Р
Е Ш Е Н И Е
№ 94
гр.Дулово, 20.05.2019г.
Дуловският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
при участието на секретаря РОСИЦА
РАДЕВА, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.дело № 620 по описа на съда за 2018година, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Х.Д.Д. с ЕГН **********,*** против Й.М.Д. с ЕГН **********,***, с която е предявен установителен иск с правна
квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал.1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
В
исковата молба ищецът Х.Д.Д. твърди, че по силата на сключен с ответника на 03.01.2004
г. договор за заем , в качеството си на заемодател е предоставил на ответника в
заем сумата 70 000 щатски долара. Сумата била предадена от заемодателя и
получена от заемателя в деня на подписване на договора, за което била съставена
и разписка. Твърди, че съгласно чл. 2 от договора, заемът е следвало да бъде
върнат изцяло в срок до 03.01.2014 г. Било договорено и, че при неизпълнение в
договорения срок, заемателят дължи на заемодателя лихва за забава съгласно действащото българско
законодателство.
Тъй
като сумата по заема не му била върната от заемополучателя Й.М.Д., ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК като по образуваното ч.гр.д. № 360/2018 г.
по описа на РС - Дулово била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК с № 186/02.07.2018 г. срещу ответника за сумата от 9 000
щатски долара – представляваща част от общо дължимата сума по договора за заем
от 03.01.2004г. от 70 000 щатски долара, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -28.06.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, срещу които ответникът възразил,
поради което възникнал интерес от предявяване на настоящия установителен
иск.
Искането
е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца сумата от 9 000 щатски долара – главница, представляваща част
от невърната заемна сума от 70 000 щатски долара по предоставен заем
съгласно Договор за заем от 03.01.2004 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.06.2018 г.
до окончателното плащане на сумата. Претендират се сторените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Й.М.Д., е депозирал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва
предявеният иск като неоснователен и недоказан, и заявява, че не дължи
претендираната от ищеца сума. Оспорва твърдението на ищеца, че на
03.01.2004 г.
е бил сключен приложения договор за заем , съгласно който той-ответника бил
получил посочената сума от 70 000 /седемдесет хиляди / щатски долара от ищеца,
като твърди, че на посочената дата не е
получавал пари от ищеца. Заявява, че доколкото си спомня на посочената
дата изобщо не бил на територията на страната. Оспорва твърдението, че на
посочената дата ищеца е притежавал в брой 70 000 щатски долара, които да му е
предал срещу представена разписка.Не представя писмени доказателства, Не
възразява срещу приемането на представените от ищеца писмени доказателство.
Ищецът Х.Д. – редовно призован, не се явява, представлява се в
съдебно заседание от процесуален представител в лицето на адв. Д.Г. ***, който
от името на своя доверител заявява че поддържа исковата претенция и моли същата
да бъде уважена.
Ответникът Й.Д. – редовно призован, не се явява, не се
представлява в съдебно заседание.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 360/2018
г. по описа на РС-Дулово, в полза на
ищеца Х.Д.Д. е издадена против Й.М.Д., Заповед № 1865 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК на 02.07.2018 за сумата 9 000 щатски долара – част от сумата от 70 000 щатски долара,
дължима по Договор за заем от 03.01.2004 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.06.2018 г., когато е подадено заявлението, до
окончателното й изплащане и за сумата от 302.00 лева – платена държавна такса.
В срока по чл. 414 ГПК ответникът Й.М.Д.
е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок
за това е подадена настоящата искова молба.
От
приетия като доказателство по делото, Договор за заем от 03.01.2004 г. се
установява, че Х.Д.Д., от една страна като Заемодател и Й.М.Д., като
заемополучател, са сключили договор за заем, по силата на който заемодателят е
предоставил на заемополучателя сумата от 70 000 щатски долара, които са предадени
на заемателя изцяло и в брой в деня на подписване на договора за което е
съставена разписка приета като доказателство по делото/лист 8 от делото/. В чл.
2 от Договора изрично уговорено, че заемът ще бъде върнат в срок до 03.01.2014 г.
и че в случай на неизпълнение на договора в срок, заемополучателя дължи а
заемодателя лихва за забава.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Установителният иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно
депозирано възражение от длъжника Й.М.Д. в заповедно производство, имащо за
предмет същото вземане.
За
успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да установи следните
правопораждащи факти, а именно основанието от което произтича претенцията му
– наличието на валидно правоотношение по договор за заем между
страните, по който договор е изпълнил задължението си да предаде заемната сума
на ответника. Следва да установи и наличието на валидно постигната договореност
между страните за връщане на заема, че е настъпил падежа за връщане на заемната
сума, като установи вземането си и по размер.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен
заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари,
срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за
сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях
или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен
фактическия състав на съглашението.
Договорът за заем,
съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД, е реален, неформален
договор, по силата на който заемодателят предава за ползване
на заемателя определена вещ или парична
сума със задължение за връщането й след изтичане на уговорения в договора срок.
Същият се счита сключен при предаване на заетата сума. В случая ответникът по
делото, оспорва получаването на сумата, за която е подписан договорът за заем
от 03.01.2004 г. и разписката за получаване на заемната сума която е съставена,
както и че е сключван договор за заем. С оглед на това, основният факт, който
ищецът следва да докаже по делото, за да докаже сключването на заемен договор,
е предаването на сумата и това е трябвало да стане с пълно и главно
доказване. Настоящият съдебен състав
намира, че между страните в цитирания по-горе договор за паричен заем е
уговорено реално предаване на заетата сума, нейния размер, срокът в който става реалното предаване на същата, т.е. в
какъв срок заетата сума ще се предостави от заемодателя на заемателя, и срокът в който трябва да бъде върната заемната
сума.
От
събраните по делото доказателства – Договор за заем от 03.01.2004 г. и Разписка
от 03.01.2004г., съдът приема за установено, че между страните е сключен
договор за заем, като ищецът Х.Д. е предоставил в заем на ответника Й.Д., сумата
от 70 000 щатски долара, която последният се е задължил да върне изцяло до 03.01.2014
г., и че сумата от 9 000 щатски долара за която се иска да бъде признато
за установено че е дължима от ответника на ищеца е част от тези 70 000
щатски долара.
Съдът
намира за неоснователни възражението на ответника, че не е сключвал/подписвал
договор за заем на 03.01.2004г. и че сумата от 70 000 щатски долара не е
предадена от заемодателя на заемателя, поради следното:
Това
възражение е необосновано, тъй като се опровергава от съдържанието на самия
договор. Още в чл. 1 от договора, е посочено, че заемодателят „предоставя“ на
заемополучателя в брой и срещу разписка заем в размер на 70 000 щатски
долара, които са изплатени изцяло в брой при подписване на договора. Това
обстоятелство се потвърждава и от съдържанието на разписка от 03.01.2004 г., с
който заемополучателят изрично заявява, че е получил от заемодателя сумата от 70 000
щатски долара на 03.01.2004г. които следва да върне при подписания между него и
Х.Д.Д. договор за заем от 03.01.2004г.. Посочените изявления, както и липсата
на спор относно тяхната автентичност (авторство) сочат недвусмислено, че
заемната сума от 70 000 щатски долара е била реално предадена от ищеца,
съответно получена от заемополучателя - ответник, в деня на сключване на
договора.
Ответникът Й.Д. въпреки редовното си
призоваване не се яви в съдебно заседание и не представи нито едно
доказателство във връзка с направените от него в писмения му отговор
възражения, включително и за твърдението му че на 03.01.2004г. е бил извън
страната.
Предвид
изложеното, съдът приема от правна страна, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за заем - ищецът е предал на ответника
сумата от 70 000 щатски долара част от която е процесната сума от
9 000 щатски долара за която ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като срокът на договора е изтекъл на 03.01.2014
г. и е настъпило задължението за заемополучателя да върне тази сума. Доколкото
ответникът не доказа, че е върната получената в заем сума, искът е
доказан и следва да се уважи.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на
тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски.
В заповедното производство ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер 302.00 лева.
В
исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на
304.15 лева и за заплатено адвокатско в размер на 1 050
лева, или общо 1354.15 лева.
Ето
защо и, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в общ размер от 1 656.15 лева, от които 302.00
лева в заповедното производство и 1354.15 лева в настоящото исково
производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.М.Д.
с ЕГН **********,***, че същият дължи на Х.Д.Д. с ЕГН **********,***,
сумата от 9 000 (девет хиляди) щатски долара – частичен иск от целия размер на
парично вземане за връщане на дадена в заем от Х.Д.Д.
на Й.М.Д. парична сума в общ размер от 70 000 щатски долара по
сключен между страните Договор за заем от 03.01.2004 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 9 000 щатски долара, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 28.06.2018 г. до окончателното й изплащане,
за която сума е издадена Заповед № 186 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 02.07.2018 г. по ч.гр.д. № 360/2018г. по описа на РС - Дулово.
ОСЪЖДА Й.М.Д.
с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.Д. с ЕГН **********,***, сумата
от 302.00 лв. /триста и два лева/, представляваща сторени разноски
по ч.гр.дело № 360/2018г. по описа на РС-Дулово за държавна такса.
ОСЪЖДА Й.М.Д. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Д.Д. с ЕГН **********,***, сумата
от 1354.15 лв. /хиляда триста петдесет и четири лева и петнадесет
стотинки/, представляваща сторени в настоящото исково производство разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Силистренския окръжен съд в двуседмичен срокот
връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№ 360/2018г. на РС-Дулово.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: