Р Е Ш Е Н И Е
№ 50
град Горна Оряховица, 11.03.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично
заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛAМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора ...........................................,
разгледа докладваното от съдия Станчев АНД
№ 914 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ П.Д.К. е останал недоволен и обжалва
наказателно постановление № 19-0268-001828/25.11.2019 г., издадено от началника
на сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Горна Оряховица при ОДМВР-Велико Търново,
с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца
на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП. Поддържа, че е нарушена процедурата по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание, а приетото в постановлението не отговаряло на фактическото и
правното положение. Моли съда да отмени постановлението.
В хода на съдебното следствие жалбоподателят дава
обяснения. Признава, че е употребил алкохол, след което е управлявал
автомобила. Посочва, че полицейските служители го изпробвали за употреба на
алкохол и че му съобщили, че измерената стойност е над ограничението. Твърди,
че до момента на проверката не знаел каква е максимално допустимата концентрация
на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства според
законодателството в България.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. С.И. поддържа жалбата. Посочва, че на
жалбоподателя не е бил осигурен преводач в административнонаказателното
производство, поради което той не знаел за какво нарушение му е съставен
предявеният му за подпис акт за установяване на административно нарушение.
Поддържа, че този пропуск е довел до съществено нарушение на процесуалните
правила за издаване на наказателното постановление. Освен това не била
съобразена грешката на измерване на концентрацията на алкохол с посоченото в
постановлението техническо средство, поради което нарушението не било
установено по несъмнен начин. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ-ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ
НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща процесуален представител и
не изразява становище по жалбата.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована,
не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят П.Д.К. е чужд гражданин, на когото е издадено
удостоверение за продължително пребиваване в Република България, с адрес на
пребиваване ***. К. притежава свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено от компетентните власти във В..
На 17.11.2019 г. К. пиел бира пред хранителния магазин в
село Д. в компанията на свои познати. При извършване на обход с патрулен
автомобил в центъра на селото свидетелите П.Н.К. и К.Й.Х. ***, видели пиещите
бира пред хранителния магазин хора и паркираните в близост автомобили. Решили
да се върнат на същото място след известно време, за да проверят дали хората ще
спазят забраната за управление на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над посочената в закона стойност.
В 14:15 часа на посочената по-горе дата полицейският
автопатрул се върнал в района на хранителния магазин в селото. Свидетелите К. и
Х. видели как жалбоподателят К. сяда зад волана на собствения си автомобил „Н.Н.“
с рег. № *** и потегля по улица „О.“ в посока към стадиона на селото. На
кръстовището с улица „Т.“ полицейските служители спрели жалбоподателя за
проверка. Поискали документите му за проверка и го поканили да бъде изпробван
за употреба на алкохол. Използваното при проверката техническо средство
„Алкотест 7410+ Дрегер“ с инв. № *** отчело концентрация на алкохол в издишания
от жалбоподателя въздух от 0,51 промила.
Тъй като К. не разбирал добре български, свидетелят К. се
свързал по телефона с преводачка, на която възложил да превежда в хода на
проверката.
Свидетелят К. издал и предявил на жалбоподателя талон за
медицинско изследване, в който посочил установената с техническото средство
концентрация на алкохол в издишания въздух. К. вписал в талона, че е съгласен с
резултата от измерването с техническото средство, след което се подписал на
съответното място в бланката.
К. съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт
за установяване на административно нарушение № 1894/17.11.2019 г. (бл. № серия АА
№ 178035) за това, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в издишания въздух от 0,51 промила, с което нарушава разпоредбата на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП. К. подписал предявения му акт и получил срещу разписка препис от акта.
На 25.11.2019 г., след като разгледал преписката,
образувана по съставения от свидетеля К. акт за установяване на административно
нарушение, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Горна Оряховица при
ОДМВР-Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което
наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 500 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца
на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл.5,
ал.3, т.1 от същия закон.
Препис от наказателното постановление бил връчен на
жалбоподателя на 04.12.2019 г. На същата дата защитникът на жалбоподателя подал
по пощата жалбата против постановлението.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на
жалбоподателя, показанията на свидетелите П.Н.К. и К.Й.Х. и приетите писмени
доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред
компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да
обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на
обжалваното постановление. Актът за установяване на административното нарушение
е съставен от компетентен орган (т.1 от заповедта на л.12 – 13) и е предявен на
нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията
си при подписването на акта и в тридневен срок от неговото съставяне.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т.2 от заповедта
на л.12 – 13) преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и
съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
Неоснователно е оплакването, че жалбоподателят не знаел
за какво нарушение е съставен предявеният му за подпис акт за установяване на
административно нарушение, тъй като не му бил назначен преводач. От обясненията
на К. и от показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители се
установява, че на жалбоподателя е бил осигурен превод по време на проверката. Установява
се също така, че на К. е било предявено показанието на техническото средство и
че той е бил информиран, че установената концентрация на алкохол в издишания от
него въздух е над разрешената от българския закон стойност, поради което против
него е съставен акт за установяване на административно нарушение. С оглед тези
обстоятелства следва да се приеме, че в хода на административнонаказателното
производство не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя. К. е
получил на разбираем за него език необходимата информация за нарушението и за
приложимия за случая административнонаказателен закон, която да му позволи да
разбере същността на обвинението и да възрази против данните от измерването на
концентрацията на алкохол и против останалите констатации на актосъставителя.
Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
по същество.
От събраните в
хода на съдебното следствие доказателства се установява по несъмнен начин, че в
14:15 часа на 17.11.2019 г. жалбоподателят е управлявал автомобил „Н.Н.“ по
улица „О.“ в село Д., както и че при извършеното изпробване на жалбоподателя за
употреба на алкохол на посочената дата и час техническото средство е отчело
концентрация на алкохол в издишания от него въздух от 0,51 промила. Посочените
факти и обстоятелства се установяват от обясненията на жалбоподателя, от показанията
на свидетелите К. и Х. и от данните в административнонаказателната преписка. Въз
основа на тези данни наказващият орган обосновано и законосъобразно е приел, че
жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта си над 0,5 до 0,8 промила.
Без значение за последния извод на
наказващия орган са изложените от защитника доводи, че предвид грешката на измерване с техническото средство не е установено по
несъмнен начин, че действителната стойност на концентрацията на алкохол в кръвта
на жалбоподателя е над 0,5 промила. Съгласно регламентираните с Наредба №
1/19.07.2017 г. доказателствени правила концентрацията на алкохол в кръвта на
водача в процесния случай следва да бъде приравнена не на действителната
стойност на концентрацията на алкохол в издишания от него въздух, а на измерената
такава. В процесния случай жалбоподателят е вписал в талона на л.9 изявлението
си, че е съгласен с показанията на техническото средство, и не е избрал
концентрацията на алкохол в кръвта му да бъде установена по един от посочените
в закона два начина – с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо
лабораторно изследване. При това положение и съгласно разпоредбата на чл.6, ал.4,
изр.2 от цитираната наредба концентрацията на алкохол в кръвта на водача в
процесния случай следва да бъде определена въз основа на показанията на
техническото средство, т.е. въз основа на измерената, а не на действителната
концентрация на алкохол в издишания въздух.
Ето защо съдът приема за обоснован и законосъобразен
извода на наказващия орган, че жалбоподателят е управлявал автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта от 0,51 промила. Като е управлявал
моторното превозно средство с посочената концентрация на алкохол в кръвта си,
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и е осъществил
състава на административното нарушение по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието и е наложил на К. абсолютно
определеното в закона по вид и размер административно наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.
Твърдението на жалбоподателя, че не е знаел каква е
максимално разрешената концентрация на алкохол в кръвта на водачите на моторни
превозни средства според българското законодателство, не изключва отговорността
му за извършеното нарушение. От доказателствата се установява, че К. се е установил
трайно в България и че му е издадено удостоверение за пребиваване в страната и
личен номер на чужденец (цитирани в материалите по преписката). С оглед тези
обстоятелства жалбоподателят е бил длъжен да се запознае с действащото
законодателство в страната и да спазва въведените с него правила и забрани
(арг. от чл.26, ал.2 от Конституцията на Република България). Като не е сторил
това и е управлявал автомобила си с концентрация на алкохол в кръвта над
позволената от българския закон стойност, жалбоподателят е осъществил състава
на нарушението по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП при форма на вината несъзнавана
непредпазливост (небрежност). Законът не изключва отговорността за посоченото
нарушение, ако е извършено по непредпазливост. Поради това и съгласно принципа,
регламентиран в чл.7, ал.2 от Закона за административните нарушения и
наказания, жалбоподателят следва да бъде наказан за извършеното по
непредпазливост нарушение.
К. е предприел управление на автомобила си в населено
място в ранните следобедни часове и непосредствено след като е употребил
алкохол. С оглед тези обстоятелства не може да се приеме, че създаденият от
него риск за безопасността на движението е по-нисък от типичния за този вид
нарушения. Поради това е правилно решението на наказващия орган да не квалифицира
случая като маловажен и да не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид изложеното по-горе съдът следва да потвърди
обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.
Съобразно правилото на чл.189, ал.2 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН направените разноски за преводач следва да останат за сметка на
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 19-0268-001828/25.11.2019 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ-Горна
Оряховица при ОД на МВР-Велико Търново, с което на П.Д.К., ЛНЧ **********, с адрес ***, е наложено административно
наказание глоба в размер на 500 лв. (петстотин лева) и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от шест месеца
на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП за
нарушаване на разпоредбата на чл.5,
ал.3, т.1 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….