№ 11860
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВО Н. П.
при участието на секретаря П.Н.А.
като разгледа докладваното от ИВО Н. П. Гражданско дело №
20211110163293 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 448 КЗ – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, за настъпил покрит риск по
застраховка „Живот“, ведно със законна лихва за забава от депозирането на иска до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение по силата на застраховка „Живот“ със срок на валидност 06.11.2020 г. до
05.05.2021 г. Твърди, че са настъпили застрахователни събития, представляващи покрит
застрахователен риск – временна загуба на работоспособност за времето на болничен
престой, поради инфекция от Ковид 19 в периода 12.03.2021 г. – 23.03.2021 г., за който се
дължи застрахователно обезщетение в размер на 1 500 лева и временна загуба на
работоспособност за времето на домашно лечение, поради инфекция от Ковид 19 в периода
23.03.2021 г. – 12.04.2021 г., който се дължи застрахователно обезщетение в размер на 1 000
лева. Поддържа, че отправил искане до застрахователя за заплащане на обезщетението.
Ответното дружество отказало заплащането на претендираните обезщетения. Претендират
се разноските по делото.
Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 от
ГПП, оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не е настъпил покрит
застраховател риск, тъй като ищецът нямал положителен ПСР тест, който бил единственият
вариант за установяване на застрахователното събитие. Претендират се разноски по делото.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен предявения иск в доказателствената тежест на ищеца е да докаже
сключването на застраховка „Живот“ при ответното дружество, настъпването на временна
неработоспособност по покрит риск Ковид-19, представляваща застрахователно събитие
съгласно клаузите на договора, настъпването на предвидени в договора допълнителни
условия – хоспитализация и домашно лечение, за изплащане на обезщетение,както и размер
на дължимото обезщетение.
1
В тежест на ответника по този иск е да докаже наведените правоизключващи
възражения за липса на реализирана покрит риск по смисъла на общите условия и
специалните условия на договора.
Няма спор между страните и с доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е приел
за безспорно е ненуждаещо се от доказване, че между страните същестува валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Живот“ във връзка с риска Ковид-19,
настъпила временна неработоспособност на ищеца за периода, при условията на болничен
престой за периода 12.03.2021 г. – 23.03.2021 г. и при условията на домашно лечение за
периода 23.03.2021 г. – 12.04.2021 г., отправена от ищеца покана за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 2 500 лева, получено от ищеца на 01.06.2021 г.
Спорно между страните по делото е обстоятелството, дали временна
неработоспособност е настъпила по покрит от ответника риск Ковид-19.
Видно от представената по делото полица по застраховка „Живот“, сключена при
Общи условия по рискова застраховка „Живот“ и специалните условия по рискова
застраховка „Живот“ с покритие за COVID-19, при настъпване на покрит риск временна
загуба на работоспособност за времето на болнично и домашно лечение при установяване на
инфекция с COVID-19 застрахователят дължи застрахователно обезщетение, а именно 1 500
лева – за болнично и 1 000 лева – за домашно лечение. Изрично посочено е от
застрахователя в застрахователната полица, че специално условие относно доказване на
настъпили покрит риск е представяне на всички съпътстващи документи, издадени от
медицинските заведения, като неразделна част от тях е положителен резултат за наличие на
COVID-19.
По делото е изслушано и прието заключението на вещо лице вирусолог по допуснатата
съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
представено. Вещото лице дава заключение, че от медицинска гледна точка, направения
серологичен тест за откриване на специфични антитела към вирусът, причинител на Covid-
19 и резултатът от него (положителен за наличие на антитела от клас IgM и IgG) е
доказателство, че В. П. Колчаков е боледувал от Covid-19 по време на престоя си в МБАЛББ
„Св. София“. В подкрепа на това е и резултатът от количествения тест за антитела от клас
IgG към SARS-CoV2 (причинител на Ковид-19), направен месец по-късно (22.04.2021 г.),
който е позитивен, с ниво на специфичните антитела 198 AU/ml. В съдебно заседание,
вещото лице допълва, че в случая ПСР-теста на ищеца е отрицателен, защото най-вероятно,
просто вирусът не е вече в носоглътката, а е по-надолу и ако не се вземе материал от
точното място, и в точното време, се получава така наречения отрицателен ПСР-тест.
Посочва още, че диагнозата Covid-19 е комплексна. Тя не се основава и дължи единствено и
само на ПСР-теста. Посочва, че извън ПСР-теста съществуват съвсем други лабораторни и
клинични, епидемологични и всички други данни и находки, които в случая са налице.
Предвид изложеното, съдът приема, че настъпилата на временна неработоспособност
при наличието на предвидени в договора допълнителни условия – хоспитализация и
домашно лечение, представлява застрахователно събитие по покрит риск Ковид-19,
съгласно клаузите на договора, поради което искът е основателен и на ищеца следва да
бъдат изплатени застрахователни обезщетение в общ размер на 2 500 лева. Следва да бъде
присъдена и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатски хонорар, което съдът намира за неоснователно, поради което на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 700 лева за адвокатски хонорар, както и сумата от 100 лева –
държавна такса и 400 лева – депозит вещо лице.
Така мотивиран съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
представлявано от В.И.Г. и С.Н.А., със съдебен адрес: /адрес/, чрез юрисконсулт А.В. да
заплати на В. П. К., ЕГН ********** адрес /адрес/, чрез адв. М. Т., със съдебен адрес: /адрес/
на основание чл. 405 КЗ сумата от 2 500 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за настъпил покрит застрахователен риск, ведно със законна лихва от
01.11.2021 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********** да заплати на В. П. К.,ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 200 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3