Р Е Ш Е Н И Е
№................
гр. София, 19.02.2021г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-15 с-в в закрито съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Теодосиев частно гражданско дело № 6812 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба, подадена от „Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – Застраховане““ АД срещу постановление относно
разноските, обективирано в съобщение изх. №24963/02.06.2020г. по изп.д. №20208600400301
на ЧСИ с рег. №860, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражение
на жалбоподателя срещу разноските за адвокатско възнаграждение, приети за
събиране по изпълнителното дело.
Възраженията
на жалбоподателя (длъжник по изпълнителното дело) са, че приетият размер на
разноските за адвокатско възнаграждение е прекомерен, тъй като не е съответен
на фактическата и правна сложност на извършените действия по изпълнителното
дело.
Пълномощникът
на взискателя А.А.И.– мл. Адв. С.А.Х., оспорва жалбата със съображения, че размерът
за разноските за адвокатско възнаграждение от 904,38 лв. е определен съгласно
чл. 10, т. 1 и 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В
представените по реда на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК мотиви на съдебния
изпълнител по обжалвания акт са изложени идентични съображения, както и
съображения, че представеният с молбата за образуване на изпълнителното дело
договор за правна помощ представлявал разписка за плащането в брой на сумата
904,38 лв., приета за събиране по изпълнителното дело като разноски за
адвокатско възнаграждение.
Процесното
изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден за вземания
на А.А.И.срещу „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане““ АД за
суми в общ размер 31 390,00 лв.
Молбата
за образуване на изпълнителното дело е подадена от мл. Адв. С.А.Х. като
пълномощник на взискателя А.А.И.съгласно представен договор за безплатна правна
помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, като с нея е заявено и искане съдебният
изпълнител да възложи в тежест на длъжника разноските по изпълнението, включително
авансовите такси и адвокатското възнаграждение съобразно приложения договор за
правна помощ.
Със
сметка изх. №23731/18.05.2020г. за размера на дълга по изпълнителното дело
съдебният изпълнител е приел за събиране и разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 904,38 лв.
Размер
на задължения за разноски от 904,38 лв. е посочен и в изпратената до длъжника
покана с изх. №23732/18.05.2020г. за доброволно изпълнение на задълженията по
изпълнителното дело, а като основание на тези задължения в поканата е посочено:
„др. суми, дължими до този момент /в т.ч.
ДТ, адв. възнаграждение, възнаграждение за в.л., за пазач и пр./“.
Длъжникът
е подал възражение с вх. №15981/22.05.2020г. срещу разноските за адвокатско
възнаграждение, посочени в поканата за доброволно изпълнение, което е оставено
без уважение от съдебния изпълнител с обжалваното в настоящото производство
постановление, обективирано в съобщение изх. №24963/02.06.2020г.
Съобщението
е връчено на длъжника на 05.06.2020г., а жалбата срещу него е подадена на
18.06.2020г., тоест в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество, жалбата се явява и основателна, макар и по съображения, напълно различни
от изложените в нея.
Правомощията
на съдебния изпълнител да определи размера на разноските за изпълнителното
производство произтичат пряко от правомощията му по чл. 79 ГПК да събере тези
разноски, но надлежното им упражняване включва на първо място ясно и точно
посочване на основанието на задължението за разноски, а на следващо място ясно
и точно посочване на кредитора на вземането за разноски (в пълна степен това се
отнася за случаи като процесния, при които с молбата за образуване на
изпълнителното дело е заявена и претенция за разноски, на които има право лице,
различно от взискателя).
Съдържанието
на сметката с изх. №23731/18.05.2020г., поканата за доброволно изпълнение с
изх. №23732/18.05.2020г., а и на съобщението с изх. №24963/02.06.2020г. по
изп.д. №20208600400301 на ЧСИ с рег. №860, в което е обективиран обжалваният
акт на съдебния изпълнител относно разноските, не отговаря на посочените изисквания, тъй като
в никой от цитираните актове не е посочен кредитор на вземането за адвокатско
възнаграждение, нещо повече – текстът на актовете по-скоро сочи на извод, че съдебният
изпълнител в упражняване на правомощията си по чл. 79 ГПК е приел за събиране
вземане на взискателя за разноски за адвокатско възнаграждение (подобен извод
следва и от мотивите на съдебния изпълнител, че представеният договор за правна
помощ по изпълнителното дело представлявал разписка за плащане на
възнаграждението от взискателя).
В
процесния случай обаче взискателят А.А.И.не може да има вземане за разноски за
адвокатско възнаграждение, тъй като според съдържанието на представения с
молбата за образуване на изпълнителното дело договор за правна помощ същият е
сключен при условията на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, а дори да се приеме, че
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв е приложима и в хипотезите на процесуално
представителство и защита по изпълнително дело, то кредитор на вземането за
адвокатско възнаграждение може да бъде именно адвокатът, който е предоставил
безплатна правна помощ, а не представляваната от адвоката страна.
Изложеното
е достатъчно обжалваният акт на съдебния изпълнител относно разноските да се
приеме за незаконосъобразен и да бъде отменен като последица от подадената
жалба, вместо което бъдат постановени последици, съответни на дължимите от
съдебния изпълнител по подаденото възражение на длъжника срещу разноските за
адвокатско възнаграждение, приети за събиране по изпълнителното дело, които при
обсъденото по-горе съдържание на предходните актове на съдебния изпълнител
относно разноските не могат да бъдат различни освен отмяната и на тези актове в
частта им, с която са приети разноски за адвокатско възнаграждение без посочени
основания, а и титуляр на вземането за разноски.
Въпреки
че подадената жалба се явява основателна, претенцията на жалбоподателя за присъждане
на разноските, които е направил за производството по чл. 435 ГПК, не може да
бъде уважена, тъй като причина за уважаването на жалбата не са противоправни
действия на взискателя, а незаконосъобразни актове на съдебния изпълнител. За
съставянето на тези актове взискателят не носи отговорност, включително за съдебни
разноски по чл. 78 ГПК, защото субект на отговорността за възстановяване на
имуществени вреди от незаконосъобразни действия и актове в изпълнителното
производство (в това число разходи за обжалване на тези действия и актове по
реда на чл. 435 ГПК) е именно съдебният изпълнител. Съдебният изпълнител обаче
не е страна в производство по обжалване на актовете му, поради което и редът за
присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и 81 ГПК в случая е неприложим. Вземане
на жалбоподателя за възстановяване на имуществени вреди, причинени в пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител, съгласно чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ може да получи съдебна защита по
общия исков ред, не и с акт в производството по обжалване на действията на
съдебния изпълнител по реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановлението
относно разноските, обективирано в съобщение изх. №24963/02.06.2020г. по изп.д.
№20208600400301 на ЧСИ с рег. №860, вместо което
ОТМЕНЯ сметката с изх.
№23731/18.05.2020г. и поканата за доброволно изпълнение с изх.
№23732/18.05.2020г. по изп.д. №20208600400301 на ЧСИ с рег. №860 в частта им, с
която е определен размер на разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
1. 2.