Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.01.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на тринадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Д.
при секретаря Стефка
Александрова като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 4038 по
описа за 2017 год., за да се произнесе,
взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата С.Х.Ф. ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител С.Н.И. е предявила против З. „Б.И.“ АД, *** иск за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане настъпило при ПТП на 30.09.2016
год. в размер на 50 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане на обезщетението.
Ищцата твърди,
че е пострадала като пешеходец при ПТП, вина за което носи водачът на лек
автомобил Опел Астра, per. № *******В.Ж.В.. За автомобила е имало застраховка
за „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество по Договор № 5785 оп – 27 – 3785 опд – 104
от 29.12.2015 г. с начална дата на покритие – 01.01.2016 г. и валидна до
31.12.2016 г.
Твърди, че в
следствие на ПТП-то е получила счупване на
дясната лъчева кост и счупване на метатарзална кост на дясното ходило.
Ищцата
поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на
разноски.
ответникът З. „Б.И.“ АД, *** оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради това, че е пресичала
неправилно пътното платно и в нарушение на правилата за движение по пътищата. моли съда да постанови справедливо
решение и претендира разноски по делото.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2016/36 на ОД на МВР Шумен с
приложена план-схема на местопроизшествието и протокол за оглед от 30.09.2016
год. с албум и схема се установява, че
на 30.09.2016 г. около 12.00
ч. в гр. Шумен, на кръстовището между бул. „Симеон Велики“ и ул. „Паламара“ е
настъпило ПТП, при което В.Ж.В. при
управлението на лек автомобил марка Опел Астра, per. № *******по
бул."Столетов" при ляв завой от бул. „С. Велики“ в посока към ул.
„Паламара“, в района на кръстовището е
ударил с предната част на автомобила пешеходката С.Х.Ф.,
която в този момент пресичала булеварда на пешеходна пътека,в посока отдясно наляво
спрямо движението на автомобила,при зелен сигнал на светофарната уредба.
Ответникът не
оспорва твърдението на ищцата,че за процесния автомобил е имало застраховка за
Гражданска отговорност по по Договор №
5785 оп – 27 – 3785 опд – 104 от 29.12.2015 г. с начална дата на покритие –
01.01.2016 г. и валидна до 31.12.2016 г.
В хода на
настоящото дело е изслушана и приета съдебно - медицИ.ка експертиза.
Заключението се възприема от съда като дадено професионално и безпристрастно,то
не е оспорено от страните. Според заключението от удара пострадалата е получила
закрито разместено счупване на на дясната лъчева кост в мета-епифизарната и
част - над гривнената става и закрито неразместено счупване на 5-та
метатарзална (предподилна) кост на дясното ходило. Спешна медицИ.ка помощ и
болнично лечение пострадалото дете е получило в МБАЛ гр.Шумен.
След кратка
предоперативна подготовка по спешност под венозна анестезия е било извършено
наместване на счупената лъчева кост и обездвижване на счупената кост с гипсова
превръзка за срок от 25 дни. Фрактурата на дясното ходило е била неразместена и
затова не е била не е била обездвижвана.
Пострадалата е била изписана от болницата на 03.10.2016г. като лечението
е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим и
обезболяващи лекарства.
Счупената 5-та
метатарзална кост на дясното ходило е зараснал за срок от 25 дни, след което
детето е започнало раздвижване на ходилото и пръстите. Общо оздравителния
период на тази увреда е приключил за срок от 2 месеца.
Полученото
разместено счупване на дясната лъчева кост в метаепифизарната и част е
зараснало за срок от 35 дни ,като след това пострадалата е започнала упражнения
за раЗ.вижване на дясната гривнена става. Оздравителния период на тази увреда е
приключил за срок от 3 месеца.
От
заключението на назначената съдебно авто-техническа експертиза, което съдът
възприема като професионално и безпристрастно,се потвърждава механизма на
катастрофата , пътната обстановка и конкретно, че автомобилът блъснал пострадалата , която
пресичала булеварда на самата пешеходна пътека. Автомобилът се е движил
ускорително – скоростта от 41 км.ч. от
достигнатата непосредствено преди удара на ищцата. Ударът по ширина на
пътното платно е на около 4,50 м вляво от десния край на платното на ул.
„Паламара”. По дължина на пътното платно - върху южния край на пешеходната
пътека.
Според експерта удара е бил предотвратим,тъй
като пострадалата е била в полезрението на водача на лекия автомобил и при
предприемане на адекватни и своевременни действия той е имал възможност да спре
и да я пропусне.
От
показанията на св. Сибел Ф. /майка на ищцата/ се установява, че С. е пострадала при ПТП ,след което била приета
в болницата , където била оперирана. След което я изписали за
домашно лечение след около месец си била в къщи и не ходела на училище.Изпитвала
болки,била отпаднала и тъжна,получила и страх да пресича улиците.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Коректната
правна квалификация на иска с оглед датата на сключване на застрахователния
договор и разпоредбата на § 22 от Кодекса за застраховането е чл.226,ал.1 от КЗ/отм./
Съгласно
цитирания текст увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка
с чл. 45 от ЗЗ. , според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму, а ал. 2 на същия текст гласи, че при всички случаи на
непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
За
да се приеме, че е налице такова, необходимо ищцата да докаже наличието на всички
изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина
и причинна връзка между тях.
По
делото е изяснен механизма на настъпилото ПТП- установени са посоките на
движения на пешеходеца и автомобила , скоростта на последния,отстоянието и
опасната зона.
Установено
също,че въпросното кръстовище е било регулирано от светофарна уредба и съгласно
чл.7,ал.2 З.вП участниците в движението-ППС-та и пешеходци, е следвало да се
съобразяват и спазват сигналите на светофара, а хоризонталната маркировка-
пешеходна пътека на мястото е по-скоро ориентир за мястото за пресичане. Това, че
светофарната уредба е работила се установява от огледния протокол вкл. и от снимковия
материал към него.
Ударът
е настъпил на около 2 метра след края на пешеходната пътека,като в този момент
пострадалата е пресичала на „зелен светофар“,но и автомобила е имал зелена
светлина за левия завой. При това положение и съгласно чл.119,ал.4 ЗДвП водачът
на автомобила е бил длъжен на пропусне пешеходците,а като не го е направил е
извършил противоправно деяние. Дори пострадалата да са била с малко извън
маркировката за пешеходна пътека,в случая е била в такава близост до нея /метър-два/,че
съдът приема,че е пресичала на пешеходната пътека.
Доказан е и
фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка
с противоправното деяние. От приетата по делото съдебно-медицИ.ка експертиза и
медицинската документация непосредствено след катастрофата се установи, че
причините за настъпилите увреждания при ищцата са от процесното ПТП.
Установено е и няма спор, че за посочения
автомобил е имало валидна застраховка за Гражданска отговорност към датата на
ПТП-то.
Поради изложените съображения, съдът намира,
че предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН.
По неговия размер:
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на дължимото
обезщетение съдът следва да вземе предвид, че вследствие настъпилия инцидент пострадалата
е получила две счупвания-по-тежко на дясната ръка в зоната на китката и по-леко
такова на пръст на дясното ходило,които са й причинили временно интензивни
болки-за около седмица-две, а възстановяването от тези увреждания е приключило
за срок от около 3 месеца.Понастоящем детето е напълно възстановено от
телесните увреждания,но изпитва притеснения и страх да се движи по улиците.
Съдът взема
предвид характера и степента на уврежданията на ищцата, които са пряка
последица от процесното ПТП, крехката възраст на пострадалата, претърпените
болки и психически шок в началния период след злополуката, както и факта на
сравнително краткия възстановителният период и пълното възстановяване.
С оглед на
горното съдът намира, че искът е основателен в размер от 25 000 лева , в
който размер следва да се уважи,а над него да се отхвърли като неоснователен. Върху
главницата следва да се начисли и законната лихва от 30.09.2016 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото ищцата следва да
заплати на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. и разноски
за експертизата в размер на 75 лв.
Ответникът
следва да заплати на ищцата разноски по делото за държавна такса в размер на
400 лв.,за експертизи в размер на 175 лв. ,на адв.
Н.Д.
сумата от 1280 лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА,а по сметка
на СГС държавна такса от 600 лв.
Водим от
горното
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ******, със съдебен адрес:*** да заплати на С.Х.Ф., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител С.Н.И., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Н.Д., със съдебен
адрес:***, 4 полуетаж, офис № 4 на основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) вр.
чл.45 ЗЗД сумата от 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания от телесни увреждания получени ПТП
на 30.09.2016 г.,
ведно със законната лихва от 30.09.2016 год. до
окончателното й изплащане и разноски в общ размер на 575 лв.,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения
размер от 25 000 лв. до претендирания такъв от 50 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“
АД, ЕИК ****** да
заплати на адв. Н.Д. сумата от 1280 лв. адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, а по сметка на СГС държавна такса от 600
лв.
ОСЪЖДА С.Х.Ф.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител С.Н.И. да заплати на ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК ****** адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв. и разноски за експертизата в размер на 75
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
САС в двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: