Решение по дело №600/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалбата на „Б. Ойл“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя В. Е. С., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №51-ФК/19.02.2024 г., издадена от началник отдел „Оперативна дейности“ Варна в главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Националната агенция за приходите, с която, на основание чл. 186 от Закона за данък върху добавената стойност, е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – бензино-газстанция „Б.“ №10, находящ се в [населено място], [улица], и стопанисван от „Б. Ойл“ ООД, и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.

Дружеството - жалбоподател оспорва заповедта, като незаконосъобразна, поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В жалбата са изложени твърдения, че изобщо не е извършено соченото административно нарушение, доколкото дружеството е изпълнило задължението си да предаде към НАП данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите на обекта. Според жалбоподателя, възможността на контролните органи за установяване на количеството гориво, не е възпрепятствана. По време на проверката, а и след това не е констатирана от административния орган незаконосъобразна намеса в работата на ЕСФП от страна на служителите на дружеството. Навеждат се доводи, че в административния акт липсват мотиви относно продължителността на срока на наложената мярка, като е направено позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд и на Решение от 04.05.2023 г. по дело С 97-2021 г. на СЕС. По отношение твърдението, че оспореният административен акт не съответства на целта на закона, пояснява в жалбата, че не се основава на правната и житейска логика твърдението, че с прилагането на ПАМ се цели преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта. На изложените доводи, моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на съдебни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Д. и юрисконсулт Д. поддържат изложените в жалбата доводи. Сочат, че дружеството е изпълнило всички свои задължения по отчитане на получените доставки и изпращане на данни в НАП. Претендират съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, не се явява, не се представлява. В депозирани писмени бележки, чрез старши юрисконсулт А. изразява становище по съществото на спора. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона форма. Сочи, че нарушението се доказва от събраните в хода на административното производство доказателства. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с право и интерес от оспорване, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, с оглед на което същата е допустима.

Административен съд – Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и приложимите материални разпоредби, намира за установено от фактическа страна, следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед за налагане на ПАМ № 51-ФК/19.02.2024 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е разпоредено налагане на принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – бензино-газстанция „Б.“ №10, находящ се в [населено място], [улица] стопанисван от „Б. Ойл“ ООД и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС и чл. 118, ал. 6 ЗДДС.

Заповедта е издадена, след като при извършена проверка на 24.01.2024 г. на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – бензино-газстанция в [населено място], [улица], стопанисвана от „Б. Ойл“, е констатирано нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите, вр. с чл. 118, ал. 6 ЗДДС, вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС – дружеството не е изпълнило задължението си да предава в НАП по установената дистанционна връзка коректни данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение на газ пропан-бутан.

По делото се установява, че в проверявания обект има монтирано средство за измерване от одобрен тип нивомерна измервателна система за обем на течни горива „TLS“, свързана с централно регистриращо устройство на въведено в експлоатация 1 бр. ЕСФП модел „Ойл Сис 2.0 Д-КL“ с компютърна конфигурация и 2 бр. фискални принтери Datecs FP-800 с ИН [рег. номер] и ФП 58010210 и ИН [рег. номер] и ФП 58010249. В хода на извършваната в търговския обект проверка било установено, че на 29.12.2023 г. при доставка на газ пропан-бутан е налице разминаване между данни за получено гориво, отчетени по документи чрез баркод четец в обекта и данните, получени от нивомерната измервателна система. На 29.12.2023 г. доставката с АДД №**********/28.12.2023 г. с УКН №***********, по документ била 4300 л. – от НИС, 4775.10 л. – разлика 475.10 л., което представлявало 11 % повече. При анализ на данните от изведените служебни бонове от ЕСФП и от представени документи за доставка на газ пропан-бутан от 29.12.2023 г., проверяващите органи са установили, че има разлика в обекта с отразено разминаване с 475.10 л. в повече.

Резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА № 0144839/24.01.2024 г. /л. 9-10 от адм. преписка/, съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 ДОПК, в който са описани извършените действия, установените и констатираните факти и обстоятелства. Отбелязано е, че на 08.01.2024 г. са били доставени LPG по АДД01…8312794 по документ 4500 л по НИС 4945.90 разлика +445.90 - 9.9 %. На 29.12.2023 г. по АДД 01…8290326 доставка на LPG по документ 4300 по НИС 4775.10 разлика +475.10 , 11 %. На 17.01.2024 г. са били доставени по АДД010…8336019 от 16.01.2026 г. на LPG по документ 6400 по НИС 6933, разлика 533 л., 8.3 %. Искания, възражения и бележки на проверяваното лице в протокола не се съдържат.

Въз основа на данните от извършената проверка, ответникът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да предава в НАП по установената дистанционна връзка коректни данни, които дават възможност за определяне на наличното количество гориво в резервоар за съхранение на газ пропан-бутан, в обекта на 24.01.2024 г. – нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 6 ЗДДС. На това фактическа основание и на осн. чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г“ ЗДДС е издадена оспорената заповед, с която е постановено запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 10 /десет/ дни.

Продължителността на срока на наложената ПАМ е обоснована от органа с вида на стоката – течно гориво, предхождащите установени нарушения на данъчното законодателство от дружеството, като последица, че не могат да се проследят наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива, така че да може да се определят наличните количества горива в обекта за 29.12.2023 г. Контролният орган е съобразил съставен АУАН и в последствие издадени НП /изрично е посочено, че са влезли в законна сила/, за други данъчни нарушения – чл.59а, ал.1 и на чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. Цитирани са НП от 27.06.2023 г. влязло в законна сила на 23.11.2023 г. и НП от 10.11.2022 г. влязло в законна сила на 16.12.2022 г. Изложено е, че органът по приходите се е съобразил с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от лицата, които извършват зареждане на ППС, за наличните количества горива в търговския обект. Направен е извод, че неспазването на задълженията по чл.118, ал. 6 от ЗДДС и чл. 3, ал. 3 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ от страна на дружеството винаги води до негативни последици за фиска, тъй като в конкретния случай не позволява да се проследи движението на количествата закупено гориво, доставчиците дали са издали съответните документи, както и последващата реализация от продажбите в търговския обект да може да се съпостави с наличните в резервоарите течни горива. Изложено е, че течните горива представляват стока, към която има висок търговски интерес, поради което с цел да не се допусне търговия с тях без да се отчитат продажби е вменено задължение за предаване на НАП по установената дистанционна връзка, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение. Посочено е, че с неспазването на задължението за предаване на НАП по установената дистанционна връзка данни, дружеството накърнява особено важен държавен интерес, като се създава несигурност за начина на изразходване на закупените количества горива и липсва възможност за проследяване какво количество от горивото е действително получено и реализирано. Създадената организация в този търговски обект според административния орган няма за цел и не води до изпълнение на установените правни регламенти. Изложени са мотиви, че налагането на ПАМ би допринесло за коригиране поведението на лицето, така че да не допуска и в бъдеще нарушения от същия вид. Съгласно ЗНПАМ, срокът бил съразмерен на извършеното и бил съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и необходимото време за постигане на целта – промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, така, че да е възможно да се установяват актуалните налични количества горива в резервоарите за съхранение. Посочено е, че ако не бъде приложена ПАМ, то съществува възможност от извършване на ново нарушение (индиректно до ново отклонение от данъчно облагане), от което за фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно поправими вреди, а оттам и за благосъстоянието на държавата и обществото. Според органа мярката се явява и превенция срещу този нежелан резултат за фиска, и указва значимостта на охраняваните обществени отношения.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е допуснат до разпит свидетелят – Ж. М. Ж.. Свидетелят заявява, че е сервизен техник в „С.-М“ ООД, която има договор с „Б. Ойл“ ООД за поддръжка на системи с електронна фискална памет и средствата за измерване, които са в състава им. Заявява, че е присъствал при извършване на проверката на 24.01.2024 г. от служители на НАП в обекта на жалбоподателя. Сочи, че в деня на проверката са извършили и те такава и след това са продължили да работят на обекта и на следващия ден. Установили са, че има отклонение в работата на измервателния уред, в следствие на което са повлияни тези автоматично прихванати нивомерни доставки от самото устройство и се получава тази разлика от прихванатото количество и действителното количество, което е разтоварено. Свидетелят сочи, че това представлява неизправност на самия уред, за който има договор за поддръжка. Б. са предприети мерки, като три пъти от поддържащата фирма са посетили обекта. Била е разкалибрирана измервателната сонда, след това е отново калибрирана, проследено е във времето и след тези посещения. В последствие уредът е работил изправно, добре и в норма, не е имало засечени отклонения след намеса на поддържащата фирма. Заявява, че има издадени протоколи за всяко едно посещение на обекта и за всяка една дейност, като едновременно поддържащата фирма подава обявления на сървъра на НАП винаги, когато посещават обект и извършват сериозни дейности. Според свидетеля НАП са били уведомени преди поддържащата фирма да посети обекта или в момента в който са на обекта, че за този уред е имало техническа неизправност и се извършват сервизни дейности. Тези обявления към НАП се изпращат съгласно Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. По време на извършване на проверката, свидетелят заявява, че всички метрологични проверки, на които подлежи уредът и средството за измерване са били в срок, не е имало нарушени пломби, както и не е имало неправомерно вмешателство върху измервателния уред. На въпрос на адв. Д., пояснява, че разликата от 475 л. не отговаря на реалното количество гориво, разтоварено на обекта, дължи се на техническа грешка от измервателния уред.

