Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София,
30.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,VІ-9 СЪСТАВ
в публично заседание
на десети април
две хиляди и деветнаадесета
година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Комитова т. д. № 2848 по описа
за 2017 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА
ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 694 АЛ. 2, Т. 1 ОТ ТЗ, ВЪВ ВРЪЗКА ЧЛ. 365 Т. 4 ОТ
ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС.
Ищецът „А.Е.Х.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.С.А., с искова молба от 04.10.2017 г. и с молба-уточнение от 13.11.2017 г.
твърди, че по отношение на ответника "С.Н." АД (н.) с решения по т.д.
№ 3549/15 г. по описа на СГС, TO, VI¾1 св. е открито
производство по несъстоятелност и длъжникът¾ответник е обявен в
несъстоятелност. В срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ ищецът „А.Е.Х." АД е
предявил в производството по несъстоятелност вземанията си против длъжника
"С.Н." АД (н.), произтичащи от сключената между дружествата търговска
сделка (Договор за заем), а именно: неиздължен остатък (главница) по Договор за
заем от 07.01.2008 г., останал дължим след
подписването на Анекс
№ 2 от 25.09.2012
г., в размер на 926 570.38 лв., изискуеми към
31.12.2015 г., на която дата е настъпил падежът на задължението по Договора за
заем, съгласно Анекс № 2 и от когато длъжникът е в забава; лихва по Договора за
заем от 07.01.2008 г. и чл. 3 от Анекс № 2 от 25.09.2012 г. към него в размер
на 179 609.92 лв., дължими и изчислени за периода от 07.01.2008 г. до
31.03.2016 г. На 06.04.2017 г. в ТР по партидата на длъжника "С.Н."
АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, са обявени под per. № 20170406144202
изготвените от синдика на дружеството ¾ Р.Т. списъци на
приетите и неприети вземания на кредиторите на Дружеството, предявени в срока
по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. В т. 1 от Списъка на неприетите вземания и т. 4 от
Списъка на приетите вземания вземането за главница на „А.Е.Х." АД по
Договора за заем от 07.01.2008 г. в общ размер от 926 570,38 лв. е прието от
синдика само частично - до размер от 7 660,00 лева (т. 4.1. от Списъка на
приетите вземания), като горницата от 918 970,38 лева до пълния предявен размер
на вземането от 926 570,38 лв. е включена в списъка с неприети вземания (виж т.
1 от Списъка на неприетите вземания). По тази причина е направил възражение по
реда на чл. 690 от ТЗ срещу така изготвените от синдика списъци в посочената
част, като е поискал от съда по несъстоятелността, на осн.
чл. 692 от ТЗ да направи съответни промени в списъците и включи вземането за
главница на „А.Е.Х." АД по Договор за заем от 07.01.2008 г. и Анекси № 1 и
№ 2 към Договора в списъка на приетите вземания в неговия пълен предявен
размер, а именно ¾ 926 570,38 лв., респ. да го заличи от списъка на
неприетите вземания. С определение от 19.09.2017 г. по т.д. № 3549/15 г. по
описа на СГС, TO,
VI-1 с-в подаденото от
кредитора „А.Е.Х." АД възражение по чл. 690 ТЗ е оставено без уважение, а
списъкът на неприетите вземания е одобрен от съда. Определението на СГС е
обявено в ТР на 20.09.2017 г. В законоустановения 14¾дневен срок предявява
настоящия установителен иск за вземането, почиващ на
следните факти:
Ищецът
„А.Е.Х." АД е холдингово дружество, регистрирано съобразно разпоредбите на
ТЗ и е вписано в ТР с ЕИК ******, и като такова притежава 380 000 броя поименни
акции с право на глас с номинална стойност от по 1.00 (един) лев всяка една
акция от капитала на длъжника ¾ "С.Н." АД (в несъстоятелност). На 07.01.2008
г. между „А.Е.Х." АД, от една страна, като Заемодател, и ответникът "С.Н."
АД, от друга, като Заемател, е сключен Договор за
предоставяне на заем на дъщерно дружество (по-нататък накратко “Договора“), на осн. чл. 280 ТЗ
и чл. 240 и сл. от ЗЗД, в размер до 6 500 000,00 (шест милиона и петстотин
хиляди) лева. Изпълнявайки сключения Договор, „А.Е.Х." АД е отпуснало чрез
отделни парични банкови преводи по сметки на „С.Н." АД (в несъстоятелност)
уговорения заем и му е предоставило сума в общ размер от 4 510 660,00 лв.
Отделните плащания са били извършени на конкретни дати и по изрично посочени банкови
сметки на "С.Н." АД. Получените суми по Договора са били осчетоводени
в счетоводството на „СПИДИ НЕТ" по сметка 490/10500 и 10501 - „Вътрешни
разчети" ¾ „А.Е.Х." АД (в този смисъл изрично и Заключението
на експертиза за оценка на непарична вноска в капитала на „С.Н." АД,
назначена с Акт № 20130517110738-8/24.09.2013 г. на Агенция по вписванията). В
чл. 2 и чл. 3 от Договора между страните е уговорена лихва в размер от 15 %
годишно върху усвоената сума, която лихва е дължима, както следва: 6 %, платими
ежемесечно, а остатъкът в размер на 9 %
към края на годината, за която се отнася. Съгласно първоначалните
условия на Договора за заем (чл. 9 от Договора), цялото задължение на заемателя „С.Н." АД, вкл. главница и лихви, е следвало
да се погаси в срок от 4 години, считано от датата на подписване на Договора,
или на падеж 07.01.2012 г. По силата на допълнителни уговорки между страните, постигнати
съгласно сключен Анекс от 13.12.2011 г. към Договора за заем, размерът на
дължимата лихва е намален от 15 % на 6 % годишно, считано от 01.01.2011 г., а падежът на заема е отсрочен с една година -
вместо първоначално уговорените 4-ри
години, на 5 години. По тази причина за периода до 01.01.2011
г. са предявили вземане за лихви в размера, предвиден първоначално в Договора -
15 %, а за периода след тази дата са
предявили вземане за лихви в по-малък размер, а именно - 6 % (вместо 15 %). С
последваща нова уговорка между страните, постигната
съгласно Анекс № 2 от 25.09.2012 г.
към Договора за заем, е променен (отсрочен) падежът на задължението - не по-късно от
31.12.2015 г. Отделно от това, с Анекс № 2 от 25.09.2012 г. е постигнато
съгласие за конвертирането на част от вземането на „А.Е.Х." АД по Договора
за заем в размер от 4 503 000,00 лв. в уставен капитал на „С.Н." АД,
респективно - за увеличаването на
капитала на „С.Н." АД (н.) чрез непарична вноска в посочения размер, както
и за трансформирането на натрупаните до момента лихви в главница по Договор за
заем. Окончателно уговорени са били от страните, съгласно въпросния Анекс № 2,
следните условия: падеж на задължението - 31.12.2015 г. и изплащане на начислените
лихви (в размер на 6 % годишно) в края на всяка една календарна година. С оглед
на постигнатото с Анекс № 2 съгласие между страните, „А.Е.Х." АД е направило
непаричната вноска от 4 503 000,00 лв. в капитала на „С.Н." АД, при
коефициент на конверсия 11.85 (единадесет цяло и осемдесет и пет стотни),
представляваща вземане по Договора за паричен заем от 07.01.2008 г. и
сключените Анекси към него - съответно от
13.12.2011 г. и 25.09.2012 г. Обстоятелства са видни от вписванията и наличните
документи в Търговския регистър по партидата на длъжника. При увеличаването на капитала и при извършения
апорт на вземането на „А.Е.Х." АД в капитала на
"С.Н." АД, по силата на Анекс № 2 от 25.09.2012 г. към Договора за
заем е постигнато съгласие за следното: а)
първо, за конвертирането на част от вземането на „А.Е.Х." АД по Договора
за заем в размер от 4 503 000,00 лв. в уставен капитал на „С.Н."
АД, респективно - за увеличаването
на капитала на „С.Н." АД (н.) чрез непарична вноска в посочения размер,
както и б) второ, за трансформирането (капитализиране) на натрупаните до
момента лихви в главница по Договора за заем. В резултат на тази уговорка, непогасеният остатък от вземането на „А.Е.Х." АД, съгласно Договора за заем и Анекс № 2, е в размер на 926
570.38 лв. (деветстотин
двадесет и шест хиляди петстотин и седемдесет лева и тридесет и осем ст.) - главница, в който размер са предявили
вземането си за главница в производството по несъстоятелност по отношение на
длъжника „С.Н." АД и в който пълен предявен размер то е следвало да бъде прието
от синдика, респ. от
съда по несъстоятелността.
Синдикът в производството по
предявяване на вземанията е приел, че „А.Е.Х." АД е кредитор на длъжника
"С.Н." АД (в несъстоятелност), като притежава срещу него изискуемо
парично вземане, произтичащо от Договор за предоставяне на заем на дъщерно
дружество заем от 07.01.2008 г. Видно от направените от синдика изводи (в
графите "Забележка"
на списъците на приети и неприети вземания), синдикът е възприел твърденията
му, че изпълнявайки сключения Договор, „А.Е.Х." АД е отпуснало чрез
отделни парични банкови преводи по сметки на „С.Н." АД (в несъстоятелност)
уговорения заем и му е предоставило сума в общ размер от 4 510 660,00 лв.
Отделните плащания са подробно описани и посочени в табличен вид. Неправилен,
необоснован и противоречащ на действителното фактическо и правно положение
обаче е изводът на синдика и съда по несъстоятелността, че тъй като вземането
за главница в размер на 4 503 000 лева е апортирано в
капитала на "С.Н." АД, за разликата над 7 660,00 лева до пълния
предявен размер от 926 570,38 лв. претенцията на „А.Е.Х." АД се явява
неоснователна. Както и синдикът е посочил в Списъка на приети вземания
(т.4.1.), основанието на вземането на „А.Е.Х." АД е не само Договорът за
заем от 07.01.2008 г., но и Анекс № 2 към Договора. Именно с оглед разпоредбите
на Анекс № 2, направените от синдика и съда по несъстоятелността изводи за
неоснователност на претенциите на „А.Е.Х." АД се явяват неправилни,
необосновани и влизат в противоречие с фактите и правоотношенията между
страните.
Синдикът и съдът по
несъстоятелността не са взели предвид обстоятелството, че от датата на
подписване на Договора за заем до момента на подписване на Анексите към него в
полза на „А.Е.Х." АД са били натрупани значителни по размер възнаградителни лихви, съгласно уговорките в Договора и Анекс
№ 1 към него. Както е посочил и в молбата си по чл. 685 от ТЗ, в чл. 2 и чл. 3
от Договора между страните е уговорена лихва в размер от 15 % годишно върху усвоената сума, която лихва е
дължима, както следва - 6 %
, платими ежемесечно, а остатъкът в размер на 9 % - към края на годината,
за която се отнася. Съгласно първоначалните условия на Договора за заем (чл. 9
от Договора), цялото задължение на заемателя „С.Н."
АД, вкл. главница и лихви, е следвало да се погаси в срок от 4 години, считано
от датата на подписване на Договора, или на падеж 07.01.2012 г. По силата на
допълнителни уговорки между страните, постигнати съгласно сключен Анекс от
13.12.2011 г. към Договора за заем, размерът на дължимата лихва е намален от 15
% на 6 % годишно, считано от 01.01.2011 г., а падежът
на заема е отсрочен с една година - вместо първоначално уговорените 4 години, на 5 години.
Вземането на „А.Е.Х." АД за главница в размер на 926 570.38 лв. е отразено
счетоводно от кредитора и длъжника дружество (видно от приетото и кредитирано
заключение на ССчЕ и писмените доказателства,
приобщени в производството по несъстоятелност). В частност, синдикът и съдът по
несъстоятелността не са отчели обстоятелството, че вземането на „А.Е.Х."
АД от 926 570,38 лв. вече е било обстойно изследвано и установено от приетите в
производството по несъстоятелност ССчЕ, както и от
приложените до момента в кориците на делото писмени доказателства. Документи,
установяващи вземането на „А.Е.Х." АД са налични и в ТР по партидата на
длъжника (финансови отчети, протоколи от ОС и др.). Допълнително е приложил и
счетоводни документи -
дневници на счетоводни сметки и извлечения от ГФО, в които също е отразено
вземането на „А.Е.Х." АД в пълния предявен размер, а не само в частично
приетия от синдика и одобрен от съда по несъстоятелността. В обобщение, твърди,
че неправилно от пълния предявен размер на вземането - 926 570,38 лв. в
производството по несъстоятелност до момента са приети само 7 660 лв. За
разликата между предявеното (926 570,38 лв.) и прието (7 660 лв.) вземане,
която разлика възлиза на 918 970,38 лева, за ищецът е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск на вземането му.
Въпросната част от вземането в размер от 918 970,38 лева е предявена
своевременно в производството по несъстоятелност, включена е в списъка с
неприетите вземания, като подаденото до съда възражение е оставено без
уважение.
На основание всичко
изложено, моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено по отношение на длъжника "С.Н." АД (в несъстоятелност),
синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, че ищецът „А.Е.Х."
АД има вземане срещу „С.Н." АД (н.), произтичащо от сключената между дружествата
търговска сделка -
Договор за заем от 07.01.2008 г. и Анекс № 2 от 25.09.2012 г. в размер на още 918 970,38 лева - главница
(допълнително към включените в списъка на приети вземания 7 660 лв. - главница).
С молба от 13.11.2017 г., подадена във връзка с Разпореждане от
29.10.2017 г. на СГС, VI - 9 състав, с което исковата
молба е оставена без движение, ищецът моли
съда, с оглед разпоредбата на чл. 694, ал. 4 ТЗ, да приеме, че искът е насочен
и страна в производството следва да бъде и синдикът на дружеството-длъжник
"С.Н." АД (н.). Съгласно закона, синдикът на несъстоятелния длъжник
следва да вземе участие в производството по така предявения иск, поради което
моли същият да бъде считан за участник в настоящия исков процес.
Ответникът „С.Н.“ АД (в несъстоятелност), с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, редовно уведомен по реда на
чл. 50, ал. 2 от ГПК, не е депозирал отговор в срока по чл. 367, ал. 1
от ГПК.
Производството
се развива с участието на постоянният синдик на „С.Н.“
АД (в несъстоятелност), с ЕИК ****** – М.А.Ж., а след смяната й във връзка с Определение от 13.02.2018 г. на СГС, ТО, VI-1 състав, по т.д. № 3549/2015 г. по описа на СГС – при
участието на постоянния синдик А.Г.К..
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищецът „А.Е.Х.” АД е холдингово дружество,
регистрирано съобразно разпоредбите на ТЗ и е вписано в ТР с ЕИК ****** и като
такова притежава 380 000 бр. поименни акции с право на глас с номинална
стойност от по 1.00 лев всяка една акция от капитала на "С.Н." АД (в несъстоятелност).
На 07.01.2008 г. между „А.Е.Х.” АД, от
една страна, като заемодател, и ответникът „С.Н.” АД (в несъстоятелност), от
друга, като заемател, е сключен Договор за предоставяне на заем на дъщерно дружество на осн. чл. 28 ТЗ и чл. 240 и сл. от ЗЗД, в размер до 6
500 000 лв. В чл. 2 и чл. 3 от
Договора между страните е уговорена лихва в размер от 15 % годишно върху
усвоената сума, която лихва е дължима, както следва: 6 % платими ежемесечно, а
остатъкът в размер на 9 % към края на
годината, за която се отнася.
С Протокол от Общо събрание на акционерите на
„С.Н.” АД от 18.10.2013 г., по т. 1 от
дневния ред е прието решение да бъде увеличен капитала на Дружеството с непарична
вноска, представляваща вземания на „А.Е.Х.”АД от Договор за предоставяне на заем на дъщерно
дружество от 07.01.2008 г и Анексите кьм него,
съответно oт 13.12.2011 г и 25.09.2012 г., в размер
на 4 503 000 /четири милиона петстотин и три хиляди/ лева при коефициент на
конверсия от 11.85. Дружественият капитал се увеличава от 208 336 /двеста и
осем хиляди триста тридесет и шест/ лева на 588 336 /петстотин осемдесет и осем
хиляди триста тридесет и шест/ лева, чрез издаване на 380 000 /триста и
осемдесет хиляди/ нови акции, с номинална стойност от 1 един/ лев всяка,
съответно от № 208 337 до № 588 336. Новоиздадените
акции се записват изцяло на акционера „А.Е.Х.” АД.
С Решение от
17.11.2016г. на СГС, VІ-1 с-в, по т.д. 3549/2015 г. е определена начална дата на неплатежоспособността – 06.06.2014г., открито и производството по несъстоятелност на „С.Н.“
АД. Със същия акт, производството е спряно на основание 632 от ТЗ. Съдебният акт
е бил обжалван в частта, касаеща началната дата на
неплатежоспособността, поради което е иницирано въззивно произдводство,
приключило с Решение 896/18.04.2017г. по в.т.д. 6258/2016 г. на САС, ТО, 9 с-в.,
съгласно което първоинстанционния акт е отменен в
атакуваната му част и вместо него е постановен друг, с който началната датата на неплатежоспособността е определена на 03.02.2014
г.
С последващи актове на
съда по несъстоятелността, а именно - Решение от 10.02.2017 г. и Решение от
29.11.2016 г. по чл. 247 ГПК вр. с 621 ТЗ, производството е възобновено, прекратени са
правомощията на управителните органи на длъжника, като последният е лишен от
правото да управлява и да се разпорежда с имуществото включено в масата на
несъстоятелността, дружеството е обявено в несъстоятелност, като е постановено
започване на осребряването, назначен е временен синдик и е насрочено Първо
събрание на кредиторите за 27.03.2017г.
В срока по чл. 685 от ТЗ, с
молба от 19.12.2016 г. кредиторът „А.Е.Х.” АД е предявил пред
съда по несъстоятелността вземания в общ размер на 1 106 180,30
лева, произтичащи от договор за предоставяне на паричен заем от 07.01.2008
г. и Анекс № 2 от 25.09.2012 г., както следва: 1/ неиздължен остатък от
главница по договор за заем от 07.01.2008 г., останал дължим след подписването
на Анекс № 2 от 25.09.2012 г., в размер на 926 570,38 лева, изискуеми към
31.12.2015 г., на която дата е настъпил падежът на задължението по договора за
заем, съгласно Анекс № 2 и от когато длъжникът е в забава и 2/ лихви по
договора за заем от 07.01.2008 г. и чл. 3 от Анекс № 2 от 25.09.2012 г. към
него в размер на 179 609,92 лева, дължими и изчислени за периода от
07.01.2008 г. до 31.03.2016 г.
На 06.04.2017 г. в ТР по партидата на длъжника
"С.Н." АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, са обявени под per. № 20170406144202
изготвените от синдика на дружеството списъци на приетите и неприети вземания
на кредиторите на Дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ. В т.
1 от Списъка на неприетите вземания и т. 4 от Списъка на приетите вземания
вземането за главница на „А.Е.Х." АД по Договора за заем от 07.01.2008 г.
в общ размер от 926 570,38 лв. е прието от синдика само частично - до размер от
7 660,00 лева (т. 4.1. от Списъка на приетите вземания), като горницата от 918
970,38 лева до пълния предявен размер на вземането от 926 570,38 лв. е включена
в списъка с неприети вземания (виж т. 1 от Списъка на неприетите вземания).
Кредиторът е оспорил
списъка по чл. 686, ал.1,т.3 вр. с чл. 685 от ТЗ,
като възражението е подадено на 13.04.2017 г.
С Определение от
19.09.2017г., постановено
в производство по чл. 692 от ТЗ, съдът по несъстоятелността, като е разгледал и
приел за неоснователно, е оставил без уважение възражението на кредитора „А.Е.Х."
АД с вх. на СГС №
49820/13.04.2017г. Съдебният акт е обявен по партида на дружество на
20.09.2017г.
Производството
по реда на чл. 694 от ТЗ е инициирано по искова молба на кредитора „А.Е.Х."
АД с вх. № на СГС 126737/04.10.2017 г.
Относно начислените
лихви по Договор за заем от 07.01.2008г.
в производството са представени и приети фактури с № № **********/30.09.2010 г.;
**********/31.08.2010 г.; **********/31.07.2010 г.; **********/30.06.2010 г.; **********/31.05.2010
г.; **********/30.04.2010 г.; **********/31.03.2010 г.; **********/28.02.2010 г.;
**********/30.09.2010 г.; **********/31.01.2010 г.; **********/31.01.2009 г.; **********/30.12.2008
г.; **********/30.11.2008 г.; **********/31.10.2008 г.; **********/30.09.2008 г.;
**********/29.08.2008 г.; **********/31.07.2008 г.; **********/30.06.2008 г.;
**********/31.05.2008 г.; **********/31.03.2008 г.; **********/31.12.2009 г.;
**********/30.11.2009 г.; **********/31.10.2009 г.; **********/30.09.2009 г.;
**********/31.08.2009 г.; **********/31.07.2009 г.; **********/30.06.2009 г.;
**********/31.05.2009 г.; **********/30.04.2009 г.; **********/31.03.2009 г.;
**********/28.02.2009 г.; **********/31.03.2016 г.; **********/31.12.2015 г.;
**********/30.09.2015 г.; **********/30.06.2015 г.; **********/31.03.2015 г.;
**********/31.12.2014 г.; **********/30.09.2014 г.; **********/30.06.2014 г.;
**********/31.03.2014 г.; **********/31.12.2013 г.; **********/31.12.2013 г.;
**********/31.12.2013 г.; **********/31.12.2013 г.; **********/31.12.2013 г.; **********/30.09.2013
г.; **********/30.06.2013 г.; **********/31.03.2013 г.; **********/31.12.2012 г.;
**********/30.09.2012 г.; **********/30.06.2012 г.; **********/30.06.2012 г.;
**********/31.03.2012 г.; **********/31.12.2011 г.; **********/30.09.2011 г.; **********/30.06.2011
г.; **********/31.03.2011 г.; **********/31.12.2010 г.; **********/30.11.2010 г.;
**********/31.10.2010 г.;
По делото е
допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, която като неоспорена, обективно и компетентно дадена се
възприема от съда. На поставените му въпроси, в резултат на извършена проверка
и анализ, вещото лице е дало заключение, че съгласно чл.1, ал. 1 Договор за предоставяне на заем
на дъщерно дружество от 07.01.2008 г, „А.Е.Х.”АД се съгласява да предостави
целеви паричен заем „С.Н.” АД чрез
банков превод от страна на заемодателя.. За наредените парични средства в
периода от 07.01.2008 г. – датата на първия превод до 12.04.2012 г. – датата на
последния превод – е в
общ размер 4 503 405,00 лв., „А.Е.Х.”АД е отразявал плащанията в своите счетоводни
регистри по дебита с/ка 261 „Вземания от нефинансови
институции”, аналитичната партида на контрагент 1000006 „С.Н.” АД, заем
предприятие, 7 кредитна линия. За получените парични средства в
периода от 07.01.2008 г – датата на първия превод до 12.04.2012 г. – датата на
последния превод в
общ размер -4 503 405,00 лв.„С.Н.” АД е
отразявал получаването на паричните средства по дебита на с/ка
503 „Разплащателна сметка в лева” и по кредита на с/ка
490 „Вътрешни разчети”, аналитичната партида на контрагент 10500 „А.Е.Х.”АД,
като задължение към ищцовото дружество. Във връзка със Споразумение от
28.11.2012 г. са взети следните счетоводни записвания по отпуснатия от „А.Е.Х.”АД
на „С.Н.” АД целеви заем: При „А.Е.Х.”АД с
дата 10.01.2013 г. е записано основание „Съгласно Анекс № 2 към договор за заем”
е взета счетоводна операция по кредита на с/ка 261 „Вземания от нефинансови институции”, аналитичната партида на
контрагент 1000006 „С.Н.” АД, заем предприятие, 7 кредитна линия е отписано
осчетоводеното вземане по отпуснатия целеви заем и по дебита на с/ка 490 „Вътрешни разчети” за сумата 4 503 000 лв; При „С.Н.”
АД - с дата
10.01.2013 г. и записано основание „Съгласно Анекс № 2 към договор за заем” е
взета счетоводна операция по дебита на с/ка
490 „Вътрешни разчети”, аналитичната партида на контрагент 10500 „А.Е.Х.”АД,
като е отписано осчетоводеното
задължение по получения целеви заем и по кредита на с/ка 117 „Други резерви”, партида 15 000 „Трансформиран
дълг” за сумата -
4 503 000 лв.;
Предоставянето на
договорения съгласно Договор за предоставяне на заем на дъщерно
дружество от 07.01.2008 г. от „А.Е.Х.”АД
като заемодател на „С.Н.” АД като заемател целеви паричен заем е осъществено, чрез банкови преводи
в общ размер възлизащ на 4 503 405,00
лв., конкретизирани по дати на
превода, сума и банкова сметка ***.
При
отговора си на въпросите, касаещи наличие на счетоводни данни и записвания за
трансформиране(капитализиране) на дължимите лихви в главница, в резултат на
извършената проверка, експертизата е посочила, че съгласно подписано
Споразумение между акционерите в „С.Н.” АД от 28.11.2012 г. в чл. 2 (1) е записано, че се
преструктурират оставащите лихвени задължения на „С.Н.” АД към „А.Е.Х.”АД по Договор за предоставяне на заем
на дъщерно дружество от 07.01.2008 г, като се отписват лихви в размер на 792 927,18
лв, което представлява разликата в олихвяване от 6 %
до 15 %, каквато първоначална лихва е прилагана по заема към „С.Н.”
АД от 01.01.2008 г до 31.12.2010 г. Трансформира се
останалата част от лихвите начислявани до 30.11.2012 г. в размер на 898 510,38
лв като главница и се договаря 6 % лихва, изплащана в
края на всяка календарна година. Във
връзка с това Споразумение от 28.11.2012 г. (възпроизведено
в Анекс №2 от 30.11.2012 г., неподписан към Договор за предоставяне на заем на
дъщерно дружество от 07.01.2008 г.) са взети следните счетоводни записвания
по начислените лихви по отпуснатия от „А.Е.Х.”АД на „С.Н.” АД целеви заем: При „А.Е.Х.”АД - с дата 10.01.2013 г. е записано
основание „Съгласно Анекс № 2 към договор за заем” е взета счетоводна операция
по дебита на с/ка 261 „Вземания от нефинансови институции”,
аналитичната партида на контрагент 1000005 „С.Н.” АД като вземане по главница и
по кредита на с/ка
496 „Разчети по лихви, партидата на „С.Н.” АД за сумата
898 510,38 лв. В
периода от 28.02.2013 г до 27.12.2013 г „А.Е.Х.”АД е превел
на „С.Н.” АД и суми като заем в размер
на 27 955,00 лв. Или общо осчетоводено вземане по
главница към 31.12.2013 г. - 926 465,38 лв. При „С.Н.”
АД - с дата
10.01.2013 г и записано основание „Съгласно Анекс № 2 трансформиране на лихви в
заем” е взета счетоводна операция по дебита на с/ка 496 „Разчети по лихви”, аналитичната
партида на контрагент 10500 „А.Е.Х.”АД, като е отписано осчетоводеното задължение по начислени лихви и по кредита на
с/ка 490 „Вътрешни разчети”, партида 15 000 „А.Е.Х.”АД като задължение по главница за сумата - 898 510,38
лв. В периода от
28.02.2013 г до 27.12.2013 г „А.Е.Х.”АД
е превел на „С.Н.” АД и суми в размер на 27 955,00 лв. Или
общо осчетоводено задължение по главница към 31.12.2013 г. - 926 465,38 лв. = 898 510,38 лв. + 27 955,00 лв. Съгласно счетоводните регистри на „А.Е.Х.”АД вземането му от „С.Н.” АД по главница към 30.06.2018 г е в размер на 926 465,38 лв. Съгласно счетоводните регистри на „С.Н.” АД, задължението му към „А.Е.Х.”АД по главница към
30.06.2018 г е в размер на 926 465,38 лв.
Приобщени
към доказателствения материал по делото още са: 1. Заключение на
СФИЕ по т.д. 3549/2015 г. на СГС, VІ-1с-в.; 2. Заключение за оценка на
непарична вноска; 3. Извлечение от ГФО на ищеца за 2015 г.; 4. ГФО на ответника
към 31.12.2015 г.; 5. Главна книга на „С.Н.“
АД за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г.; 6. ГФО
на ответника към 31.12.2014 г.; 7. Инвентаризационен опис на „С.Н.“ АД към
м.06.2015 г.; 7. Оборотна ведомост на „С.Н.“ АД за периода 01.01.2015 г. – 30.06.2015 г.; 8. Препис от молба пореда на чл.233,
ал.5 от ТЗ до изпълнителнителния директор на „С.Н.“
АД; 9. Препис от молба по реда на чл. 233, ал.5 от ТЗ до ТР към АВ; 10. Препис
от Решение №4/15.06.2007г. по ф.д. № 9966/2004г. по описа на СГС, ФО;
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Искът по чл. 694 от ТЗ
е установителен по своя характер - предмет на същия е
установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към
длъжника в производство по несъстоятелност, респ.
наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане, т. е. на установяване подлежи съществуването на
конкретно материално правоотношение между определени лица - кредитор и длъжника
в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна
легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл. 694 от ТЗ. Ищец по този иск може
да бъде: 1. кредитор, който е направил възражение срещу неприемане на
предявеното от него вземане /положителен установителен
иск/; 2. кредитор, който е направил възражение срещу приемане вземането на друг
кредитор /отрицателен установителен иск/ и 3.
длъжникът в производство по несъстоятелност, когато оспорва прието вземане
/отрицателен установителен иск/. В зависимост от
това, кой е предявил установителния иск, пасивно процесуалноправно легитимирани по същия са съответно: в
хипотезата на предявен положителен установителен иск
от кредитор - ответник е длъжникът; в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск от кредитор - ответници
са длъжникът и кредиторът, чието вземане е оспорено, а при отрицателен установителен иск, предявен от длъжника - ответник е
кредиторът, чието прието вземане е оспорено. Предметните предели на установяването в процеса са очертани още с молбата на кредитора за
предявяване на вземането му пред синдика, респективно с определението на съда
по разгледаното възражение срещу списъка. Поради това недопустимо е
установяването на вземане, индивидуализирано в исковата молба по чл. 694 от ТЗ
по основание, произход, размер и обезпечение, различни от посочените в
съставените от синдика списъци на приетите и неприетите вземания, съответно от
посочените в определението на съда по чл. 692, ал. 4 от ТЗ. Вън от това
съществено ограничение, искът носи белезите на класическия установителен
иск по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Искът се предявява
пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в
търговския регистър на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се
разглеждат от друг състав на съда. С изм.в ТЗ в ДВ,
бр.105/2016 г. в разпоредбата на чл.694 ТЗ е предвидено и участие на синдика
както и участие на трети лица помагачи. Непроменена е разпоредбата относно
обвързващата сила на пресъдено
нещо на решението спрямо длъжника, синдика и всички кредитори в производството
по несъстоятелност, като съгласно
разпоредбите съответно на чл. 694, ал. 4 от ТЗ /изм./,
така и на настоящата разпоредба на чл.694, ал.8 от ТЗ, влязлото в сила решение
по чл. 694, ал. 1 от ТЗ има установително действие в
отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на несъстоятелността.
Съобразно изложеното по-горе
и видно от данните по делото, анализирани подробно при изясняване на делото от
фактическа страна, се установява, че исковата молба е депозирана в законоустановия, съгласно разпоредбата на чл.694, ал.6 от ТЗ, срок.
Предвид това, съдът приема, че процесният иск е допустим, поради което дължи произнасяне
по неговата основателност.
Производството
по установителния иск е специфично исково
производство, съпътстващо производството по несъстоятелност. Същото има за
предмет установяване съществуването и точния размер на приетите в
производството по несъстоятелност вземания на кредиторите. Доказването в
процеса се подчинява на общите правилата ГПК за разпределение на доказателствената тежест - всяка от страните следва да
установи твърдените факти, от които претендира настъпването на изгодни за себе
си правни последици. Ищецът по положителен установителен
иск следва да установи по пътя на пълното доказване всички обстоятелства, от
които претендира, че произтича твърдяното вземане или обезпечение, фактическото
му и правно основание - договорно или извъндоговорно,
неговия вид и размер. Ответникът следва да наведе в процеса всички свои
възражения, отричащи това вземане - такива за пълно или частично погасяване
чрез осъществено плащане, прихващане, за изтекла погасителна давност, както и
всички свои възражения за нищожност, унищожаемост или
разваляне на договора, на който се позовава ищеца. Както бе посочено, с изм.в
ТЗ в ДВ, бр.105/2016г. в разпоредбата на чл.694 ТЗ е предвидено и участие на
синдика както и участие на трети лица помагачи.
В конкретния
случай, по силата на договорки, обктивирани
в Договор от 07.01.2018г., ищецът, в качеството си заемател е поел ангажимент да предостави на ответното дружество - заемодател срочен целеви паричен заем в
размер до 6 500 000 лева.. В чл. 2 и чл. 3 от процесния Договор между страните е уговорена лихва в размер
от 15 % годишно върху усвоената сума, която лихва е дължима, както следва: 6 %
платими ежемесечно, а остатъкът в размер на 9 %
към края на годината, за която се отнася.
Заявено
в процеса е обстоятелството, че с Анекс
от 13.12.2011 г. към Договора за заем, размерът на дължимата лихва е
намален от 15 % на 6 % годишно, считано
от 01.01.2011 г., а падежът на заема е отсрочен с
една година - вместо първоначално уговорените 4 години на 5 години.
Основателността
на исковата претенция, кредиторът обоснована с твърдение за наличие и на последващ Анекс № 2 от 25.09.2012 г. към Договора за заем
от 07.01.2008 г., по силата на който е бил променен (отсрочен) падежът на
задължението - не по-късно от
31.12.2015 г., постигнато е съгласие за конвертирането на част от вземането на
„А.Е.Х.” АД по Договора за заем в размер от 4 503 000 лв. в уставен
капитал на „С.Н." АД (н.), съответно
за увеличаването на капитала на „С.Н." АД (н.) чрез непарична
вноска в посочения размер и както и за
трансформирането на натрупаните до момента лихви в главница по Договор за заем.
Безспорно установено
в производството, с оглед заключението на допуснатата, изслушана и прието по
делото ССчЕ е, че в изпълнение на задължението си, в периода от 07.01.2008 г. - до 12.04.2012 г. кредиторът е
предоставил на „С.Н." АД (н) сумата в общ размер 4 503 405,00лв. Предоставянето е осъществено чрез банкови преводи,
които - по дати, сума и банкова сметна на
заемателя са
изрично конкретизирани в експертното заключение.
Констатира
се също така, предвид
вписванията от 28.11.2013г. в ТР по партида на ответника, че е извършено
увеличаване на капитала чрез направена непарична вноска на акционера „А.Е.Х.”
АД в размер на 4 503 000 лева, с коефициент на конверсия 11,85,
представляващи вземания (без разграчение в основанието им - главница и/или лихви),
по договор за паричен заем от 07.01.2008 г. и Анекси към него.
Не
се представят по делото сочените Допълнителни споразумения, страна по които е
самият кредитор, имащи характер на
неразделна част към Договор от 07.01.2008 г. и обективиращи
заявените от ищеца съгласия на страните –
относими към промяната в размера на лихвения
процент, падеж на вземането и транформиране в
главница по Договор за заем на лихви, натрупани (съобразно уговорките до конкретен момент и в актуалния лихвен
процент).
Още
с определението от 02.03.2018 г., съдържащо проекто-доклада
по делото на ищеца е било указано, че не представя в заверен от него препис и Анекси
№ 1 и № 2 към него, както и писмени доказателства за твърдените от него
обстоятелства във връзка с предоставянето и усвояването на сумите, размера на
дължимите суми за главница и лихви, извършването на апорт,
както и че настоящият съд, който разглежда исковото производство по чл.694 от ТЗ не може да ползва документи, представени в ТР, както е посочено на стр. 6 от
исковата молба, където се иска съда да извърши служебна справка, а може да
преценява единствено актовете, съставляващи обявяване на определени
обстоятелства или вписване на обстоятелства подлежащи на вписване. Ищецът
следва да представи писмени доказателства по настоящото дело - в оригинал или заверен от него препис,
независимо от това какви доказателства е представял пред ТР или пред съда по
несъстоятелността, респ. да се позовава на експертиза по делото по
несъстоятелност.
С молба от 02.05.2018
г. (депозирана в първото съдебно заседание), ищецът е изпълнил частично
указанията на съда. Същият обаче не е
представил Анекс №2. По негово искане е изискано представяне на документа
от ответника „С.Н.“ АД, както и от две физически лица, негови представляващи.
Както се констатира от данните по делото, в хода на съдебното дирене нито
ответникът, нито двамата бивши представляващи дружеството, са представили
искания документ. На ищеца в съдебно заседание от 13.02.2019 г. е било издадено
по негово искане съдебно удостоверение, което да му послужи пред Търговския регистър за евентуално снабдяване с Анекс №2, ако такъв
е бил представен при извършване на вписването на непаричната вноска или ако е
бил приложен към експертното заключение като самостоятелен документ. Указано е
на ищцовата страна, че най-късно в следващото съдебно
заседание следва да представи Анекс № 2, , като ако не стори това, съдът ще
приеме, че събирането на това доказателство е невъзможно и делото ще се гледа
при наличните доказателства, като ще бъде даден ход по същество.Въпреки така
предоставената възможност, на последното съдебно заседание, на което е даден
ход по същество, не е представен Анекс №2.
При
тези фактически данни съдът намира следното:
Изясняването
на релевантния за процеса въпрос, а
именно – наличието на основанието, реда и условията за капитализиране на
дължими по процесното заемно правоотношение лихви в
главница, не може да се постигне единствено чрез анализ на приложената по
делото счетоводна документация и възприемане резултата от възложената експерта проверка. Това е
така с оглед обстоятелството, че доказателствената сила на счетоводните книги, не е
равнозначна на материалната доказателствена сила на
официалните свидетелстващи документи. Счетоводните книги са частни
свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена
сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство,
но не обхваща други данни, за които документът свидетелства. Затова доказателствената сила на свидетелстващите документи се
преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по
делото чл.182 ГПК.
Горепосоченото
отнесено към факта, че макар и обстойно по съдържанието си, експертаното
заключение на ССчЕ
включва в съдържанието си анализ на документи, който не са представени и
приети в процеса (а именно - Споразумение
между акционерите в „С.Н.” АД от 28.11.2012 г. и Анекс №2 от 25.09.2012
г.),
препятсва възможността за възприемането й от
решаващия състав по отношение основанието, а в тази връзка и механизмът на
извършеното от страните счетоводно отписване на задължения в размер на 792 927,18 лв.,
респективно
- последвало преофоормяне на лихви със стойност от 898 510,38 лв. в друг вид дълг.
Извод за съществуване на процесното
вземане не може да бъде направен и на база представените по делото фактури,
доколкото остава неизяснена относимостта им към
размера и основанието за капитализиране на начислените лихви в главница.
Не
без значение при възпритата недоказаност на
претенцията по основание и размер е фактът, че записванията в счетоводните
регистри на дружествата отразяват задължения в размер на 926 465,38 лв., в сборното формулиране на
които обаче присъства сума в размер 27 955,00 лв, дължима на различно от процесното
договорно правоотношение и касаеща преводи,
реализирани от ищеца към ответника в периода от 28.02.2013
г до 27.12.2013 г.
ПО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно
разпоредбата на чл.78 ГПК всяка от страните в процеса има право на направените
от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Предвид горното, с
оглед изхода на спора и доколкото страните в производството не се направили
искане за присъждането им, съдът намира, че разноските следва да останат в тежест
на всяка една от тях по начина, по начина по който са сторени.
На основание чл. 694,
ал. 7 от ТЗ от ищеца са дължими 2 297,
42 лева държавна такса по предявения иск.
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.Е.Х.“
АД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.С.А., против „С.Н.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** иск
с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ за установяване съществуването на предявени, но неприети в
производството по несъстоятелност на „С.Н.“ АД (в несъстоятелност), ЕИК ******, парични вземания, включени в изготвен от синдика на дружеството списък по реда на чл. 686, ал.1, т.3 вр. с чл. 685 от ТЗ, обявен в ТР към АВ на 06.04.2017 г. и по отношение на които възражението на „А.Е.Х.“ АД е оставено без
уважение и списъкът е одобрен съгласно Определение
от 19.09.2017г. на СГС, ТО, VІ-1 с-в по т.д. № 3549/2015г., обявено в ТР на 20.09.2017г. – за
сумата в размер на 918 970,38 лв. (деветстотин и осемнадесет хиляди деветстотин
и седемдесет лева и 0,38ст.), представляващо разликата над приетата в
производството по несъстоятеност главница по Договора
за заем в размер от 07.01.2008г. и Анекси към него, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
В
съдебното производство е участвал А.Г.К.
– синдик на „С.Н.“ АД (в
несъстоятелност), с ЕИК ******.
ОСЪЖДА „А.Е.Х.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от А.С.А. да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 2 297, 42 лева (две хиляди двеста деветдесет и седемлева и 0,42ст.) – съдебни разноски за държавна такса в
производството на основание чл. 694 ал. 7 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: