№ 29
гр. Ботевград, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ц.Х.П.
при участието на секретаря Л.Б.П.
като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело №
20221810200414 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
М. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ул. ,,***‘‘№*
чрез уълномощения от него адв.Ив. Ж. от САК е обжалвал в законния срок
наказателно постановление №21-0246-001860 от 02.03.2022г., издадено от
Началник група към ОДМВР - София, РУ – гр. Ботевград, упълномощен със
заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000.00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В жалбата се излагат
съображения за незаконосъобразност на постановлението, за допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му и моли да бъде
отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззивната страна – РУ - Ботевград, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по
жалбата.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
1
жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № 123349/02.11.2021 г.; справка за нарушител/водач;
заповед №8121з-1632/02.12.2021г.; талон за изследване №135876 и
събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите И. И. И. -
актосъставител - на длъжност “мл. автоконтрольор” в РУ – Ботевград, П.М.
И. и Л. П. Л., се установява следната фактическа обстановка:
На 27.05.2021г. около 01.52ч. св. И. И. И., св. и Л. П. Л. –
полицейски служители при РУ – Ботевград, били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на ул. ,,***‘‘ в ***. Тогава
полицейските служители спрели за проверка движещия се по улицата лек
автомобил марка „***” с рег.№***, управляван от жалбоподателя - М. М. Д..
Св. И. поканил Д. да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство, при което той отказал. За констатираното нарушение, св. И., в
присъствието на св. Л. съставил на Д. АУАН № 123349/02.11.2021 г. Актът
бил предявен на Д. за запознаване със съдържанието, и същият го отказал да
го подпише, което било удостоверено с подписа на св. П.М. И.. Св. И. връчил
на жалбоподателя талон за медицинско изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН било
издадено процесното №21-0246-001860 от 02.03.2022г. от Началник група
към ОДМВР – София, РУ- Ботевград.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите И. И. И., П.М. И. и Л. П. Л., както и от писмените
доказателства по делото, които са безпротиворечиви.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати процесуални нарушения от рода на съществените,
2
ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и водещи до
незаконосъобразност на процесното НП.
В НП са описани обстоятелства, които представляват две отделни
административни нарушения. Това е така тъй като разпоредбата на чл. 174
ал.3 от ЗДвП обявява за наказуеми деянията, когато водач на МПС откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяването на
употребата на алкохол или да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества. Разпоредбата на чл.174
ал.3 от ЗДвП предвижда два отделни, независими един от друг състави на
административни нарушения, които са посочени от законодателя
алтернативно. За посочените две отделни нарушения, описани в
наказателното постановление, АНО орган е наложил едно адм. Наказание. По
този начин съдът намира, че само едно от двете посочени адм. нарушения е
било санкционирано, тъй като ако бяха санкционирани и двете отделни адм.
нарушения, адм. наказващия орган следваше да наложи санкции отделно за
всяко едно от тях в изпълнение на разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, която
изисква всяко наложено адм. наказание да се изтърпява отделно, понеже се
явява недопустимо за повече от едно отделно адм. нарушение да се налага
едно общо наказание. Тук следва да се посочи, че в НП са посочени две
отделни адм. нарушения, но е санкционирано само едно от тях от адм.
наказващия орган и в случая се явява неяснота на волята на наказващия
орган за кое от извършените адм. нарушения той е наложил съответно адм.
наказание т.е. кое от тях той е санкционирал. В конкретния случай не става
ясно дали жалбоподателят е бил санкциониран затова, че е отказал да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол или пък затова, да
му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества. В ЗАНН е възприет принципа за наказуемост на дееца за толкова
деяния, колкото той е извършил и за толкова нарушения, колкото са
установени съобразно нарушените правни норми. Това е така, тъй като за
всяко адм. нарушение се налага отделно адм. наказание, като наложените
наказания се изтърпяват отделно. От съдържанието на наказателното
постановление става ясно, че е наложено едно адм. наказание, но не е ясно за
кое точно адм. нарушение.Това обаче е недопустимо и напълно
незаконосъобразно, тъй като следва да бъде посочено и ясно описано по
недвусмислен начин извършеното нарушение, законните разпоредби, които
3
са нарушени с неговото виновно извършване и какво и кое точно наказание
му се налага, като същите елементи не могат да бъдат извличани по пътя на
формалната правна логика. Съдът следва да посочи, че това би имало за
последици твърде сериозна неопределеност, свързана с прилагането на
закона и с правото на защита на даденото лице в осъществяваната спрямо
него адм. наказателна репресия. Правоприлагането не може да почива на
предположения, а на конкретно посочени и установени факти, тъй като
настоящия строго формален процес установен със ЗАНН при налагането на
адм. наказания и реализиране на съответна адм. наказателна отговорност
изисква точно прилагането на всяко едно от посочените по- горе изисквания
на закона. На следващо място АНО е приложил като санкционна норма тази
на чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП, която не е относима към отказа на водача да
бъде изпробван с техническо средство за употреба за алкохол.
По този начин съдът намира, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила посочени по- горе, водещи до незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление. Затова същото се явява напълно
незаконосъобразно издадено в нарушение на разпоредбите на ЗАНН – чл. 57
ал.1 т.5, 6 и т.7 и чл.18 и като такова следва да бъде отменено.
Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и
опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща
отмяната му.
Законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите
на НП, каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за
нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП
е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид
процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество
е безпредметно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3,
т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №21-0246-001860 от
02.03.2022г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, РУ – гр.
Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР
против М. М. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ул. ,,***‘‘№* като
незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5