№ 3210
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100504252 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4252/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. В. В., ЕГН
********** от гр.София срещу срещу решение №20329 от 08.12.2023 г постановено по гр.д.
№1499/23 г на СРС , 45 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника :
-да се осъди Т. Р. С. ЕГН ********** от гр.София да й заплати на основание чл.240 ал.1
ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 7000 лева главница по договор за заем от 24.01.2018 г , ведно
със законната лихва от 10.01.2023 г до окончателното заплащане и сумата от 1538,99 лева
лихви за забава върху посочената главница за периода 01.11.2020 г – 09.01.2023 г ;
-и евентуален иск да се осъди Т. Р. С. ЕГН ********** от гр.София да й заплати /върне/ на
основание чл.59 ЗЗД предадената на 24.01.2018 г сума от 7000 лева , с която С. се е
обогатила неоснователно , ведно със законната лихва от 10.01.2023 г до окончателното
заплащане.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Със СГЕ е отхвърлено
възражението на ответницата , че не е изготвила и подписала записа на заповед , който има
характер и на доказателство за сключен договор за заем . Ответницата веднъж признава , че
е получила парите , а после оспорва . Представени са вносни бележки за връщане на заема .
Няма доказателства да са плащани суми и да не са издавани разписки . Трябва да се
кредитират показанията на св.В.Р. , че ищцата си е искала парите от ответницата .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
1
съгласие с мотивите на СРС .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 02.01.2024 г
и е обжалвано в срок на 04.01.2024 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че ищцата твърди , че е предала процесната сума на
ответницата в заем в общ размер от 10 000 лева. До м.11.2022г С. заплатила от общата сума,
сумата в размер на 3000 лева, като останала незаплатена сумата от 7000,00 лева.
Ответницата подписала запис на заповед, която имала характер на разписка. Не уговорили
срок за окончателно връщане на сумата, тъй като били в приятелски отношения.
По делото е приет запис на заповед издаден на 24.01.2018г. от Т. С. в полза на поемателя В.
В. за сумата в размер на 10 000 лева. В записа на заповед не е посочен падеж за заплащане
на сумата.
Изслушаната пред СРС съдебно почеркова експертиза установява, че записът на заповед в
ръкописната си част е изписан и подписан от ответницата Т. Р. С..
Според разпитания пред СРС свидетел В.Р., същият не познава лично ответницита, но е
редовно е слушал за нея. Именно той посъветвал В. ответницата да й подпише запис на
заповед. Когато я посетил ищцата му казала „ние вече подписахме“. С. започнала да връща
сумите, включително, чрез „Изи Пей“. Свидетелят чувал много пъти ищцата да провежда
разговор със С. по телефон и да си иска парите . Първоначално С. обещавала да върне
парите, но през 2022 г казала „гледай си работата, пари няма да ти дам“.
Според СРС процесният запис на заповед е нищожен , тъй като не съдържа един от
основните реквизити по чл. 535, т.2 от ТЗ. В запис на заповед не е налично безусловно
обещания за задължаване за плащане. Ищецът твърди, че въпреки недействителността на
менителническия ефект, той има характер на разписка и доказва предаване на сумата и
задължение за връщането й/за плащане .
Според СРС трайна е практиката на ВКС , че записът на заповед не може да се счита за
разписка на получена сума . Щом в издадения, но нередовен „запис на заповед“ отсъства
изявление за предаване и получаване на паричната сума, той не е разписка /решение №78 от
17.07.2009г. по т. д. № 29/09 г. ВКС, І ТО / . Записът на заповед има характер на разписка,
доказваща изпълнение, само в определени хипотези и в зависимост от порока на ценната
2
книга, като не във всички случаи такъв запис на заповед се конвертира в разписка и се
ползва с доказателствена сила за съществуването на заемни отношения между издателя и
поемателя. Доказването на основанието за поетото обещание за плащане, или за
предоставяне на сумата на издателя, следва да се осъществи с други доказателствени
средства, извън представения документ.
Според СРС в случая не трябва да се кредитират показанията на свидетеля Р., в частта, в
която той твърди, че знае, че заемната сума е предадена. В тази част показанията
противоречат на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК, а свидетелят е допуснат за разпит за установяване
на обстоятелства, различни от доказване на обстоятелството, че процесната сума е
предадена. Предявеният като главен иск по договор за заем е неоснователен , защото не е
доказано от ищцата предаването на заемната сума в сочения общ размер от 10 000 лева.
Липсва признание , че паричната сума е получена и то в сочения размер. Действително
възраженията на ответницата са противоречиви и тя твърди плащания , но не и
основание за това. При отхвърляне на иска по чл. 240, ал.1 от ГПК на отхвърляне подлежи и
акцесорния такъв с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Според СРС неоснователен е и евентуално предявения иск по чл. 59 от ЗЗД. Не е доказано
от ищцата да е предадена процесната сума на ответницата .