Въз основа на гореизложеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС компетентен да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС е орган по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Със Заповед № 3ЦУ-1148/25.08.2020 г., изменена със Заповед №ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. /л. 1 от адм. преписка/ изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. Установява се по безспорен начин, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 186, ал. 3 ЗДДС.

В случая е безспорно установено, че на посочената в заповедта дата в проверения обект е съществувала монтирана и функционираща нивомерна измервателна система за обем на течни горива, свързана към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която поради техническа неизправност посочена в Сервизен протокол на обслужващата фирма от 30.01.2024 г. /л. 5 – гръб/, е отчетено неправилно нивото на горивото в резервоара и е отчетена разлика между горивото по документи и отчетеното чрез дистанционната връзка в НАП, като разликата е 475.10 л. С това формално е осъществен състава на нарушението по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, за което представител на дружеството е следвало да се яви на 31.01.2024 г. в посочен офис на НАП за съставяне на АУАН, видно от съставения протокол за извършена проверка (т. е. по самостоятелно административно-наказателно производство за санкциониране на дружеството, отделно от настоящото).

Съгласно становище обективирано в Сервизен протокол от 30.01.2024 г. от сервизен техник в „С.-М“ ООД е установено, че при извършената проверка на 24.01.2024 г. измервателната сонда монтирана в резервоар №6 пропан-бутан, предава грешни данни за нива, в следствие на разкалибриране на измервателния уред. В резултат на това е компрометирано отчитането на действителните количества в съда и автоматично прихванатите нивомерни доставки, като са били предприети мерки за отстраняване на повредата. Пояснено е, че разликата между нивомерната и документална доставка не е действителна, въпросните количества отчетени като плюс за обекта не са разтоварени в резервоара.

По делото се установи, че в хода на проверката на 24.01.2024 г. не са констатирани действия от страна на жалбоподателя, които могат да се приемат като неправомерна намеса в работата на нивомерната система, включително не са констатирани въздействия върху пломбите, поставени на процесния резервоар № 6. От свидетелските показания на сервизен техник - Ж. в „С.-М“ ООД се установява, че не е имало данни за неправомерно вмешателство върху измервателния уред. Допълнително е изложено, че при извършената проверка от поддържащата фирма всички метрологични проверки на които подлежи съдът и средството за измерване са били в срок. Отделно от това, безспорно е, че към НАП са били подавани данни относно доставеното количество гориво, в изпълнение на горепосочената норма от чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Според показанията на свидетеля е имало сервизни протоколи за всяка една извършена от поддържащата фирма проверка, които са били изпращани на сървъра на НАП.

На основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС ПАМ се налага с преустановителна и превантивна цел, а именно да се преустанови конкретно административно нарушение и да се предотврати възможността за последващото му извършване. В случая ПАМ е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано нарушаване на разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Липсват данни за нарушаване на пломби и холограмни стикери на БИМ, поради което не може да бъде направен извод за манипулиране на измервателния уред. Има изградена дистанционна връзка с НАП за предаване на данни и такива са предавани. В случая, действително данните от нивомерната система се разминават от тези по документи чрез баркод в четеца в обекта, но предвид липсата на констатации за манипулиране на измервателния уред не може да бъде направен извод за извършено нарушение от страна на дружеството жалбоподател. Органите по приходите не са изследвали какви са причините, които са довели до този резултат, включително като изключат възможността за технически проблем. От показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че по време на извършване на проверката е присъствал представител на „С.-М“ ООД, който е пояснил, че става въпрос за технически проблем. Преди датата на издаване на оспорената заповед, на 30.01.2024 г. сервизен техник на „С.-М“ ООД в становище е изложил, че разликата между нивомерната и документална доставка не е действителна, като въпросните количества отчетени като плюс за обекта не са били разтоварени в резервоара. В становището е посочено, че са били предприети мерки за отстраняване на повредата, като от свидетелските показания на Ж. се установява, че повредата е била отстранена следващите дни и уредът е работил в норма.

От така установеното се налага извод, че административният орган не е доказал наличието на целенасочено неправомерно поведение на дружеството при предаването на данни в НАП за наличните количества горива в резервоарите за съхранение. Напротив, коректно подадените данни за получените количества гориво, които са осчетоводени от жалбоподателя, са доказателство за обратното. По време на проверката сервизен техник при „С.-М“ ООД е посочил на какво се дължи несъответствието на прихванато количество при доставка на гориво в резервоар с прихванато гориво от нивомерната система спрямо действителното гориво. В становището от 30.01.2024 г. на сервизен техник много ясно е посочено, че разликата между нивомерна и документална доставка не е действителна, въпросните количества отчетени като плюс за обекта не са били разтоварени в резервоара. Обосновано може да се приеме, че при липсата на нарушение и на недобросъвестност на стопанисващия обекта, издаването на ЗНПАМ не изпълнява своите цели, тъй като не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение, свързано с отчитането на количеството гориво в резервоарите, доколкото не е налице необходимост от промяна на начина на осъществяване на дейността в конкретния обект. По какви причини НИС е подавала некоректни данни към НАП за посочената дата е обстоятелство, което изобщо не е изследвано и установено от административния орган.

В допълнение на гореизложеното, по отношение на срока на наложената ПАМ настоящият състав приема, че мотивите на административния орган са необосновани и неотносими към конкретно установеното в настоящия случай. Твърденията за необходимост от преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта и време за създаване на организация за отчитане на дейността на търговеца противоречат на събраните доказателства, доколкото не са установени в хода на проверката други нарушения, извършени от жалбоподателя.

В оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка като мотив за определяне продължителността на срока на мярката е цитирано НП №709783-[рег. номер]/27.06.2023 г., влязло в законна сила на 23.11.2023 г. От представените пред съда доказателства се установява, че цитираното НП е оспорено пред Районен съд Русе, който с Решение №719/01.11.2023 г. по АНД №1605/2023 г. е отменил наказателното постановление, с което първо се опровергават мотивите на органа. Второ, ответника не внася яснота оспорено ли е решението пред касационната инстанция, съответно какъв е резултата. За НП №675157-[рег. номер]/10.11.2022, влязло в законна сила според органа по приходите на 16.12.2022 г. липсват доказателства оспорено ли е по съдебен ред и какъв е резултата. Изложеното налага извод, че мотивите за извършени от дружеството и други данъчни нарушения от Наредба №Н-18 от 2006 г. на МФ, послужили като основание за налагане на по-дълъг срок на мярката, е неоснователен.

В обекта е създадена съответна на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. организация за отчитане на дейността, чрез въвеждане на функционираща система за връзка с НАП и нивомерна измервателна система за отчитане на наличното количество течни горива. В тази връзка неоснователни са твърденията за създаване от жалбоподателя на организация в обекта, която има за цел отклонение от данъчно облагане. Такива данни не са налични по делото. Липсват констатации в оспорения акт относно неотчетени продажби на горива от страна на „Б. Ойл“ ООД, разминавания между документирани продажби и касова наличност, резервоари за гориво, които нямат връзка с НАП или други в този смисъл, които да навеждат към извод за извършени действия/бездействия с цел отклонение от данъчно облагане. Аналогичен е изводът на съда по отношение на сочените от органа негативни последици за фиска, тъй като констатации, че не са отчитани приходи в бензиностанцията не са направени от контролните органи в хода на проверката. Не са изследвани налични количества гориво и съпоставката им с получени доставки на такова. В тази връзка липсват данни, че фискът е ощетен. В мотивите на оспорената ЗНПАМ е посочено, че дружеството не е изпълнило задължението си по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, така че да може да се определят наличните количества гориво в обекта за 29.12.2023 г. Не става ясно за всички разновидности на предлаганото гориво в обекта – дизел, бензин А-95 и А-100, LPG, не е изпълнило задължението си дружеството или само за LPG. Писмените доказателства, събрани в съвкупност с гласните такива в хода на съдебното производство, водят до извод за възникнала техническа неизправност на нивомерната система, която не е вследствие на лоша организация в обекта или съзнателно поведение, целящо укриване на данни за получените и продадени горива. По делото се установи съответно на закона поведение по въвеждане на система на измерване на горивата и система за отчитане на продажбите, както и достоверно счетоводно отразяване на сделките по покупка и продажба на горива, което опровергава изводите за опасност за фиска и за неправомерно поведение, което следва да се коригира с прилаганата ПАМ. Следователно налагането на ПАМ запечатване на обекта за срок от 10 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която актът се издава, като с това е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК. Съгласно посочените разпоредби административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по - голяма степен от най - необходимото за целта, за която актът се издава, и административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

Необосновано е била приложена предвидената в ЗДДС принудителна мярка по отношение на дружеството-жалбоподател без да са били изяснени всички относими към случая факти и обстоятелства, имащи значение както за определяне наличието изобщо на основание за прилагане на ПАМ, така и при евентуално наличие на основание за прилагането й – за определяне на нейната продължителност.

Относно възражението на жалбоподателя, свързани решение на СЕС по дело С-97/21 г. относно тълкуването на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и чл. 50 от ХОПЕС, в което се казва, че чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система за данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основаните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение“, съдът прима следното: В т. 52 от мотивите на решението е прието, че що се отнася до условието всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, да бъде предвидено в закон, посоченото условие е изпълнено, тъй като в Закона за ДДС изрично се предвижда кумулативното налагане на имуществена санкция и запечатване на съответния търговски обект при нарушение на член 118, алинея 1 от него. Според т. 53, що се отнася до зачитането на основното съдържание на основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, от практиката на Съда следва, че такова кумулиране по принцип трябва да зависи от изчерпателно определени условия, като по този начин се подсигури непоставянето под съмнение на самото право, гарантирано в същия член 50, а в т. 54 е изведен извод, че автоматично кумулиране, което не зависи от никакво изчерпателно определено условие, не може да се разглежда като зачитащо основното съдържание на това право. Съгласно т. 55: " В случая, видно от данните, предоставени от запитващата юрисдикция и от българското правителство, кумулирането на двете мерки, предвидени съответно в член 185 и в член 186 от Закона за ДДС, изглежда, е автоматично, тъй като в хипотезата на извършване на едно и също нарушение на член 118, алинея 1 от този закон данъчният орган е длъжен систематично да прилага и едната, и другата от тези мерки. Следователно такова кумулиране не зависи от изчерпателно определени условия по смисъла на посочената в точка 53 от настоящото решение съдебна практика, поради което разглежданата в главното производство национална правна уредба не изглежда да съдържа необходимата рамка, за да се гарантира зачитането на основното съдържание на правото, предвидено в член 50 от Хартата". В т. 56 е прието: "На трето място, що се отнася до спазването на принципа на пропорционалност, следва да се припомни, че той изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции, предвидено в национална правна уредба като разглежданата в главното производство, да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от тази правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели".

Към момента в националното законодателство не е отстранен по законодателен път проблемът, констатиран в това решение, не е предвиден единен ред за прилагане на ПАМ "запечатване на търговски обект" и на налагане на имуществена санкция за едно и също нарушение, поради което не може да се гарантира спазване на принципа на пропорционалност на санкцията. От доказателствата по делото се установява, че за нарушението спрямо дружеството е започнало административнонаказателно производство със съставяне на акт за административно нарушение на 31.01.2024 г., съответно на дружеството е издадено НП №756942-[рег. номер]/19.02.2024 г., като ответникът не твърди АНП да е прекратено. При това положение, самостоятелното провеждане на настоящото производство пред Административен съд Варна и това по ЗАНН не може да гарантира постигане на целите на закона и налагане на законосъобразна и пропорционална санкция, съответна на принципите, посочени в цитираното решение на СЕС.

Обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с преследваната от него цел.

При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се дължат разноски, и същите се констатираха в размер на 100 лева съобразно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 50 лв. за държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд- Варна,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Б. Ойл“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 51-ФК/19.02.2024 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Б. Ойл“ ООД, ЕИК ********, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/ разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.