Р Е Ш Е Н И Е
№ 114/15.1.2021г.
Град Пловдив, 15, 01, 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І
отделение, V състав, в открито заседание на четвърти декември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен
съдия: СТОИЛ БОТЕВ
и секретар В. К., като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 1776 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 129 и
155 от ДОПК, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Жалбоподателят
– „Айбес“ ЕООД с ЕИК ********* от гр.Пловдив, ул. „Драва“ № 10, представлявано
от А.А.чрез адв.А. обжалва Акт за
прихващане и възстановяване / АПВ/ №
П-16001620045195-004-001/10.04.2020 г., издаден от М.Б.– инспектор по приходите
в частта, потвърден с Решение № 278/16.06.2020 г. на Директора на дирекция
„ОДОП“ – Пловдив, в която е отказано възстановяване на пълния размер на
претендираната лихва при условията на чл.92, ал.10 от ЗДДС относно закъснялото
възстановяване на ДДС по приключила процедура и с която е възстановена лихва от
4342,13 лева , вместо претендираната лихва в размер на 19559 лева.
В жалбата, както и в защитата на адв.
А. се излагат подробни съображения относно фактическата обстановка. Моли се да
бъде постановено решение, с което да се уважи жалбата, да се отмени АПВ
/потвърдено с горепосоченото решение в частта, с която е отказано
възстановяването на пълния размер на лихвите и се върне преписката на ТД на НАП
– Пловдив с указания . Претендират се и съдебни разноски.
Ответникът по
жалбата - директор на дирекция ОДОП – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрк. П., в становище на л. 34 намира жалбата за
неоснователна, като моли съда да я остави без уважение. Поддържа, че оспорения
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Процесният АПВ е обжалван в
предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от
директора на дирекция ОДОП – гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това преклузивен срок срещу акта, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Административен съд – гр. Пловдив, в
настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и
взе предвид доводите на страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено следното:
С процесния АПВ / л. 17/ е извършена проверка
по повод подадено искане с № 11540/ 12,03,20г. с което се претендира
възстановяване на ДДС в размер на 129177лв и лихви 19559лева. Установено е че
лицето няма публични задължения , поради което и на осн. Чл. 129 от ДОПК е възстановена недължимо събрана сума в размер на 129177лв ДДС и
4342лева лихва.
С процесното Решение / л. 11 / на Директора на дирекция „ОДОП“ –
Пловдив, е потвърден изцяло АПВ №
П-16001620045195-004-001/10.04.2020 г., издаден от М.Б.– инспектор по приходите
.
От страна на жалбоподателя по делото
се представиха Решение № 107/04.03.2020 г. за отмяна на ревизионен акт, както и
молба с доказателствени искания, т.е.
молба до ТД на НАП - Пловдив по реда на чл.192 от ГПК за представяне на
справки-декларации за периоди – м.май 2018 г., м.юни 2018 г. и м.юли 2018 г.,
както и молба за ССЕ.
В
съдебната фаза Съдът е допуснал ССЕ с в.л. П. , която да отговори на
следните задачи, а именно:
1. Какъв е резултатът на дружеството
по СД по ЗДДС за месец май 2018 г. ? Така декларираният резултат възстановен ли
е като сума на дружеството или влиза в процедура по приспадане по чл.92 от ЗДДС
и кой данъчен период е първият месец от процедурата ?
2. Какъв е резултатът на дружеството
по СД по ЗДДС за месеците юни и юли 2018 г. ? Към изтичането на процедурата по
приспадане има ли сума за възстановяване и в какъв размер е тя ? Посочена ли е
сумата за възстановяване и в коя СД по ЗДДС в кой данъчен период след
приключване на процедурата е посочена тя ?
3. На коя дата и какъв е размерът на
възстановената на дружеството сума по приключилата процедура ? При извършване
ревизията на дружеството променян ли е резултатът по СД по ЗДДС за периоди
месец май 2018 година – месец юли 2018 година ?
4. Да изчисли какъв е размерът на
дължимата лихва върху главницата за възстановяване, считано от изтичането на
30-ия ден от подаването на СД по ЗДДС, в която сумата е посочена за ефективно
възстановяване до датата, на която главницата по тези СД по ЗДДС е ефективно
възстановена по банковата сметка на дружеството ?
ТД на НАП Пловдив на 02.11.2020 г. представят
документи по отношение на „Айбес“ ЕООД,
както следва:
1. Заверени разпечатки от ИС на НАП
на подадени по електронен път справки-декларации за Данък върху добавената
стойност /ДДС/ ведно с протоколи /уведомления за прием и дневници за покупки и
продажби за период от м.05/2018 г. до м.07/2018 г.:
- вх.№
16003650271/14.06.2018 г. /за м.05/2018 г./ - 4 л.
- вх.№
16003668543/11.07.2018 г. /за м.06/2018 г./ - 4 л.
- вх.№
16003705050/14.08.2018 г. /за м.07/2018 г./ - 4 л.
2. Заверено копие на ревизионен акт №
Р-16001618005002-091-001/12.12.2019 г. и ревизионен доклад №
Р-16001618005002-092-001/25.11.2019 г. /общо 18 л./
3. Заверени разпечатки от ИС на НАП
на подадени по електронен път справки-декларации /СД/ по ЗДДС ведно с
уведомление за приемане и дневници за покупки и продажби:
- СД
за ДДС вх.№ 16003650271/14.06.2018 г. – 4 л. /за дан. период м.05.2018 г./
- СД
за ДДС вх.№ 16003668543/11.07.2018 г. – 4 л. /за дан. период м.06.2018 г./
- СД
за ДДС вх.№ 16003705050/14.08.2018 г. – 4 л. /за дан. период м.07.2018 г./
4. Приложено заверено копие на
Ревизионен акт № Р-16001618005002-091-001/12.12.2019 г., ведно с документи,
удостоверяващи връчването му / общо 6 л./
5. Приложено заверено копие на
Ревизионен доклад № Р-16001618005002-092-001/25.11.2019 г., ведно с документи
удостоверяващи връчването му / общо 18 л. /
Съдът е приел ССЕ / л. 74 / в която в.л. потвърждава, че започва процедура по чл. 92 от ЗДДС, която приключва в с подаването на СД по ЗДДС за месец юли 2018 година, с
вх. № ДД.1600-3705050 на 14 август 2018 година в ТД на НАП - Пловдив, като
дружеството е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 129 177, 07 лева по
реда на чл. 92 от ЗДДС.
В заключителната част на
експертизата експерта посочва че :
1. Дружеството декларира с подадена
СД по ЗДДС за м.05.2018г. ДДС за възстановяване в размер на 129177,07лв.,
2. Резултата
на дружеството по СД по ЗДДС за месеците юни и юли 2018г. е нулев. Няма
извършвани покупки или продажби. Към
месец юли 2018г., процедурата по чл.92, ал.1 от ЗДДС приключва. Процедурата
приключва с резултат-ДДС за възстановяване в размер на 129177,07лв. В СД за месец 07.2018г. с
вх.№16003705050/14.08.2018г. е посочено ДДС подлежащо на възстановяване, в
размер на 129177,07лв. Сумата е декларирана в клетка 82.
3. С АПВ
№П-16001620045195-004-001/10.04.2020г. е възстановено на дружеството ДДС в
размер на 129177,07лв. и лихва в размер на 4342,13лв.При извършената ревизия на
дружеството резултата по ЗДДС за периода месец май 2018г.-месец юли 2018г., не
е променян. Той е-ДДС за възстановяване в размер на 129117,07лв.
4.
Размера на дължимата лихва върху сумата от 129177,07лв. за периода
14.09.2018г.-10.04.2020г. е 20634,10лв.