Решението на СРС е частично недопустимо , частично неправилно и частично
правилно . Принципно правилно е посоченото от първоинстанционния съд , че сам по себе
си запис на заповед без отбелязвания за каузално правоотношение и други особени добавки
не може да се счете за разписка за получена сума респ.не доказва предаването на сумата по
евенутален заем , респ.самия договор за заем като реален договор и изпълнение на
задължението на заемодателя по чл.240 ал.1 ГПК да предостави паричната сума . В този
смисъл е трайната практика на ВКС в решение №21 от 15.03.2012г по т.д.№1144/2010 г на
ВКС , I ТО , решение №88 от 27.05.2013 г по т.д. № 374/2012 г, ТК , ІІ ТО на ВКС , решение
№78 от 17.07.2009 г по т.д. № 29/2009 г, ТК , І ТО на ВКС , решение №22 от 19.03.2015 г по
гр.д. № 2979/2014 г, ГК , ІV ГО на ВКС и др.
От друга страна , безспорно в много случаи записи на заповед се издават именно във връзка
с договори за заем и за да удостоверят и „обезпечат“ същите /както се твърди и в процесния
случай/ . Изрично ВКС , напр.в решение №22 от 19.03.2015 г по гр.д. № 2979/2014 г, ГК , ІV
ГО насочва съдилищата да съберат всички допустими доказателства и да извършат
задълбочената им преценка , съобразно особеностите на делото .
Според настоящия съд в случая са от съществено значение оспорванията/признанията ,
които са направени от ответницата , съответно процесуалното й поведение в о.с.з на
28.09.2023 г пред СРС .
В отговора исковата молба се оспорва от ответницата , но с твърдения , че ищцата е
„получавала суми както чрез Изи Пей , така и на ръка , за които не е издавала съответната
разписка“ . Коментират се нередовности на записа на заповед . Следователно възраженията
на ответницата са не че не е получила процесната сума , а че е върнала същата без да
3
получи разписки от ищцата .
На л.1 от протокола на о.с.з на 28.09.2023 г пред СРС ответницата заявява „….твърдя , че
съм си изплатила парите , това , че някой ме изнудва е друг въпрос“ .
На л.2 от протокола на о.с.з на 28.09.2023 г пред СРС ответницата заявява : „Не оспорвам ,
че парите са ми дадени по договор за заем“ . След това изявление СРС е одобрил
окончателния си доклад и е приел за безспорно , че ищцата е предала на ответницата 10 000
лева по договор за заем .
На л.3 от протокола на о.с.з на 28.09.2023 г пред СРС ответницата е поискала от съда разпит
на свидетел , с който да установи , че е платила /върнала/ процесната сума . Заявила е на
СРС , че „ако не ми допуснете свидетел оспорвам , че сумата ми е предадена „ .
След това изявление на ответницата СРС не е уважил искането на ответницата за разпит на
свидетел поради противоречие с чл.164 ал.1 т.3 ГПК и е отменил определението си , с
което е приел за безспорно , че ищцата е дала на ответницата процесната сума .
На л.4 от протокола на о.с.з на 28.09.2023 г пред СРС ответницата е оспорила да е изписала
и подписала процесния запис на заповед . Възражението в тази насока впоследствие се
оказва неоснователно – приетата пред СРС СГЕ установява , че записът на заповед е
изписан в ръкописната си част и подписан от ответницата .
При тези доказателства настоящия съд счита за доказан факта на сключен между страните
реален договор за заем на 24.01.2018 г за сумата от 10 000 лева , на която дата и за
обезпечаване на заема е издаден процесният запис на заповед . Обстоятелството е доказано
с издаване на процесния запис на заповед , както и с косвеното признание /липсата на
оспорване/ на получаване на сумата от 10 000 лева в отговора на исковата молба и с прякото
признание в о.с.з на 28.09.2023 г пред СРС .
Без значение е фактът , че впоследствие ищцата е оттеглила признанието си - след като е
станало ясно , че съдът няма да й допусне свидетелски показания , с които да доказва , че
всъщност е върнала заема . Оттеглянето не заличава факта на веднъж направено
признание , особено при наличие и на косвени писмени доказателстви /запис на заповед ,
разписки от 2012 г за превеждане на суми/ , че страните са били в парични отношения по
предоставяне на заем . Отделно , самото оттегляне на признанието е част от
недобросъвестното процесуално поведение на ответницата , намерило отражение и в
оспорването на представения запис на заповед . Очевидно е , че ищцата знае , че е изготвила
и подписала същия , но въпреки това го оспорва в производството пред СРС и твърди
обратното .
Доказано е предоставяне от ищцата на ответницата на сумата от 10 000 лева по договор за
заем . Не е доказано възражението на ответницата , че е върнала сумата по заема . Искът за
главница от 7000 лева по договор за заем е основателен и трябва да се уважи.
Неоснователен е искът за сумата от 1538,99 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 01.11.2020 г – 09.01.2023 г . Няма уговорен падеж за връщане на
процесната сума – чл.86 ал.1 ЗЗД във вр.чл.84 ал.1 ЗЗД , чл.240 ал.3 ЗЗД . Не се установява ,
4
включително и от показанията на св.В.Р. , ищцата да е отправила до ответницата покана за
връщане на процесната сума по чл.84 ал.2 ЗЗД . Показанията на свидетеля Р. са неясни ,
очевидно пристрастни и възпроизведени за нуждите на процеса и не трябва да се кредитират
. Отделно в показанията не се посочва никаква конкретна дата , от която да е претендирано
връщането на заема . Очевидно свидетелят цели да подпомогне защитата на ищцата , но без
да е ангажира с точна дата на покана , която евентуално може да бъде проверена
/опровергана/ според данни за телефонни разговори или с други доказателства.
По т.нар.евентуален иск за главница по чл.59 ЗЗД . Настоящият съд счита , че такъв иск
не е предявен . Видно от исковата молба , в нея е предявен само един иск за главница . След
указания на СРС в определение от 01.08.2023 г с молба от 21.09.2023 г ищцата твърди , че
искът й е „за неоснователно обогатяване“ , като парите да били взети от ответницата „с
обещанието да ми ги върне“ . В о.с.з на 28.09.23 г допълнително се уточнява от ищцата , че
всъщност е налице договор за заем . Неправилно СРС е давал указания за „евентуален иск“
за неоснователно обогатяване – такъв не е бил предявен , а е уточняван само един иск за
главница . Дадената от ищцата правна квалификация не обвързва съда .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се обезсили в частта по иска по чл.59
ЗЗД и да се отмени в частта по иска за главница по чл.240 ал.1 ЗЗД , като този иск се уважи .
В частта по иска по чл.86 ЗЗД за лихви за забава решението на СРС е правилно като краен
резултат и трябва да се потвърди .
Разноски пред СРС и СГС се дължат от ответницата . Не се дължи от ответницата
адвокатско възнаграждение на адвоката на ищцата за оказана безплатна правна помощ пред
СГС . Пред СРС е представен от ищцата договор за правна помощ и съдействие , в който е
уговорено адвокатско възнаграждение от 600 лева . Договорът не е попълнен в голямата си
част и в него не е посочено , че касае защита само пред СРС , като пълномощното е за
всички инстанции . При тези факти няма основание да се приеме , че е уговорена безплатна
правна помощ пред СГС .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №20329 от 08.12.2023 г постановено по гр.д.№1499/23 г на СРС , 45
състав в частта , с която е отхвърлен иск на В. В. В., ЕГН ********** от гр.София да се
осъди Т. Р. С. ЕГН ********** от гр.София да й заплати /върне/ на основание чл.59 ЗЗД
предадената на 24.01.2018 г сума от 7000 лева , с която С. се е обогатила неоснователно ,
ведно със законната лихва от 10.01.2023 г до окончателното заплащане.
ОТМЕНЯ решение №20329 от 08.12.2023 г постановено по гр.д.№1499/23 г на СРС , 45
състав в частта , с която е отхвърлен иск на В. В. В., ЕГН ********** от гр.София да се
осъди Т. Р. С. ЕГН ********** от гр.София да й заплати на основание чл.240 ал.1 ЗЗД
сумата от 7000 лева главница по договор за заем от 24.01.2018 г , ведно със законната лихва
5
от 10.01.2023 г до окончателното заплащане ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Т. Р. С. ЕГН ********** от гр.София да заплати на основание чл.240 ал.1 ЗЗД
на В. В. В., ЕГН ********** от гр.София сумата от 7000 лева главница по договор за заем от
24.01.2018 г , ведно със законната лихва от 10.01.2023 г до окончателното заплащане .
ПОТВЪРЖДАВА решение №20329 от 08.12.2023 г постановено по гр.д.№1499/23 г на СРС
, 45 състав в частта , с която е отхвърлен иск на В. В. В., ЕГН ********** от гр.София да се
осъди Т. Р. С. ЕГН ********** от гр.София да й заплати на основание чл.86 ал.1 ЗЗД
сумата от 1538,99 лева лихви за забава върху главница от 7000 лева главница по договор за
заем от 24.01.2018 г ; за периода 01.11.2020 г – 09.01.2023 г
ОСЪЖДА Т. Р. С. ЕГН ********** от гр.София да заплати на В. В. В., ЕГН ********** от
гр.София сумата от 984,17 лева разноски пред СРС и 139,37 лева разноски пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в месечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6