Р Е Ш Е Н И Е
№…………/09.12.2020
г.
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10
състав, на шести октомври две хиляди и двадесета година, в публичното заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
секретар
Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Желязкова т. д. 2342 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на „Е.П.Е.“ ЕООД, с която са предявени са обективно и евентуално кумулативно
съединени искове по чл. 266, ал.1 от ЗЗД срещу „А. М“ ЕООД.
Ищецът твърди, че като
изпълнител има сключен договор с ответника като възложител от 12.09.2018 г. за
изработка и доставка на инсталации по част Електро на обект 115 – ОЗД Осми
Март. Твърди се, че след сключване на
договора възложител е възложил и допълнителни СМР с анекс към договора.
Посочените допълнителни СМР били извършени и приети от възложителя с актове,
образец 19, с номер 1,2,3 и 4. Останали неплатени частично актове, обр. 19 с
номера 2 и 3 и изцяло неплатени извършените СМР по акт, обр. 19, номер 4.
Неплатени били СМР по акт, образец 19, No 5, които са част от първоначално
договорените СМР. Претендира се заплащане на СМР по ч броя фактури от
24.04.2019 г. общо в размер на 33 041,73 лева с ДДС. Претендира се и
сумата от 1 211,50 лева – лихва за забава върху сумата по фактурите, за
периода 29.06.2019 г. – 06.11.2019 г., законната лихва върху главницата от
завеждане на иска до окончателното заплащане на сумите и разноските по делото,
включително и по обезпечение на исковете.
Ответникът А. М ЕООД, не
подава отговор на ИМ. Същият взема становище по иска след получаване на
съобщение за датата на първото по делото съдебно заседание. Оспорва иска. Сочи,
че всички признати СМР, извършени от ищеца са фактурирани, фактурите признати и
осчетоводени.
Софийски градски съд, след
като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Установява се от извлечение от
притурката към официалния вестник на ЕС ,че ответникът А. М ЕООД е спечелил
обществена поръчка Nо
СОА18-ДГ55-335/ „Строителство/основен ремонт/реконструкция и внедряване на
мерки за повишаване на енергийна ефективност на обект ОДЗ 115 „Осми март“,ул. *******28,
район Надежда с възложител Столична община. Обществената поръчка е на стойност
672 119,47 лева без ДДС, с дата на сключване 19.06.2018 година.
Установява се, че на
12.09.2018 г. е сключен договор между страните по делото – ищеца Е.П.Е.Б.ЕООД
като изпълнител и А. М ЕООД като възложител с предмет „комплексна доставка и
изработване на инсталациите по част Електро – Осветителна инсталация, Силова
Инсталация, Телефонна инсталация, Звънчево-домофонна инсталация,
Пожароизвестителна инсталация, съгласно проект на възложителя на строителен обект
115 ОДЗ „Осми март“,гр.София,район надежда,ул. *******28.“.
Страните са договорили, че допълнителни СМР се
договарят отделно с допълнително споразумение между страните по договора.
Цената на договора е 45 000
лева без ДДС, като включва и доставката и монтажа на електроматериалите на
обекта. Плащането е на всеки довършен етап. Всеки етаж се актува като отделен
етап - чл. 2(1).
Доставката на компонентите по част Електро
трябва да е в срок от 30 дни от подписването на
тяхното установяване. Монтажните дейности по Приложение 1 се извършват в
срок от 30 дни от доставката.
Съгласно чл.6, ал.4 и ал.5 от договора,
възложителят се задължава да приеме доставените материали, при съответствието
им с Приложение 1 ,и да приеме извършените монтажни дейности с подписване на
приемо-предавателен протокол.
Към договора е подписано
Приложение 1 - количествено-стойностна
сметка. На 19.09.2018 г. между страните е сключен и анекс към договора, с който
страните се споразумяват, че ще бъдат изпълнени и допълнителни СМР, непредвидени
в основния договор, посочени в Приложение 2.
Видно от Приложение 2, описаните
допълнителни СМР са на стойност 18 197,98 лева без ДДС.
По делото са представени Акт
образец 19 с пет протокола към него – от номер 1 до номер 5,за установяване и
заплащане на натурални видове СМР – Протокол 1/05.10.2018 г. за сумата от 12
856,75 лева след приспадане на дадения аванс от 1 800 лева ,Протокол 2/23.11.2018
г. за сумата от 26 034,70 лева, Протокол 3/31.01.2019 г. за сумата от 8 491,06
лева, Протокол 4/23.01.2019 г. за сумата от 9127,59 лева и Протокол 5/31.01.2019 г. за сумата от 8
878,38 лева. Всички протоколи са подписани от представители на възложителя и на
изпълнителя.
Във връзка с тези Протоколи са
издадени и следните фактури:
-
Фактура 1126/13.09.2019 г. за
сумата от 10 800 лева с ДДС – аванс по договора;
-
Фактура 1154/16.10.2019 г. за
сумата от 12 856.75 лева – плащане по акт – образец 19/протокол 1/05.10.2018 г.;
-
Фактура 1231/17.12.2018 г. за
сумата от 3500 лева
-
Фактура 1236/20.12.2018 г. за
сумата от 10 000 лева;
-
Фактура 1241/09.01.2019 г. за
сумата от 6 000 лева;
-
Фактура 1331/24.04.2019 г. за
сумата от 10 034.70 лева;
-
Фактура 1332/24.04.2019 г. за
сумата от 4 991,06 лева;
-
Фактура 1333/29.04.2019 г. за
сумата от 9 137.59 лева;
-
Фактура 1334/29.04.2019 г. за
сумата от 8878,38 лева;
По делото е прието основно и
допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира
изцяло, като компетентно изготвено. Заключението не е оспорено от страните.
Вещото лице М.Г. е изготвила
експертизата, като се е запознала със счетоводствата и на двете дружества, и е
изискана справка от НАП за дневниците за покупки и продажби по ЗДДС на двете
дружества.
Вещото лице е констатирало, че
ищцовото дружество е издало на ответника описаните 9 броя фактури, като всички
са отразени в сметка 411 „Клиенти А. М“ и са отразени плащания по първите 5
фактури. Неплатени са сумите по Фактура 1331/24.04.2019 г. за сумата от 10
034.70 лева; Фактура 1332/24.04.2019 г. за сумата от 4 991,06 лева; Фактура 1333/29.04.2019
г. за сумата от 9 137.59 лева; Фактура 1334/29.04.2019 г. за сумата от 8878,38
лева - общо на стойност 33 041,73 лева. Всички фактури са включени и в дневника
за продажби на ищеца.
При ответника А. М ЕООД са
осчетоводени само първите пет фактури на стойност общо 43 156,75 лева, като са
и изцяло платени. Останалите фактури не са включени и в дневника за покупки. И
по тях не е ползван данъчен кредит.
В допълнително заключение
вещото лице е посочило, че от възложителя по обществената поръчка – СО са
изплатили на ответника по делото като изпълнител по договора за обществена
поръчка А. М ЕООД общо 720 657,45 лева,
като тези суми са получени и осчетоводени от ответника. Това се установява и от
писмото на СО.
По делото е представена и
покана от ищеца до ответника за заплащане на дължимите суми по Фактура
1331/24.04.2019 г. за сумата от 10 034.70 лева; Фактура 1332/24.04.2019 г. за
сумата от 4 991,06 лева; Фактура 1333/29.04.2019 г. за сумата от 9 137.59 лева;
Фактура 1334/29.04.2019 г. за сумата от 8878,38 лева - общо на стойност 33
041,73 лева, връчена чрез залепване на уведомление на 09.06.2019 година. В
същата е даден срок за изпълнение на
задължение – 5 дни от получаване на поканата.
При така установените
обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:
По иска по чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 266, ал.1 от ЗЗД
По иска по чл. 79, ал.1 от ЗЗД
във връзка с чл. 266, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже:1) сключване на
договор с твърдения от него предмет, 2) изпълнение на възложената работа и 3) приемане
на същата от ответника като възложител в сроковете, съотв. начина, посочен в
договора.
Ищецът основава претенцията си на
договора от 12.09.2018 г. за доставка на материали и извършване на монтажни
дейности по силовата и слаботокови инсталации и анекс към него.
С оглед събраните доказателства,
обсъдени по-горе, Съдът намира, че ищецът по делото доказа при условията на
пълно, главно доказване, че е изпълнил задълженията си по договора – изцяло са
изпълнени задълженията за доставка и монтаж по описаните приложение 1 и
приложение 2 СМР към договора и анекса към него.
Ответникът, като възложител е приел
извършената работа – негов представител е подписал всички актове образец 19 – 5
броя протоколи, с които страните са се
уговорили с договора, че ще се установява изпълнение на задължението за
доставка и СМР(чл.6,ал. 3 и ал.4 от договора).
Следователно, налице е приемане на
изпълнената работа от страна на възложителя с нарочен документ.
Съгласно чл.264, ал.2 от ЗЗД „при
приемането“ поръчващият следва да прегледа работата и незабавно (в разумен
срок) да направи възражения си, като ако не направи това, съгласно ал. 3 се
счита, че работата е приета. Липсват данни в протоколите, а и в останалите
доказателства по делото, възложителят и ответник в настоящото производство да е
правил възражения за неправилно изпълнение в количествено, качествено и времево
отношение или за липса на каквото и да е изпълнение по договора, както при
подписването на протоколите, така и впоследствие, преди предявяване на иска.
Аргумент за извършване на работата от ищеца, като подизпълнител е заплащането на основната част от дължимото
възнаграждение от възложителя на обществената поръчка СО в полза на ответника
като изпълнител. Безспорно, с оглед предмета на обществената поръчка и предмета
на договора между страните по настоящото дело, работата по договора
от12.09.2018 г. се включва в предмета на обществената поръчка с възложител СО.
Поради това и в конкретния случай Съдът
намира, че ищецът е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора за
изработка между страните.
Поради това неоснователно е направеното едва
в становището по иска на ответника (това е и след изтичане на срока за отговор
на ИМ) оспорване, че цялата извършена работа е заплатена, което би могло да се
тълкува като оспорване, че са извършвани каквито и да е други СМР, освен СМР,
остойностени в приетите и осчетоводени фактури.
Следователно, установиха се всички
предпоставки за основателност на иска по чл. 266 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Общият
размер на сумата, подлежаща на плащане, съгласно договора и анекс 1 към него
възлиза на 75 837,58 лева (45 000 лева по договора и 18 197,98 лева без ДДС,
т.е 75 837.57 лева с ДДС).
Установи се плащане на СМР на стойност 43
156,75 лева по фактура 1126/13.09.2019 г. за сумата от 10 800 лева с ДДС –
аванс по договора; Фактура 1154/16.10.2019 г. за сумата от 12 856.75 лева –
плащане по акт – образец 19/протокол 1/05.10.2018 г.; Фактура 1231/17.12.2018
г. за сумата от 3500 лева; Фактура
1236/20.12.2018 г. за сумата от 10 000 лева; Фактура 1241/09.01.2019 г. за
сумата от 6 000 лева.
Поради това и искът е основателен за
разликата над 43 156,75 лева до 75 837,58 лева, т.е за сумата от 32 680,83 лева
по Фактура 1331/24.04.2019 г.; Фактура 1332/24.04.2019 г.; Фактура
1333/29.04.2019 г.; Фактура 1334/29.04.2019 година.
До пълния претендиран размер от 33 041,73 лева искът следва да се отхвърли като
недоказан.
Относно иска по чл.86 от ЗЗД за сумата
от 1211,50 лева – лихва за забава за периода 29.06.2019 г. – 06.11.2019 г.
С оглед чл. 79 от ЗЗД законодателят е
предвидил, че кредитор, който не получи изпълнение в отклонение, от сключения
договор по време, обем, качество, има право на обезщетение за вреди, когато
тези вреди са в пряка и непосредствена последица от неизпълнението. При
паричното задължение на основание чл. 81, ал. 2 от ЗЗД длъжникът не може да се
освободи от отговорност за неизпълнението. Паричното задължение е винаги
възможно. Законодателят е предвидил, че при неизпълнение на парично задължение
винаги се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата -
чл. 86 от ЗЗД, като кредиторът не доказва вредите си, а законодателят е приел,
че задължително при неизпълнение на парично задължение е налице намаляване на
имуществото на кредитора с поне стойността на законната лихва. За действително
претърпените вреди в по-висок размер, кредиторът може да иска обезщетение
съобразно общите правила (така решение № 89 от 02.10.2019 г. по т. д. №
1214/2018 г., TK, II TO на ВКС).
В конкретния случай, в договора от 12.09.2018
г. няма уговорен срок за изпълнение на задължението на възложителя да заплати
стойността на изпълнените СМР.
С поканата, връчена по реда на чл. 47 от ГПК на 09.06.2019 г. ответникът е бил поставен в забава по арг. от чл.84, ал.2
от ЗЗД.
Поради това искът за лихва за забава е
основателен за исковия период 29.06.2019 г. – 06.11.2019 г. за сумата от
1189,22 лева (определена на основание чл.162 от ГПК от Съда с помощта на
компютърна програма). До пълния претендиран размерот1211,50 лева следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
Относно разноските в производството
С оглед този изход на делото,
на ищеца се дължат направените разноски съобразно уважената част от исковете, включително
и разноските по обезпечителното производство.
Водим от горното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А. М ЕООД, ЕИК ********,адрес: гр. Велико
Търново, ул. ********да заплати на Е.П.Е. ЕООД, ЕИК ********,съдебен адрес: ***,адв.Р.П.
по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл.266 от ЗЗД сумата от 32
680,83 лева – дължим остатък по договор от 12.09.2018 г. за доставка на
материали и извършване на монтажни дейности по силовата и слаботокови
инсталации и анекс от 19.09.2019 г. към него, за която сума са издадени Фактура 1331/24.04.2019 г.; Фактура 1332/24.04.2019 г.; Фактура
1333/29.04.2019 г.; Фактура 1334/29.04.2019 г., заедно със законната лихва
върху тази сума от 07.11.2019 г. до окончателното заплащане на сумата, по иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД сумата от 1189,22 лева – законна
лихва върху сумата от 32 680,83 лева за периода 29.06.2019 г. – 06.11.2019 г.,
както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата от 1413,58 лева – разноски по
обезпечителното производство, и сумата от 3365 лева - разноски по настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.П.Е. ЕООД,
ЕИК ********,съдебен адрес: ***,адв.Р.П. срещу А. М ЕООД, ЕИК ********,адрес:
гр. Велико Търново, ул. ********иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във връзка
с чл.266 от ЗЗД за сумата над 32 680,83 лева – дължим остатък по
договор от 12.09.2018 г. за доставка на материали и извършване на монтажни
дейности по силовата и слаботокови инсталации и анекс от 19.09.2019 г. към него
до пълния претендиран размер от 33041,74 лева и иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД за сумата над 1189,22 лева – законна
лихва върху сумата от 32 680,83 лева за периода 29.06.2019 г. – 06.11.2019 г.
до пълния претендиран размер от 1211,50 лева.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок то връчването му.
СЪДИЯ: