РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. Варна, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20233000500364 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба
на Прокуратурата на Република България против решение № 532/27.04.2023
г., постановено по гр.д. № 852/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, В
ЧАСТТА, с която Прокуратурата е осъдена да заплати на Т. М. В.: - сумата
от 20000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за
което е оправдан с присъда №11/30.10.2020г. постановена по ВНОХД
№281/2020г. по описа на Апелативен съд Варна, потвърдена с решение
№40/13.05.2021г. постановено по касационно наказателно дело № 99/2021г.
на ВКС, ведно със законната лихва от 13.05.2021г. до окончателно изплащане
на задължението; - сумата от 4000 лева обезщетение за причинени
имуществени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение по
наказателно производство в досъдебна и съдебна фаза, образувано вследствие
на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер,
за което е оправдан с присъда №11/30.10.2020г. постановена по ВНОХД
№281/2020г. по описа на Апелативен съд Варна, потвърдена с решение
№40/13.05.2021г. постановено по касационно наказателно дело № 99/2021г.
на ВКС, ведно със законната лихва от 13.05.2021г. до окончателно изплащане
на задължението, на осн. чл.2, т.3 ЗОДОВ; - сумата от 11021,46 лева
1
обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи от неполучено възнаграждение за труд по служебно правоотношение
като пожарникар, за периода на отстраняване от работа 28.06.2019г. до
22.02.2020г. вследствие на повдигнато му обвинение за извършване на
престъпление от общ характер, за което е оправдан с присъда
№11/30.10.2020г. постановена по ВНОХД №281/2020г. по описа на
Апелативен съд Варна, потвърдена с решение №40/13.05.2021г. постановено
по касационно наказателно дело № 99/2021г. на ВКС,ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
02.02.2020г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.2, т.3
ЗОДОВ; - сумата от 335,48 лева - лихва за периода 04.02.2020г. -
15.04.2020г.,сумата от 409,31 лева - присъдени разноски в полза на
взискателите, както и сумата от 831,46 лева - такси и разноски съгласно
Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, заплатени по изпълнително дело
№ 20208830400177 по описа на частен съдебен изпълнител Ив. с район на
действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.02.2020г.
издаден по ч.гр. дело № 1432/2020г. на Варненски районен съд, вследствие на
повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за
което е оправдан с присъда №11/30.10.2020г. постановена по ВНОХД
№281/2020г. по описа на Апелативен съд Варна, потвърдена с решение
№40/13.05.2021г. постановено по касационно наказателно дело № 99/2021г.
на ВКС,ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране
на исковата молба в съда – 02.02.2020г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл.2, т.3 ЗОДОВ; - сумата от 204,77 лева съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК; както и в В ЧАСТТА с която
Прокуратурата е осъдена да заплати на адвокат Д. П. Й. – от Адвокатскта
колегия Варна, сумата от 3047,30 лева, определено от съда възнаграждение за
процесуално представителство в производството по гр. дело № 852/2022г. по
описа на ВОС осъществено по отношение на ищеца Т. М. В., на осн. чл. 38,
ал.1, т.3 ЗА.
Прокуратурата е навела оплаквания за неправилност на решението на
окръжния съд в обжалваната му осъдителна част, като постановено в
нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и поради
необоснованост, като е молила за отмяната му в тази част и отхвърляне на
исковете изцяло, а по отношение на обезщетението за неимуществени вреди
- евентуално за намаляването му. Изложила е оплаквания за несъобразяване
от окръжния съд на поведението на ищеца водещо до извод, че увреждането е
причинено по изключителна негова вина и за неприлагане на разпоредбата на
чл. 5, ал.1 ЗОДОВ с отхвърляне на всички искове; - за неправилна оценка от
окръжния съд на събраните по делото доказателства и въз основа на това и за
погрешен извод за претърпени от ищеца неимуществени вреди (болки и
страдания, спадане на тегло), както и за неправилно приложение на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и завишаване на размера на присъденото
обезщетение (кратък бил периода на задържането под стража – само за 57
2
дни; МНО домашен арест не нанесла вреда на ищеца, тъй като той я търпял в
дома си сред близки и роднини; кратък бил периода на наказателното
производство); прокуратурата не следвало да отговаря за вредите от
произнесената от съда осъдителна присъда; окръжният съд присъдил
обезщетение при липса на причинно –следствена връзка между твърдяните
от ищеца вреди и действията на прокуратурата. Настоявал е, че окръжният
съд достигнал до погрешен извод за липсата на прекомерност на платеното в
наказателното производство адвокатско възнаграждение (предвид липсата на
фактическа и правна сложност на наказателното дело), както и присъдил
обезщетенията за имуществени вреди от неполучено трудово възнаграждение
и за загубите от предсрочната изискуемост на кредита при данни по делото,
че тези вреди са във връзка само с действията на ищеца, довели до воденото
срещу него наказателно производство.
Т. М. В., чрез адв. Й., е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който
е оспорил същата и по съображения за неоснователност на всяко от
оплакванията е молил за отхвърлянето й и за потвърждаване на решението в
обжалваната му осъдителна част, както и за присъждане на сторените по
делото разноски и адвокатско възнаграждение на адв. Й. по чл. 38 , ал.1 т. 3
от ЗА.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в отхвърлителната му част.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез
процесуалните си представители са поддържали съответно възивната жалба и
отговора, като адв. Й. е претендирал за осъждане на ответника за заплащане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на
Т. М. В., с която срещу Прокуратурата на Република България са предявени
искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
му заплати сумите: 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпяни страх от осъждане, шок от обвинението и
тежестта на наказанието за него, унижение, притеснение, душевни страдания,
отчуждение от приятели, близки и колеги, финансови затруднения за
семейството, включително обявен предсрочно изискуем кредит, уронване на
престижа в професионалните среди и други негативни изживявания, всички в
резултат неоснователното му привличане като обвиняем по ДП №99/2019г. по
описа на ОСлО при ВОП на 28.06.2019г. и повдигане на обвинение срещу
него по НОХД №25/2020г. на ВОС за престъпление по чл.354а, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 НК, за което обвинение е признат за невиновен с влязла в законна сила на
13.05.2021г. присъда №11/30.10.2020г. по ВНОХД №281/2020г. на ВАпС,
потвърдена с Решение №40/13.05.2021г. на ВКС; 4 000 лв. - обезщетение за
3
имуществени вреди - платено адвокатско възнаграждение за цялостна защита
на обвинямия и подсъдим по НП (в досъдебна и в съдебна фази) за горното
деяние; ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от 13.05.2021г.
до пълното им изплащане; 11 021,46лв. - обезщетение за имуществени вреди
– пропуснати ползи от неполучено възнаграждение за труд по служебно
правоотношение като пожарникар за периода на отстраняване от работа от
28.06.2019г. до 22.02.2020г.; имуществени вреди – претърпени загуби от
заплатени от ищеца суми, вследствие обявяване на предсрочната изискуемост
на Договор за кредит „Е."№408597/19.05.2015г. и събрани по изп. д.
№177/2020г. по описа на ЧСИ Ив., както следва: 335,48 лева - лихва за забава
за периода 04.02.2020г. - 15.04.2020г.; 409,31лева - присъдени разноски в
полза на взискателите; 831,46 лева - такси и разноски съгласно ТТР към
ЗЧСИ; ведно със законната лихва върху последните две групи суми, считано
от подаване на исковата молба - 02.02.2022г. до пълното им изплащане.
С писмения отговор на исковата молба, ответникът е оспорил исковете и е
молил за отхвърлянето им, като относими към настоящото производство са
възраженията, поддържани и с въззивната жалба.
Установено е със събраните доказателства (и по тези факти няма спор
между страните), че ищецът е бил служител в системата на МВР, старши
пожарникар в РДПБЗН гр.Варна. Въз основа на протокол за обиск и
изземване от 28.06.2019г. е образувано досъдебно производство №99/2019г.
по описа на ОСлО Варна на осн. чл.212, ал.2 НПК и в същия ден със заповед
по реда на чл. 72, ал.1 ЗМВ ищецът е задържан за срок до 24 часа. На
29.06.2019г. той е привлечен като обвиняем, за това че на 28.06.2029г. в гр.
Варна, в съучастие като съизвършител, без надлежно разрешение е държал
кокаин с тегло от 0,79 грама, с цел разпространение - престъпление по чл.
354а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, прецизирано с постановление за привличане от
12.11.2019 г. – с квалификация по чл. 354а, ал.1, из.р.1-во, пр.4- то, алт.1 НК и
окончателно - с постановление от 02.12.2019г. в качеството му на
съизвършител. Престъплението е тежко умишлено такова, за което се
предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода. С
постановление от 29.06.2019г. ищецът е задържан за срок от 72 часа, а с
определение от 01.07.2019г. по ЧНД №754/2019г. по описа на ВОС му е
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, заменена с
„домашен арест“ от 27.08.2019г. до 14.02.2020г. (с определение по ВЧНД №
304/2019г.) и от 14.02.2020г. до 30.10.2020г. - в „парична гаранция“, а от
30.10.2020г. – в „подписка“. Общо задържането на ищеца под стража е за 57
дни, а домашният му арест - за 172 дни. На 08.01.2020г. по ПП №2/2020г. на
ВОП е изготвен обвинителния акт срещу него за престъплението по чл. 354а,
ал.1, из.р.1-во, пр.4-то, алт.1 НК и делото е внесено в съда, където е
образувано НП №25/2020г. на Окръжен съд Варна. С постановената от
първостепенния съд присъда № 40/30.06.2020г., ищецът е признат за виновен
за престъпление по чл. 354а, ал.1, т.1 вр. чл.20, ал.2 НК и му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, отложено с изпитателен
4
срок от 3 години на осн. чл. 66, ал.1 НК, както и глоба в размер на 2000 лева.
Той е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 354а, ал.1,
изр.1, пр.4, алт.1 НК. По протест на ВОП и по въззивна жалба на ищеца,
делото е пренесено пред въззивната инстанция и образувано във ВНОХД №
281/2020г., по което е постановена оправдателна присъда № 11/30.10.2020г.
По касационен протест е образувано КНД № 99/2021г. по описа на ВКС, по
което делото е приключило с решение № 40/13.05.2021г. за потвърждаване на
оправдателната присъда. Общата продължителност на наказателното
производство в двете му фази е около 1 година и 11 месеца, като към датата
на образуването му ищецът е бил на 31 г.
В наказателното производство са извършвани множество процесуално-
следствени действия с участието на ищеца, като в досъдебното производство
те са обиск, разпити, предявяване на материалите по обвинението, участие
при изготвяне на съдебно – психиатрична експертиза (разпитван в качеството
му на обвиняем шест пъти; два пъти са му предявявани материалите от
разследването; веднъж е участвал в процесуално – следствени действия с
оглед изготвяне на заключението по назначена експертиза; веднъж е
подложен на обиск), участвал е в съдебните производства по постановените
мерки за неотклонение и пред съда в съдебната фаза на наказателното
производство - в общо 9 съдебни заседания. Установено е също така и не е
спорно по делото, че срещу ищеца се е водило паралелно и дисциплинарно
производство и че със заповед № 1983к/10.07.2019г. на Директора на ГДПБЗН
той е временно отстранен от длъжност (до възстановяването му на същата със
заповед № 1983к-445/17.03.2020г. на Директора на ГДПБЗН), мотивирано със
задържането му на 28.06.2019г. и образуваното срещу него ДП № 99/2019г.
по описа на ОСлО Варна. Установено е също така, че ищецът е с чисто
съдебно минало и преди обвинението се е ползвал с авторитет в
професионалната си среда и сред близки и приятели.
Наказателното производство срещу ищеца е предизвикало голям медиен
интерес, отразявано е периодично в пресата, в електронни медии с огласяване
на името му и инициали на фамилията и съществуват статии и общодостъпни
в интернет пространството публикации за наказателното производство срещу
него (в „Патриотичен Десант“ със статия от 02.07.2019г. „Задържаха по
стража пожарникаря, хванат с наркотици“; “Варна 24“ със статия от
02.07.2019г.„Задържаха под стража варненския пожарникар с наркотици“;
„Будна Варна“ със статия от 01.07.2020г.„Осъдиха пожарникар за притежание
на наркотици“; „Черно море“ със статия от 20.12.2021г. „Пожарникар от
Варна с условна присъда за кокаин“; „Топ Нюз“ със статия от 06.07.2020г.
„Осъдиха варненски пожарникар само за притежание на наркотици“; „Нова
Варна“ със статия „Варненски пожарникар е осъден за наркотици“; „Днес+“
със статия от 01.07.2020г. „Осъдиха варненски пожарникар за притежание на
кокаин“).
Негативните промени и емоционални преживявания на ищеца са доказани
с показанията на свидетелите Г. К. и Ж. Ж. – колеги на ищеца от много
5
години в РДПБЗН – Варна, с преки и непосредствени впечатления от
физическото и емоционалното му състояние преди, по време и след
незаконното обвинение. Г. К. (познава ищеца от 2010г.) посещавал Т. В. в
дома му в гр.Д. ч., докато той бил под домашен арест и видял, че той бил
видимо отслабнал, много отчаян и притеснен. Статиите в пресата станали
известни в средите им, като част от колегите им остро и осъдително се
отнесли към ищеца заради повдигнатото му обвинение. От това отношение
той много страдал. След оправдаването му и връщането на работа, В. не бил
добре финансово, като колегите му го подпомагали с малки суми. Свидетелят
Ж. Ж. (познава ищеца от 2010г.) е посочил, че от средствата за масово
осведомяване колегите им знаели подробности за обвинението срещу Т. В. и
много се разочаровали от него. След образуване на наказателното
производство срещу В. той изглеждал видимо отслабнал, бил изнервен,
затворил се в себе си, а после и отказвал да се събира с колеги. Преди
обвинението той взел заем, който обслужвал със заплатата си, а след
незаконното обвинение имал финансови затруднения, колегите му го
подпомагали с дребни суми, от което В. изпитвал неудобство. При
посещенията в дома му по време на домашния арест, свидетелят видял ищеца
като отчаян, в резултат на дългия престой в ареста и домашния арест, както и
заради цялостно насаденото отношение към него като служител на МВР. В.
му споделял страхове си, че ще загуби работата си. В показанията на тези
свидетели съдът не се съмнява, защото те са преки очевидци на изнесеното,
контактували са с ищеца преди и по време на наказателното производство
срещу него и имат преки впечатления от промяната му, като показанията им
са логични, взаимно подкрепящи и допълващи се и в синхрон с житейската
логика за преживяванията на неосъждан човек при незаконно обвинение и
тежка мярка за неотклонение. С показанията на тези свидетели са доказани
физическата промяна, отслабване на ищеца, както и търпените негативни
преживявания от него, вследствие незаконното обвинение, поради което
неоснователно е оплакването на прокуратурата за липсата на доказване за
тези факти и необоснованост на първоинстанционното решение в тази връзка.
Законът предвижда отговорността на държавата за вреди причинени от
действията на нейните органи, което означава, че между двете трябва да
съществува причинно следствена връзка, а това следва и от разпоредбата на
чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Същевременно не е въведено предположение за
съществуването на такава връзка, поради което по силата на чл. 154, ал. 1 от
ГПК същата трябва да бъде доказана, извън случаите, когато се претендират
вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда
или обществено положение то те трябва да бъдат доказани от ищеца по
силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. В случая няма твърдения и доказани
здравословни проблеми на ищеца и трайни последици в емоционалната му
6
сфера (психологически такива), извън обичайните в хода на наказателното
производство и в последващия оправдаването му период и вреди от трайно
променено качество на живот след оправдаването и такива също не следва да
бъдат обезщетявани.
Предявеният иск е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане на
обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди от
воденото срещу ищеца наказателно производство, по което същият е бил
оправдан. Искът е предявен срещу Прокуратурата на Република България,
която действа като процесуален субституент на държавата. При преценката на
претърпените от ищеца вреди следва да се има предвид, че отговорността на
прокуратурата е обективна и се носи независимо дали вредите от
увреждащите актове са причинени виновно от длъжностни лица, както и това,
че отговорността й обхваща вредите, които са в пряка причинно-следствена
връзка с увреждащото действие. Отговорността на прокуратурата е за всички
вреди, причинени от незаконното обвинение, включително и за периода през
който делото е било на производство пред съда. Затова и оплакванията на
прокуратурата, че част от вредите са следствие на осъдителната присъда и
производството в съдебната му фаза и тя не следва да отговаря за тях, са
неоснотелни. Отговорността на държавата за причинени от нейни органи
вреди има гаранционно обезщетителен характер и не възниква по повод на
извършени от ответната страна в производството незаконосъобразни
действия, а по силата за законова разпоредба. Без значение за тази
отговорност е това дали на определен етап от производството действията на
прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до
този момент доказателства или дали при извършването им са спазени всички
предвидени процесуални правила. Без значение е и това какво е било
вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното
действие или дали същите са действали правомерно. Възникването на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е поставено единствено в
зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в
случая той е оправдаване на обвиненото лице. Законът не е предвидил като
изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото
обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и
отговорността е налице дори и от страна на ответника да са спазени всички
законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните
до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Тази
отговорност може да отпадне или на бъде намалена само в случаите по чл. 5
от ЗОДОВ, при които обаче е предвидено определено субективно отношение
на пострадалото лице към вредоносния резултат, като такова изискване за
субективно отношение не е предвидено в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Поради
това прокуратурата не може да се освободи от отговорност по реда на
ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали добросъвестно.
Крайният акт, с който се определя (какъвто е и настоящият казус)
законосъобразността или не на обвинението е влязлата в сила оправдателна
7
присъда. Затова, неоснователни са оплакванията на прокуратурата във
въззивната й жалба с искане за приложение на чл. 5, ал.1 ЗОДОВ, поради
оправдаването на ищеца „по процесуални причини“, посочени като такива,
че с решенията на ВАпС и ВКС било установено, че същият е помагач, но
обвинението му било за съизвършител и той имал съзнателно участие в
престъплението „държане на наркотични вещества" от другите двама реални
извършители, сключили споразумения с ПРБ, с което признали вина),
евентуално за съпричиняване на увреждането от ищеца по същите причини не
обосновават извод, че увреждането е причинено по изключителна вина на
ищеца. Настъпилият вредоносен резултат не е в причинно – следствена връзка
с поведението на пострадалия (такива, според практиката на ВКС - решение
№244/25.07.2013г., постановено по гр. дело № 1205/2012г., ІV, г.о. на ВКС са
случаите, когато лицето недобросъвестно се е набедило в извършване на
престъпление – когато лично се е явил пред органите на досъдебното
производство и е направил неистински признания за авторството на
престъплението или въвеждане на органите по разследване в заблуждение с
цел да бъдат прикрити определени обстоятелства, за да се забави или
опорочи престъплението).
В настоящия случай държавата чрез Прокуратурата на РБ отговаря за
вредите, причинени на ищеца от повдигнатото му и поддържано незаконно
обвинение.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия
състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, от който произтича отговорността на
държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и срокът на
наказателното преследване, както и характера на престъплението по
повдигнатото обвинение, неговото разгласяване и последиците от това.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
По определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконното обвинение:
За да обоснове размера на обезщетението, съдът съобразява от една
страна, че към датата на незаконното обвинение, ищецът е бил на * години, в
8
млада възраст и с успешна професионална реализация като пожарникар.
Обвинението е за тежко умишлено престъпление (за него се предвижда
наказание от 2 до 8 г. лишаване от свобода) и е срещу лице със сфера на
професионална дейност в системата на МВР, а към престъпления, извършени
от тези лица, обществото има особена чувствителност и непоносимост и
изискванията на обществото за почтеност и съблюдаване на закона са
завишени и поради това едно незаконно обвинение се отразява особено тежко
върху емоционалната, психическа и социална сфера на засегнатото лице.
Затова, в случая съдът отчита, че ищецът допълнително е претърпял вреди с
по-висок интензитет и със специфичен характер, обусловени от общественото
му положение – служител (пожарникар) от системата на МВР, като в тази
връзка следва да бъдат отчетени и моралните вреди, изразяващи се в
накърнен професионален авторитет, компрометиране на доброто му име в
средите, в които работи и пред колеги. Дискредитирането на личността и
авторитета на ищеца, компрометирането му в професията и страха от
уволнение и загуба на работа и притесненията му в тази връзка (последица
при осъждане), са допълнителни обстоятелства, които следва да бъдат
съобразени в насока определяне на по-висок размер на обезщетението. Все в
тази насока, следва да бъде отчетено й осъждането му от първата инстанция с
налагането на наказание „лишаване от свобода“ за 1 година (макар и с
отложено изпълнение). Съдът съобразява по-големия интензитет на
негативните преживявания на ищеца заради шумното медийно разгласяване
на случая и дискредитирането на В. пред по-широк обществен кръг, както и
тежестта и продължителността на наложените мерки за неотклонение
„задържане под стража“ за почти два месеца и за още пет месеца и половина -
„домашен арест“, които са променили и значително засегнали живота му в
период около седем месеца и половина. От друга страна, съдът съобразява и
продължителността на наказателното производство, която не е голяма,
предвид приключване на наказателното производство в разумен срок от 1 г. и
11 месеца, включително и в съдебната му фаза на всички инстанции, но
независимо от това е значителен период от живота на млад човек, в който той
е бил подложен на интензивния стрес от наказателното преследване с
медийна известност и страха от неизвестността на изхода му. Съдът
съобразява и обстоятелството, че е засегнат начина на живот на ищеца, като
той отслабнал, бил е тревожен и притеснен, затворил се и се изолирал,
преживявал е и страх от осъждането, от невъзможността да работи и от
евентуална загуба на работата си. В насока на по-нисък размер на
обезщетението следва да бъде отчетено, че ищецът не е загубил работата си и
няма доказани ограничения или невъзможности в последващата му
професионална реализация вследствие незаконното обвинение и освен
обичайно презюмираните вреди като стрес, безсъние, притеснения,
наказателното производство не се е отразило на здравословното му състояние,
нито е довело до трайни последици в тази връзка. Апелативният съд, предвид
изложените съображения и конкретните данни по делото и като съобрази
9
стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи
по време на възникване на увреждането намира, че за обезщетяването на
причинените му от незаконното обвинение вреди и с оглед принципа на
справедливост и на осн. чл. 52 от ЗЗД, на ищеца следва да бъде присъдено
обезщетение от 20 000 лв. При определянето на този размер, съдът взема
предвид и факта, че самото осъждане на ответната прокуратура има основно
репариращо действие – предвид моралния, а не имуществен характер на
процесните вреди (в този смисъл решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр.д. №
403/2016 г. на ВКС, IV г.о.). Върху размера на обезщетението се дължат и
мораторни лихви от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до
окончателното му изплащане. Предвид изложеното, оплакванията на
въззивника за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
завишаване на размера на присъденото обезщетение са неоснователни.
По имуществените вреди: Безспорно, сторените в наказателното
производство разноски за адвокатско възнаграждение съставляват
имуществена вреда от незаконното обвинение и те подлежат на обезщетяване
по реда на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Представляват вреда и на обезщетяване
подлежат само действително сторените от страната разходи за адвокатско
възнаграждение на адвокат, осъществил защитата срещу незаконното
обвинение в наказателното производство. Тези разходи са доказани с
представения договор за правна защита и съдействие от 27.08.2019г., сключен
с адв. Ив. в досъдебното производство и осъществено от него такова до
окончателното приключване на делото в съдебната му фаза пред ВКС, с който
договор е договорено и доказано като платено адвокатско възнаграждение от
4 000 лв. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно предвид правната и фактическа сложност на делото и
извършената работа от адвоката в досъдебното производство, в
производствата по частните дела по мерките за неотклонение, както и в
производствата пред трите съдебни инстанции, включително отчитайки
изготвянето на въззивна жалба и продължителноста на делото в първата
инстанция. В досъдебното производство след 27.08.2019г. са проведени
четири съдебни заседания по отношение на мярката за неотклонение, на
ищеца два пъти са предявявани материалите от разследването, съответно е
разпитан в качеството му на обвиняем, поради което само за тази фаза
минималното възнагражение съгл. чл. 12, чл.13, чл.14 от Наредба №1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаградения, ред.ДВ бр.84/2016г.
се равнява на сумата от 1300 лева, а за съдебната фаза на наказателния
процес, в която са проведени седем съдебни заседание пред
първоинстанционния съд, по едно пред въззивен съд и ВКС или общо девет
съдебни заседания и адвокатът е изготвил въззивна жалба, минималният
дължим размер на възнаграждението за процесуално представителство, вкл. и
съобразявайки чл.15 от Наредба 1/2004 г. за изготвяне на въззивна жалба
възлиза на 2300 лева или общо минималното възнагражедние е 3 600 лв.
Договореният и платен адвокатски хонорар е 4000 лв. и напълно съответства
10
на сложността на делото, не е прекомерен и разходите за него следва да бъдат
заплатени от прокуратурата като имуществени вреди от незаконното
обвинение.
Оплакванията срещу решението на окръжния съд в частта на
обезщетенията за имуществените вреди от невъзможността на ищеца да
получи трудово възнаграждение и от загубите от предсрочната изискуемост
на кредита са свързани с възражението по чл. 5, ал.1 ЗОДОВ, по което съдът
изложи съображения за липсата на тази хипотеза. Други оплаквания
възивникът не е поддържал в жалбата си. Независимо от това, и предвид
заявените от представителя на прокуратурата в защитата му по същество
оплаквания за липса на причинна връзка между тези вреди и незаконното
обвинение, съдът излага следното:
Според даденото обвързващо тълкуване (т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ВКС,
ОСГК) обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи. Пропуснатата полза пък е
имуществено увреждане, изразяващо се в неосъществено увеличаване
имуществото на увредения. То се основава на предположение за състоянието,
в което това имущество би се намирало, ако деликвентът не беше извършил
противоправното деяние. Самото предположение обаче трябва да се изгражда
на доказаната възможност за увеличаване на имуществото, която възможност
е сигурна, а не се презюмира. При прекратено трудово правоотношение
поради обективната невъзможност на работника или служителя да се яви на
работа, за да престира труд, която е резултат от наложена ограничителна
мярка, е налице доказана възможност за реализиране на трудови доходи,
пропусната поради тази наложена мярка. Касае се за имуществена вреда под
формата на пропусната полза, тъй като възможността за увеличаване на
имуществото на пострадалия чрез доходи от труд е несъмнена, сигурна и
реална. Претенцията на ищеца от загубата на работна заплата е за времето на
задържането му, мярката за неотклонение „задържане под стража“ и
„домашния арест“ (28.06.2019г.-22.02.2020г.), които са обусловили пряко
невъзможността му да се яви на работа и да работи и съставляват причините и
са обусловили в случая издаването на заповедта за временното му
отстраняване от работа. Т.е. не административната заповед за отстраняването
му, а задържането му по наказателното дело е причинило невъзможността му
да работи и да получи възнаграждение, поради което и съображенията на
ответника в защитата по същество за липса на причинна връзка в тази насока
са неоснователни). Обезщетението в размер на неполученото възнаграждение
е изчислено от вещото лице (за периода 28.06.2019г.-22.02.2020г., за който
ищецът не е работил на заеманата от него длъжност) по приетата без
възражения от страните съдебно-икономическа експертиза в размер на сумата
от 11 021,46 лв. В този размер е осъждането на ответника и решението на
окръжния съд в тази част също следва да бъде потвърдено.
По претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от
11
загуби, поради обявяване на кредита му за предсрочно изискуем и образуване
на изп. д. №177/2020г. по описа на ЧСИ Ив.: Ищецът е изтеглил кредита от
банката през 2015 г. (кредит „Е." №408597/19.05.2015г. с „Е." АД), т.е. преди
незаконното обвинение и той лично е задължен по него, като плащането на
вноските е договорено и е извършвано чрез директни преводи от работната му
заплата. Именно налагането на мерките за неотклонение по наказателното
дело и липсата на възможност да работи и да реализира доход за този период
е причина банката да пристъпи към предсрочна изискуемост на кредита
(издаден на 06.02.2020г. изпълнителен лист по ч.гр. дело № 1432/2020г. на
ВРС и образувано изп. дело №177/2020г. на ЧСИ Ив.) и ищецът да бъде
осъден да заплати допълнителни лихви за забава и разноски в производството
по 417 ГПК, както и да дължи таксите за воденето на изпълнителното
производство, всички изчислени от вещото лице в размер на сумите от 335,48
лева - лихва за периода 04.02.2020г. - 15.04.2020г., 409,31 лева - присъдени
разноски в полза на взискателите за заповедното производство, както и
сумата от 831,46 лева - такси и разноски съгласно Тарифа за таксите и
разноските към ЗЧСИ, заплатени по изпълнително дело № 20208830400177
по описа на частен съдебен изпълнител. Сумите се дължат ведно със
законните лихви от датата на подаване на исковата молба в съда на
02.02.2020г. до окончателно изплащане на задължението. До този извод е
достигнал и окръжия съд в обжалваното решение.
