Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 142

 

    гр. Габрово, 06.02.2024 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари   през две хиляди двадесет и четвърта година  в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

          ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА ПЕТРАКИЕВА

                                    ДАНИЕЛА ГИШИНА

 

при секретаря  Радослава Райчева и в присъствието на прокурора Надежда Желева като разгледа докладваното от съдия Петракиева КАНД № 160 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на А.А.А. ***, срещу Решение №133 от 25.10.2023 год., по АНД №313 по описа за 2023 г. на РС Севлиево, с което е потвърдено НП №**********/11.07.2023г. на Директор на РДГ В. Търново, с което на А.А.А. *** е било наложено наказание глоба в размер на 1000.00/хиляда/ лева на основание чл.257 ал.2 от Закона за горите, за нарушение по чл.257 а.2 от ЗГ във вр. с чл.49 ал.2 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

В жалбата се твърди, че описателната част на обжалваното НП била противоречива и взаимно изключваща се. От една страна обвинението било насочено към това, че А. е издал позволително за сеч, без насажденията да са предварително маркирани, а от друга бил санкционира затова, че е маркирал терена с интензивност в пъти по-голяма от допустимата по предвижданията на горскостопанската програма, касаеща съответния поземлен имот. Съществувала неяснота, създаваща объркване и нарушаваща правото на защита на наказаното лице.

На второ място се излагат мотиви за това, че спрямо жалбоподателя се прилагали изисквания по отношение на административен акт, който към датата на констатиране на нарушението не бил влязъл в законна сила. Заповедта, с която се утвърждавала горско стопанската програма представлявала акт, който подлежал на обжалване и към момента на установяване на нарушението не бил влязъл в законна сила. Поради това същия не можел да породи своите правни последици.

Алтернативно се пледира за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Претендира се отмяна на Решението на РС гр. Севлиево, както и на обжалваното Наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът А., редовно призован не се явява, не се представлява от упълномощен представител.

Ответната страна, редовно призована, също не изплаща процесуален представител. Представен по делото е Отговор на касационната жалба, видно от който АНО счита Решението на РС Севлиево за правилно и законосъобразно, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила..     

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение, че жалбоподателят е извършил нарушението, посочено в НП на Директор на РДГ В. Търново. Намира жалбата за неоснователна, поради което счита, че оспореното Решение следва да бъде оставено в сила.

Пред настоящата съдебна инстанция не са представени и приети нови доказателства.

Административен съд Габрово, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.                    От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства РС Севлиево е установил фактическа обстановка, която съвпада напълно с описаната в обжалваното НП и се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. 

Въз основа на описаната фактическа обстановка неправилно е преценено, както от АНО, така и впоследствие от решаващия съд, че е осъществен състав на административна нарушение.

При служебната проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не се констатират основания за нищожност и недопустимост на Решението, но правните изводи на районния съд са в противоречие с доказателствения материал по делото и с приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, без да извърши надлежна преценка на същите в съответствие с процесуалните норми на ЗАНН.  

Касационната инстанция констатира незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление поради допуснато съществено нарушение, свързано с неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно сочената като нарушена правна норма на  чл. 49, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, маркирането на насажденията, предвидени за сеч, се извършва съобразно състоянието на насажденията, предвижданията в горскостопанския план или програма и при условията и реда, определени в тази наредба. Видно е, че разпоредбата не касае издаването на позволителните за сеч, а се отнася за маркирането на насажденията. В случая обаче А.А. не е санкциониран за такова поведение, а за издаване на позволително за сеч в нарушение на горскостопанската програма – "без насаждението да е маркирано съгласно предвижданията на горскостопанската програма". Описанието на нарушението, извършено от А. не съответства на хипотезата на нарушената правна норма, което налага отмяна на процесното наказателно постановление. Деянието, за което в наказателното постановление се твърди че е осъществено неправомерно от А.А. и на това основание му е наложена санкция не е съставомерно. Посочената като нарушена разпоредба на чл. 49, ал. 2 от Наредба №8/2011г. визира като изпълнително деяние маркирането на насажденията, предвидени за сеч. В АУАН и НП е описано като осъществено деяние издаването на позволително за сеч, като в тази връзка е и посочената дата на извършване на нарушението. Същото деяние не попада в обхвата на посочената като нарушена разпоредба на чл. 49, ал. 2 от Наредба №8/2011г. 

По изложените съображения наказателното постановление се явява незаконосъобразно като издадено при неправилно приложение на материалния закон. Деянието, за което е санкциониран А.А. не е съставомерно по посочения като нарушен текст от Наредба №8/2011г. Като го е потвърдил с оспореното Решение, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт, който настоящата инстанция отменя.

Предвид изхода на спора и с оглед факта, че пред касационната съдебна инстанция не е заявено искане за присъждане на разноски, то такива не следва да се обсъждат при постановяване на настоящия съдебен акт.

 

 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Габровски административен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение №133 от 25.10.2023 год., по АНД №313 по описа за 2023 г. на РС Севлиево, като неправилно и незаконосъобразно, вместо което

ПОСТАНОВИ :

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление №**********/11.07.2023 г. на Директор на РДГ В. Търново, с което на А.А.А. *** е било наложено наказание глоба в размер на 1000.00/хиляда/ лева на основание чл.257 ал.2 от Закона за горите, за нарушение по чл.257 ал.2 от ЗГ във вр. с чл.49 ал.2 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

                                                                                                 2.