д.т. и юристконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на възнаграждение в размер на 570 лв.

На ответницата се дължат разноски съгл. чл. 78, ал.4 от ГПК в частта в която делото е прекратено поради оттегляне частично на исковете в размер на 476 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                  Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  Т.Х.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Сливен,  кв. Сини камъни 6 -  В – 1, че   ДЪЛЖИ  на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД  с ЕИК *********   със седалище и адрес на управление гр.  Пловдив, ул.Христо Г. Данов № 37   сумата  6 538.95 /шест хиляди петстотин тридесет и осем лева и 95 стотинки/  лева, представляваща неплатена ел. енергия  за обект:    гр. Сливен, вилна зона,  м. Орта синур кл. № **********,  ИТН 2311212 за периода  от 18.08.2009  г. до 21.02.2011 г.  за която са издадени фактури, лихва за забава върху главницата в размер на 1481.28 /хиляда четиристотин осемдесет и един лева и 28 стотинки/  ведно със законната лихва върху главницата, считано от  датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7173/2012 г. на Районен съд – Бургас  - 12 септември 2012 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на  467.40 лв.

  

 ОСЪЖДА Т.Х.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Сливен,  кв. .......... 6 -  В – 1   ДА ЗАПЛАТИ  на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД  с ЕИК *********   със седалище и адрес на управление гр.  Пловдив, ул.Христо Г. Данов № 37  направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете в размер на 730.40 лв.

 

            ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД  с ЕИК *********   със седалище и адрес на управление гр.  Пловдив, ул.Христо Г. Данов № 37 да заплати на  Т.Х.М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Сливен,  кв. ......... 6 -  В – 1   разноски на осн. чл. 78, ал.4 от ГПК в размер на 476 лв.

 

  

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: