Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1754 21.11.2019г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На четвърти ноември Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Антония Стоева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №01908 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Н.М.С., с адрес: ***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2407,23лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2018г., сумата от 267,59лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.12.2016г. до 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6016/19.11.2018г. по ч.г.д.№08071/2018г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Н.М.С. е подал отговор, с който е заявил, че не разполага с парични средства да заплаща дължимите суми за топлоснабдяване. Ответникът е пенсионер от 2011г., като получава пенсия в размер на 190,00лв. Ответникът твърди, че изплаща стари задължения към ищеца по изпълнително дело.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №6016/19.11.2018г. по ч.г.д.№08071/2018г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са процесуално допустими
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1, т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129, ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Видно от Договор от 17.12.1990г., сключен от ответника с Община П., ответникът е собственик на процесния имот, поради което и облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди.
В настоящия случай в съдебно заседание на ПРС от 30.09.2019г. съдът е определил като безспорно обстоятелството, че ответникът не оспорва исковете по основание и размер. Същият не е оспорил и извлечението от сметките на счетоводството но ищцовото дружество, съгласно които ответникът дължи на ищеца сумата от 2407,23лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2018г., и сумата от 267,59лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.12.2016г. до 07.11.2018г. В отговора на исковата молба ответникът излага съображения касаещи невъзможност за изпълнение на задълженията за топлинна енергия поради тежкото си материално положение. А съгласно чл.153 ГПК на доказване в съдебното производство подлежат само спорните факти.
Предвид гореизложеното и доколкото ответникът притежава правото на собственост върху процесния апартамент, то и исковете следва да бъдат уважени като основателни.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че върху главницата се дължи и законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По разноските :
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното и исковото производства.
На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното и с оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 217,00лв., представляваща направени разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Н.М.С., с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2407,23лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2018г., сумата от 267,59лв., представляваща лихва за забава за периода от 09.12.2016г. до 07.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №6016/19.11.2018г. по ч.г.д.№08071/2018г. на ПРС.
ОСЪЖДА Н.М.С., с адрес: ***, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, сумата от 217,00лв., представляваща направени разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№08071/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: