№ 1936
гр. Сливен, 06.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Наказателно дело частен характер № 20252230200561 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Подсъдимият З. П. С., редовно призован, се явява лично и с адв. Ю. К. от
АК-Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно отпреди.
Подсъдимият И. М. М. с пор. № 2, редовно призован, се явява лично и с
адв. Ст. Р. от АК-Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно отпреди.
Свидетелят М. Г. Г. с пор. № 3, редовно призован, се явява лично.
Свидетелят М. С. М. с пор. № 4, се явява лично.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Да се даде ход на делото. Присъединявам се към
казаното от моя адвокат.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Делото е във фаза на съдебно следствие.
Адв. К.: Във връзка с пълнотата на доказателствения материал, моля да
1
приобщите към настоящото дело медицинската документация, приложена при
първото разглеждане на делото със самата тъжба, а именно амбулаторен лист
и медицинско удостоверение. Нямам други доказателствени искани, освен да
се разпитат явилите се свидетели.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Присъединявам се към казаното от моя адвокат.
Адв. Р.: Моля да приобщите като доказателства към настоящото
производство постъпилата преписка от РП-Сливен. Нямаме други
доказателствени искания. Моля да се разпитат явилите се свидетели.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Съгласен съм с адвоката си.
По доказателствата съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по настоящето дело
приложените по НЧХД № 1160/22г. по описа на РС-Сливен -
съдебномедицинско удостоверение № 141/2022г., приложено на л. 5 и 6; лист
за преглед на пациент с № 005426/30.04.2022г., приложен на л. 7, както и
приложената преписка вх. № 2207/2022г. по описа на РП-Сливен и
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 25.05.2022г.
и преписка вх. № 2421/2022г. на РП-Сливен.
Съдът пристъпи към снемане самоличността на свидетелите.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
М. Г. Г. – 59г., българин, български гражданин, със средно образование,
женен, работи, неосъждан, без родство с подсъдимите.
М. С. М. - 68г., българка, българска гражданка, със средно образование,
омъжена, работи, неосъждана, майка съм на подсъдимия И. М..
Съдът РАЗЯСНИ на свид. М. М. привилегията по чл. 119 от НПК, а
именно да откаже да дава показания с оглед на обстоятелството, че е майка на
подсъдимия.
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Отказвам се от това право. Желая да бъда
разпитана като свидетел.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл. 290 от НК,
обещават да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ свидетелката М. от залата.
2
СВИДЕТЕЛЯТ М. Г.: Предупреден съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАН КАЗА: През 2022г. знам, че се водеше някакво дело, за
някакъв инцидент при среща на два автомобила. Тогава бях призован като
свидетел и каквото е станало аз съм го описал в преписката. Аз не съм бил
пряк свидетел на това, което се е случило между двамата. За да завърша
преписката аз съм взел сведения от двамата, обобщил съм резултатите, след
което съм ги описал в докладна и предал в РП-Сливен. Единият господин
твърдеше - по-възрастният, че другият водач го е ударил, но аз не съм бил
пряк свидетел, за да кажа дали това е било така или не, това бяха твърдения.
Ако нещо съм видял би следвало да го опиша в докладната си записка.
Адв. Р.: Нямам въпроси към свидетеля.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв. К.: Тъй като свидетелят не си спомня, а е дал показания в
предходното дело, моля да бъдат прочетени показанията му.
Адв. Р.: Не възразявам.
Тъй като свидетелят Г. в днешното съдебно заседание заявява, че
предвид изминалото дълго време от датата на инцидента не си спомня с
точност за същия, съдът на осн. чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля Г., дадени в съдебно заседание на
10.11.2023г. по НЧХД № 1160/2022г. по описа на РС-Сливен.
СВИДЕТЕЛЯТ Г.: Потвърждавам, това което ми прочетохте-казаното от
мен в съдебно заседание на 10.11.2023г. по посоченото дело.
Адв. К.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам свидетелят да
бъде освободен от залата.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам
свидетелят да бъде освободен от залата.
Адв. Р.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам свидетелят да
бъде освободен от залата.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам
свидетелят да бъде освободен от залата.
3
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
СВИДЕТЕЛЯТ М. М.: Предупредена съм за наказателната отговорност.
Обещавам да говоря истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: В края на април със сина ми носехме раздавки, т.к.
свекърът ми беше починал няколко месеца преди това. Носехме раздавки на
сестра ми, която живее в кв. „Българка“ и след това тръгнахме към
„Хисалръка“. Платното е достатъчно широко и могат да се разминат две коли.
Господинът беше с много висока скорост и за да не се блъснат синът ми даде
силно в дясно. Спомням си, че каза „Мамо той ще ни убие!“. Слезе от колата,
за да види дали има щети по колата. В същото време господинът /сочи към
подс. С./ също беше слязъл. Чух го да казва „Дебелак, помияр“, псуваше на
майка. Господинът протегна ръце към И., за да го удари. И. го хвана, за да се
отбрани, той не искаше да го удари, уважава възрастните хора. За да се
предпази го хвана за ръцете и го блъсна, той падна. И. се качи в колата и
потегли. Когато се качи в колата беше със зачервено лице и уши от ударите и с
разкъсана тениска. Отидохме при приятелката ми и после разбрах от И., че е
имало спукана гума и нещо по джантата. За спуканата гума се уточниха
нещата когато спряхме пред дома на приятелката ми. Тя нищо не е видяла,
нищо не може да каже за инцидента. Аз бях отпред на предната седалка до
шофьора. РазС.ието между двете коли беше около 30-40 м. Аз бях седнала на
предната седалка до И.. Не мога да определя, точно какво беше разС.ието
между двете коли, те се разминаха и спряха колите. След инцидента И. се качи
в колата и тръгнахме, и като се обърнах видях, че той /подс. С./ става и тръгва
към колата си. След като синът ми в опита си да се отбрани го блъсна,
господинът падна на земята. Единствено видях синът ми зачервен в колата и
със скъсана тениска, не съм виждала господина. За много кратко време беше,
но за мен продължи дълго, т.к. съм майка и се притеснявам за сина си.
Единствено мисълта ми беше да се върне в колата, да няма проблеми.
Адв. К.: Размениха ли си удари двамата или са се блъскали, защото
казвате различни неща?
ОТГОВОР на свидетеля М.: Господинът започна, И. се отбраняваше. Аз
не правя съществена разлика между блъскаш и удряш. Разменили са си удари,
за мен беше важно И. да се прибере в колата и да тръгнем. Видях да си
разменят удари, и последно И. го хвана за ръцете и го изблъска, за да може да
4
тръгнем. И. не е почнал пръв, той се отбраняваше.
Адв. К.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам свидетелят да
бъде освободен от залата.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам
свидетелят да бъде освободен от залата.
Адв. Р.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам свидетелят да
бъде освободен от залата.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Нямам въпроси към свидетеля. Не възразявам
свидетелят да бъде освободен от залата.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.
Адв. К.: Нямаме други доказателствени искания. Ще помоля моя
подзащитен да даде обяснения.
Адв. Р.: Нямам искания по доказателствата, моят подзащитен желае да
даде обяснения.
Съдът пристъпи към изслушване обясненията на подсъдимия С..
ПОДСЪДИМИЯТ С.: На 30.04.2022г. сутринта посетих моя роднина
братовчедка – С. П. в района на м. „Хисарлъка“. Виждаме се много често с нея
за разговори, т.к. предния ден от Пловдив се бях прибрал от процедури по
химиотерапия. Около 10 ч. тръгнах с личния си автомобил да се прибирам в
къщи. В този район знам, че пътищата са тесни и често автомобили се срещат
и се налага да се разминат. Почти на излизане от вилната зона има равен
асфалтиран участък от пътя в моята посока с десен завой, от вътрешната
страна, на който има висок къпинов храст, който скрива видимостта по пътя.
Метри преди завоя автомобил, идващ от града към вилна зона, на него този
същият завой е ляв, явно взимаше завоя от вътрешната страна и след като го
видях веднага отбих плътно в дясно и автомобилът ми спря буквално опрян в
храста, бронята му опря в храста. Автомобилите се разминаха без да има
съприкосновение между тях. Денят беше хубав и прозорецът ми беше
отворен. При разминаването ми чух водача на другия автомобил – г-н И. М.
грубо да ме обижда като ме псува на майка. От рязкото отбИ.е и спиране на
автомобила, може би коланът ми не можа да се откопчае веднага имаше нужда
от някакво време, за да го откопчея и изляза от автомобила. Господин М. вече
беше слязъл от автомобила си и продължаваше да ме псува на майка и заканва
5
как и какво щял да направи. Псувните няма да ги споменавам, не е удобно.
След като успях да си откопчея колана слязох от автомобила и попитах г-н М.
как си позволява да ме псува и обижда. Автомобилите бяха спрели на разС.ие
един от друг приблизително между 5 и 7 м., задните части на двата
автомобила бяха с гръб един към друг. Попитах г-н М. как си позволява да
обижда и поисках да се извини за грубото си държане. Можи би да сме се
приближили един към друг, дори споменах на г-н М., че майка ми която иска
…. и така обижда е покойник и мога да го заведа до сливенските гробища, но
в тоя момент получих 3-4 силни юмручни удара в областта на главата От
ударите бях зашеметен. Преди да се окопитя, той ме хвана за ревера на якето и
фланелката, с която бях облечен, завъртя ме и аз паднах на земята в близост
към моя автомобил. След това усетих няколко удара в областта на тялото,
както бях на земята. Предполагам, че са били нанесени с крак. Още бях в шок
и последното, което видях беше г-н М. със свит юмрук над мен, но не ме
удари, а само каза „Такъв дъртак няма смисъл да те бия повече“. Остави ме да
лежа там и бързо се отправи към автомобила си. Едва успях да видя номера на
автомобила, даже после пред разследващия полицай се чудех номера дали е с
цифри 2624 или 2426. Може би са ми трябвали минути, за да дойда на себе си.
Чувствах болка в областта на главата и тялото. Телефонът ми беше в колата, а
очилата които са били закачени на фланелката ми кой знае къде, т.к. са
хвръкнали при действията, които бяха извършени към мен. Успях да намеря
телефона си, който беше паднал при рязкото спиране и беше паднал на пода в
колата. Чувствах, че от ударите трудно дишах, бях уплашен и реших да
позвъня на тел. 112. Така и направих, операторът е решил да не изпраща
полицейски автомобил, аз понеже говорих и вече бях дошъл в някаква степен
в съзнание си спомням, че казах, че медицинска помощ за сега не е нужна.
Операторът ми каза да посетя полицията, където да регистрирам случая. Най-
близкото място където можех да се върна беше при братовчедка ми Светла П..
Върнах се, бях целия в прах от това, че бях на земята. Оправих се, тя ме
поогледа дали имам нещо видимо от нанесените ми удари. След това се
обадих на моя приятел С. С. и му казах, че тръгвам към полицията, където се
видяхме с него. Полицаят, който трябваше да снеме показанията ми, не беше в
полицията и дори полицаят, който е пред Районното управление ми
препоръча, предвид съС.ието, в което ме вижда да посетя бърза помощ и след
това да дойда да дам показания в полицията. В бърза помощ ми направиха
6
изследвания, рентгенови снимки, прегледи и лекарят от бърза помощ ми
препоръча да посетя съдебния лекар за съдебномедицинско удостоверение.
Звънях по телефона на съдебния лекар, той ми каза, че мога да отида на
следващия ден, т.к. е на събитие и няма да може да дойде в момента. Аз
изчаках един период около 6 мес. с надеждата г-н М. да намери начин да ме
намери и поднесе извинения за случилото се. След като това не стана подадох
тъжбата.
Адв. К.: Нямам въпроси към подсъдимия.
Адв. Р.: Нямам въпроси към подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Нямам въпроси към подсъдимия.
Съдът пристъпи към изслушване обясненията на подсъдимия М..
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Беше лятото и пътувахме на отворен прозорец. Аз
съм автомобилен състезател на безопасно и майсторско шофиране, отделно
майка ми беше претърпяла мозъчна операция и карам още по-внимателно
отколкото е необходимо, когато тя е в колата. Гумите, с които шофирам в
пукнато съС.ие може да се движат с над 200 км/ч десетки километри, имам го
документирано. Цялата гума е с метален борд и не се изисква смяната й
незабавно след спукване, дори при шофиране поведението й не е като при
нормално пукната гума, движението се усеща като при нормална здрава гума.
Карайки на изкачване след бензиностанция „Шел“, отивахме до приятелка на
майка ми. Преди това дадохме раздавка на сестрата на майка ми, която живее
под бензиностанцията. Карайки нагоре, където аз съм на изкачване, излизайки
от десен завой съм на къс прав участък, който е между 50 и 100 м. Насреща
ми за мен ляв завой, за насрещната кола десен се показа автомобил с много по-
висока скорост, движещ се по средата на дясно платно, на което не на всякъде
два автомобила могат да се разминат един с друг. Изумих се от скоростта на
други автомобил предвид, че влиза в завой където трябва да е много
внимателен и още повече се изумих когато разбрах, че аз имам щети по моята
кола, т.к. когато слязох да си огледам колата, аз свих силно в дясно, за да
предотвратя челен удар, а десните гуми и джанти имаха щети от струпаните в
дясно строителни материали и камъни. Питах майка ми дали е добре, т.к.
видимо се притесни, удара по колата беше от нейната страна. Попитах я
„Мамо добре ли си“ въпреки, че виждах, че тя е зачервена и много уплашена и
за мен беше много важно да разбера дали тя се е ударила по главата.
7
Разбирайки, че не е ударена слязох да проверя щетите по автомобила си.
Насочвайки се зад автомобила си и надясно да видя какво се е случило,
господинът беше слязъл от колата си ми каза „Помияр, дебелак, майка ти ще
еба. Ще хвана един камък и ще те убия.“. Това най-много ме засегна, защото
той говори за убийство, за физическа саморазправа, предвид, че той е виновен
в начина си на шофиране, скоростта и маневрите, които предприема предвид
участъка. Видимо много зачервен и агресиран, след това не спирах да си
мисля дали не е употребил алкохол или много голямо количество предната
вечер с оглед да извиня действията му, че той е виновен за ситуацията, той
създава ситуацията. Ясно си личи, че по ЗДвП той не шофира правилно
предвид местността и няма щети по колата, спира и почва да псува и агресира
към мен, това не мога да си обясня и до ден днешен освен с употреба на
алкохол и затова го казвам. Въпреки неговата вина по ЗДвП, аз му се извиних
и в едно от предните заседания, ако по някакъв начин предвид неговата
култура и ЗДвП въпреки, че е виновен не исках да водим толкова много дела и
ако по някакъв начин се е почувствал зле от това, че съм го блъснал силно с
неговите ръце и е паднал на земята, и там се е ударил, аз се чувствах виновен,
а колкото повече мислех не трябва, т.к. не съм виновен в ситуацията с колите.
Той ме псува на майка, агресира въпреки, че е виновен за пътната ситуация, аз
имам щети по автомобила си, той няма по неговия, защо той спира и почва да
крещи и ми посяга. Нормално е когато ми посегне, аз да се отбраня и в опита
си да тръгна и не искам да си изгубя късото нарезно оръжие, което
притежавам законно, което не съм извадил въпреки заплахата му да ме убие с
камък исках нещата да приключат по-бързо без разпалваме конфликта.
Излъсках го веднъж, след което той продължи да ми агресира и посяга, като на
неговата възраст, аз го съжалявах и реално се сборичкахме прави след първите
негови удари. След първото му изблъскване той продължи да агресира да ме
обижда и да ми посяга и му хванах ръцете и с всичка сила исках да прекратя с
това, като ги изблъсках към него. Тогава той падна на земята, претъркули се,
не съм го въртял като балерина, както преди малко каза, след което избързах
да се кача в колата и да се махна, за да не се разраства конфликта. От там
отидохме у познатата приятелка на майка ми. Тя влезе за малко при нея, не
мога да уточня времето, аз оглеждах колата. Не се обадих на тел. 112 и не
потърсих помощ от полиция, защото имах леки зачервявания и ожулвания,
скъсана тениска и гумите, които бяха на колата бяха изтъркани, които са
8
много скъпи около 1000 лв. едната. Имам над 80 такива гуми останали от
състезанията и когато вече не са годни за състезателно високоскоростно
каране, но имат достатъчно протектор по закона на Република България,
ЗДвП, аз ги до изтърквам на личните си автомобили.
Адв. К.: Нямам въпроси.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Нямам въпроси.
Адв. Р.: Нямам въпроси.
Съдът прикани страните към помирение, каквото не се постигна.
На основание чл. 283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧЕТЕ И ПРИОБЩИ към доказателствения материал по делото
всички писмени доказателства, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, както всички писмени материали при предходните
разглеждания на делото, а именно НЧХД № 1160/2022г. и НЧХД № 887/2024г.
и двете по описа на РС-Сливен и ВНЧХД № 134/2024г. по описа на ОС-
Сливен и ги ПРЕДЯВИ на страните.
Адв. К.: Запознати сме с предявените писмени доказателства и нямаме
възражения по тях. Няма да сочим други доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
Адв. Р.: Запознати сме с предявените писмени доказателства и нямаме
възражения по тях. Няма да сочим други доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
Адв. К.: Няма да соча други доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Няма да соча други доказателства.
Адв. Р.: Няма да соча други доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Няма да соча други доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на устните С Ъ Д Е Б Н И П Р Е Н И Я :
Адв. К.: Аз ще говоря и в качеството на повереник на тъжителя З. П. С. и
9
в качеството на защитник на подсъдимия З.в С., т.к. съдът при предходното
разглеждане е обединил двете тъжби. Тъй като става въпрос за тавтология, аз
считам, че обясненията на моя доверител в качеството на подсъдим, много
стройно и последователно разказани във всички фази на разглеждане на
делото, описват с точност картината, която обхваща, както неговото
поведение, така и поведението в случая на подсъдимия И. М. и тъжител по
насрещната тъжба. Смятам, че е налице без значение по казусите кой какви
правила по ЗДвП е нарушил, кой с каква скорост се е движел, това са
неизяснени неща и биха били предмет на друго производство. Фактологията
следва да се проследи от момента на спиране на двата автомобила. Очевидно
и двамата участници в конфликта са били ядосани развълнувани и смятам, че
ситуацията ескалирала в момента, в който двамата са излезли от автомобилите
си. Тук започват различните противоречия, т.к. съвсем логично е всеки да
разказва случилото се от собствена гледна точка. Ако приемем, че майката на
И. М. е единственият очевидец на случая, то нейните показания, както се видя
в заседанието са очевидно колебливи и точно по най-същественият въпрос –
кой, кого е ударил, удряли ли са се, блъскали са се, моят доверител без ли е
паднал на земята или подсъдимият го е блъснал и кой кого удрял по лицето.
Налице са обаче косвени показания, както свидетелски, така и обективирани в
писмени доказателства, които изясняват и правят безспорен факта, че З. С. е
получил наранявания по лицето и болки в гърба, което обективно сочи, че
неговите твърдения за удари от страна на подсъдимия и ритници са истини.
Той разказва една и съща ситуация от момента, в който се е обадил на тел. 112,
през разказа, пред неговата братовчедка и свидетелка, неговият приятел С.,
през обясненията, които е давал в полицията и през всичките фази, през които
премина този казус в съдебните заседания. Смятам, че именно неговите
твърдения са подкрепени от събраният доказателствен материал, включително
този, който е изискан от страна на И. М.. В този смисъл смятам, че
твърденията в насрещната тъжба не се подкрепят от доказателственият
материал убедително, а също смятам, че тази насрещна тъжба предявена в
последният възможен момент, преди изтичане на срока е резултат на някакъв
ход на защитна теза, след предявяване на тъжбата от страна на моя доверител.
В този смисъл, моля да признаете за виновен И. М. М. в извършване на
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, каквото е обвинението по тъжбата и да
присъдите разноските по делото. Моля също така по насрещната тъжба да
10
оправдаете З. П. С. по повдигнатото му обвинение, които освен за
причиняване на лека телесна повреда мисля, че имаше повдигнато обвинение
за обида.
Адв. Р.: Моля да признаете подзащитния ми за невиновен, т.к. считам, че
в настоящото производство по никакъв начин не се доказа осъществяването на
деянието по чл. 130 от НК от негова страна. На първо място така описаните от
С. наранявания са незначителни, т.к. зачервявания по кожата съгласно
Постановление № 3/27.09.1975г. на Върховен съд не представляват
увреждания с разстройство на здравето. От страна на тъжителя по делото бяха
разпитани свид. П., която е първа братовчедка на тъжителя, които дори са
живели в една къща, което означава, че са значително близки. Също беше
разпитан свид. С. С., с който не са роднини, но са приятели от 1974г. Тези лица
не са очевидци и не следва да се кредитират показанията им, т.к. силно се
разминават относно съС.ието на тъжителя след инцидента. Свид. П. твърди,
че само едната буза е зачервена, а С., че и двете му бузи са зачервени. В
случая, по делото е представено медицинско удостоверение от 01.05.2022г.,
което е изготвено на другия ден и по никакъв начин не е сигурно, че
констатираните от лекар зачервявания са вследствие на инцидента от
30.04.2022г. В действителност единственият очевидец е М. М., майка на
подсъдимия М., но нейните показания кореспондират напълно с обясненията
на М. и механизма на съприкосновения между двамата. И на двамата са им
били скъсани тениските и двамата са били зачервени в областта на главата и
ушите. Първоначалните сведения дадени, както от тъжителя, така и от
подсъдимия пред полицейския служител Г., напълно кореспондират с нейните
показания, дори в заявлението си до РУ - Сливен от С. от 01.05.2022г. описва,
че „хванах ме се за дрехите и паднах на земята“. Действията на подзащитния
ми са били единствено да се защити и по никакъв начин не е целял да нарани
С.. Той е много по-млад и ако е искал да цели някакви увреждания щяло да са
много по-големи. Не следва да бъдат кредитирани показанията на свид. П.,
т.к. съществено се различават в разпитите на 15.09.2025г., 30.10.2024г. и
21.07.2023г., като първоначално споменава за ритници в кръста и бъбреците,
по-късно на 30.10. казва, че е видяла зачервявания от обувката по кръста, а
последният път на 15.09. единствено спомена за удар в лицето и загубване на
равновесие. Нямаше спомен за ритник в кръста и отбелязването му. В
днешното съдебно заседание Г. заяви, че ако е видял някакви наранявания на
11
лицата е щял да ги отбележи в докладната записка, но видно от изготвената от
него докладна записка, той не е описал за увреждания на участниците в
инцидента. Също така полицейският служител, който го е приел в сградата на
РУ - Сливен не си спомня за видими наранявания на С.. От разговора, който се
чу на тел. 112 съвсем спокойно заявява, че няма нужда от медицинска помощ,
а вече като се среща с неговия приятел С., предприема действия за преглед в
ЦСМП, да си извади медицинско и дори жалбата, която е изготвена по-късно
и подписана лично от тъжителя, но с адрес за кореспонденция адв. С.,
съществено се различава от първоначалните сведения, които дал пред
полицията. Свидетелят приел сигнала - И. И.в от полицията е заявил, че
единствено си разменили реплики като е заявил, че не му е направило
впечатление да имат наранявания. Моля да признаете за невиновен
подзащитния ми за извършеното деяние по чл. 130, ал. 1 от НК, алтернативно
да приложите разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от НК като двамата подсъдими да
бъдат освободени от наказателна отговорност. Моля да признаете за виновен
подсъдимият С. за деянието по чл. 146, ал. 1 от НК, т.к. той няма никакви
наранявания, щети по колата и единствено е спрял да търси саморазправа с
подзащитният ми. Моля да ни бъдат присъдени разноските пред всички
инстанции.
Съдът ДАВА право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия С..
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Аз очаквам, че съдът ще разгледа представените
доказателства и свидетелски показания и ще отсъди справедливо за деянието
извършено от г-н И. М.. Бих желал справедливо наказание.
Съдът ДАВА право на ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия М..
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Придържам се изцяло към думите на адв. Р., като
искам да подчертая: написаното от полицая Г., че той е описал ясно, че няма
никакви наранявания, които след това излизат, след консултацията с приятеля
адвокат. Аз наистина желая справедлив процес.
Съдът ДАВА право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия С..
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Желая да бъда оправдан по обвиненията срещу
мен.
Съдът ДАВА право на ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия М..
ПОДСЪДИМИЯТ М.: Единствено стоя зад описаното от г-н Г. и каква
рязка промяна има след това. Това се вижда явно от докладната на г-н Гечев и
12
следващите писания, след срещата с приятеля адвокат.
Съдът се ОТТЕГЛИ на тайно съвещание.
След съвещанието, съдът ОБЯВИ присъдата си, като РАЗЯСНИ на
страните правото на жалба.
Съдът ОБЯВИ, че мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл. 308, ал. 2
от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11.45 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
13