Р Е Ш Е Н ИE
№
260132, 04.09.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, ХV наказателен състав
На единадесети
юни 2020 година
В
публичното заседание в следния състав :
Председател : ГЕОРГИ
ГРЪНЧЕВ
Съдебни заседатели : 1.
2.
Секретар
Снежана Петрова
прокурор
………...........................
като
разгледа докладваното от съдията Грънчев
НАХ
дело № 226 по описа за 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на А.К.
ЕГН ********** *** против наказателно постановление № 22-0000012/14.01.2020 година
на началника на областен отдел „Автомобилна
администрация” гр. Бургас към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”,
гр.София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.18, т.5 от Наредба № 34
от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници на основание чл. 93, ал.1, т.2
от ЗАПр му е наложено наказание глоба в размер на
4000 лв. и за нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАПр му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв.
Във въззивната
жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на
наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна.
Административнонаказващият
орган не изпраща представител. В съпроводителното писмо изразява становище за
потвърждаване на наказателното постановление.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и
отговаря на изискванията на закона.
Съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Административнонаказателното
производство е образувано със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение серия А-2018 №265172 от 01.01.2020 година срещу
жалбоподателя А.К. от инспектор в ОО
"АА" гр. Бургас – П.К.Р. за това, че 01.01.2020 г., в 10,10ч., в гр. Бургас
на ул. “********* извършва таксиметрова дейност на един пътник. Констатирано е
на място следното: Водачът извършва нерегламентиран превоз на един пътник
/таксиметрова дейност/ с лек таксиметров автомобил марка * с рег.№ *******, стикиран с шахматни ленти от двете страни на автомобила, с
открита табела "такси", стикиран с цени и
преминат периодичен технически преглед за таксиметрова дейност, като при
проверката са констатирани следните нарушения: 1.Водачът извършва по-горе
посочения превоз без удостоверение "водач на лек таксиметров
автомобил" - /УВЛТА/; 2. Водачът извършва по-горе посоченият превоз без
пътна книжка, издадена от превозвача“. Квалифицирал нарушението по чл.18,т.5 и
чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз на
пътници. Разяснил съдържанието на акта на нарушителя и му връчил препис от
него. В предвидения от закона срок са постъпили възражения peг.
№ 52-00-09-28/06.01.2020 г. към АУАН № 265172/01.01.20 г.
На основание чл.52, ал.4 от ЗАНН
административнонаказващият орган извършил проверка на акта и постъпилите
възражения. От направената справка в системата на ИА АА се установило, че
водачът А.К. няма издадено валидно удостоверение водач на лек таксиметров
автомобил. Установило се, че срещу жалбоподателят К. има влязло в сила на
16.08.2019г. наказателно постановление №
22-0000177/02.07.2019 г. извършване на таксиметров превоз без удостоверение
"водач на лек таксиметров автомобил", поради което АНО квалифицирал нарушението
по т.1 от акта като повторно.
Въз основа на съставения акт
началникът на областен отдел „ОО” гр.Бургас към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”, гр. София, издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че при съставяне на
АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и
обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова
разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не
са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
По съществото на делото:
Съгласно чл. 2 от Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници „Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз
срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото
на водача, по заявен от пътника маршрут“.
От показанията на
актосъставителя и на свидетелите по делото се установява, че жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „*“, който е бил стикиран с жълто-черни отличителни стикери за таксиметров
автомобил. Върху тавана на автомобила е била поставена табела „такси“. Този
автомобил, управляван от жалбоподателя е бил спрян от полицейските служители
свидетелите М.У. и С.М.. Актосъставителя П.Р.
заявява, че когато пристигнал на местопроизшествието автомобилът имал е
табела „такси“, която не е била свалена или зачохлена.
Според него е имало табела „не работи“. Свидетелите М.У. и С. са
спрели жалбоподателя, тъй като са знаели, че последният няма удостоверение за
водач на таксиметров автомобил. Това обстоятелство им било известно във връзка
с тяхната работа като полицейски служители от предходни случаи. Двамата
свидетели депозират показания, от които е видно, че автомобилът външно е бил
обозначен като таксиметров такъв, на тавана идвал поставена табела „такси“.
Свидетелите заявяват, че не са видели табела „не работи“. М. заявява, че
пътникът в автомобила е заплатил на жалбоподателя банкнота от 5 лв., като
свидетелят лично е възприел заплащането на парите. Свидетелят Д.А.
заявява, че К. му е приятел и го помолил да го превози от мястото, където
празнувал Нова година до дома му. Дал му 5 лв. като приятел да му върви през
годината и не му е заплащал превоза. От горните факти
съдът намира, че деянието съществено от жалбоподателя покрива признаците на
таксиметровия превоз, посочени в Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници. Следователно съдът приема, че жалбоподателят К. на първи
януари, около 10 часа е извършвал таксиметров превоз с управлявания от него
автомобил „**“ без да има удостоверение за водач на таксиметров автомобил и
извършвания превоз е без съответната пътна книжка, издадена от превозвача.
Съдът не възприема твърденията на
защитата, че административната отговорност на жалбоподателя е в резултат на
лоши взаимоотношения на К. със свидетеля У.. Това е така, защото освен
показанията на свидетеля У. по делото са налице показания на свидетеля М.,
актосъставителя и свид. Д.А.. Фактическите изводи се
градят въз основа на всички събрани поделото доказателства, а не само въз
основа на показанията на У..
Фактите досежно повторността не са посочени в АУАН, а за първи път са
описани в наказателното постановление.
АУАН има в административнонаказателния
процес функцията на обвинителен акт. В него трябва да бъдат посочени ясно и
точно фактическото и юридическо обвинение срещу нарушителя - чл. 42, т. 4 и т.
5 от ЗАНН. Пределите на административнонаказателната отговорност на правните
субекти се формулират от АУАН. С наказателното постановление не може да се
наложи наказание за нарушение, за което не е повдигнато обвинение с акта за
установяване на административно нарушение. В настоящия случай с АУАН
жалбоподателя е обвинен за извършване на таксиметров превоз без удостоверение
за водач на таксиметров автомобил, но това обвинение не е за повторно
извършване на нарушението. Следователно АНО няма правомощията да накаже жалбоподателя
за по-тежко квалифицирано нарушение от това, в което е обвинено с АУАН.
Установените по делото факти
налагат друга правна квалификация. Съдът, като въззивна инстанция в
административнонаказателното производство разполага с правомощията да измени наказателното
постановление и да приложи спрямо нарушителя закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо нарушение. Правомощията на съда произтичат от разпоредбата на
чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.337, ал.1, т.2 от НПК. Извършеното от жалбоподателя
деяние следва да се преквалифицира от нарушение по чл. 93, ал.1, т.2 от ЗАПр в нарушение по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАПр и спрямо него да се приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение. Следователно наказанието, което следва да изтърпи жалбоподателя е
глоба в размер на 2000 лева .
По делото са направени разноски в
размер на 16,31 лева за пътни разходи на свидетел, които следва да се възложат
на жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление
№ 22-0000012/14.01.2020
година на началника на областен отдел
„Автомобилна администрация” гр. Бургас към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”, гр.София, в частта, в която на А.К. ЕГН ********** *** за
нарушение на чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров превоз
на пътници на основание чл. 93, ал.1, т.2 от ЗАПр му
е наложено наказание глоба в размер на 4000 лв. КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението
от чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАПр и НАМАЛЯ наказанието глоба от 4000/четири хиляди/ на 2000 (две хиляди) лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 22-0000012/14.01.2020
година на началника на областен отдел
„Автомобилна администрация” гр. Бургас към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”, гр.София, в частта, в която на А.К. ЕГН ********** *** и за
нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 6.12.1999 г. за таксиметров
превоз на пътници на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАПр
му е наложено наказание глоба в размер на 2000(две хиляди) лв.
ОСЪЖДА А.К. ЕГН ********** *** да заплати по сметката
на Районен съд-Бургас направените по делото разноски в размер на 16,31
/шестнадесет лева и тридесет и една ст./лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд- Бургас в 14-дневен
срок от съобщението.
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала:З.К.