Затова, като постановяващо идентичен резултат в обжалваната му част,
решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора Прокуратурата следва да бъде осъдена да заплати
на адв. Д. П. Й. сумата от 2 341,86 лв. – възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство на осн. чл. 38, ал.1, т.3 ЗА.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 532/27.04.2023 г., постановено по гр.д. №
852/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която
Прокуратурата е осъдена да заплати на Т. М. В.: - сумата от 20000 лева
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на повдигнато
му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за което е
оправдан с присъда №11/30.10.2020г. постановена по ВНОХД №281/2020г. по
описа на Апелативен съд Варна, потвърдена с решение №40/13.05.2021г.
постановено по касационно наказателно дело № 99/2021г. на ВКС, ведно със
законната лихва от 13.05.2021г. до окончателно изплащане на задължението; -
сумата от 4000 лева обезщетение за причинени имуществени вреди под
формата на заплатено адвокатско възнаграждение по наказателно
производство в досъдебна и съдебна фаза, образувано вследствие на
12
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за
което е оправдан с присъда №11/30.10.2020г. постановена по ВНОХД
№281/2020г. по описа на Апелативен съд Варна, потвърдена с решение
№40/13.05.2021г. постановено по касационно наказателно дело № 99/2021г.
на ВКС, ведно със законната лихва от 13.05.2021г. до окончателно изплащане
на задължението, на осн. чл.2, т.3 ЗОДОВ; - сумата от 11021,46 лева
обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати
ползи от неполучено възнаграждение за труд по служебно правоотношение
като пожарникар, за периода на отстраняване от работа 28.06.2019г. до
22.02.2020г. вследствие на повдигнато му обвинение за извършване на
престъпление от общ характер, за което е оправдан с присъда
№11/30.10.2020г. постановена по ВНОХД №281/2020г. по описа на
Апелативен съд Варна, потвърдена с решение №40/13.05.2021г. постановено
по касационно наказателно дело № 99/2021г. на ВКС,ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
02.02.2020г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.2, т.3
ЗОДОВ; - сумата от 335,48 лева - лихва за периода 04.02.2020г. -
15.04.2020г.,сумата от 409,31 лева - присъдени разноски в полза на
взискателите, както и сумата от 831,46 лева - такси и разноски съгласно
Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, заплатени по изпълнително дело
№ 20208830400177 по описа на частен съдебен изпълнител П. Ив. с район на
действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.02.2020г.
издаден по ч.гр. дело № 1432/2020г. на Варненски районен съд, вследствие на
повдигнато обвинение за извършване на престъпление от общ характер, за
което е оправдан с присъда №11/30.10.2020г. постановена по ВНОХД
№281/2020г. по описа на Апелативен съд Варна, потвърдена с решение
№40/13.05.2021г. постановено по касационно наказателно дело № 99/2021г.
на ВКС,ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране
на исковата молба в съда – 02.02.2020г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл.2, т.3 ЗОДОВ; - сумата от 204,77 лева съдебно –
деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК; както и в В ЧАСТТА с която
Прокуратурата е осъдена да заплати на адвокат Д. П. Й. – от Адвокатска
колегия Варна, сумата от 3047,30 лева, определено от съда възнаграждение за
процесуално представителство в производството по гр. дело № 852/2022г. по
описа на ВОС осъществено по отношение на ищеца Т. М. В., на осн. чл. 38,
ал.1, т.3 ЗА.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат
Д. П. Й. – от Адвокатска колегия Варна, личен номер *, служебен адрес: гр.
Варна, бул. * * №*, ет.*, ап.* сумата от 2 341,86 лв. – възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното производство, на осн. чл. 38,
ал.1, т.3 ЗА.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл.280 ГПК.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14