Съдът от правна страна следва да посочи следното:
Заключението на вещото лице е прието
в присъствието на процес. представител на НАП, не е оспорено и съдът счита , че
няма пречка да бъде кредитирано, съобразно с другите приети по делото
доказателства.
Това са факти, които вещото лице е установило въз основа на доказателствата по админ. преписка на делото.
Законодателят е постановил в чл. 92,
ал. 10 от ЗДДС, че „Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без
основание или невъзстановен поради отпаднало основание (включително при отмяна
на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се
възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало
да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от
разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство ".
При това положение съдът счита , че
ТД на НАП – Пловдив дължи на жалбоподателя освен възстановяването на сумата,
която е върната с АПВ от 10 април 2020 година, но също така и лихвата върху
посочената сума. Като по силата на законовата норма, лихвата е дължима, считано
от 15 септември 2018 година до 10 април 2020 годината, датата на издаване на
АПВ, с което е възстановено декларирането ДДС по СД по ЗДДС.
След като има подадена СД по ЗДДС с
посочена сума за възстановяване по реда на чл. 92 от ЗДДС, то срокът за
възстановяване на тази сума е този посочен в чл. 92 от закона и той е 30-дневен
от подаването на СД.
Вещото лице в т. 4 от заключението си
твърди, че на дружеството се дължи лихва върху сумата от 129177,07лв. за
периода 14.09.2018г.-10.04.2020г. в
размер на 20634,10лв.
В случая следва да се приеме , че
нормата на чл. 92 от ЗДДС се явява специална правна норма спрямо общия текст на
чл. 129, ал. 6 от ДОПК, т.е когато
възстановяване става по повод на условията на чл. 92 от ЗДДС, с подадена СД по
ЗДДС, то правното основание за определянето на лихвата следва да бъде по реда
на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС, а не по чл. 129, ал. 6 от ДОПК.
Съобразно практиката на СЕС по повод възстановяване на надвзет данък
върху добавената стойност, следва да се приеме, че началният срок от който се
дължи лихвата следва да бъде - не срокът за приключване на ревизията, а
определеният 30-дневен срок за възстановяване.
Неправилното приложение на мат.закон
налага отмяната на оспореното АПВ и връщане на преписката на ТД на НАП - Пловдив
с указания лихвата да бъде определена и възстановена считано от дата 14.09.2018
година и съобразно размера определен в
т. 4 на заключителната част на ССЕ на
вл. П..
Предвид изхода от спора на жалбоподателя
следва да се присъдят претендираните съдебни разноски / л. 140/ в размер на
1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева. Съдът намира направеното възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на юк. П. за
неоснователно , тъй като определения хонорар е в минимума по Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
Предвид горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба „Айбес“ ЕООД с ЕИК ********* от
гр.Пловдив, ул. „Драва“ № 10, представлявано от А.А.на Акт за прихващане и
възстановяване / АПВ/ №
П-16001620045195-004-001/10.04.2020 г., издаден от М.Б.– инспектор по приходите
в частта, потвърден с Решение № 278/16.06.2020 г. на Директора на дирекция
„ОДОП“ – Пловдив, в която е отказано възстановяване на пълния размер на
претендираната лихва при условията на чл.92, ал.10 от ЗДДС относно закъснялото
възстановяване на ДДС по приключила процедура и с която е възстановена лихва от
4342,13 лева .
ВРЪЩА преписката на ТД на НАП - Пловдив с указания
лихвата да бъде определена и възстановена считано от дата 14.09.2018 година и
съобразно размера определен в т. 4 на
заключителната част на ССЕ на вл. П..
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите, ТД на НАП – Пловдив да заплати на „Айбес“ ЕООД
с ЕИК ********* от гр.Пловдив, ул. „Драва“ № 10, представлявано от А.А.съдебни
разноски в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщението за неговото изготвяне .
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: