О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№290 12.08.2020
год. град Стара
Загора
Старозагорският административен съд, VІ
състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: МИХАИЛ РУСЕВ
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия М. Русев КАД №466 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.229,
ал.1 от АПК, във връзка с чл.285, ал.2 от ЗИНЗС.
Образувано е по частна жалба от М.Г.Х.,***
против постановеното в закрито съдебно заседание определение №226 от 03.07.2020
год. по адм. дело №371/2020 год. по описа на Административен съд Стара Загора,
с което е прекратено производството по подадената искова молба срещу
Министерство на правосъдието.
В частната жалба са изложени съображения,
че погрешно е възприето от съда, че исковата му претенция е за периода
21.07.2003 год. – 08.07.2015 год. В т.IV-13 на исковата молба е посочил, че исковата
му претенция срещу Министерство на правосъдието е за периода 13.07.2004 год. -
01.06.2009 год., тъй като в този период ГД“ИН“ не е била юридическо лице и е
нямала самостоятелна правосубектност, а главния директор на ГДИН и Началника на
Затвора са били в трудовоправни отношения с Министъра на правосъдието. По тези
съображения счита, че за този исков период причинените му неимуществени вреди
подлежат на репарация от Министерство на правосъдието. Неправилно е било прието
и правното основание за предявената искова претенция, като вместо посоченото от
него чл.1., ал.1 от ЗОДОВ е приета чл.284, ал.1 връзка с чл.3, ал.2 от ЗИНЗС
връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Правилно е било описано в исковата молба, че
причинените му вреди са вследствие на нарушение на чл.9, ал.1 от ЕКПЧОС и
чл.10, ал.1 от ХОПЕС, а не от нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС и чл.3 от ЗИНЗС.
Неправилно е възприето също така, че вредите му произтичат от решение по адм.
дело №535/2014 год. по описа на Административен съд Стара Загора, тъй като това
решение е само елемент от фактическата обстановка описана в исковата му молба.
Исковата му претенция се основава на нарушение на чл.9, ал.1 от ЕКПЧОС и чл.10,
ал.1 от ХОПЕС.
Ответника Министерство на правосъдието в
депозираният отговор на частната жалба изразява становище за нейната
неоснователност.
Съдът след като взе в предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
На 19.06.2020 год. е депозирана искова
молба от М.Г.Х.,***, с която е предявил два обективно съединени иска – в размер
на 5 000.00 лв. срещу Министерство на правосъдието, представляващи
неимуществени вреди за периода 13.07.2004 год. – 01.06.2009 год., вследствие на
бездействие на служители на Министерството да му осигурят храна съобразно изповядваната
от него религия и в размер на 4 000.00 лв. срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, представляващи неимуществени вреди за
периодите 21.07.2003 год. – 13.07.2004 год. и 01.07.2013 год. – 01.06.2015
год., вследствие на бездействие на служители на главната дирекция да му
осигурят храна съобразно изповядваната от него религия.
С разпореждане от 23.06.2020 год. съдът е
оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца да представи
доказателства за платена държава такса в размер на 10.00 лв. и да посочи
ответник съгласно разпоредбата на чл.205 от АПК. С писмено изявление вх. №3493/01.07.2020
год. ищеца е поискал да бъде освободен от заплащането на държавна такса, поради
липса на финанси, като за целта е приложил и съответната декларация и е
потвърдил исковата си претенция срещу двамата ответника – Министерство на
правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
С определение от 03.07.2020 год. съдът е
освободил ищеца от заплащането на държавна такса, а с определение №226 от
същата дата е върнал исковата молба на М.Г.Х. против Министерство на
правосъдието за заплащане на обезщетение в размер на 5000.00 лв. за
неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно бездействие на Началника
на затвора в град Стара Загора в периода от 21.07.2003 год. до 08.07.2015 год.,
изразяващо се в не осигуряване на храна, без свинско месо и свински продукти.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че съгласно чл.205 от АПК, искът
се предявява против юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Определението е неправилно.
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗИНЗС /Обн., ДВ,
бр. 25 от 3.04.2009 год., в сила от 01.06.2009 год./, прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към министъра на
правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Затворите и
областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“. Посоченото правно основание, ведно с
фактите изложени от ищеца в исковата молба, сочат на извода, че ответникът в
производството - ГДИН при Министерство на правосъдието, е юридическото лице,
което следва да репарира вреди, при евентуална доказаност на исковата
претенция, за периода от 01.06.2009 год. до 01.06.2015 год., съотв. по
отношение на него се констатира регламентирано изискващата се пасивна
процесуална легитимация. Ответникът Министерство на правосъдието, съобразно чл.
19 от ЗИН /отм./, осъществява общото ръководство на местата за лишаване от
свобода и контролът върху тяхната дейност. Затворите, поправителните домове и
следствените арести са териториални звена на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, но съгласно чл.19а, ал.1 от същия закон, прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществяват от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която съобразно ал.2 е само
административно звено в Министерството на правосъдието. С оглед изложената
регламентация Министерство на правосъдието е пасивно легитимиран ответник по
иска за периода от 13.07.2004 год. – 01.06.2009 год. Така както е предявена
исковата претенция, съобразно посочените искови периоди, отговаря на законовите
изисквания за посочване на надлежен ответник по делото.
Що се отнася до оплакването относно правната
квалификация на исковата претенция, настоящия съдебен състав намира, че същото
е неоснователно. Видно от исковата молба, искът е квалифициран от ищеца като
такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, но съдът не е длъжен и не е обвързан от така
направената квалификация. При така изложеното, искът на Х. правилно е бил
квалифициран и следва да бъде разглеждан от съда като иск с правно
основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Правилото на
чл.285, ал.2 от ЗИНЗС за определяне на ответник по иска по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва да се тълкува,
че искът се предявява срещу юридическото лице, с което длъжностното лице,
причинител на вредата, е в трудови или служебни правоотношения, от чиито
актове, действия или бездействия са причинени вредите или чиято дейност се възлага
или обезпечава от името и за сметка на юридическото лице. По исковете за
обезщетяване на вреди, причинени на граждани, пасивно легитимиран е държавният
орган, с който длъжностното лице, причинител на вредата, е в трудови или
служебни правоотношения.
Гореизложеното налага отмяната на
постановеното определение и връщане на делото на съда за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Водим от горното и на основание чл.235 от АПК, Старозагорски административен състав, тричленен
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение
№266/03.07.2020 год., постановено по административно дело №371/2020 год. по
описа на Административен съд Стара Загора.
ВРЪЩА делото на същия
съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.